Book of Common Prayer
Упование в Бога за избавление
56 (A)За първия певец. По мелодията на „Гълъбицата, занемяла надалече“. Поучение на Давид, когато филистимци го хванаха в Гет.
2 [a] Смили се над мене, Боже, защото човек ме напада,
всеки ден ме притеснява.
3 Моите врагове цял ден ме дебнат,
защото мнозина са онези, които надменно се бият против мене.
4 В деня, когато се страхувам,
аз се уповавам на Тебе.
5 С Божията помощ прославям словото Му,
на Бога се уповавам. Няма да се уплаша –
какво може да ми стори човек[b]?
6 Всеки ден изопачават думите ми,
всичките им помисли са за зло против мене.
7 Събират се, спотайват се, наблюдават стъпките ми,
дебнат за моя живот.
8 Ще се избавят ли въпреки своята вина?
Боже, повали с гняв тези хора!
9 (B)Ти преброи скитанията ми.
Събери сълзите ми в Своя съд.
Не са ли отбелязани те в Твоята книга?
10 Когато извися глас към Тебе, тогава враговете ми отстъпват назад.
Това узнах, че Бог е с мене.
11 С Божията помощ ще прославя словото Му,
в името на Господа ще прославя обещанието Му.
12 (C)На Бога аз се уповавам. Няма да се уплаша –
какво може да ми стори човек?
13 Боже, длъжен съм да изпълня обетите си,
ще Ти въздам благодарствени приноси.
14 (D)Защото Ти избави живота ми от смърт,
краката ми – от препъване,
за да ходя пред Божието лице в светлината на живите.
Молитва към Бога за помощ
57 (E)За първия певец. По мелодията на „Не погубвай“. Миктам[c], на Давид, когато Давид избяга в пещерата от Саул.
2 [d] Боже, смили се над мене, помилвай ме,
защото към Тебе прибягва душата ми.
Ще се скрия в сянката на Твоите криле,
докато преминат бедите.
3 Ще призовавам Бога, Всевишния Бог,
Който прави всичко за мене.
4 Той ще изпрати помощ от небесата и ще ме спаси;
ще посрами онзи, който иска да ме погълне.
Бог ще изпрати Своята милост и Своята вярност.
5 (F)Душата ми живее сред лъвове;
лежа при пламнали от алчност хора.
Зъбите им са стрели и копия,
езикът им е остър меч.
6 (G)Боже, прояви величието Си над небесата, Твоята слава да се разпростре над цялата земя!
7 (H)Сложиха пред мене примка за краката ми.
Моята душа е пречупена.
Те ми изкопаха яма, но сами паднаха в нея.
8 (I)Непоколебимо е сърцето ми,
непоклатимо.
Ще пея и ще свиря.
9 Събуди се от сън, моя душо!
Събудете се вие, арфа и гусла! Зората искам да събудя.
10 (J)Ще Те прославям, Господи,
ще Те възпявам между народите,
11 (K)защото Твоята милост е до небесата
и Твоята вярност достига до облаците.
12 Боже, прояви величието Си над небесата,
Твоята слава да се разпростре над цялата земя!
Бог е справедливият Съдия
58 (L)За първия певец. По мелодията на „Не погубвай“. Поучение на Давид.
2 [e] Наистина ли, съдии, изричате правда?
Справедливо ли съдите хората?
3 Не! В сърцето си замисляте неправда по земята,
с ръцете си отмервате насилие.
4 Нечестивите станаха отстъпници от майчина утроба;
заблуждават, говорейки лъжи от майчина утроба.
5 (M)Тяхната отрова е като отровата на змия,
подобни са на глуха кобра, затворила ухото си,
6 която не се вслушва в гласа на заклинателя,
на заклинателя, изкусен в заклинания.
7 (N)Боже, строши зъбите в устата им!
Господи, счупи челюстите на младите лъвове!
8 (O)Нека изчезнат те като вода, която се оттича!
Когато съдията опъне стрелите си, те да бъдат като притъпени.
9 (P)Да си отидат като охлюви, излезли от къщичките си,
да не видят слънце като пометнато дете.
10 (Q)Преди вашите котли да усетят пламналите тръни,
както сурови, така и горящи, вихър да ги отнесе.
11 Невинният ще се зарадва, когато види отмъщение;
ще потопи крака си в кръвта на нечестивия.
12 И човек ще каже: „Наистина има награда за невинния.
И така, има Бог, Който съди по земята!“
Молитва за защита
64 За първия певец. Псалом на Давид.
2 [a] Боже, вслушай се в гласа ми, когато се оплаквам пред Тебе!
Запази живота ми от враг, който ме застрашава.
3 Скрий ме от заговора на нечестивите,
от сбирщината на злодеите,
4 (A)които изостриха езика си като меч;
опънаха горчивите си думи като стрели,
5 за да стрелят тайно върху невинния,
да го прострелят внезапно, без да се боят.
6 (B)Те се окуражават за зли дела.
Замислят да поставят примки
и си казват: „Кой ще ни види?“
7 Измислят беззакония,
като си казват: „Готови сме с добре обмислен план.“
А и непроницаемо е това, което е вътре у човека и дълбоко в сърцето му.
8 (C)Но Бог ще ги улучи със стрела,
ще бъдат внезапно наранени.
9 Езикът им ще ги провали.
Всички, които ги видят, ще поклащат глава.
10 (D)И всички хора ще се уплашат,
ще възвестят делото на Бога
и ще разберат това, което е сторил.
11 (E)А праведникът ще се развесели заради делата на Господа и ще се уповава на Него.
И ще бъдат похвалени всички благочестиви хора.
Благодарствена песен за Божиите дарове
65 За първия певец. Псалом на Давид. Песен.
2 [b] Боже, ще Те възхваля в тишина на Сион
и пред Тебе ще изпълня обещанието си.
3 Ти изслушваш молитвата,
към Тебе прибягва всяка плът.
4 Грешни дела ме надвиха,
но Ти ще ги простиш.
5 Блажен е онзи, когото си избрал
и си приближил да живее в Твоите дворове.
Ще се наситим с благата на Твоя дом,
на святия Ти храм.
6 Ти си величествен в правосъдието, чуй ни,
Боже, Спасителю наш,
упование по всички земни краища
и на онези, които са далече по море,
7 (F)Ти укрепи планините със Своята сила
и си препасан с мощ,
8 (G)Ти укротяваш бушуването на моретата,
грохота на вълните им и бунтовете на народите!
9 И живеещите по всички краища на земята ще се уплашат от Твоите знамения.
Ти правиш да се радват от изтока до запада.
10 (H)Ти посещаваш земята и я напояваш,
даваш ѝ изобилно плодородие:
Божият поток винаги е пълен с вода;
Ти подготвяш посевите.
11 Ти напояваш богато браздите ѝ,
уравняваш буците ѝ,
правиш я мека с напоителен дъжд,
благославяш растителността.
12 (I)Увенчаваш годината на Своята доброта
и Твоите пътеки изобилстват с богатство.
13 (J)Капки се стичат по пасищата на пусти места
и хълмовете се опасват с радост;
14 (K)пасищата се обличат с овце
и долините се покриват с жита.
Всичко това възклицава и пее.
Лозето на Навутей
21 (A)И след тези събития се случи следното. Йезреелецът Навутей имаше лозе край двореца на самарийския цар Ахав. 2 И Ахав каза на Навутей: „Продай ми лозето си. То ще бъде моя зеленчукова градина, защото е близо до моя дом, а вместо него ще ти дам по-добро лозе от него или ако ти е угодно, ще ти дам сребро, колкото ти струва.“ 3 Но Навутей отговори на Ахав: „Да ме пази Господ да ти дам наследството от моите предци.“ 4 Ахав се върна в дома си унил и намръщен поради думите, които йезреелецът Навутей му каза: „Няма да ти дам наследството от предците ми.“ Духом смутен, царят легна в леглото си, обърна се с лице към стената и не яде хляб.
5 Тогава жена му Йезавел дойде при него и го попита: „Защо духът ти е унил, че и хляб не ядеш?“ 6 А той ѝ отговори: „Когато говорех с йезреелеца Навутей, му казах: ‘Дай ми твоето лозе за сребро или ако желаеш, ще ти дам друго лозе вместо него.’ А той ми каза, че няма да ми даде лозето[a].“ 7 Тогава жена му Йезавел каза: „Ти сега трябва да покажеш, че си цар на Израил. Стани, яж хляб и бъди спокоен; аз ще ти дам лозето на йезреелеца Навутей.“
8 И тя написа писма от името на Ахав и като ги запечата с неговия печат, изпрати ги до старейшините и знатните, които живееха с Навутей. 9 В писмата тя написа дословно: „Обявете пост и поставете Навутей на предно място сред народа. 10 (B)А срещу него поставете двама безотговорни човека, които да свидетелстват и да казват: ‘Ти похули Бога и царя’ – и след това го изведете и го убийте с камъни, за да умре.“ 11 Тогава мъжете от града му, старейшините и знатните, които живееха в неговия град, направиха, както Йезавел им изпрати разпореждането, точно както беше писала в писмата, които им изпрати. 12 Те обявиха пост и поставиха Навутей на почетно място сред народа. 13 И двама безотговорни човека дойдоха, седнаха срещу него и свидетелстваха против него пред народа, като казаха: „Навутей похули Бога и царя.“ След това го изведоха от града, убиха го с камъни и той умря. 14 Тогава изпратиха да кажат на Йезавел: „Навутей е убит с камъни и вече умря.“
15 А Йезавел, като чу, че Навутей е бил убит с камъни и умрял, каза на Ахав: „Стани, вземи в притежание лозето на йезреелеца Навутей, който отказваше да ти го даде за сребро, понеже Навутей не е вече между живите. Той умря.“ 16 Когато Ахав чу, че Навутей е мъртъв[b], стана и отиде на лозето на йезреелеца Навутей, за да го завладее.
Поздрав и благослов
1 (A)Павел, по Божия воля призован за апостол на Иисус Христос, и брат Состен – 2 (B)до Божията църква в Коринт, до осветените чрез Иисус Христос, призовани да бъдат святи, както и до всички онези, които призовават името на нашия Господ Иисус Христос на всяко място у тях и у нас. 3 Благодат и мир на вас от Бога, нашия Отец, и от Господ Иисус Христос!
4 Благодаря на своя Бог винаги за вас заради Божията благодат, която ви е дарена чрез Иисус Христос, 5 (C)защото чрез Него се обогатихте във всичко – във всяко слово и във всяко познание, 6 след като свидетелството за Христос се утвърди у вас, 7 така че вие не се лишавате от никакъв дар, докато очаквате да се открие нашият Господ Иисус Христос. 8 (D)Той ще ви даде и твърдост докрай, за да бъдете безукорни в деня на нашия Господ Иисус Христос. 9 Бог, Който ви е призовал за общуване с Неговия Син Иисус Христос, нашия Господ, е верен на обещанията Си.
Разцепления в Църквата на Коринт
10 (E)Моля ви, братя, в името на нашия Господ Иисус Христос, да говорите всички едно и също, за да няма сред вас разцепления, а да бъдете свързани в един дух и в една мисъл. 11 Защото узнах за вас, братя мои, от близките на Хлоя, че между вас има раздори. 12 (F)(G)Имам предвид това, че всеки от вас казва: „Аз съм на Павел“; „Аз пък съм на Аполос“; „Аз съм на Кифа“; „Аз пък съм на Христос“. 13 Нима Христос е разделен? Нима Павел бе разпънат за вас? Или в името на Павел се кръстихте? 14 (H)Благодаря на Бога, че не съм кръстил никого от вас освен Крисп и Гай, 15 за да не каже някой, че съм кръщавал в мое име. 16 (I)Кръстих също и семейството на Стефана̀с, а дали съм кръстил и друг някого, не ми идва на ум. 17 Христос обаче ме изпрати не да кръщавам, а да проповядвам благовестието, и то не с думи на човешка мъдрост, за да не се обезсмисли Христовата жертва на кръста.
Христос е Божията мъдрост и сила
18 Наистина, словото за кръста е безумие за онези, които вървят към гибел, но е Божия сила за нас, които се стремим към спасението. 19 (J)Защото писано е: „Ще погубя мъдростта на мъдреците и ще отхвърля разума на разумните.“
Изкушение в пустинята
4 (A)(B)Тогава Иисус беше отведен от Духа в пустинята, за да бъде изкушаван от дявола. 2 (C)И след като пости четиридесет дена и четиридесет нощи, Иисус най-сетне огладня. 3 Тогава изкусителят се приближи към Него и рече: „Ако си Божий Син, кажи на тези камъни да станат хлябове.“ 4 (D)А Той в отговор каза: „Писано е: ‘Не само с хляб живее човек, но с всяко слово, което излиза от устата на Господа’.“
5 Тогава дяволът Го заведе в святия град Йерусалим и Го остави на най-високото място на храма, 6 (E)и Му каза: „Ако си Божий Син, хвърли се долу, защото е писано: ‘Ще заповяда Бог на ангелите Си за тебе и на ръце ще те вземат, да не би да удариш крака си в камък’.“ 7 (F)Иисус Му рече: „Писано е също: ‘Не изкушавай Господа, своя Бог’.“
8 Най-после дяволът Го заведе на една много висока планина и Му показа всички царства на света и тяхната слава, 9 и Му каза: „Всичко това ще Ти дам, ако се наведеш до земята и ми се поклониш.“ 10 (G)Тогава Иисус му каза: „Махни се от Мене, сатана, защото е писано: ‘На Господ, своя Бог, се покланяй и само на Него служи’.“
11 Тогава дяволът Го остави и, ето ангели дойдоха и Му служеха.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.