Book of Common Prayer
Прославяне на Бога за величествените Му дела
66 За първия певец. Песен и псалом.
Ликувайте заради Бога, всички хора.
2 [a] Възпейте славата на името Му,
въздайте Му слава и хвала!
3 (A)Кажете на Бога: „Какво страхопочитание заслужават Твоите дела!
Твоите врагове ще се преклонят пред Тебе
заради величието на Твоята сила!
4 Нека цялата земя Ти се поклони
и да Ти пее, да възпява Твоето име!“
5 Елате и вижте делата на Бога!
Потресаващо е това, което Той извърши за хората.
6 (B)Той превърна морето в суша –
минаха пешком през водната шир;
там се радвахме заради Неговата помощ.
7 Той владее вечно с мощта Си.
Неговите очи наглеждат народите,
та размирните да не се надигнат.
8 Народи, възхвалявайте нашия Бог
и възгласете високо, за да бъде чут гласът на прославата Му.
9 Той пази живота на душите ни
и не допуска да се подхлъзнат краката ни.
10 (C)Защото, Боже, Ти ни подложи на изпитание,
изпробва ни, както се пречиства среброто.
11 Ти ни остави да попаднем в примка,
постави тежко бреме на гърба ни.
12 (D)Постави човек да ни язди.
Преминахме през огън и вода,
но ни изведе на широк простор.
13 Затова ще вляза в Твоя дом с всеизгаряния,
ще изпълня обетите, които дадох пред Тебе,
14 които езикът ми изрече
и устните ми произнесоха, когато бях в беда.
15 Ще ти принеса всеизгаряния от тлъст добитък и мирисът от жертвата ще се издигне,
ще принеса в жертва телета и козли.
16 Елате, чуйте всички, които благоговеете пред Бога,
и ще ви разкажа какво е сторил Той за мене.
17 Него призовах с устата си
и Го превъзнесох с езика си.
18 Ако носех неправда в сърцето си,
Господ никога нямаше да ме чуе.
19 Обаче Господ чу,
вслуша се в гласа на моята молба.
20 Нека да възхвалявам Бога,
Който не отхвърли молитвата ми и не ме лиши от милостта Си!
Благодарствена молитва към Бога
67 За първия певец. За съпровод със струнни инструменти. Псалом. Песен.
2 (E)Боже, бъди милостив към нас и ни благослови! Нека засияе лицето Ти над нас.
3 Така да познаят на земята Твоя път;
всички народи да знаят за спасението, идващо от Тебе.
4 Боже, нека Те възхваляват народите,
нека Те възхваляват всички народи!
5 (F)Нека народите да се радват и да тържествуват,
понеже ги съдиш справедливо
и ръководиш всеки народ по земята.
6 Боже, нека Те възхвалят народите,
нека Те възхвалят всички народи!
7 (G)Земята даде своя плод.
Нека Бог, нашият Бог, да ни благослови!
8 Бог да ни благослови
и пред Него да благоговеят всички земни краища!
Величието на Бога в творението
19 За първия певец. Псалом на Давид.
2 (A)[a] Небесата разказват за Божията слава
и твърдта разгласява за делата на ръцете Му.
3 Ден на деня предава слово
и нощ на нощта разкрива знание
4 без говор или думи,
без да се чува гласът им.
5 (B)Техният зов се носи по цялата земя
и техните думи – до краищата на света.
В тях е поставил шатър за слънцето.
6 И то излиза като младоженец от брачните покои,
радва се като юнак да тича по своя път.
7 То изгрява от края на небесата
и шества до техния край.
От топлината му нищо не може да се укрие.
8 (C)Законът на Господа е съвършен и запазва душата.
Разпоредбите на Господа правят необразованите мъдри.
9 Предписанията на Господа са справедливи и веселят сърцето;
заповедта на Господа е ясна – просветлява очите.
10 Страхът пред Господа очиства, пребъдва за вечни времена.
Разпоредбите на Господа са истинни – всички са справедливи.
11 (D)Те са по-желани от злато,
от много чисто злато,
по-сладки са от капките на медената пита.
12 И твоят служител е предупреждаван чрез тях.
В спазването им е голямата награда.
13 Кой може да осъзнае своите грешки?
За онези, които не съзнавам, освободи ме от вина.
14 Опази Своя служител и от умишлените грехове,
за да не ме обладаят. Тогава ще бъда непорочен
и чист от тежка вина.
15 Нека думите на устата ми и размишленията на сърцето ми
да бъдат благоугодни пред Тебе, Господи, моя защита и мой Избавител!
Господ е наше прибежище и сила
46 За първия певец. Песен на Кореевия хор. По мелодията на аламот[a].
2 [b] Бог е прибежище и сила за нас,
помощник в беди.
3 (A)Затова няма да се уплашим, когато земята се клати
и когато планините се срутят посред морето,
4 когато водите му бучат и бушуват,
планините треперят от вълнението му.
5 Струи на река ще веселят Божия град, святото място, където пребивава Всевишният.
6 Бог е посред този град. Той няма да се поклати. Бог ще му помага от зазоряване.
7 Народите се развълнуваха, царствата се разклатиха.
Бог издигна глас, земята се разтопи.
8 Господ Вседържител е с нас,
Бог на Яков е наше прибежище.
9 Елате и вижте делата на Господа,
Който стори чудесни дела по земята.
10 (B)Той прекрати войните до края на земята;
счупи лък и строши копие,
с огън изгори колесници.
11 (C)Той каза: „Спрете и разберете, че Аз съм Бог!
Възвисен съм над народите,
ще се възвися над земята!“
12 Господ Вседържител е с нас.
Бог на Яков е наше прибежище.
Цар Осия. Асирийски плен на Израилското царство
17 (A)В дванадесетата година на юдейския цар Ахаз Осия, син на Ила, се възцари над Израил в Самария и царува девет години. 2 Той вършеше зло пред очите на Господа, но не както израилските царе, които бяха преди него. 3 Против него тръгна асирийският цар Салманасар, а Осия стана негов подвластен и му плащаше данък. 4 Но когато асирийският цар забеляза Осиевата измяна, защото той беше изпратил пратеници до египетския цар Сове и вече не даваше от годишния данък на асирийския цар, асирийският цар го задържа под стража и го хвърли в затвор. 5 И асирийският цар потегли против цялата страна, включително Самария, и я държа в обсада три години. 6 В деветата година на Осия асирийският цар превзе Самария и отведе в плен израилтяните в Асирия. Той ги засели в Халах и при река Хабор в Гозан, и в мидийски градове.
7 А това стана, понеже израилтяните съгрешиха против Господа, своя Бог, Който ги изведе от египетската земя, от властта на египетския цар, фараона, и се покланяха пред други богове. 8 Те следваха обичаите на народите, които Господ прогони пред израилтяните, и правеха като израилските царе. 9 Израилтяните тайно действаха против Господа, своя Бог, нещо, което те не трябваше да правят. Издигаха високи места по всичките си градове, като се започне от стражева кула до укрепен град. 10 (B)Поставиха си свещени каменни стълбове и ашери на всеки хълм и под всяко зелено дърво. 11 Те кадяха по всичките високи места, както народите, които Господ бе прогонил пред тях, и вършеха лоши работи, които разгневяваха Господа. 12 (C)Служеха на идолите, за които Господ беше им казал: „Не вършете това!“ 13 Господ предупреждаваше Израил и Юдея чрез всеки Свой пророк и прозорливец с тези думи: „Отвърнете се от злите си пътища и спазвайте заповедите, разпоредбите според целия закон, който Аз съм дал на предците ви и които съм ви предал чрез Своите служители, пророците.“
14 (D)Но те не послушаха. Бяха толкова твърдоглави, колкото бяха предците им, които не останаха верни на Господа, своя Бог. 15 Те отхвърлиха Неговите определения и завета Му, който беше сключил с предците им, и предупрежденията Му, с които ги бе предпазвал. Те тръгнаха след безполезни неща и сами станаха безполезни. Последваха народите, които ги заобикаляха, което Господ им беше заповядал да не правят. 16 (E)Те изоставиха всички заповеди на Господа, своя Бог, и си направиха две излети изображения на телета. Направиха си ашери, покланяха се на цялото небесно войнство и служеха на Ваал. 17 (F)Те принасяха в жертва синовете си и дъщерите си. Гадаеха и правеха магии и се отдадоха на злото пред очите на Господа, с което Го разгневяваха.
18 И гневът на Господа се разпали против израилтяните и Той ги отхвърли от лицето Си. Само Юдовото племе остана.
Възкресяване на Тавита
36 В Йопия имаше една ученичка на име Тавита, което значи „сърна“. Тя вършеше много добри дела и даваше милостиня. 37 Случи се в онези дни, че тя заболя и умря. Окъпаха я и я положиха в горната стая. 38 Понеже Лида беше близо до Йопия и учениците чуха, че Петър е там, изпратиха при него двама души, които да го помолят да дойде незабавно при тях. 39 Петър стана и отиде с тях. Когато стигна, заведоха го в горната стая. И всички вдовици дойдоха при него, като плачеха и показваха ризи и дрехи, които Сърна бе правила, докато живеела с тях. 40 (A)А Петър отпрати всички навън и като коленичи, помоли се, обърна се към тялото и рече: „Тавито, стани!“ Тя отвори очите си и като видя Петър, седна. 41 Той ѝ подаде ръка, изправи я и като повика светиите и вдовиците, представи я жива. 42 Това стана известно по цяла Йопия и мнозина повярваха в Господа. 43 А той прекара доста дни в Йопия у някой си кожар на име Симон.
Призоваване на първите ученици
5 (A)(B)Веднъж, когато народът се тълпеше около Него, за да слуша Божието слово, и Той беше застанал при Генисаретското езеро, 2 видя две лодки, които стояха до брега на езерото. Рибарите бяха излезли от тях и изпираха мрежите. 3 (C)Той влезе в една от лодките, която беше на Симон, помоли го да се отдалечи малко от брега и като седна в лодката, започна да поучава народа. 4 Когато престана да говори, рече на Симон: „Навлез в дълбокото и хвърлете мрежите си за улов.“ 5 (D)А Симон Му отговори: „Учителю, цяла нощ се мъчихме и нищо не уловихме, но понеже Ти казваш, ще хвърля мрежата.“ 6 (E)Така и направиха и хванаха толкова много риба, че мрежите им взеха да се късат. 7 Тогава дадоха знак на другарите си от другата лодка да им дойдат на помощ; те дойдоха и така напълниха двете лодки, че щяха да потънат. 8 Когато видя това, Симон Петър падна на колене пред Иисус и рече: „Иди си от мене, Господи, аз съм грешен човек.“ 9 Защото ужас обзе него и всички, които бяха заедно с него, от този улов на риба, който хванаха, 10 сред тях бяха също Яков и Йоан, синове на Зеведей, които бяха другари на Симон. А Иисус рече на Симон: „Не бой се, отсега ти ще ловиш човеци.“ 11 И като изтеглиха лодките на сушата, изоставиха всичко и тръгнаха след Него.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.