Book of Common Prayer
Молитва за защита от злодеи
140 За първия певец. Псалом на Давид.
2 [a] Избави ме, Господи, от лоши хора,
запази ме от мъже насилници,
3 които кроят злини в сърцата си,
всеки ден подхващат спорове;
4 (A)изострят езиците си като змия;
зад устните им – отрова на усойница.
5 (B)Защити ме, Господи, от ръце на зли хора,
запази ме от мъже насилници,
които са замислили да препънат моите крака.
6 (C)Горделивите поставиха тайно капан
и примки за мене, простряха мрежа на пътеката,
заложиха клопки за мене.
7 (D)Казах на Господа: „Ти си мой Бог.
Чуй, Господи, гласа на моите молби.“
8 Господи, Господи, сила на моето спасение!
Ти защити главата ми в деня на битката.
9 Господи, не давай на злите това, което желаят.
Не давай успех на техния замисъл,
за да не се възгордеят.
10 Нека злото от устните на хората, които ме обграждат,
да обгърне тях самите.
11 (E)Да паднат върху тях горящи въглени;
да бъдат хвърлени
в бездънни ями, за да не излязат.
12 Клеветник да не остане на земята;
злото ще завлече насилника към погибел.
13 Зная, че Господ ще извърши съд за смирените,
ще признае правото на бедните.
14 (F)Несъмнено праведните ще славят Твоето име;
честните ще живеят в Твоето присъствие.
Молитва за помощ в изпитанията
142 (A)Поучителна песен. От Давид, когато беше в пещерата. Молитва.
2 [a] С гласа си призовах Господа,
с гласа си на Господа се моля.
3 Ще излея пред лицето Му своята тъжна песен;
ще обявя пред Него затрудненията си.
4 (B)Когато почувствам немощен своя дух, Ти знаеш моята пътека.
Поставиха тайно капан за мене на пътя, по който вървя.
5 Поглеждам надясно и виждам, че никой не ми обръща внимание;
изгуби се убежището за мене, никой не се грижи за моята душа.
6 (C)Господи, Тебе призовах и казах:
„Ти си мое прибежище,
мой дял в земята на живите.
7 Вслушай се в моето ридание, защото станах твърде незначителен;
избави ме от онези, които ме преследват, защото те са по-силни от мене.
8 Изведи от затвора душата ми, за да славя Твоето име.
Праведните се събират около мене,
защото Ти се грижиш за мене.“
Молитва на верния в скръбен ден
141 Псалом на Давид.
Господи, извиках към Тебе; побързай към мене;
чуй моя глас, когато Тебе призовавам!
2 (A)Нека се възнесе молитвата ми пред Тебе като тамян;
издигането на ръцете ми да бъде като вечерна жертва.
3 Господи, постави стража на устата ми,
пази вратата на устните ми;
4 не насочвай сърцето ми към лоша дума,
за да върша безсмислени дела на неправда
с хора, които правят зло,
и няма да вкуся от техните трапези.
5 (B)Накаже ли ме праведникът – това е милост;
изобличи ли ме – това е най-добър елей, който
главата ми няма да отхвърли,
защото и моята молитва е винаги против техните злини.
6 Техните управници бяха захвърлени в скалисти места
и чуха думите ми, защото са приятни.
7 Нашите кости са разпръснати като разцепени
и раздробени в земята камъни в устата на преизподнята.
8 Защото към Тебе, Господи Боже, са отправени очите ми;
в Тебе намерих убежище; не отхвърляй душата ми!
9 Запази ме от уловките на капани, поставени за мене,
от клопките на онези, които правят злини.
10 Неправедните нека паднат в собствените си мрежи,
докато аз единствен ще премина.
Молитва за избавление от враговете
143 Псалом на Давид.
Господи, чуй молитвата ми,
вслушай се в молбите ми заради Своята вярност;
отговори ми според Своята правда.
2 (A)Не влизай в съд със Своя служител,
защото пред Твоето лице няма да се оправдае нито един жив човек.
3 (B)Защото врагът преследваше душата ми,
смаза на земята живота ми,
принуди ме да живея в тъмнина като онези,
които са умрели отдавна.
4 (C)И моят дух изнемощя,
сърцето ми се скова вътре в мене.
5 (D)Спомних си за отминалите дни,
замислих се за всичко, сторено от Тебе,
размишлявах за делата на Твоите ръце.
6 (E)Простирах към Тебе ръцете си;
душата ми жадува като суха земя.
7 (F)Господи, по-скоро ми отговори! Моят дух отпадна.
Не скривай лицето Си от мене
и няма да съм като тези, които слизат в гроб.
8 (G)Дай ми да чуя гласа на Твоята милост на разсъмване,
защото на Тебе се уповавах.
Извести ми пътя, по който да вървя,
защото към Тебе издигнах душата си.
9 Господи, избави ме от моите врагове –
при Тебе намерих убежище.
10 (H)Научи ме да изпълнявам Твоята воля, защото Ти си моят Бог.
Твоят благ Дух ще ме води по равен път.
11 Господи, запази ме жив заради Своето име.
Избави от беди душата ми заради Своята правда.
12 (I)И със Своята милост унищожи моите врагове
и погуби всички, които измъчват душата ми,
защото аз съм Твой служител.
24 Затова царят каза на Семей: „Ти няма да умреш.“ И царят се закле пред него.
25 (A)Царят излезе да посрещне и Мемфивостей, син на Сауловия син Йонатан. Той не беше си мил нозете, не беше се грижил за брадата си и не беше прал дрехите си оттогава, когато царят беше заминал, до деня, когато се завърна. 26 Когато той дойде от Йерусалим да посрещне царя, царят го попита: „Мемфивостее, защо не дойде с мене?“ 27 (B)Той отговори: „Господарю мой, царю, моят слуга ме измами, защото аз, твоят служител, си помислих – ще оседлая осела си, ще го възседна и ще отида с царя, понеже твоят служител е куц. 28 А той наклевети твоя служител пред господаря ми, царя. Но моят господар, царят, е като Божий ангел – постъпи, както желаеш. 29 Макар и целият ми бащин дом да беше заслужил смърт пред моя господар, царя, ти обаче постави своя служител между твоите сътрапезници. Затова какво право имам да се оплаквам още на царя?“ 30 А царят му възрази: „Защо говориш всичко това? Аз наредих ти и Сива да си поделите нивите.“ 31 Но Мемфивостей отговори на царя: „Нека той вземе всичките, тъй като моят господар – царят, се завърна с мир у дома си.“
32 (C)От Роглим дойде също и галаадецът Верзелий, който премина Йордан заедно с царя, за да го придружи оттатък Йордан. 33 А Верзелий беше много стар, на осемдесет години. Той се грижеше за прехраната на царя, докато той живееше в Маханаим, тъй като беше заможен човек. 34 Царят каза на Верзелий: „Ела с мене и аз ще се грижа за прехраната ти в Йерусалим.“ 35 Но Верзелий му отговори: „Много ли ми остава да живея, та да отивам с царя в Йерусалим? 36 Сега съм на осемдесет години – мога ли да различа добро от зло? Ще усети ли служителят ти вкуса на това, което ще яде и ще пие? Ще мога ли вече да чувам гласа на певците и на певиците? Защо твоят служител да бъде в тежест на своя цар господар? 37 Служителят ти ще придружи още малко царя отвъд Йордан. Защо царят ще ме награждава с такава милост? 38 Позволи на служителя си да се върне и да умре в своя град, при гроба на баща си и на майка си. Но ето служителят ти, синът ми Кимхам, нека отиде с моя цар господар. С него ти постъпи според желанието си.“ 39 Тогава царят каза: „Нека Кимхам дойде с мене и аз ще направя за него според твоето желание. За тебе ще направя всичко, каквото поискаш от мене.“
40 И така целият народ, както и царят, преминаха Йордан. След това той целуна Верзелий и го благослови. А Верзелий се върна у дома си. 41 Царят продължи пътя си за Галгал. С него тръгна и Кимхам. Също и всички воини от племето на Юда, както и половината от израилските воини, придружиха царя. 42 При царя дойдоха всички израилтяни и му казаха: „Защо нашите братя – мъжете от Юдовото племе, грабнаха и преведоха през Йордан тебе, царя, със семейството ти, а заедно с тебе и всички Давидови мъже?“ 43 А мъжете от Юдовото племе отговориха на израилтяните: „Затова, защото царят ни е кръвно близък. Защо се сърдите за това нещо? Нима сме изяли нещо от храната на царя или сме взели от него дарове?“
Апостол Павел пред Феликс и Друзила
24 След няколко дена дойде Феликс с жена си Друзила, която беше юдейка, и изпрати да повикат Павел, за да чуе от него за вярата в Христос Иисус. 25 Но когато Павел заговори за Божия справедливост, за въздържанието и за бъдещия съд, Феликс се уплаши и рече: „Сега си иди, а когато намеря време, ще те повикам.“ 26 И тъй като се надяваше, че Павел ще му даде пари, за да го пусне, викаше го често и разговаряше с него. 27 Но като изминаха две години, Феликс бе заместен от Порций Фест. И понеже искаше да угоди на юдеите, Феликс остави Павел в окови.
Апостол Павел пред управителя Фест
25 А три дена след като пристигна в областта, Фест отиде от Кесария в Йерусалим. 2 Тогава първосвещеникът и юдейските първенци му предявиха обвиненията си против Павел и го молеха 3 (A)да прояви блогосклонност, като изпрати да го повикат в Йерусалим. А те крояха засада, за да го убият по пътя. 4 Но Фест отговори, че Павел се пази под стража в Кесария и самият той скоро ще се върне там. 5 „Затова“, каза той, „влиятелните сред вас нека дойдат с мене и ако той е направил нещо нередно, нека го обвинят.“
6 И след като прекара при тях над десет дена[a], Фест се върна в Кесария. На другия ден седна на съдийското място и заповяда да доведат Павел. 7 (B)Когато той се яви, дошлите от Йерусалим юдеи го заобиколиха и започнаха да привеждат против Павел много и тежки обвинения, които не можеха да докажат. 8 (C)А той в своя защита рече: „С нищо не съм съгрешил нито против юдейския закон, нито против храма, нито против императора.“
9 (D)Фест обаче искаше да угоди на юдеите и отвърна на Павел: „Искаш ли да отидеш в Йерусалим и там, пред мене, да бъдеш съден за това?“ 10 Павел отговори: „Аз стоя пред императорски съд и тук трябва да бъда съден. Юдеи не съм обиждал с нищо, както и ти много добре знаеш. 11 (E)Защото, ако съм нарушил закона и съм извършил нещо лошо, което заслужава смърт, аз съм готов да умра. Но ако няма нищо такова, както тези ме обвиняват, никой не може да ме предаде на тях. Искам императорски съд!“ 12 Тогава Фест, като поговори със съвета, отвърна: „Императорски съд искаш, при императора ще отидеш.“
Иисус Христос и Давид
35 (A)Иисус продължи да поучава в храма с думите: „Как могат книжниците да твърдят, че Христос е син на Давид[a]? 36 (B)Сам Давид каза чрез Светия Дух: Господ каза на моя Господ: Седи от дясната Ми страна, докато поставя Твоите врагове за подножие на нозете Ти. 37 И така, сам Давид Го нарича Господ, как може тогава Той да е негов син?“ Много народ слушаше Иисус с наслада.
Предпазване от лошия пример на книжниците
38 (C)В поучението Си Той казваше още: „Пазете се от книжниците, които искат да ходят пременени и обичат поздрави по улиците, 39 предни места в синагогите и почетни места по гощавките, 40 (D)изпояждат имота на вдовиците и лицемерно дълго се молят – те ще получат по-тежка присъда.“
Лептата на бедната вдовица
41 (E)Тогава Иисус седна срещу кутиите за дарения в храма[b] и гледаше как народът пуска пари в тях. Мнозина богаташи пускаха много. 42 А една бедна вдовица, като дойде, пусна две лепти, което се равнява на един кодрант. 43 Като повика учениците Си, Иисус им каза: „Истината ви казвам, че тази бедна вдовица даде повече от всички, които пуснаха в кутията. 44 Защото всички пуснаха от излишъка си, а тя от своята немотия даде всичко, което имаше за преживяване.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.