Book of Common Prayer
Копнеж за духовно общение с Бога
63 Псалом на Давид, когато беше в юдейската пустиня.
2 (A)[a] Боже, Ти си мой Бог! Търся Те от ранни зори.
Душата ми жадува за Тебе, плътта ми чезне за Тебе
като земя пуста, суха и безводна.
3 Затова аз Те съзерцавах в светилището,
за да видя Твоята сила и слава,
4 защото Твоята милост е по-добра от живота.
Затова моите устни ще Те прославят.
5 Така ще Ти благодаря, докато съм жив.
В Твое име ще вдигам ръцете си с упование.
6 Както добра храна ме насища, така
и моята уста с радостни устни ще Те прославя.
7 Мисля за Тебе през нощните часове,
когато си спомням за Тебе в леглото си.
8 Защото Ти си моят помощник
и под сянката на Твоите криле ще се радвам.
9 Моята душа се привърза към Тебе;
Твоята десница ме поддържа.
10 А които искат да погубят живота ми,
ще слязат в дълбините на земята.
11 Ще бъдат съсипани със силата на меча,
ще станат плячка на чакали.
12 (B)А царят ще се зарадва заради Божието дело;
ще бъде възхвален всеки, който се кълне в Него,
защото ще се затворят устата на лъжците.
Възхвала на Божията милост
103 Псалом на Давид.
Величай, душо моя, Господа, както
и ти, цяло мое същество, възхвалявай Неговото свято име.
2 Величай, душо моя, Господа
и не забравяй всички Негови благодеяния.
3 (A)Той е Този, Който прощава всички твои прегрешения,
изцелява всички твои болести;
4 избавя от изтление живота ти,
увенчава те с благост и милосърдие,
5 (B)насища с блага душата ти
и твоята младост се обновява, подобно на орел.
6 Господ проявява милосърдие
и съди справедливо всички потиснати.
7 Той разкри Своите пътища на Мойсей
и Своите дела – на израилтяните.
8 (C)Щедър и милостив е Господ,
дълготърпелив и многомилостив;
9 (D)Той не се гневи безкрайно,
нито се сърди вечно.
10 Той не постъпи с нас според нашите грехове
и не ни въздаде според нашите неправди.
11 Защото колкото високо стои небето над земята,
толкова е голямо милосърдието Му към онези, които благоговеят пред Него;
12 колкото е отдалечен изтокът от запада,
толкова Той отдалечи от нас нашите грехове.
13 Както бащата проявява милост към своите синове,
така и Господ е милостив към тези, които благоговеят пред Него,
14 (E)защото Той знае как ни е създал,
Той знае, че сме пръст.
15 (F)Дните на човека са като трева,
като полски цвят – така прецъфтява той:
16 (G)вятър се понася над него и той изчезва,
и от мястото му не остава никаква следа.
17 (H)А милостта на Господа е вечна към онези,
които благоговеят пред Него,
18 и правдата Му е за внуците
на онези, които спазват завета Му,
помнят Неговите заповеди и ги изпълняват.
19 (I)Господ постави Своя престол на небесата
и царската Му власт владее всичко.
20 Величайте Господа вие, Негови ангели,
мощни по сила, които изпълнявате Неговите разпоредби
и сте послушни на словото Му.
21 Величайте Господа, всички Негови войнства,
Негови служители, които изпълнявате волята Му!
22 Величайте Господа вие, всички Негови творения,
величайте Го навсякъде, където Той господства!
Величай, душо моя, Господа!
21 След като Ровоам пристигна в Йерусалим, събра всички юдеи и Вениаминовото племе – сто и осемдесет хиляди отбрани воини – да воюват с Израилевия дом, за да възвърнат царството на Ровоам, Соломоновия син. 22 Но беше отправено следното Божие слово към Шемайя, Божия човек: 23 „Кажи на Соломоновия син Ровоам, юдейския цар, и на целия дом на Юда и Вениамин, и на останалия народ: 24 ‘Така казва Господ: «Не излизайте и не воювайте срещу вашите братя, израилтяните; върнете се всеки в своя дом, защото това беше допуснато от Мене»’.“ И те послушаха думите на Господа и се върнаха назад според Неговото слово.
25 А Йеровоам укрепи Сихем в Ефремовата планина и се засели в него. След това излезе оттам и застрои Фануил. 26 Йеровоам си мислеше: „Царството може пак да се върне към Давидовия дом, 27 защото, ако този народ отива в Йерусалим да принася жертви в Господния храм, сърцето на този народ ще се обърне към своя господар, Ровоам, юдейския цар, и ще ме убият, и ще се върнат при юдейския цар Ровоам.“ 28 (A)(B)(C)И като се посъветва, цар Йеровоам направи два златни телеца и каза[a]: „Вие ходихте в Йерусалим достатъчно дълго. Ето твоя бог, Израилю, който те изведе от египетската земя.“ 29 И единия постави във Ветил, а другия – в Дан. 30 Това вкара всички в грях, защото народът започна да ходи при единия от тях – чак до Дан. 31 Царят изгради светилища на високи места и постави свещеници от народа, които не бяха от Левиевите синове. 32 Йеровоам установи празник на петнадесетия ден в осмия месец, подобен на празника, който беше в Юдея, и принасяше жертви на жертвеника. Така направи и във Ветил, за да принасят жертви на златните телета, които направи. И на високите места, които направи във Ветил, постави свещеници. 33 И на петнадесетия ден от осмия месец, в месеца, който сам замисли, принесе жертва на жертвеника, който бе издигнал във Ветил. Така установи празник за израилтяните и пристъпи към жертвеника, за да принесе кадене.
18 И като ги повикаха, заповядаха им изобщо да не говорят, нито да поучават в името на Иисус. 19 Но Петър и Йоан им възразиха: „Съдете сами дали е справедливо пред Бога да слушаме повече вас, отколкото Бога! 20 (A)Защото ние не можем да не говорим за това, което сме видели и чули.“ 21 (B)Те ги заплашиха още веднъж и ги пуснаха. Заради народа не намериха как да ги накажат, защото всички прославяха Бога за станалото. 22 А човекът, с когото стана това чудо на изцеление, беше на повече от четиридесет години.
Молитва за Божия подкрепа
23 Когато ги пуснаха, апостолите дойдоха при своите и разказаха какво им бяха говорили първосвещениците и стареите. 24 (C)А те, като ги изслушаха, всички в един глас извикаха към Бога и казаха: „Владико, Ти си Бог, Който си сътворил небето, земята, морето и всичко, което е в тях. 25 (D)Ти, чрез Светия Дух с устата на баща ни Давид, Твоя служител, си казал: ‘Защо се развълнуваха езическите племена и народите замислиха безсмислени неща? 26 Надигнаха се земните царе и князете се събраха заедно против Господа и Неговия Помазаник.’
27 (E)Защото наистина Ирод и Пилат Понтийски се събраха с езичниците и с израилския народ в този град против Светия Твой Син Иисус, Когото Ти си помазал, 28 (F)за да сторят това, което Твоето могъщество и Твоята мъдрост са отсъдили да стане. 29 И сега, Господи, виж техните заплахи и дай на Своите слуги с голяма смелост да проповядват Твоето учение, 30 (G)като със силата Си помогнеш да стават изцеления, чудеса и знамения чрез името на Светия Твой Син Иисус!“ 31 И след като се помолиха, мястото, където бяха събрани, се разтърси; и всички се изпълниха със Светия Дух и смело проповядваха Божието слово.
31 (A)Тогава юдеите пак грабнаха камъни, за да Го убият. 32 Иисус им отговори: „Много добри дела ви показах от Своя Отец. За кое от тези дела искате да ме убиете с камъни?“ 33 (B)Юдеите Му отговориха: „Не за добро дело искаме с камъни да Те убием, а за богохулство – за това, че Ти, бидейки човек, се правиш на Бог.“ 34 (C)Иисус им отговори: „Не е ли писано в Закона ви: ‘Аз рекох: богове сте’? 35 Ако Той нарече богове онези, към които бе отправено Божието слово – а Писанието не може да се наруши, 36 на Този ли сега, Когото Отец освети и изпрати в света, вие казвате: ‘Богохулстваш’, защото рекох: ‘Аз съм Божий Син’? 37 (D)(E)Ако не върша делата на Своя Отец, не Ми вярвайте; 38 (F)ако пък ги върша, макар на Мене и да не вярвате, на делата повярвайте, за да разберете и да повярвате, че Отец е в Мене и Аз съм в Него.“ 39 (G)Тогава пак искаха да Го хванат. Но Той се измъкна от ръцете им 40 (H)и отново отиде отвъд Йордан, на мястото, където по-рано Йоан кръщаваше, и остана там. 41 Мнозина дойдоха при Него и казваха: „Йоан наистина не извърши никакво чудо, но всичко, което каза за Него, беше вярно.“ 42 (I)И там мнозина повярваха в Него.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.