Book of Common Prayer
Молитва за помощ
120 Поклонническа песен.
Изпаднал в беда, викнах към Господа
и Той ме послуша.
2 (A)„Господи, спаси живота ми от лъжци,
от лукав език.“
3 Човече, какво ще ти даде и какво ще ти прибави
лукавият език? –
4 Изострени стрели на воин
с нажежени въглени от хвойна.
5 Горко ми, че съм като изгнаник в Мосох,
като живеещ сред шатрите на Кидар.
6 Дълго живях
с противниците на мира.
7 Аз съм за мир; но когато заговоря,
те са за война.
Господ е наш защитник
121 Поклонническа песен.
Повдигам очи към планините:
откъде ще ми дойде помощ?
2 (B)Моята помощ идва от Господа,
Който сътвори небето и земята.
3 (C)Той няма да допусне да се поклатят краката ти;
няма да заспи Този, Който е твой пазител.
4 Не спи и не почива,
Който пази Израил.
5 (D)Господ е твой пазител;
Господ е като твоята сянка от дясната ти страна.
6 (E)Денем слънцето няма да ти навреди,
нито луната нощем.
7 (F)Господ ще те запази от всяко зло.
Той ще опази твоя живот.
8 (G)Господ ще бди над тебе, когато влизаш и излизаш, отсега и завинаги.
Молитва за мир в Йерусалим
122 (H)Поклонническа песен. На Давид.
Зарадвах се, когато ми казаха:
„Да отидем на поклонение в дома на Господа.“
2 Краката ни вече стъпват
в твоите порти, Йерусалиме.
3 (I)Йерусалиме, построен си
като град, сглобен в едно.
4 (J)Там се изкачват дванадесетте племена, племената,
принадлежащи на Господа според Израилевия закон,
за да възхвалят името на Господа,
5 (K)защото там стоят престолите за съдене,
престолите на Давидовия дом.
6 Молете се за мир в Йерусалим:
да живеят в мир онези, които те обичат!
7 Нека да има мир между твоите крепостни стени,
благоденствие – в твоите дворци!
8 Заради своите братя и своите близки казвам:
„Мир да има в тебе!“
9 (L)Заради дома на Господа, нашия Бог,
желая ти доброто.
Молитва за милост
123 Поклонническа песен.
Повдигам очи към Тебе,
Който имаш Своя престол на небето!
2 (M)Ето както очите на слугите гледат към ръката на господаря им,
както очите на слугинята – към ръката на господарката ѝ,
така и нашите очи са обърнати към Господа, нашия Бог,
докато Той се смили над нас.
3 (N)Бъди милостив към нас, Господи, бъди милостив,
защото сме подложени на презрение;
4 душата ни е достатъчно преситена
на хули от надменни
и на унижение от горделиви.
Помощ от Господа
124 (O)Поклонническа песен. На Давид.
Ако Господ не беше с нас –
нека Израил да каже сега, –
2 ако Господ не беше с нас,
когато хората се вдигнаха против нас,
3 (P)тогава живи щяха да ни погълнат,
когато се разпали техният гняв против нас;
4 тогава водите щяха да ни отнесат,
порой щеше да премине над нас;
5 тогава яростните води
биха ни потопили.
6 Да бъде прославен Господ,
Който не ни предаде за плячка на техните зъби.
7 (Q)Душата ни се изплъзна като птица от примката на ловец:
примката се скъса и ние се спасихме.
8 (R)Нашата помощ идва в името на Господа,
Който сътвори небето и земята.
Упованието на Божия народ
125 (S)Поклонническа песен.
Тези, които се уповават на Господа,
са като планината Сион, която няма да се поклати:
тя пребъдва вечно.
2 (T)Планините обкръжават Йерусалим,
а Господ е около Своя народ сега и за вечни времена.
3 Защото Той няма да остави жезъла на нечестивите
върху участта на праведните,
та праведните да не протягат ръце към беззаконието.
4 (U)Господи, прави добро на добрите
и на чистите по сърце.
5 (V)А тези, които се отклоняват по свои криви пътища,
Господ ще ги остави да погинат със злодеите.
Мир да бъде в Израил!
Благодарност за Божието избавление
126 Поклонническа песен.
Когато Господ ни върна от плен в Йерусалим,
ние като че ли сънувахме.
2 (W)Тогава устата ни беше пълна с радост
и езикът ни – с възторг.
Тогава се говореше сред народите:
„Господ извърши велико дело за тях!“
3 Господ извърши велико нещо за нас:
ние сме радостни.
4 Господи, възнагради ни за нашето пленничество,
както пълниш потоците в южната земя.
5 (X)Които сяха със сълзи,
с радост ще събират плодовете.
6 (Y)Който излиза и плаче,
когато носи семе за посев,
той непременно ще се върне с радост,
като носи снопите си.
Децата – награда от Господа
127 (Z)Поклонническа песен. На Соломон.
Ако Господ не изгради дома,
напразно ще се трудят строителите;
ако Господ не пази града,
напразно ще бди пазачът.
2 Напразно вие ставате рано, до късно седите будни,
ядейки хляба на страданието,
докато Той дава сън на онзи, когото обича.
3 (AA)Ето дар от Господа са децата,
награда – плодът на утробата.
4 Синовете от млади години
са като стрелите в ръката на силния.
5 (AB)Блажен е човекът, напълнил колчана си с тях!
Те няма да се провалят
при съдебното дело с враговете си.
9 И стана така, че Авесалом се срещна с Давидовите мъже. Той яздеше на муле. Когато мулето се мушна заедно с него под гъстия клонак на един голям дъб, косата на Авесалом се заплете в клонака на дъба и той увисна във въздуха между небето и земята, а мулето под него избяга. 10 Един човек видя това и съобщи на Йоав: „Ето видях Авесалом да виси на дъба.“ 11 Йоав каза на човека, който му съобщи това: „Ето ти си го видял. А защо не го порази още на земята? Щях да ти дам десет сикли сребро и един пояс.“ 12 (A)А човекът отговори на Йоав: „И хиляда сикли сребро да сложеха в ръцете ми, пак не бих вдигнал ръка върху царския син. Защото ние чухме как царят заповяда на тебе, на Авеса и на Етей: ‘Пощадете заради мене младия мъж.’ 13 А ако бих постъпил иначе и посегнех на живота му, това не би останало скрито от царя, пък и той би се обърнал против мене.“ 14 Йоав каза: „Няма защо да губя време с тебе.“ Тогава той взе три стрели и ги заби в сърцето на Авесалом, който беше още жив на дъба. 15 Десетте оръженосци на Йоав заобиколиха Авесалом, удариха го смъртоносно и го умъртвиха.
16 След това Йоав затръби с тръба и воините, които преследваха Израил, се завърнаха, понеже Йоав беше заповядал отбой. 17 Взеха Авесалом, хвърлиха го в дълбока яма вътре в гората и натрупаха отгоре голяма грамада камъни. Тогава всички израилтяни се разбягаха, всеки в шатрата си. 18 Още приживе Авесалом си беше въздигнал паметник в Царската долина, защото беше казал: „Нямам син, който да пази спомен за името ми.“ И нарече паметника на своето име. Затова той и до днес се нарича Авесаломов паметник.
Заговор срещу апостол Павел
12 Когато се съмна, някои от юдеите направиха заговор и се зарекоха с клетва да не ядат, нито да пият, докато не убият Павел. 13 Тези, които сториха това съзаклятие, бяха повече от четиридесет души. 14 Те дойдоха при първосвещениците и стареите и рекоха: „Клетва се клехме нищо да не хапнем, докато не убием Павел. 15 Затова вие със синедриона известете сега на хилядника утре да го доведе пред вас, уж че искате да разгледате по-точно делото му. А ние, преди да е приближил, сме готови да го убием.“ 16 Но синът на Павловата сестра чу за засадата, отиде и влезе в стана и каза на Павел. 17 Павел повика един стотник и му рече: „Заведи този младеж при хилядника, защото има да му съобщи нещо.“ 18 И той го взе, заведе го при хилядника и каза: „Затворникът Павел ме повика и ме помоли да доведа този младеж при тебе, защото има да ти каже нещо.“ 19 Хилядникът го хвана за ръка, оттегли се с него настрана и запита: „Какво имаш да ми съобщиш?“ 20 А той каза: „Юдеите са се наговорили да те молят утре да отведеш Павел пред синедриона, уж че искат по-точно да разпитат за него. 21 Ала ти не им вярвай, защото го причакват над четиридесет души от тях, които са се заклели да не ядат и да не пият, докато не го убият. И сега са готови, чакат само твоето съгласие.“ 22 Тогава хилядникът отпрати младежа, като му поръча: „На никого не казвай, че си ми съобщил това.“
Отвеждане на апостол Павел в Кесария
23 След това повика двама стотници и рече: „Пригответе ми двеста пехотинци, седемдесет конници и двеста копиеносци, които да тръгнат за Кесария в девет часа вечерта. 24 Пригответе и добичета, за да качат на тях Павел и да го отведат безопасно до управителя Феликс.“
За властта на Иисус Христос
27 (A)След това дойдоха пак в Йерусалим. Докато Той ходеше из храма, първосвещениците, книжниците и народните стареи се приближиха към Него 28 и Му казаха: „С каква власт вършиш това? И кой Ти е дал тази власт да вършиш това?“ 29 А Иисус им отговори: „Ще ви задам и Аз един въпрос. Отговорете Ми и Аз ще ви кажа с каква власт върша това. 30 (B)Йоановото кръщение от небето ли беше, или от хората? Отговорете Ми!“ 31 (C)А те разсъждаваха помежду си и казваха: „Ако речем: ‘от небето’, ще каже: ‘а защо не му повярвахте?’ 32 (D)Или да речем: ‘от хората’.“ Но се бояха от народа, понеже всички смятаха, че Йоан наистина беше пророк. 33 Затова те отговориха на Иисус: „Не знаем.“ Тогава Иисус им отвърна: „И Аз няма да ви кажа с каква власт върша това.“
Притча за злите лозари
12 (E)(F)Тогава Иисус започна да им говори с притчи: „Един човек насади лозе, огради го с плет, изкопа в него лин, построи кула, предаде го на лозари и замина надалеч. 2 Когато наближи време за гроздобер, той изпрати при лозарите един слуга, за да вземе от тях неговия дял от плода на лозето. 3 А те, като го хванаха, биха го и го отпратиха без нищо. 4 Пак изпрати при тях друг слуга. Него пък замериха с камъни, пукнаха му главата и се отнесоха позорно с него. 5 Изпрати и друг – и него убиха. Така също много други или биха, или убиха. 6 Той имаше и едничък син, когото обичаше. Най-сетне изпрати и него при тях, като си мислеше: ‘Ще се засрамят от сина ми.’ 7 Но лозарите си рекоха: ‘Този е наследникът. Хайде да го убием и наследството ще бъде наше.’ 8 Хванаха го, убиха го и го хвърлиха извън лозето. 9 И така, какво ще направи господарят на лозето? Ще дойде и ще погуби лозарите, а лозето ще даде на други. 10 (G)(H)Нима и това не сте чели в Писанието: Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла. 11 Това е от Господа и е чудо в нашите очи.“ 12 Затова искаха да Го заловят, но се бояха от народа, понеже разбраха, че за тях каза тази притча. И като Го оставиха, те си отидоха.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.