Book of Common Prayer
Мем
97 Колко обичам Твоя Закон!
Цял ден размишлявам върху него.
98 Ти ме направи по-мъдър от враговете ми със Своята заповед,
защото тя е моето вечно наследство.
99 Станах по-разумен от всички мои учители,
защото размишлявам над Твоите заповеди.
100 (A)Аз съм по-мъдър от старите,
защото спазвам Твоите заповеди.
101 Отклонявам стъпките си от всеки лош път,
за да следвам Твоето слово.
102 Няма да се отклоня от Твоите решения,
защото Ти ме наставляваш.
103 (B)Колко сладки са за вкуса ми Твоите думи!
По-сладки са от мед за моята уста.
104 Чрез Твоите заповеди станах разумен,
затова мразя всички пътища на лъжата.
Нун
105 (C)Твоето слово е светилник за краката ми,
светлина за пътеките ми.
106 Дадох клетва и постоянствам
да спазвам Твоите справедливи решения.
107 Господи, силно съм угнетен;
запази живота ми според Своето слово.
108 Господи, благоволи да приемеш
доброволните приноси на моята уста
и ме научи на Своите решения.
109 Животът ми постоянно е в опасност,
но аз не забравям Твоя Закон.
110 Нечестиви хора заложиха примка за мене,
но аз не се отклоних от Твоите заповеди.
111 Възприех Твоите разпоредби като вечно наследство,
защото те са радост за сърцето ми.
112 Реших в сърцето си
винаги да изпълнявам Твоите наредби.
Самех
113 Аз мразя колебливите,
а обичам Твоя Закон.
114 Ти си моя закрила и моя защита;
аз се уповавам на Твоето слово.
115 Махнете се от мене, беззаконници!
Аз ще спазвам заповедите на своя Бог.
116 Укрепи ме според Своето слово, за да продължавам да живея;
не ме посрамяй в моята надежда.
117 Подкрепи ме и ще се спася;
в Твоите заповеди непрестанно ще вниквам.
118 Ти отхвърляш всички,
които отстъпват от Твоите наредби,
защото техните замисли са лъжа.
119 (D)Ти отхвърляш нечестивите по земята като сгурия,
затова обикнах Твоите наредби.
120 (E)Цялото ми тяло трепери от страх пред Тебе,
боя се от Твоите присъди.
Истинският Бог – Спасител и Промислител
81 За първия певец. За съпровод с гетски музикален инструмент. На Асаф.
2 Радостно пейте на Бога, нашата крепост,
възпявайте Бога на Яков!
3 Издигнете глас, ударете тимпани,
да засвирят сладкогласна гусла и арфа.
4 (A)Тръбете в началото на месеца,
на пълнолуние, в деня на нашия празник,
5 защото това е обичай за Израил,
наредба от Бога на Яков.
6 Той установи това като свидетелство за Йосиф
при излизането от египетската земя.
Тогава аз чух език, който беше непознат за мене.
7 (B)„Снех товара от раменете му
и ръцете му освободих от кошниците.
8 (C)В затруднение Ме повика и Аз те избавих.
Свидетелствах за тебе от гръмоносните облаци;
изпитах те край водите на Мерива.
9 Слушай, народе Мой, предупреждавам те!
Израиле, да беше Ме послушал.
10 (D)Да нямаш друг бог
и да не се покланяш на такъв чуждоземен бог.
11 А съм Господ, твоят Бог,
Който те изведе от египетската земя;
отвори устата си и Аз ще я напълня.“
12 (E)Но Моят народ не се вслуша в гласа Ми,
Израил не беше с Мене.
13 (F)Изоставих ги, водени от упорството на сърцата си,
да следват своите помисли.
14 Ако Моят народ Ме беше послушал,
ако Израил беше ходил по Моите пътища,
15 веднага бих укротил враговете им,
бих обърнал ръката Си против техните угнетители.
16 Онези, които мразят Господа,
Му угодничат
и тяхната участ ще продължи вечно.
17 Щях да храня Израил с най-добра пшеница,
щях да го насищам с планински мед.
Съд над съдиите
82 (G)Псалом на Асаф.
Бог застана в съвета на боговете, произнесе присъда сред него:
2 „Докога ще съдите несправедливо
и ще подкрепяте нечестиви?
3 (H)Съдете справедливо беден и сирак;
бъдете справедливи към потиснат и нуждаещ се.
4 Спасявайте бедния и сиромаха;
от ръката на нечестивия ги избавете!“
5 Не знаят, не разбират,
в мрак се лутат;
основите на земята се разклащат.
6 (I)Аз рекох: богове сте
и всички вие сте синове на Всевишния,
7 но вие ще умрете като хора,
ще загинете като всички земни князе.
8 Боже, управлявай земята,
защото всички народи Ти принадлежат!
Пророк Елисей и арамейската армия
6 Пророческите ученици казаха на Елисей: „Мястото, където живеем при тебе, е тясно за нас. 2 Нека отидем до Йордан и всеки да вземе по една греда оттам и да си направим място за подслон.“ Той каза: „Вървете!“ 3 Тогава един от тях попита: „Искаш ли да съпроводиш слугите си?“ И той отговори: „Идвам.“ 4 Така той отиде с тях и те отидоха до Йордан, и започнаха да секат дървета. 5 Но когато един от тях поваляше греда, желязото на брадвата му падна във водата. Той завика: „Горко ми, господарю! Тя беше взета назаем!“ 6 Но Божият човек запита: „Къде падна?“ Той му показа мястото и Елисей отсече парче дърво и го хвърли натам, и желязото на брадвата изплува. 7 Тогава той каза: „Вземи го!“ Той протегна ръката си и го взе.
8 Когато арамейският цар тръгна на война против израилтяните, той се посъветва със служителите си и каза: „Ще разположа своя стан на такова и такова място.“ 9 Тогава Божият човек изпрати да кажат на израилския цар следното: „Пази се! Не преминавай през онова място, защото арамейците са залегнали там.“ 10 И израилският цар изпрати мъже към мястото, за което му каза Божият човек. Той го предупреждаваше и предприемаше подобни предпазни мерки не веднъж и не два пъти.
11 И поради това сърцето на арамейския цар се смути; той повика служителите си и ги попита: „Ще ми кажете ли кой от нас ме предава на израилския цар?“ 12 Тогава един от служителите му отговори: „Никой, господарю мой, царю! Това е Елисей, пророкът в Израил. Той известява на израилския цар дори онези думи, които ти говориш в спалнята си!“ 13 И той нареди: „Идете и вижте къде е той и аз ще изпратя да го хванат.“ И му известиха, че той е в Дотан. 14 Тогава сирийският цар изпрати коне, колесници и силна войска. Те пристигнаха през нощта и обкръжиха града.
15 На сутринта прислужникът на Божия човек стана рано и излезе. Но войската беше обкръжила града с коне и колесници и младият човек попита: „Ах, господарю, какво ще правим?“ 16 (A)Елисей отговори: „Не се бой, защото тези, които са с нас, са много повече от онези, които са с тях.“ 17 И Елисей се помоли: „Господи, отвори му очите да види!“ И Господ отвори очите на прислужника и той видя, че цялата планина беше пълна с огнени коне и колесници около Елисей. 18 Когато арамейците отидоха при Елисей, той се помоли на Господа и каза: „Порази, моля Те, тези хора със слепота.“ Той ги порази със слепота според молбата на Елисей. 19 Елисей извика към тях: „Този не е истинският път и това не е градът. Вървете след мене и ще ви заведа при човека, когото търсите.“ И ги заведе в Самария.
20 Когато те влязоха в Самария, Елисей рече: „Господи, отвори очите им да видят!“ Така Господ им отвори очите и те видяха, че са сред Самария. 21 Като ги видя, израилският цар каза на Елисей: „Да ги поразя ли, отче мой?“ 22 Но той отговори: „Не ги поразявай! Ти би ли поразил онези, които си пленил с меча си или с лъка си? Сложи хляб и вода пред тях и нека ядат и пият. След това ги върни на господаря им.“ 23 Така той им приготви изобилна гощавка и те ядоха и пиха. След това ги освободи и те се завърнаха при господаря си. И никога повече грабещи банди от Сирия не влизаха в израилската земя.
9 Писах ви в писмото си да не общувате с блудници; 10 и не изобщо с блудниците на този свят или с користолюбците, или грабителите, или идолопоклонниците, защото тогава би трябвало да напуснете света, 11 а сега ви писах да не общувате с онзи, който се нарича брат, но е блудник или користолюбец, или идолопоклонник, или хулител, или пияница, или грабител – с такъв дори да не ядете. 12 Иначе моя работа ли е да съдя и онези, които са извън църквата? Нали и вие съдите тези, които са вътре в църквата? 13 (A)А външните ще съди Бог, но писано е: „отстранете порочния измежду вас.“
Християните и езическите съдилища
6 Нима си позволява някой от вас, когато има спор с някого от вярващите, да се съди пред нечестивците, а не пред вярващите? 2 (B)Не знаете ли, че вярващите ще съдят света? А ако светът бъде съден от вас, нима вие сте недостойни да отсъждате в най-дребни спорове? 3 (C)Не знаете ли, че ангели ще съдим? А какво остава до житейските неща! 4 Ако обаче имате съд за житейски неща, поставяйте[a] за съдии тези, които са незначителни в църквата. 5 Това ви го казвам, за да се засрамите. Толкова ли няма сред вас някой мъдър човек, който да може да отсъжда между братята си, 6 (D)а брат с брат се съдят, и то пред неверници! 7 Дори само това, че имате съдебни дела помежду си, е вече голям недостатък за вас. Защо по-добре не понесете неправдата? Защо не предпочетете да сте ощетени? 8 Но вие сами онеправдавате и ощетявате, и то братя!
За отмъщението
38 (A)„Слушали сте, че бе казано: ‘Око за око и зъб за зъб.’ 39 (B)(C)Аз пък ви казвам: Да не въздавате за стореното зло. Но ако някой ти удари плесница по дясната страна, обърни му и другата. 40 А на този, който иска да се съди с тебе и да ти вземе ризата, остави му и горната си дреха. 41 И ако някой те принуди да вървиш с него една миля, върви с него две. 42 (D)Давай на този, който проси от тебе, и не се отвръщай от онзи, който ти иска назаем.“
За любовта към враговете
43 (E)„Слушали сте, че бе казано: ‘Обичай ближния си и мрази врага си.’ 44 (F)Аз пък ви казвам: обичайте враговете си[a], благославяйте онези, които ви проклинат, правете добро на онези, които ви мразят, и се молете за онези, които ви обиждат и[b] гонят, 45 за да бъдете синове на вашия небесен Отец, защото Той оставя Своето слънце да грее над лоши и добри и дава дъжд на праведни и неправедни. 46 Понеже, ако обичате онези, които ви обичат, каква награда бихте заслужили? Не правят ли същото и митарите? 47 И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не постъпват ли тъй и езичниците[c]? 48 (G)И тъй, бъдете съвършени, както е съвършен и вашият небесен Отец.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.