Book of Common Prayer
Пътят на живота и радостта
16 Миктам. [a] Песен на Давид.
Запази ме, Боже,
защото на Тебе се уповавам.
2 Казах на Господа: „Ти си мой Господ.
Без Тебе няма добро за мене.“
3 Към посветилите се на Бога по земята и Твоите избраници –
към тях е моят стремеж.
4 Ще се умножат скърбите на онези, които тичат към други богове.
Аз няма да им принеса възлияния от кръв,
устата ми няма да произнесе техните имена.
5 (A)Господ е делът на моето наследство и моята чаша.
Ти държиш жребия за мене.
6 Отреденото за мене се падна в хубава земя.
Това наследство е добро за мене.
7 Ще прославям Господа, Който ми е дал разсъдък.
Дори и нощем моето сърце ме поучава.
8 (B)Поставям Господа винаги пред мене,
понеже Той е от дясната ми страна, няма да се огъна.
9 (C)Затова се зарадва сърцето ми, развесели се душата ми
и тялото ми ще живее в безопасност.
10 (D)Защото Ти няма да оставиш душата ми в преизподнята
и няма да допуснеш посветения на Тебе да види тление.
11 Ще ми посочиш пътя на живота.
Пълната радост е в Твоето присъствие,
при Тебе е вечното блаженство.
Божията закрила над праведника
17 Молитва на Давид.
Господи, вслушай се в правото ми дело, обърни внимание на моя зов,
чуй молитвата ми от искрена уста.
2 От Тебе да излезе моята присъда.
Нека Твоите очи погледнат справедливо.
3 (E)Ти вникна в сърцето ми, посети ме нощем,
постави ме на изпитание, но не намери нищо.
Моята уста не съгреши.
4 В човешките дела се придържах към словото на Твоята уста,
опазих се от пътищата на насилниците.
5 (F)Стъпките ми са твърдо в Твоите пътища,
моите крака не се отклониха от тях.
6 Боже, аз Те призовах, защото ще ми отговориш.
Вслушай се в мене, чуй моята дума.
7 Ти, Който спасяваш с десницата Си надяващите се на Тебе от враговете,
които се надигат против тях, яви чудните Си милости.
8 (G)Пази ме като зеница на око,
скрий ме под сянката на Своите криле
9 от лицето на нечестивите, които ме съсипват,
от враговете на живота ми, които ме обсаждат.
10 Затвориха закоравялото си сърце,
устата им говорят надменно.
11 И ето вече ме нападат;
впериха поглед, искат да ме повалят на земята.
12 (H)Те са като лъв, който жадува за плячка,
като млад лъв, който дебне на потайни места.
13 (I)Стани, Господи, изправи се срещу тях, повали ги!
Със Своя меч избави живота ми от нечестивия,
14 от смъртни хора, Господи, хората на този свят,
чиято утроба оставяш да се пълни с богатства.
Те имат много синове
и ще оставят богатството си на своите деца.
15 А аз, праведен, ще гледам Твоето лице.
Когато се събудя, ще се наситя с Твоя образ.
Страдания и прослава на Месия
22 За първия певец. По мелодията на „Когато се сипва зора“. Псалом на Давид.
2 (A)[a] Боже мой, Боже мой, защо си ме изоставил?
Няма помощ след думите на моя стон.
3 Боже мой, викам денем, но не отговаряш,
и нощем – но няма покой за мене.
4 Но Ти си Светият,
живееш сред славословията на Израил.
5 На Тебе се уповаваха нашите предци –
уповаваха се и Ти ги избавяше;
6 към Тебе викаха за помощ
и биваха спасени.
7 Но аз съм като червей, не човек;
подигравка за хората и презрян от народа.
8 (B)Всички, които ме гледат, осмиват ме,
поклащайки глава, и разтваряйки уста, казват:
9 (C)„Той се уповаваше на Господа,
нека Го избави, щом Му е угоден, нека Го спаси.“
10 Защото Ти ме извади от майчина утроба,
вдъхна ми упование на майчини гърди.
11 (D)На Тебе бях предаден от майчина утроба,
от майчина утроба Ти си мой Бог.
12 (E)Не се отдалечавай от мене,
понеже скръбта е близо, а помощник няма.
13 Много бикове ме обграждат,
мощни бикове от Васан ме обкръжават,
14 (F)разтвориха своите уста срещу мене
като лъвове, ревящи и разкъсващи.
15 Разлях се като вода.
Всичките ми кости се разглобиха.
Сърцето ми стана като восък,
разтопи се във вътрешностите ми.
16 Силата ми изсъхна като парче от глинен съд;
езикът ми прилепна на небцето
и Ти ме сведе в прахта на смъртта.
17 Защото кучета ме обградиха,
сбирщина от злосторници ме обкръжи.
Те прободоха ръцете и краката ми.
18 Всичките ми кости се броят.
Враговете ми се взират и ме гледат.
19 (G)Делят моите дрехи помежду си
и за връхната ми дреха хвърлят жребий.
20 Но Ти, Господи, не се отдалечавай!
Ти, сило моя, побързай ми на помощ!
21 Избави от меч живота ми
и от лапите на кучета – душата ми самотна.
22 (H)Спаси ме от устата на лъва
и от рогата на дивите животни!
Ти ме послуша.
23 (I)Ще възвестявам Твоето име на сънародниците си.
Посред събранието ще Те славя.
24 Вие, които се отнасяте със страхопочитание към Господа, прославете Го.
Всички потомци на Яков, възвеличете Го.
С благоговение бъдете пред Него вие, всички потомци на Израил,
25 защото Той не презря и не пренебрегна страданието на страдащия,
не скри лицето Си от него,
вслуша се в неговите викове.
26 Ти си причината за моята възхвала във великото събрание.
Ще изпълня своите обети пред онези, които имат страхопочитание пред Него.
27 Нека бедните да ядат и да се насищат;
да възхваляват Господа онези, които Го търсят;
да живеят сърцата ви завинаги!
28 (J)Ще си спомнят и ще се обърнат към Господа
всички краища на земята
и ще се поклонят пред Него
всички езически родове,
29 защото царството е на Господа
и Той е владетел на народите.
30 Ще ядат и ще се поклонят всички мощни на земята
пред Него ще се преклонят всички, които почиват в пръстта,
и онези, които не могат да запазят душата си за живот.
31 (K)Потомството ми ще Му служи за вечни времена.
За Господа ще разказва следващото поколение.
32 Ще дойдат и ще възвестяват Неговата справедливост
на народ, който ще се роди, понеже Той е сторил това.
5 (A) [a] Соломон владееше всички царства от Ефрат до египетската граница. Тези управители плащаха данъци и служеха на Соломон през всичките дни на живота му.
2 Всекидневната прехрана на Соломон се състоеше от тридесет кора чисто пшенично брашно и шестдесет друго брашно, 3 десет угоени говеда и двадесет – хранени на пасбище, сто овце, освен елени, сърни, диви кози и охранени птици. 4 Защото той управляваше цялата земя от Типсах до Газа, беше над всички царе отсам реката и имаше мир с всички околни страни. 5 Така Израил и Юда живееха спокойно, всеки под лозата си и под смоковницата си – от Дан до Вирсавия, – през всички Соломонови дни.
6 (B)Соломон имаше четиридесет хиляди ясли за колесничните коне и дванадесет хиляди за конницата. 7 И тези управители доставяха всичко на цар Соломон и на всички, които бяха на трапезата му – всеки в своя месец, и не допускаха да има недостиг от нещо. 8 Всеки доставяше също и ечемик, и слама за конете и за мулетата поредно в мястото, където беше царят.
9 (C)И Бог даде на Соломон мъдрост, разум и всеобхватен ум като пясъка край морето. 10 Така Соломоновата мъдрост беше по-голяма от мъдростта на всичките синове на Изтока и от цялата египетска мъдрост. 11 (D)Той беше по-мъдър от всички хора – от езрахиеца Етан, от Еман, Халкол и Дарда, синовете на Махол, и името му се славеше сред всички околни народи. 12 (E)Той знаеше три хиляди притчи, а песните му бяха хиляда и пет. 13 Той говори и за растенията – от кедъра на Ливан до исопа, който расте по стените; той говори за животните и птиците и за пълзящите, и за рибите. 14 Хора от всички народи и от страна на всички царе по земята, които бяха слушали за неговата мъдрост, идваха да послушат Соломоновата мъдрост.
Построяване и освещаване на Йерусалимския храм
Соломоновият храм в Йерусалим
15 (F)(G)След като чу, че е помазан за цар вместо баща си, царят на Тир Хирам изпрати свои служители при Соломон, защото Хирам винаги беше приятел на Давид. 16 Също и Соломон изпрати да кажат на Хирам: 17 (H)„Ти знаеш, че баща ми Давид не можа да изгради храм на името на Господа, своя Бог, поради войните с околните народи, докато Господ не ги покори под краката му. 18 Но сега Господ, моят Бог, ми даде спокойствие отвсякъде; няма противник, нито опасности. 19 (I)И ето аз имам намерение да издигна храм на Господа, своя Бог, както Господ беше казал на баща ми Давид: ‘Твоят син, когото ще поставя на престола ти вместо тебе, той ще съгради храм на Моето име.’ 20 Затова заповядай да ми насекат кедри от Ливан и моите слуги ще бъдат с твоите слуги, и ще ти заплатя за твоите слуги, каквото кажеш, тъй като ти знаеш, че между нас няма хора, които умеят да секат дървета, както сидонците.“
21 Като чу думите на Соломон, Хирам много се зарадва и каза: „Благословен да бъде днес Господ, Който даде на Давид мъдър син да царува над този многоброен народ!“ 22 И Хирам изпрати да кажат на Соломон: „Аз изслушах това, за което беше изпратил до мене. И ще изпълня всичко, което пожела относно кедровия и кипарисовия дървен материал. 23 Моите слуги ще го свлекат от Ливан при морето и ще разпоредя да го превозват на салове до мястото, което ти ще ми известиш – там ще го разтоварят и ти ще го отнесеш. Но и ти изпълни желанието ми – да доставяш храна за моя дом.“ 24 И така, Хирам даваше на Соломон кедрови и кипарисови дървета, колкото той искаше. 25 А Соломон доставяше на Хирам двадесет хиляди кора пшеница за храна и двадесет кора чисто маслиново масло. Соломон даваше това на Хирам всяка година. 26 Господ даде на Соломон мъдрост, както му беше обещал, и имаше мир между Хирам и Соломон. И те сключиха договор помежду си.
27 Цар Соломон наложи повинност на цял Израил и повинността носеха тридесет хиляди мъже. 28 И той ги изпращаше на смени по десет хиляди на месец – един месец бяха на работа в Ливан, а два месеца в дома си. Адонирам беше техен началник. 29 Соломон имаше и седемдесет хиляди носачи на товари и седемдесет хиляди каменоделци в планините, 30 освен трите хиляди и триста надзиратели, поставени от Соломон над хората, които извършваха работите. 31 И царят заповяда да бъдат докарвани големи, скъпи дялани камъни за основата на храма. 32 Соломоновите работници, Хирамовите строители и гевалците ги дялаха и приготвяха дървета и камъни, за да изградят храма.
6 (J)(K)В четиристотин и осемдесетата година след излизането на израилтяните от египетската земя, в четвъртата година на царуването си над Израил, във втория месец на годината, зиф, Соломон започна да изгражда храма на Господа.
7 И когато храмът се градеше, за строежа се използваха дялани камъни, но край храма при строежа му не се чуваше ни чук, ни топор, ни длето, нито друго някакво желязно сечиво.
На остров Малта
28 След като се спасиха, тогава научиха, че островът се казва Малта. 2 Местните жители показаха към нас необикновено дружелюбие. Приеха всички, а понеже валеше дъжд и беше студено, накладоха огън. 3 Но когато Павел събра голям наръч съчки и ги хвърли в огъня, една змия се измъкна поради горещината и се впи в ръката му. 4 Местните хора, като видяха змията, увиснала на ръката му, си рекоха помежду си: „Този човек наистина е убиец. Макар да се е избавил от морето, Божията справедливост не го оставя да живее.“ 5 Той обаче отърси змията в огъня и не го сполетя никакво зло. 6 (A)А те очакваха да му се яви оток или веднага да падне мъртъв. Но след като изчакаха дълго време и видяха, че не му се случи нищо лошо, те си промениха мнението и заговориха, че той е бог.
7 Около това място бяха имотите на Поплий, висшия управник на острова. Той ни прие любезно и му гостувахме три дена. 8 И се случи бащата на Поплий да лежи в треска, страдайки от дизентерия. Павел влезе при него, помоли се и като възложи върху му ръце, го изцели. 9 След тази случка и другите на острова, които имаха някаква болест, идваха и се изцеляваха. 10 Те ни почетоха с много дарове, а на тръгване ни снабдиха с онова, от което имахме нужда.
От Малта до Рим
11 След три месеца отплавахме с един александрийски кораб, презимувал на острова, който носеше знака на Диоскурите, 12 и стигнахме до Сиракуза, където останахме три дена. 13 Оттам отплавахме и достигнахме до Регия, а на следващия ден, понеже духна южен вятър, пристигнахме за два дена в Потиоли. 14 Тук намерихме братя и бяхме поканени да останем при тях седем дена. А после отидохме в Рим. 15 Братята там, като чуха за нас, излязоха да ни посрещнат до Апиевия площад[a] и до Трите кръчми[b]. Щом ги видя, Павел благодари на Бога и се ободри. 16 Когато пристигнахме в Рим, стотникът предаде затворниците на началника на лагера[c]. На Павел обаче позволиха да живее отделно заедно с войника, който го пазеше.
Предсказание на Иисус Христос за отричането на апостол Петър
27 (A)Тогава Иисус им каза: „Всички ще отстъпите от вярата в Мене през тази нощ; защото е писано: Ще погубя пастира и ще се пръснат овцете. 28 (B)Но след възкресението Си ще бъда преди вас в Галилея.“ 29 А Петър Му възрази: „Дори и всички да отстъпят от вярата в Тебе, аз обаче – няма!“ 30 (C)Иисус му отговори: „Истината ти казвам: днес, през тази нощ, преди още петел два пъти да пропее, ти три пъти ще се отречеш от Мене.“ 31 Но той продължи да настоява: „Ако трябва дори и да умра с Тебе, няма да се отрека от Тебе.“ Същото казаха и другите.
Иисус Христос в Гетсиманската градина
32 (D)Те отидоха на едно място, чието име беше Гетсимания. Иисус каза на учениците Си: „Останете тук, докато се помоля.“ 33 Той взе със Себе Си Петър, Яков и Йоан и, силно смутен, започна да скърби. 34 (E)Тогава им каза: „Душата Ми е прескръбна до смърт. Останете тук и стойте будни.“ 35 След това се отдалечи малко, падна на земята и започна да се моли, ако е възможно, да Го отмине този час. 36 (F)И каза: „Авва, Отче! За Тебе всичко е възможно – отклони от Мене тази чаша. Но нека бъде не както Аз искам, а както Ти.“ 37 И като се върна, намери ги заспали и каза на Петър: „Симоне, спиш ли? Не можа ли един час да постоиш буден? 38 (G)Стойте будни и се молете, за да не паднете в изкушение; духът е бодър, а плътта – немощна.“ 39 Отново отиде да се помоли и изрече същите думи. 40 А като се завърна, пак ги намери да спят, понеже очите им бяха натежали. Те не знаеха какво да Му отговорят. 41 Дойде и трети път и им каза: „Още ли спите и почивате? Стига, дойде часът. Ето Синът човешки ще бъде предаден в ръцете на грешниците. 42 Ставайте да вървим! Ето приближи се онзи, който Ме предава.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.