Book of Common Prayer
Законът Господен – святост и спасение
Алеф[a]
119 (A)(B)(C)Блажени са тези, които живеят безупречно,
които търсят опора в Закона на Господа.
2 (D)Блажени са тези, които спазват наредбите Му
и от все сърце Го търсят.
3 Те не извършват беззакония,
вървят по Неговите пътища.
4 Ти заповяда да спазвам неотклонно
Твоите заповеди.
5 О, да бяха насочени моите пътища
към спазване на Твоите наредби!
6 Тогава нямаше да съм посрамен,
защото щях да съблюдавам всички Твои заповеди;
7 бих Те прославил с чисто сърце,
като се поучавам от Твоите справедливи решения.
8 Ще спазвам Твоите наредби;
никога не ме изоставяй.
Бет
9 Как младежът ще запази в чистота пътя си?
Като спазва Твоето слово.
10 От все сърце Те търся,
не ме оставяй да се отклоня от Твоите заповеди.
11 Скрих в сърцето си Твоето слово,
за да не греша пред Тебе.
12 (E)Прославен си Ти, Господи,
научи ме на Своите наредби.
13 С устните си разгласявах
всичките решения на Твоите уста.
14 Когато постъпвам според Твоите наредби,
аз се радвам като за всяко богатство.
15 Размислям за Твоите заповеди
и се вглеждам в Твоите пътища.
16 Утешавам се с Твоите наредби,
не забравям Твоето слово.
Гимел
17 Покажи милост към Своя служител и ще бъда жив,
и ще спазвам Твоето слово.
18 Отвори очите ми
и ще видя чудесата на Твоя закон.
19 Гост съм на земята,
не скривай от мене Своите заповеди.
20 Душата ми се изтощи да копнее
непрестанно за Твоите наредби.
21 Ти укроти проклетите горделивци,
които се отклоняват от Твоите заповеди.
22 Снеми от мене укора и срама,
защото спазвам Твоите заповеди.
23 Ето князете седят и се наговарят против мене,
а Твоят служител размишлява за Твоите наредби.
24 Твоите наредби са моя утеха,
те са мои съветници.
Закрила в измамния свят
12 За първия певец. На осмострунен инструмент. Псалом на Давид.
2 (A)[a] Спаси ме, Господи, защото не останаха благочестиви,
изчезват верните сред хората.
3 Всеки лъже ближния си,
лицемерна е устата, говори с престорено сърце.
4 Господ ще изтреби всички, които имат лицемерна уста
и високомерен език,
5 онези, които казват: „С езика си ще надделеем.
Силата ни е в говоренето – кой е наш господар?“
6 (B)„Заради насилието над потиснатите, заради въздишките на угнетените
сега ще стана, казва Господ,
ще дам закрила на онзи, който я търси.“
7 (C)Думите на Господа са чисти думи –
сребро, пречистено в пещ,
седем пъти претопено.
8 Ти, Господи, ще ги запазиш
и ще ги съхраниш от този род за вечни времена.
9 Навред бродят нечестиви,
понеже низостта се издига сред хората.
Упование в Божията милост
13 За първия певец. Псалом на Давид.
2 (D)[b] Докога, Господи, съвсем ще ме забравяш?
Докога ще скриваш лицето Си от мене?
3 Докога моята душа ще понася страдания,
сърцето ми ще скърби ден и нощ?
Докога врагът ми ще се издига над мене?
4 Погледни, отговори ми, Боже мой!
Просветли моите очи, за да не заспя смъртен сън,
5 (E)за да не каже врагът ми: „Надвих му“
Тогава моите потисници ще се радват, ако се огъна.
6 [c] Но аз се надявам на Твоята милост.
Сърцето ми ще се зарадва за даденото ми от Тебе спасение.
Ще пея на Господа, понеже ми е сторил милост,
и ще възпея името на Всевишния Господ.
Да търсим Бога!
14 (F)(G)За първия певец. Псалом на Давид.
Неразумният казва в сърцето си:
„Няма Бог, Който да търси сметка!“
Хората се развратиха, извършиха отвратителни дела.
Няма кой да прави добро.
2 Господ погледна от небесата към хората,
за да види има ли разумен, който да търси Бога.
3 (H)Всички се отклониха, всички станаха покварени;
няма кой да прави добро, няма дори един.
4 Без разум ли са всички? Те вършат беззаконие,
разкъсват народа ми, сякаш ядат хляб,
и не призовават Господа.
5 Страх ще ги обземе там, където няма страх,
защото Бог е на страната на онези, които постъпват праведно.
6 Вие отнехте надеждите на бедния,
но Господ е неговото прибежище.
7 (I)„Кой ще даде спасение на Израил от Сион?“
Когато Господ избави Своя народ от робство,
тогава Яков ще се зарадва, Израил ще се развесели.
Царуването на Соломон
Мъдростта на Соломон
3 (A)Соломон се сроди с фараона, египетския цар, и взе фараоновата дъщеря за жена, и я доведе да живее в Давидовия град, докато довърши своя дворец, Господния храм и стените около Йерусалим. 2 Тогава народът още принасяше жертви по високите места, защото по онова време не беше построен храм на името на Господа.
3 Соломон възлюби Господа, като живееше съгласно наредбите на своя баща Давид, при все че принасяше жертви и приношения по високите места. 4 (B)(C)И царят отиде в Гаваон, за да принесе там жертва, защото там беше главното високо място. Соломон принесе на този жертвеник хиляда всеизгаряния. 5 (D)В Гаваон Господ се яви на Соломон нощем насън. И Бог му каза: „Пожелай, за да ти дам.“ 6 Соломон отвърна: „Ти оказа велика милост на Своя служител, баща ми Давид; и понеже той постъпваше пред Тебе с истина и правда и с искрено сърце, Ти му запази тази велика милост, като му дари син, който седи на престола му, както е и днес. 7 А сега, Господи, Боже мой, Ти си поставил Своя служител за цар вместо баща ми, но аз съм твърде неопитен и не зная как да постъпвам в различни случаи. 8 (E)Твоят служител е сред Твоя народ, който си избрал, народ така многочислен, че не може да се изброи, нито да се изчисли. 9 (F)Затова дай на Своя служител разум, за да съди Твоя народ и да различава кое е добро и кое е зло, защото кой може да управлява този Твой многоброен народ?“
10 И на Господа беше угодно, че Соломон поиска това. 11 Тогава Бог му каза: „Тъй като ти пожела това и не поиска за себе си дълъг живот, нито помоли за богатство за себе си, нито пожела живота на враговете си, а за себе си разум, за да умееш да съдиш – 12 (G)ето направих според твоята дума: дадох ти мъдрост и разум, така че преди тебе подобен на тебе не е имало и след тебе няма да се издигне подобен на тебе. 13 (H)Аз ти давам и това, което ти не поиска: и богатство, и слава, така че няма да има подобен на тебе между царете през всичките твои дни. 14 (I)Затова, ако ти ходиш по Моите пътища, като спазваш Моите наредби и Моите заповеди, както ходеше твоят баща Давид, и дните ти ще продължа.“ 15 Соломон се събуди и ето – това беше сън. И той дойде в Йерусалим и застана пред ковчега на завета Господен, принесе всеизгаряния и извърши мирни жертви. И даде голямо угощение за всички свои служители.
9 Но тъй като загубихме там доста време и плаването ставаше вече опасно, а и постът[a] беше вече минал, – Павел ги съветваше 10 с думите: „Мъже, виждам, че плаването ще бъде с опасности и големи щети не само за товара и за кораба, но и за живота ни.“ 11 Но стотникът се доверяваше повече на кормчията и на собственика на кораба, отколкото на думите на Павел. 12 И понеже пристанището не беше удобно за презимуване, повечето изказаха мнение да продължат плаването и да отидат да презимуват, ако е възможно, във Финик, критско пристанище, разположено срещу югозападния и северозападния вятър.
Морска буря
13 И като задуха лек южен вятър, те помислиха, че са успели в намерението си, вдигнаха котва и заплаваха край брега на Крит. 14 Скоро обаче откъм острова се вдигна бурен вятър, наричан евроклидон[b]. 15 Корабът бе тъй грабнат, че не можеше да устои на вятъра, и ние се оставихме да ни носят вълните. 16 И понесени зад едно островче, наричано Клавда[c], едва можахме да удържим спасителната лодка. 17 След като я вдигнаха, използваха въжета, за да опашат кораба отдолу. А понеже се бояха да не заседнат при Сирта, свиха платната и тъй се носеха. 18 На другия ден бяхме силно тласкани от бурята и започнаха да изхвърлят товара. 19 А на третия ние сами с ръцете си изхвърлихме корабните принадлежности. 20 Но понеже доста дни не се виждаше нито слънце, нито звезди, а и бушуваше силна буря, вече изчезваше всяка надежда да се спасим.
21 (A)След като дълго време не бяха яли, Павел застана сред тях и каза: „Братя! Трябваше да ме послушате и да не тръгваме от Крит. Тогава щяхме да избегнем тези опасности и щети. 22 А сега ви съветвам да запазите спокойствие, защото никой от вас няма да загине, а само корабът. 23 (B)Нощес ми се яви ангел от Бога, на Когото принадлежа и на Когото служа, 24 и каза: ‘Не бой се, Павле, ти трябва да застанеш пред императора. И ето Господ ти подари всички тези, които плават с тебе.’ 25 Затова, братя, запазете спокойствие, защото вярвам на Бога, че ще стане тъй, както ми бе речено. 26 Ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров.“
Заговор за убийството на Иисус Христос
14 (A)(B)До Пасхата и празника Безквасници оставаха само два дни. Първосвещениците и книжниците търсеха случай да уловят с хитрост и да убият Иисус, 2 но казваха: „Само да не бъде на празника, за да не стане смут сред народа.“
Помазване на Иисус Христос във Витания
3 А когато Иисус беше във Витания, в къщата на Симон Прокажения, и седеше на трапезата, дойде една жена, която носеше алабастров съд с миро от чист, драгоценен нард. Тя счупи алабастровия съд и започна да го излива върху главата Му. 4 А някои зароптаха и си говореха: „Защо е това прахосване на мирото? 5 Това миро можеше да се продаде за повече от триста динария, които да се раздадат на сиромаси.“ Така негодуваха против нея. 6 Но Иисус каза: „Оставете я. Защо я обърквате? Тя извърши добро дело за Мене. 7 (C)Защото сиромасите винаги имате при себе си. И когато поискате, можете да им сторите добро. А Мене не винаги имате. 8 (D)Тя извърши това, което можеше – предвари да помаже тялото Ми за погребение. 9 Истината ви казвам: където и да се проповядва това Евангелие по целия свят, ще се разказва и за това, което тя извърши, и ще се припомня за нея.“
Предателството на Юда
10 (E)Тогава Юда Искариот, един от дванадесетте, отиде при първосвещениците, за да им Го предаде. 11 А те, като чуха, зарадваха се и обещаха да му дадат пари[a]. И Юда търсеше удобен случай да предаде Иисус.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.