Book of Common Prayer
Вината на Израил и милостта на Бога
Народе мой, слушай Закона ми;
чуй думите, които изрекох.
2 (C)Ще отворя устата си и чрез притчи
ще разкрия тайните на миналите времена,
3 (D)(E)това, което чухме и узнахме
и каквото ни разказаха нашите бащи.
4 (F)Няма да скрием от децата си,
а ще разказваме пред следващото поколение за славата на Господа
и за Неговата сила, за чудесата, които Той извърши.
5 (G)Той даде наредби на Яков
и установи закон в Израил,
като заповяда на предците ни
да разказват на потомците си,
6 (H)за да знае следващото поколение,
потомците, които ще бъдат родени,
та да разказват те на децата си.
7 Да се доверяват на Бога
и да не забравят делата Му,
а да пазят заповедите Му.
8 (I)И да не бъдат като предците си,
род непокорен и непослушен,
поколение, което не утвърди сърцето си
и чийто дух не беше верен на Бога.
9 Синовете на Ефрем, въоръжени и стрелящи с лъкове,
отстъпиха в деня на битката.
10 Не опазиха завета на Бога
и отказаха да изпълняват Неговите наредби;
11 забравиха делата Му
и чудесата, които им бе показал.
12 Пред очите на предците им извърши чудеса
в египетската земя, в полето Цоан.
13 (J)Раздели морето и ги преведе през него,
а водите направи като стена.
14 (K)Денем ги води чрез облак,
а цяла нощ – с огнена светлина.
15 (L)Разсече скала в пустинята
и ги напои изобилно с вода.
16 И направи така, че да потекат потоци от скалата,
водите да потекат като реки.
17 (M)Но те продължиха да съгрешават спрямо Него;
в пустинята се противиха на Всевишния.
18 (N)Подлагаха на изпитание Бога в сърцето си,
като искаха храна да задоволят лакомията си.
19 И говореха против Бога, казвайки:
„Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?
20 Ето Той удари скалата и потекоха води, рукнаха потоци.
Може ли Той да даде хляб и да приготви месо за Своя народ?“
21 (O)Господ чу и се разгневи;
разпали огън против Яков
и изсипа гняв над Израил,
22 защото не повярваха в Бога
и не се надяваха на спасение от Него.
23 (P)Той заповяда на облаците
и отвори вратите на небето,
24 (Q)за да излее манна за храна
и да им даде небесен хляб.
25 (R)Всеки ядеше ангелски хляб.
Изпрати им и храна до насита.
26 Изгони източния вятър на небето
и със силата Си доведе на неговото място южния.
27 И върху тях се изсипаха месо, изобилно като прах,
и птици като морски пясък,
28 които падаха сред стана им,
около техните шатри.
29 (S)И те ядоха и се наситиха,
тъй като им даде това, което те желаеха.
30 А докато не бяха се отказали от лакомията си
и храната им беше още в устата,
31 (T)гневът Божий се изсипа върху тях и изби силните сред тях,
повали младите мъже на Израил.
32 Въпреки всичко това те продължаваха да съгрешават
и не вярваха на Неговите чудеса.
33 Затова Той направи дните им да минават напразно,
а годините им – в смут.
34 (U)Когато ги избиваха, тогава Го търсеха; отвръщаха се от делата си
и ревностно търсеха Бога.
35 И си спомниха, че Бог е тяхната закрила,
че Всевишният е техен изкупител.
36 Лицемереха пред Него с устата си;
изричаха лъжи,
37 (V)защото сърцата им не бяха с Него
и не бяха верни на завета Му.
38 (W)Той обаче беше милостив, прощаваше вината им
и не ги погубваше.
Много пъти отклоняваше гнева Си
и потискаше Своята ярост.
39 И помнеше, че те са плът,
дихание, което отминава и не се връща.
40 (X)Колко пъти Му се противиха в пустинята
и го натъжаваха в безводната земя?
41 И продължаваха да подлагат Бога на изпитание
и да огорчават Тебе, Светия Израилев.
42 Не си спомняха за силата на ръката Му,
за деня, когато ги избави от потисника,
43 когато извърши в Египет Своите знамения
и на полето Цоан – чудесата Си.
44 (Y)Превърна реките им в кръв,
за да не се пият течащите им води;
45 (Z)изпрати им мухи да ги ядат
и жаби да ги погубват;
46 (AA)даде на насекомите плода на труда им,
а изработеното – на скакалците;
47 (AB)лозята им уби с град,
а плодните дървета – със слана;
48 добитъка порази с градушка,
стадата им – с мълнии.
49 Изпрати им Своя пламенен гняв,
негодуванието и яростта Си,
нещастия и цяло нашествие пратеници на злото.
50 Проправи път на гнева Си
и не запази душите им от смърт,
а живота им предаде на мор;
51 (AC)порази всеки първороден в Египет,
първенците по сила в шатрите на Хам;
52 (AD)а народа Си изведе като добитък
и го водеше като стадо в пустинята.
53 (AE)Водеше ги сигурно и те не се бояха,
а враговете им ги заля морето;
54 (AF)и ги доведе до границите на Своята светиня,
на тази планина, която десницата Му бе придобила.
55 (AG)И изгони оттам народите,
а земята раздели чрез жребий
и засели Израилевите племена в чуждите шатри.
56 (AH)Но те подлагаха на изпитание Всевишния
и упорстваха,
като не спазваха наредбите Му;
57 отстъпваха и изменяха като бащите си,
измятаха се като негоден лък;
58 (AI)огорчаваха Го със своето идолопоклонство,
а със своите идоли пробуждаха гнева Му.
59 Бог чу и се разгневи,
и силно възнегодува против Израил,
60 (AJ)като напусна дома Си в Сило,
шатъра, в който пребиваваше между хората;
61 (AK)и остави в плен Своята Сила, а Славата Си – във вражески ръце.
62 (AL)Предаде на меч Своя народ
и презря Своето наследство.
63 (AM)Огън погълна младежите му,
а сватбена песен не се изпя за девиците му.
64 Свещениците му падаха от меч,
а вдовиците им не можеха да ги оплакват.
65 Но Господ се събуди като от сън,
като воин, опиянен от вино;
66 отблъсна враговете Си
и ги посрами завинаги.
67 И отхвърли дома на Йосиф,
и не избра племето на Ефрем,
68 (AN)а избра племето на Юда
и планината Сион, която обичаше.
69 И съгради светилището Си като във висините
и като земята го утвърди завинаги.
70 (AO)Избра служителя Си Давид
и го взе от кошарите на овцете;
71 отдели го от кърмачките,
за да пасе народа Му – Яков, и наследството Му – Израил.
72 И той ги пасеше с чисто сърце
и ги водеше с умението на ръцете си.
19 А Елисей му каза: „Иди си с мир.“ И той се отдалечи малко от него.
20 Тогава Гиезий, прислужникът на Божия човек, каза: „Ето моят господар не поиска да вземе от ръката на арамееца Нееман това, което той е донесъл. Жив е Господ! Ще се затичам след него и ще взема нещо от него.“ 21 Така Гиезий тръгна след Нееман и Нееман видя, че някой тича след него. Той слезе от колесницата, за да го посрещне, и запита: „Всичко ли е наред?“ 22 Той отговори: „Наред е, но моят господар ме изпрати да кажа, че току-що дойдоха при мене от Ефремовата планина двама млади мъже от пророческите ученици. Дай им талант сребро и две празнични одежди.“ 23 Отговорът на Нееман беше: „Моля те, вземи два таланта!“ И много го молеше. Тогава Нееман завърза два таланта сребро в две торби и две премени дрехи и ги даде на двама от слугите си, които ги понесоха пред Гиезий. 24 Когато дойдоха до едно възвишение, Гиезий взе даровете от ръцете им и ги скри у дома си. Освободи хората и те си отидоха. 25 Той отиде и застана пред господаря си. Елисей го попита: „Бил ли си някъде, Гиезий?“ Той отговори: „Твоят слуга никъде не е ходил.“ 26 Но той му отвърна: „Нима духом не те придружавах, когато онзи човек се върна от колесницата си да те посрещне? Не взе ли сребро и дрехи, и маслинови градини и лозя, дребен и едър добитък, слуги или слугини? 27 (A)Затова нека Неемановата проказа да постигне тебе и потомството ти за вечни времена.“ И Гиезий излезе от него бял като сняг от проказа.
Осъждане на безнравствеността
5 (A)Навсякъде се чува, че сред вас има случай на блудство, и то такова блудство, каквото не се споменава дори и между езичниците – някой да живее с бащината си жена. 2 (B)А вие сте се възгордели, вместо по-скоро да скърбите, за да бъде отстранен онзи измежду вас, който е извършил това нещо! 3 (C)Аз пък, макар да отсъствам телом, но като присъствам духом, вече отсъдих, все едно че съм между вас: онзи, който е извършил това нещо, 4 като се съберете в името на нашия Господ Иисус Христос[a] вие и моят дух, чрез силата на нашия Господ Иисус Христос[b] 5 (D)да го предадете на Сатаната, за да погине плътта му, но да се спаси духът му в деня на Господ Иисус[c]. 6 (E)Не е добре, дето се хвалите. Не знаете ли, че малко квас заквасва цялото тесто? 7 (F)Затова очистете стария квас, за да бъдете ново тесто, както сте безквасни, защото Христос, нашата Пасха, бе пожертван заради нас. 8 Така че нека празнуваме не със стар квас, нито с квас от злоба и лукавство, а с безквасни хлябове от чистота и истина.
Седма заповед: Не прелюбодействай
27 (A)„Слушали сте, че бе казано на древните израилтяни: ‘Не прелюбодействай!’ 28 Аз пък ви казвам, че всеки, който погледне жена и я пожелае, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си. 29 (B)И ако дясното ти око те въвежда в съблазън, извади го и го изхвърли. По-добре е да загубиш една част от тялото си, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в ада. 30 И ако дясната ти ръка те въвежда в съблазън, отсечи я и я изхвърли. По-добре е да загубиш една част от тялото си, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в ада.“
За развода
31 (C)(D)„Казано бе също: ‘Ако някой изостави жена си, нека ѝ даде разводно писмо’. 32 (E)Аз пък ви казвам: Всеки, който изостави жена си, освен поради прелюбодейство, той я прави прелюбодейка, и ако някой се ожени за изоставена жена, той прелюбодейства.“
За клетвата
33 (F)„Слушали сте още, че бе казано на древните израилтяни: ‘Не се кълни лъжливо, но изпълнявай обещанията си пред Господа.’ 34 (G)(H)Аз пък ви казвам: никак да не се кълнете – нито в небето, защото то е престол на Бога, 35 (I)нито в земята, защото тя е Негово подножие; нито в Йерусалим, защото е град на великия Цар. 36 И в главата си да не се кълнеш, защото не можеш да направиш ни един косъм да израсне бял или черен. 37 Но думата ви да бъде: ‘Да – да; не – не.’ Каквото е повече от това, то е от лукавия.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.