Book of Common Prayer
Планината Сион – майка на народите
87 (A)[a] Псалом на Кореевите синове. Песен.
Неговите основи[b] са на святи планини.
2 Господ обича вратите на Сион
повече от всички жилища на Яков.
3 Славни неща се разказват за тебе,
о, град на Бога!
4 Раав[c] и Вавилон са между тези,
които Ме познават;
същото се отнася за филистимците; Тир и Етиопия –
и те ще кажат: „Този и онзи са оттам.“
5 (B)А за Сион ще казват: „Този и онзи са родени в него
и сам Всевишният го утвърди.“
6 (C)Когато се преброяват народите, Господ ще напише:
„Този е роден там.“
7 И онези, които пеят и които свирят, ще казват:
„Всичките ми извори са у тебе.“
Вечният Бог и преходният човек
90 [a] Молитва на Божия човек Мойсей.
Господи, Ти си наше прибежище сега и завинаги.
2 (A)Още преди да се появят планините,
Ти сътвори земята и света;
от вечност и завинаги си Бог.
3 (B)Ти превръщаш човека в прах,
като казваш: „Върнете се, хора!“
4 (C)Защото в Твоите очи хиляда години преминават
като един ден,
като една нощна стража.
5 (D)[b] Отнасяш ги като порой и те отминават като сън,
като трева, поникнала сутрин.
6 Сутрин никне и цъфти,
вечер вехне и съхне.
7 И ето Твоят гняв ще ни грабне
и чрез Своята ярост ще ни погубиш.
8 Ти постави нашите беззакония пред Себе Си,
скритите дела са пред светлината на Твоето лице,
9 защото всички наши дни преминаха под знака на Твоя гняв,
годините ни преминаха като въздишка.
10 (E)Дните на нашия живот са седемдесет години,
а при по-голяма крепкост – осемдесет,
и най-доброто време от тях е страдание и болест;
бързо отминават и след това изчезваме.
11 Кой познава силата на Твоя гняв
и в страха пред Тебе – Твоята ярост?
12 Научи ни така да броим дните си,
че да станем мъдри.
13 Господи, обърни се най-после!
Смили се над Своите служители!
14 Насити ни с милостта Си от ранни зори
и ние ще се радваме и ще се веселим цял живот.
15 Развесели ни отново след преживените дни на наказания;
заради отминалите години на страдание.
16 Нека да се яви Твоето дело на служителя Ти
и Твоята слава пред синовете Му!
17 Благоволението на Господа, нашия Бог, да бъде над нас
и да укрепват делата на ръцете ни!
Да, делата на ръцете ни укрепвай!
Благодарствен химн за Божията милост
136 (A)Алилуя. Славете Господа, защото Той е благ,
защото е вечна милостта Му.
2 Славете Бога на боговете,
защото е вечна милостта Му.
3 Славете Господа на господарите,
защото е вечна милостта Му.
4 (B)Славете Онзи, Който единствен прави велики чудеса,
защото е вечна милостта Му;
5 (C)Този, Който премъдро създаде небето,
защото е вечна милостта Му;
6 (D)Този, Който разпростря земята върху водите,
защото е вечна милостта Му;
7 (E)Този, Който създаде големите светила,
защото е вечна милостта Му;
8 направи слънцето да управлява деня,
защото е вечна милостта Му;
9 направи луната и звездите да управляват нощта,
защото е вечна милостта Му.
10 (F)Той порази Египет с неговите първородни,
защото е вечна милостта Му;
11 (G)изведе оттам израилтяните,
защото е вечна милостта Му,
12 (H)със силна ръка и простряна мишца,
защото е вечна милостта Му.
13 (I)Той раздели на две Червеното море,
защото е вечна милостта Му,
14 и преведе израилтяните през него,
защото е вечна милостта Му,
15 и хвърли фараона и войската му в Червеното море,
защото е вечна милостта Му.
16 Той водеше Своя народ през пустинята,
защото е вечна милостта Му.
17 Той порази велики царе,
защото е вечна милостта Му,
18 и уби силни царе,
защото е вечна милостта Му:
19 (J)(K)Сихон, аморейски цар,
защото е вечна милостта Му,
20 (L)и Ог, васански цар,
защото е вечна милостта Му.
21 (M)Даде земята им за наследство,
защото е вечна милостта Му,
22 (N)за наследство на Израил, Своя служител,
защото е вечна милостта Му.
23 Той си спомни за нас в нашето унижение,
защото е вечна милостта Му,
24 и ни избави от враговете ни,
защото е вечна милостта Му.
25 (O)Той дава храна на всяко живо същество,
защото е вечна милостта Му.
26 (P)Прославяйте Небесния Бог,
защото е вечна милостта Му.
Царуване на Готолия в Юдея
11 (A)Когато Готолия, майка на Охозия, видя, че нейният син умря, започна да погубва всички царски потомци. 2 Но Йосавета, дъщеря на цар Йорам и сестра на Охозия, взе Охозиевия син Йоас измежду избиваните царски синове и тайно го отведе с кърмачката му в спалнята. Той бе скрит от Готолия и не бе убит. 3 И той бе скрит шест години при Йосавета в Господния храм, докато Готолия царуваше над страната.
4 Но в седмата година Йодай изпрати и взе стотниците на телохранителите и пазачите, доведе ги в Господния храм, уговориха се, закле ги в Господния храм и им показа царския син. 5 След това им заповяда следното: „Ето какво ще направите: една от вашите части от онези, които дежурят в събота, ще стои на стража при двореца. 6 Друга от тези части ще застане при портата Сур, а последната част – при градската порта зад стражите. Ще пазите двореца, като се редувате. 7 Две от отделенията ви, онези, които не са дежурни в събота, да пазят Господния храм в помощ на царя. 8 Ще заобиколите царя от всички страни, всеки с оръжието си в ръка, и който се доближи до редиците ви, да бъде убит. Бъдете при царя, когато излиза и когато влиза.“
9 Стотниците направиха всичко, което свещеник Йодай заповяда. Всеки взе хората си, които дежурят и които не дежурят в събота, и отидоха при свещеник Йодай. 10 И свещеникът раздаде на стотниците копията и щитовете, които някога принадлежаха на цар Давид и които се намираха в Господния храм. 11 Пазачите застанаха, всеки с оръжието си в ръка, от дясната страна на храма чак до лявата страна на храма, при жертвеника и при светилището около царя. 12 Тогава Йодай изведе царския син и му даде короната и царските пълномощия. Те го обявиха за цар, помазаха го, ръкопляскаха и викаха: „Да живее царят!“
13 Когато Готолия чу шума от пазачите и народа, тя дойде при народа в Господния храм. 14 Тогава тя видя царя, стоящ при колоната според обичая, и князете и тръбачите, свирещи за царя, докато целият народ на страната се радваше и надуваше тръби. И Готолия раздра дрехите си и извика: „Заговор! Заговор!“ 15 Свещеник Йодай даде заповед на стотниците, онези, поставени да командват армията, като им каза: „Изведете я пред храма до войниците. И убийте с меч всеки, който тръгне след нея!“ Защото свещеникът си каза: „Тя не трябва да бъде умъртвена в Господния храм.“ 16 Те я хванаха и тя премина през конския вход към двореца и там бе убита.
17 Йодай сключи договор между Господа, царя и народа, че те ще бъдат народ на Господа, а също така – и между царя и народа. 18 Тогава целият народ на страната се стече в капището на Ваал и го срутиха. Жертвениците му и идолите му разбиха съвсем и убиха пред жертвениците Матан, Вааловия жрец. След това свещеник Йодай постави стражи на Господния храм. 19 Стотниците заедно с телохранителите, стражата и целия народ на страната взеха царя от храма и го отведоха към двореца по пътя към портата на стражата. Тогава той седна на царския престол. 20 И целият народ на страната се радваше и градът се успокои. А Готолия беше убита с меч в двореца.
Заповед против развода
10 (A)На женените пък заповядвам – не аз, а Господ: жена да не се разделя от мъжа си, 11 ако обаче се раздели, да си остане неомъжена или да се помири с мъжа си, и мъж да не оставя жена си. 12 А на останалите аз казвам, не Господ: ако някой брат има жена, която не е вярваща и тя е съгласна да живее с него, да не я оставя, 13 също и ако някоя жена има мъж, който не е вярващ и той е съгласен да живее с нея, да не го оставя. 14 Защото невярващият мъж се освещава чрез вярващата жена и невярващата жена се освещава чрез вярващия мъж. Иначе децата ви щяха да са нечисти, а сега те са осветени. 15 Ако обаче невярващият иска да се развежда, нека се развежда. В такива случаи братът или сестрата не са заробени, защото Бог ни[a] е призовал да живеем в мир. 16 И знаеш ли, жено, дали няма ти да спасиш мъжа си? Или ти, мъжо, знаеш ли дали няма да спасиш жена си?
Спазване на заповедите
17 Нека само всеки да постъпва така, както му е отредил Бог и както го е призовал Господ. Това заръчвам по всички църкви. 18 (B)Някой е призован обрязан – нека не се крие. Друг е призован необрязан – нека не се обрязва. 19 (C)Обрязването е нищо и необрязването е нищо, а спазването на Божиите заповеди е всичко. 20 Кой в каквото положение е призован, в него да си остава. 21 Като роб ли си призован? Не се безпокой. Дори и да можеш да станеш свободен, по-скоро възползвай се от положението, в което си. 22 Защото роб, който е призован от Господа, става свободен чрез Господа, както и свободният човек, щом е призован, става роб на Христос. 23 (D)Вие сте скъпо купени – не ставайте роби на хора. 24 Братя, нека всеки да си остава пред Бога в положението, в което е призован.
Съкровища на небето
19 (A)(B)„Не си събирайте съкровища на земята, където молец и ръжда ги разяждат и където крадци подкопават и крадат; 20 (C)но си събирайте съкровища на небето, където нито молец, нито ръжда ги разяждат и където крадци не подкопават и не крадат, 21 защото, където е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.“
Светлина или тъмнина
22 (D)„Окото е светило за тялото. Затова, ако твоето око бъде чисто, цялото ти тяло ще бъде изпълнено със светлина. 23 (E)Ако пък твоето око не е чисто, цялото ти тяло ще бъде изпълнено с тъмнина. И тъй, ако светлината у тебе е тъмнина, то колко голяма ще е тъмнината!“
Бог или мамон
24 (F)„Никой не може да слугува на двама господари, защото или ще намрази единия, а другия ще обикне, или към единия ще се привърже, а другия ще презре. Не можете да слугувате на Бога и на мамона.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.