Book of Common Prayer
Утринна молитва за закрила
5 За първия певец. За духови инструменти. Псалом на Давид.
2 (A) [a] Господи, чуй думите ми, вникни в моя зов!
3 (B)Вслушай се в гласа на моите вопли, Царю мой и Боже мой,
защото се моля пред Тебе!
4 Господи, чуй гласа ми рано сутрин.
Призори ще застана пред Тебе и ще Те очаквам,
5 защото Ти си Бог, Който не обича беззаконието.
Злият не може да се приюти при Тебе.
6 Горделивите няма да устоят пред Тебе –
Ти ненавиждаш всички, които извършват беззаконие.
7 Ти ще погубиш всички лъжци.
Убиец и измамник са противни за Господа.
8 (C)По Твоята велика милост аз обаче ще вляза в Твоя дом
и ще се поклоня в святия Ти храм с благоговение пред Тебе.
9 (D)Господи, нека Твоята справедливост ме води заради враговете ми!
Направи равен Твоя път пред мене!
10 (E)Защото в устата им няма истина,
а сърцето им носи разруха.
Гърлото им е отворен гроб,
а езикът им – коварен.
11 Накажи ги, Боже, нека се провалят в своите кроежи!
Отхвърли ги поради многото им престъпления,
защото се надигнаха против Тебе.
12 И нека се радват всички, които се уповават на Тебе;
те винаги ще тържествуват, защото Ти ще ги закриляш.
Затова нека се радват с Тебе всички, които обичат Твоето име.
13 Защото Ти, Господи, благославяш праведника,
като с щит го обгръщаш с благоволение.
Молитва, посветена на покаянието
6 За първия певец. В съпровод на осмострунен инструмент. Псалом на Давид.
2 (F) [b] Господи, не ме упреквай в гнева Си, нито ме наказвай в яростта Си.
3 (G)Бъди милостив към мене, Господи, защото аз съм немощен.
Изцели ме, Господи, понеже страдам чак до мозъка на костите си.
4 Моята душа страда силно,
а Ти, Господи, докога ще се бавиш?
5 Обърни се, Господи, избави ме!
Спаси ме заради милостта Си,
6 (H)защото сред мъртвите никой няма да Те споменава,
в преизподнята кой ще Те прославя?
7 Уморен съм от своите въздишки.
Всяка нощ се обливам в сълзи в леглото си.
8 Помръкнаха от скръб очите ми,
състариха се поради всичките ми врагове.
9 (I)Махнете се от мене всички, които вършите беззаконие.
10 Господ чу молбата ми,
Господ приема молитвата ми.
11 Да бъдат засрамени и ужасени всичките ми врагове!
Те трябва да отстъпят и в миг да станат за позор.
10 Защо, Господи, стоиш далече
и се криеш във време на неволя?
2 Нечестивият преследва сиромаха заради гордостта си.
Нека да се хване в кроежите, които е замислил.
3 Защото нечестивият се хвали с желанията на душата си,
алчният кощунства и презира Господа.
4 (A)В гордостта си нечестивият, навирил нос, си казва:
„Бог не търси сметка. Няма Бог.“ Това са неговите мисли.
5 Пътищата му са неуспешни във всяко време.
Твоите присъди са високо и далече от него.
Всички свои неприятели презира.
6 Той си казва в сърцето си: „Непоклатим съм,
зло няма да ме сполети от род в род.“
7 (B)Устата му е пълна с проклятия, измами и насилие,
а езикът му е несправедлив и пагубен.
8 Той стои в засада край селищата, убива невинния
в потайни места,
очите му дебнат бедния.
9 (C)Той се таи като лъв в храсталака,
причаква, за да хване сиромаха.
Той хваща сиромаха и го въвлича в мрежата си.
10 Той сразява, удря
и слабите падат в неговата примка.
11 (D)Казва си: „Бог е забравил,
скрил е лицето Си, никога няма да види.“
12 Откликни, Господи, Боже! Вдигни ръката Си!
Не забравяй потиснатите.
13 Защото нечестивият може да се отрича от Бога
и да си казва: „Ти няма да търсиш сметка.“
14 Ти Сам виждаш, понеже забелязваш страдания и притеснения,
за да въздадеш с Твоята ръка.
Бедните се уповават на Тебе.
Ти си помощник на сираците.
15 Сломи ръката на злия и нечестивия,
така че потърси ли се нечестието му, да не се намери нищо.
16 (E)Господ е Цар за вечни времена и завинаги!
Онези, които се покланят на други богове, ще изчезнат от Неговата земя.
17 Господи, Ти чуваш желанието на смирените.
Ти укрепваш сърцата им,
вслушваш се,
18 (F)за да въздадеш правосъдие на сираците и потиснатите
и повече никой човек да не всява страх по земята.
Молитва за справедливост
11 За първия певец. Псалом на Давид.
На Господа се уповавам.
Как тогава ми казвате:
„Отлети на планината като птица“?
2 (G)Защото ето нечестивите опънаха лъка,
поставиха стрелата си на тетивата,
за да стрелят в тъмнината по благочестивите.
3 Когато са разрушени основите,
какво може да направи праведникът?
4 (H)Господ е в святия Си храм.
Престолът на Господа е на небесата.
Очите Му бдят. Погледът Му изпитва хората.
5 Господ изпитва праведните,
а душата Му мрази нечестивия и насилника.
6 (I)Той ще излее върху нечестивите дъжд от разпалени въглени,
огън и жупел. Палещ вятър е тяхната участ.
7 Защото Господ е праведен и обича праведни дела.
Благочестивите ще виждат Неговото лице.
38 Тогава свещеник Садок, пророк Натан и Йодаевият син Ванея с хелетейците и фелетейците слязоха долу и поставиха Соломон на Давидовото муле, и го заведоха при Гион. 39 (A)И свещеник Садок взе рога с маслиново масло от скинията и помаза Соломон. След това засвириха с рог и целият народ извика: „Да живее цар Соломон!“ 40 И целият народ се изкачи след Соломон, като хората свиреха с флейти и се радваха толкова много, че земята ехтеше от виковете им.
41 Адония и всички поканени от него чуха глъчката и престанаха да ядат. А когато Йоав чу тръбния звук, каза: „Какъв е този шум на вълнение в града?“ 42 (B)Докато още говореше, ето дойде Йонатан, синът на свещеник Авиатар. Тогава Адония каза: „Влез! Ти си честен човек и носиш добра вест.“ 43 А Йонатан в отговор каза на Адония: „Обратно. Нашият господар, цар Давид, е поставил Соломон за цар. 44 И царят е изпратил с него свещеник Садок, пророк Натан и Йодаевия син Ванея, хелетейците и фелетейците и те го качиха на царското муле. 45 А свещеник Садок и пророк Натан го помазаха за цар при Гион. И оттам се изкачиха, като се радваха, и градът се развълнува. Ето какъв е шумът, който чувате. 46 И Соломон седна на престола на царството. 47 Тогава царските служители дойдоха да поздравят нашия господар цар Давид и казаха: ‘Твоят Бог да прослави името на Соломон повече от твоето име и да възвеличи престола му повече от твоя престол.’ И царят се поклони в леглото си. 48 Тогава царят каза: ‘Благословен да бъде Господ, Израилевият Бог, Който даде днес мой син да седне на моя престол, докато очите ми виждат това’.“
49 И всички поканени от Адония се уплашиха и тръгнаха всеки по своя път. 50 (C)Тогава Адония, понеже се уплаши заради Соломон, стана, отиде и се хвана за роговете на жертвеника. 51 И известиха на Соломон: „Ето Адония се бои от цар Соломон и се държи за роговете на жертвеника, казвайки: ‘Нека ми се закълне сега цар Соломон, че няма да умъртви своя служител с меч’.“ 52 А Соломон каза: „Ако той бъде достоен човек, и косъм няма да падне от него на земята; но ако се намери злотворство у него, ще бъде умъртвен.“ 53 И Соломон изпрати да го доведат от жертвеника. Той дойде и се поклони на цар Соломон. Тогава Соломон му каза: „Иди в дома си.“
Завещание и смърт на Давид
2 И когато наближи времето Давид да умре, той поръча на сина си Соломон: 2 „Както всички на този свят, си отивам, а ти бъди твърд и мъжествен. 3 (D)Спазвай завета на Господа, своя Бог, следвайки Неговите пътища, като пазиш наредбите Му, заповедите Му, решенията и определенията Му, както е писано в Мойсеевия закон, за да преуспееш във всичко, което правиш, и накъдето се обърнеш, 4 (E)за да изпълни Господ обещанието Си, което бе дал за мене: ‘Ако синовете ти спазват пътя си пред Мене според истината от все сърце и от цялата си душа, на Израилевия престол няма да липсва мъж от тебе.’
24 И докато говореше това в своя защита, Фест извика високо: „Ти си луд, Павле! Многото учене те докарва до лудост.“ 25 А той отвърна: „Не съм луд, достопочтени Фесте, а говоря думи на истина и здрав разум. 26 (A)Царят знае тези неща и затова дръзнах да говоря пред него. И никак не вярвам нещо от това да не му е известно, защото то не се е вършило в някой ъгъл. 27 Вярваш ли, царю Агрипа, в пророците? Зная, че вярваш.“ 28 Агрипа се обърна към Павел: „За малко и ще ме убедиш да стана християнин.“ 29 А Павел рече: „Бих се молил на Бога не само ти, но и всички, които ме слушате днес, рано или късно да станете такива, какъвто съм аз – но без тези окови.“
30 Като каза това, царят и управителят, а също и Вереника и седящите с тях, станаха 31 (B)и докато се оттегляха настрана, разговаряха помежду си, че този човек не върши нищо, заслужаващо смърт или окови. 32 (C)И Агрипа каза на Фест: „Този човек можеше да бъде освободен, ако не бе поискал съд пред императора.“ Затова и управителят реши да го изпрати при императора[a].
Пътуване за Рим
27 (D)Когато бе решено да отплаваме за Италия, предадоха Павел и няколко души затворници на един стотник на име Юлий, от императорския полк. 2 Качихме се на един кораб от Адрамитион, който щеше да плава по крайбрежието на Азия, и тръгнахме. С нас беше солунянинът Аристарх от Македония. 3 На другия ден стигнахме в Сидон. Юлий, постъпвайки човеколюбиво с Павел, му позволи да отиде при приятелите си, за да се грижат за него. 4 Като тръгнахме оттам, минахме източно от Кипър, понеже ветровете бяха насрещни. 5 Прекосихме морето при Киликия и Памфилия и достигнахме Мира в Ликия. 6 Там стотникът намери един александрийски кораб, който плаваше за Италия, и ни прехвърли на него. 7 Доста дни ние се придвижвахме бавно напред и едва стигнахме до Книд. И понеже вятърът ни пречеше, заобиколихме Крит при Салмона. 8 След като минахме с мъка оттам, стигнахме до едно място, наречено Добри пристанища, недалеч от което беше град Ласея.
28 (A)Вземете поука от смокинята: когато клоните ѝ омекнат и пуснат листа, знаете, че е близо лятото. 29 Така и вие, когато видите това да се сбъдва, знайте, че краят е близо, при вратата.
30 Истината ви казвам: този род няма да премине, докато всичко това не се сбъдне. 31 (B)Небе и земя ще преминат, но думите Ми няма да преминат.
Неизвестност на деня на Второто Христово пришествие
32 (C)А за онзи ден и час никой не знае, нито небесните ангели, нито Синът, а единствено Отец.
33 (D)Внимавайте, бдете и се молете, понеже не знаете кога ще настъпи това време. 34 (E)Всичко това е, както, когато човек тръгне за чужбина и остави къщата си, даде на слугите си власт, на всеки определи неговата работа и заповяда на вратаря да бди. 35 (F)И така, бдете, понеже не знаете кога ще дойде господарят на къщата – привечер ли или посред нощ, или когато пеят петлите, или на разсъмване, 36 (G)за да не би, като дойде ненадейно, да ви намери заспали. 37 А каквото на вас говоря, говоря го на всички: бдете!“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.