Book of Common Prayer
Обещание за Божия избраник Давид
89 (A)Поучение на Еман Езрахит.
2 [a] Вечно ще възпявам милостите на Господа;
устата ми ще разгласява винаги Твоята истина.
3 Защото казвам: съгради милост завинаги;
утвърди Своята истина, както небесата.
4 Сключих завет с Моя избраник;
клех се на своя служител Давид.
5 (B)Ще утвърдя завинаги твоето потомство;
ще запазя твоя престол за всички родове.
6 Господи, небесата прославят Твоите чудеса
и в събранието на светиите – Твоята истина,
7 (C)защото кой може да се сравни с Господа от тези, които са на небесата,
и кой е подобен на Него сред синовете Божии?
8 (D)Страшен е Бог в съвета на светиите.
Той е велик и страшен за всички около Него.
9 Господи, Боже Вседържителю, кой е силен като Тебе, Господи?
Твоята истина Те обгражда.
10 (E)Ти владееш над яростното море.
Надигнат ли се вълните му, Ти ги укротяваш.
11 Съкруши Раав[b] като смъртно ранен;
със силната Си ръка разпръсна Своите врагове.
12 (F)Твои са небесата и Твоя е земята;
Ти създаде земята и всичко, което я изпълва.
13 Ти създаде север и юг;
Тавор и Хермон прославят Твоето име.
14 Твоята мишца е крепка.
Ръката Ти е силна, а десницата – готова за действие.
15 (G)Твоят трон е основан на правосъдие и справедливост.
Милост и истина вървят пред Тебе.
16 Щастлив е народът, който познава звука на рога.
Господи, те живеят в светлината на Твоето лице.
17 Ежедневно се радват заради Твоето име
и се въздигат с правдата Ти,
18 защото Ти си украсата на силата им
и нашият рог ще се издигне с Твоето благоволение.
19 Нашият щит е от Господа
и нашият цар – от Светия Израилев.
20 Някога беше говорил на Своя посветен във видение
и беше казал: „Помогнах на един герой.
Измежду народа издигнах избраник.
21 (H)Намерих Своя служител Давид
и го помазах със святия Си елей.
22 (I)Ръката Ми ще пребъде с него,
а Моята мишца ще го подкрепя.
23 Врагът няма да го притесни;
беззаконникът няма да го потиска.
24 Ще разпръсна пред него враговете му;
ще поразя тези, които го мразят.
25 Моята вярност и Моята милост ще бъдат с него;
чрез Моето име ще се издигне рогът му.
26 Ще простра над морето ръката му
и над реките – десницата му.
27 (J)(K)Той ще ми казва: ‘Ти си мой Отец,
мой Бог и твърдина на моето спасение.’
28 И ето Аз ще го направя първороден син,
върховен сред земните царе.
29 Завинаги ще съхраня милостта Си към него
и заветът Ми с него ще остане непокътнат.
30 И потомството му ще бъде вечно
и неговият престол – като дните на небето.
31 Ако синовете му изоставят Моя закон
и не спазват Моите заповеди;
32 ако оскверняват Моите наредби
и не се придържат към Моите повели,
33 ще накажа тяхното безчинство с жезъл
и тяхната неправда – с удари.
34 Обаче няма да оттегля милостта Си от него
и няма да изневеря на верността Си към него.
35 (L)Няма да наруша завета Си
и няма да променя нищо от онова, което излезе от устата Ми.
36 (M)Веднъж се клех в святостта Си,
как сега да лъжа Давид.
37 (N)Потомството му ще пребъде вечно,
а престолът му ще бъде като слънцето пред Мене.
38 Завинаги ще стои твърдо като луната;
ще бъде верен свидетелят на небесата.“
39 Ти обаче отхвърли и презря Своя помазаник,
Ти се разгневи срещу него.
40 Пренебрегна завета със Своя служител
и оскверни короната му.
41 (O)Разруши всичките му огради,
превърна крепостите му в развалини.
42 Плячкосваха го всички, които минаваха по пътя;
стана за присмех на своите съседи.
43 Ти издигна десницата на неговите потисници;
зарадва враговете му.
44 Ти затъпи острието на меча му и не го подкрепи в битка.
45 Отне блясъка от него
и хвърли престола му на земята.
46 Ти съкрати младостта му и го покри със срам.
47 (P)Докога, Господи, ще се криеш от мене?
Докога ядът Ти ще пламти като огън?
48 Спомни си колко е кратък животът ми;
че всички хора сътвори смъртни.
49 Кой от хората е живял, без да види смърт,
и животът му спасен ли е от силата на царството на мъртвите?
50 Господи, къде са оказаните вече от Тебе милости?
Ти се закле на Давид в Своята вярност.
51 Спомни си, Господи, хулите към Твоите служители,
укора от всички народи, който си нося у себе си.
52 Господи, Твоите врагове Те хулят,
подиграват се над стъпките на Твоя помазаник.
53 (Q)Славете Господа за вечни времена! Амин, амин!
24 Тогава асирийският цар пресели хора от Вавилон, от Хута, от Ава, от Емат и от Сепарваим и ги засели в самарийските градове вместо израилтяните. И те овладяха Самария и населиха градовете ѝ. 25 В началото на своето пребиваване там те не почитаха Господа и Господ изпращаше сред тях лъвове, които убиха някои от тях. 26 И известиха на асирийския цар: „Народите, които си преселил и заселил в самарийските градове, не познават закона на Бога на страната. И Бог им изпраща лъвове и те ги убиват, понеже не знаят Божия закон на онази страна.“ 27 И асирийският цар заповяда: „Доведете един от свещениците, които изселихте оттам, да се завърне и да живее там. И нека ги учи на закона на Бога на страната.“ 28 Така един от откараните в плен свещеници от Самария се върна и заживя във Ветил. И той ги учеше как да почитат Господа.
29 Но всеки народ си направи идоли на свои богове и ги постави в капищата по високите места, които самаряните си бяха направили – всеки народ в градовете си, където живееше. 30 Например вавилонските мъже направиха Сукот Бенот, мъжете от Кута направиха Нергал, а мъжете от Емат направиха Ашима. 31 Авийците направиха Нивхаз и Тартак, а сепарваимци изгориха в огън свои деца в чест на Адрамелех и Анамелех, сепарваимски богове. 32 (A)В същото време те почитаха Господа, но си поставиха и свои жреци по високите места, които служеха за тях по капищата на високите места. 33 Те почитаха Господа, но и служеха на своите богове според обичая на народите, от които бяха изселени. 34 (B)И до днес те постъпват според предишните си обичаи. Нямаше никой, изпълнен със страхопочитание единствено към Господа, нямаше никой, който да следваше наредбите или постановленията, закона или заповедите, които Господ беше определил на синовете на Яков, на когото бе дал името Израил.
35 (C)Някога Господ сключи с тях завет и им заповяда: „Не трябва да почитате други богове не трябва да им се покланяте, нито да им служите, нито да им принасяте жертва! 36 (D)Но почитайте Господа, Който ви изведе от египетската земя с голяма сила и с протегната ръка. На Него се покланяйте и на Него принасяйте жертва. 37 Наредбите и постановленията, закона и заповедите, които Той ви написа, старайте се да ги изпълнявате всеки ден. Но не почитайте други богове! 38 Не забравяйте завета, който сключих с вас. И не почитайте други богове. 39 По-скоро почитайте единствено Господа, вашия Бог, и Той ще ви избави от всичките ви врагове.“ 40 Но те не послушаха, а постъпваха според предишния си обичай.
41 Така тези народи почитаха и Господа, и своите идоли. Същото правеха и техните деца и внуци. Те подражаваха на своите предци и правят така дори до днес.
Съвети към безбрачните
25 За девствените нямам заповед от Господа, а ви давам мнението си като човек, който поради милостта на Господа е достоен за доверие. 26 Поради сегашното трудно положение намирам за добро това: добре е за човека да си бъде, както е: 27 свързан ли си с жена, не търси развод; не си ли женен, не търси съпруга. 28 Ако пък се ожениш, не вършиш грях, и девицата, ако се омъжи, не върши грях. Но такива хора ще имат житейски грижи, а аз ви щадя. 29 Това ви казвам, братя: времето, което остава, е кратко, затова онези, които имат жени, да живеят така, сякаш нямат, 30 (A)и онези, които плачат – сякаш не плачат, и които се радват – сякаш не се радват, и които купуват – сякаш не притежават, 31 (B)и които се ползват от този свят – сякаш не се ползват, защото този свят е преходен.
Упование на Бога или грижи за земното
25 (A)(B)„Затова ви казвам: не се безпокойте за живота си, какво да ядете и да пиете, нито за тялото си, какво да облечете. Животът не е ли по-ценен от храната и тялото – от облеклото? 26 (C)Погледнете птиците, че нито сеят, нито жънат, нито в житници събират, а вашият небесен Отец ги храни. Вие не сте ли по-ценни от тях? 27 И кой от вас с усилията си може да прибави към ръста си един лакът? 28 Защо се безпокоите и за облекло? Вижте как растат полските кринове: не се трудят, нито предат; 29 (D)и все пак, казвам ви, че дори Соломон във всичката си слава не се е обличал тъй, както всеки един от тях. 30 (E)И ако Бог тъй облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, няма ли много повече да облече вас, маловерци? 31 И тъй, не се грижете и не казвайте: ‘Какво да ядем или какво да пием, или какво да облечем?’ 32 (F)Защото езичниците търсят всичко това, а вашият небесен Отец знае, че се нуждаете от тези неща. 33 (G)Но преди всичко търсете царството на Бога и Неговата правда, а Той ще ви прибави всички тези неща. 34 (H)И тъй, не се безпокойте за утрешния ден, защото той ще си има своите безпокойства. Достатъчна си е злобата[a] на всеки ден.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.