Book of Common Prayer
Възхвала на Бога Спасител
146 Алилуя. Душо моя, възхвалявай Господа!
2 (A)Ще възхвалявам Господа, докато съм жив;
ще пея на своя Бог, докато съществувам.
3 Не се доверявайте на князе,
на човешко същество, от което не идва помощ.
4 Диханието на човека излиза и той се връща в пръстта;
в този ден завършват неговите замисли.
5 Блажен е онзи, за когото Бог на Яков е помощник,
надеждата му е у Господа, неговия Бог,
6 (B)Който сътвори небето и земята,
морето и всичко, което е в тях, Който е верен вечно,
7 (C)раздава правосъдие за потиснатите,
дава хляб на гладните.
Господ освобождава пленените,
8 (D)Господ отваря очите на слепите,
Господ въздига сломените,
Господ обича праведните.
9 (E)Господ пази странниците,
помага на сираци и вдовици,
а пътя на неправедните проваля.
10 (F)Господ ще царува вечно;
твоят Бог, Сионе, владее от род в род. Алилуя.
Прослава на Божието величие
147 (G)Алилуя. Добре е да се възпява нашият Бог,
приятно е да Му се въздава възхвала.
2 (H)Господ изгражда Йерусалим,
събира разпръснатите синове на Израил.
3 (I)Той изцелява съкрушените сърца
и превързва техните рани;
4 (J)определя броя на звездите;
дава имена на всички тях.
5 (K)Нашият Господ е велик, силата Му е велика
и всемогъщият Му разум е неизмерим.
6 (L)Господ помага на съкрушените да се изправят,
унижава неправедните до земята.
7 Възпейте Господа с благодарствена песен,
пейте на нашия Бог в съпровод на гусли!
8 (M)Той покрива небето с облаци,
приготвя дъжд за земята,
прави да расте трева по планините;
9 (N)дава храна на добитъка, както
и на малките на гарвана, когато викат към Него.
10 (O)Не се радва на силните коне,
нито се възхищава на храбрите воини.
11 Господ е благосклонен към онези, които благоговеят пред Него,
към онези, които се уповават на Неговата милост.
Божието благословение над Йерусалим
12 [a] Йерусалиме, възхвалявай Господа;
Сионе, величай своя Бог,
13 (P)защото Той прави здрави резетата на твоите порти,
благославя твоите синове;
14 (Q)установява мир в твоите предели,
насища те с едра пшеница;
15 (R)изпраща Своето слово на земята;
изреченото от Него бързо се разпространява;
16 Той дава сняг като вълна;
сипе скреж като прах;
17 (S)изпраща градушката Си като късове;
пред Неговия студ кой ще устои?
18 Изпраща словото Си и всичко се разтапя;
духне с вятъра Си и потичат води.
19 (T)Съобщава Своето слово на Яков,
Своите наредби и Своите решения – на Израил.
20 (U)С никой друг народ не е постъпвал така;
те не знаят Неговите решения. Алилуя.
Прослава на Божиите дела
111 Алилуя. Ще прославям Господа от все сърце
в съвета на праведните и в събранието им.
2 Велики са делата на Господа,
достойни за възхищение от всички, които Го обичат.
3 (A)Неговото дело е славно и великолепно
и Неговата справедливост пребъдва вечно.
4 (B)Той направи незабравими Своите чудеса;
Господ е щедър и милостив.
5 Дава храна на онези, които изпитват страхопочитание пред Него; Той помни вечно Своя завет.
6 Той показа силата на делата Си пред Своя народ,
за да му даде езичниците за наследство.
7 Делата на ръцете Му са истина и правосъдие;
заповедите Му са неотменими,
8 винаги непоклатими,
основани върху истина и правда.
9 Той предостави спасение на Своя народ;
установи за вечни времена Своя завет.
Свято и достойно за почит е Неговото име!
10 (C)Страхопочитанието пред Господа е начало на мъдростта;
всички, които изпълняват Неговите заповеди, постъпват благоразумно.
Възхвалата за Него ще пребъдва вечно.
Блаженство и награда за праведния
112 (D)Алилуя. Блажен е човекът, който изпитва страхопочитание пред Господа
и който обича Неговите заповеди.
2 Неговите потомци ще бъдат силни на земята;
родът на праведните ще бъде благословен.
3 (E)В неговия дом ще има изобилие и богатство
и неговата справедливост пребъдва вечно.
4 (F)Светлина изгрява за праведните в тъмнината;
тя е благодатна, милосърдна и пълна с правда.
5 Блажен е човекът, който се смилява и дава назаем;
той ще е непоколебим в думите си пред съда.
6 Той няма да се поколебае никога.
Праведникът се помни вечно.
7 Той няма да се уплаши от клевета,
сърцето му е непоколебимо, защото се уповава на Господа.
8 Сърцето му е силно: той няма да се уплаши,
когато види враговете си.
9 (G)Той щедро пръска средства, раздава на бедните;
благодеянието му пребъдва вечно;
неговата мощ ще се възвиси със слава.
10 Нечестивият вижда това и изпада в ярост,
скърца със зъби и се стопява.
Желанието на нечестивите ще пропадне.
Възхвала на името на Господа
113 Алилуя. Възхвалявайте, служители Господни,
възхвалявайте името на Господа.
2 Да бъде прославено името на Господа
отсега и завинаги.
3 От изток до запад
да бъде възхвалявано името на Господа.
4 Господ е възвисен над всички народи;
Неговата слава надвишава небесата.
5 (H)Кой е като Господа, нашия Бог,
Който обитава във висините,
6 навежда се надолу, за да гледа
по небето и по земята;
7 (I)издига слабия от прахта
и въздига бедния от калта,
8 за да го постави наред с князете,
с благородниците от народа му;
9 (J)Той настанява бездетната вкъщи
като майка, радваща се на деца!
Алилуя!
Непокорството на Давид и Божието наказание
24 (A)След всичко това Господ отново прояви Своя гняв против израилтяните. Той подбуди Давид и му нареди: „Иди, преброй мъжете от Израил и Юда.“ 2 Тогава царят заповяда на военачалника си Йоав, който беше при него: „Обиколи всички Израилеви племена – от Дан до Вирсавия, и пребройте народа, за да зная колко са на брой.“
10 След като Давид преброи народа, съвестта му започна да го бори. Затова Давид се помоли пред Господа: „Съгреших тежко, че постъпих така. А сега се моля пред Тебе, Господи, прости греха на Своя служител, защото аз постъпих твърде неразумно.“ 11 Когато на другия ден Давид стана сутринта, дойде слово на Господ към пророка Гад, ясновидец при Давид: 12 „Иди и кажи на Давид: ‘Така говори Господ: «Три наказания ти предлагам. Избери си едно, което да те постигне»’.“ 13 Гад дойде при Давид и му извести това с думите: „Избери си – глад ли да те сполети в твоята страна в продължение на седем години, или три месеца да бягаш, преследван от неприятелите си, и те да те гонят, или пък три дена да върлува тежка епидемия по твоята страна? Сега размисли и реши – какво трябва да отговоря на Този, Който ме е изпратил?“ 14 В отговор Давид каза на Гад: „Силно съм изплашен. Но предпочитам да попадна в ръцете на Господа, защото голямо е Неговото милосърдие – само да не попадна в човешки ръце[a].“
15 Тогава Господ изпрати тежка епидемия сред израилтяните от онази сутрин до определеното време. Поради това измряха седемдесет хиляди мъже сред народа – от Дан до Вирсавия. 16 Но когато ангелът на смъртта простря ръка над Йерусалим, за да го опустоши, Господ се разкая за това тежко бедствие и каза на ангела, който поразяваше народа: „Достатъчно, оттегли сега ръката си.“ А Господният ангел беше тогава при мястото за вършеене на йевусееца Орна. 17 Когато Давид видя ангела, който поразяваше народа, проговори пред Господа: „Ето аз съгреших, аз[b] извърших зло. Но тези овце какво са извършили? Умолявам Те, нека против мене и против бащиния ми дом се издигне Твоята ръка.“
18 В онзи ден Гад дойде при Давид и каза: „Иди, съгради жертвеник на Господа на мястото за вършеене на йевусееца Орна.“ 19 И така, Давид отиде според заповедта на Господа, която Гад му беше предал. 20 Орна погледна и видя, че при него идват царят и служителите му. Той излезе и се поклони пред царя по лице до земята. 21 Орна попита: „Защо е дошъл моят цар господар при своя служител?“ Давид отговори: „Да купя от тебе мястото за вършеене, за да съградя жертвеник, посветен на Господа, за да престане тежката епидемия сред народа.“ 22 А Орна заяви на Давид: „Господарят ми, царят, нека вземе и принесе в жертва каквото той желае. Ето воловете за всеизгаряне, както и диканята, и яремите за впрягане на воловете като дърва. 23 Всичко това, о, царю, Орна дава на царя.“ Орна продължи да говори на царя: „Господ, твоят Бог, да прояви благоволение към тебе!“
24 Обаче царят възрази на Орна: „Не, аз искам да купя от тебе всичко това срещу заплащане. Защото няма да принеса на Господа, своя Бог, жертва, взета безплатно.“ И така, Давид купи мястото за вършеене и воловете за петдесет сикли сребро. 25 (A)Там Давид съгради жертвеник, посветен на Господа, и принесе всеизгаряне и мирни жертви[c]. А Господ се смили над тази страна и тежката епидемия сред израилтяните престана.
23 Преди да дойде вярата, бяхме под стражата на закона, заключени за вярата, която щеше да се открие. 24 (A)Така че законът беше за нас водач към Христос, за да се оправдаем чрез вяра. 25 А след като дойде вярата, не ни трябва вече водач.
26 (B)Защото всички сте Божии синове чрез вярата в Иисус Христос – 27 (C)всички, които в Христос[a] се кръстихте, в Христос се облякохте. 28 (D)Няма вече юдеин, нито елин, няма роб, нито свободен, няма мъжки пол, ни женски, защото всички вие сте едно в Иисус Христос. 29 (E)А щом вие сте Христови, тогава сте потомци на Авраам и по обещание – наследници.
Божии деца чрез Христос и Духа, а не роби на закона
4 Казвам още: наследникът, докато е невръстен, с нищо не се отличава от роб, макар да е господар на всичко. 2 Той е подвластен на настойници и управители до определеното от бащата време. 3 Така и ние, докато бяхме невръстни, бяхме подвластни на силите на света[b]. 4 Но когато се изпълни времето, Бог изпрати Своя Син, Който се роди от жена и се подчини на закона, 5 (F)за да изкупи онези, които бяха под закона, и да бъдем осиновени. 6 (G)А понеже вие сте синове, Бог изпрати в сърцата ви Духа на Своя Син, Който вика: „Авва! Отче!“ 7 Затова не си вече роб, а син. Ако пък си син, ти си и Божий наследник чрез Христос[c].
Иисус Христос е светлината на света
12 (A)Иисус отново им каза: „Аз съм светлината на света. Който Ме последва, няма да ходи в мрака, но ще има светлината на живота.“ 13 (B)Тогава фарисеите Му казаха: „Ти Сам свидетелстваш за Себе Си. Твоето свидетелство не е истинно.“ 14 (C)В отговор Иисус им каза: „Въпреки че Аз сам свидетелствам за Себе Си, свидетелството Ми е истинно, защото зная откъде съм дошъл и накъде отивам. А вие не знаете откъде съм дошъл или накъде отивам. 15 (D)Вие съдите по човешки, Аз не съдя никого. 16 (E)И ако съдя, Моят съд е истинен, защото не съм сам, но Аз съм с Отец, Който Ме е изпратил. 17 (F)А в Закона ви е писано, че свидетелството на двама души е истинно. 18 (G)Сам Аз свидетелствам за Себе Си и Отец, Който ме е изпратил, свидетелства за Мене.“ 19 (H)Тогава Го попитаха: „Къде е Твоят Отец?“ Иисус отговори: „Не познавате нито Мене, нито Моя Отец. Ако Ме познавахте, щяхте да познавате и Моя Отец.“ 20 Иисус каза тези думи при кутиите за дарения, като поучаваше в храма. И никой не Го задържа, понеже Неговият час още не беше дошъл.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.