Book of Common Prayer
Небесна милост към грешния народ
106 (A)(B)Прославяйте Господа, защото е благ,
защото Неговата милост е вечна.
2 Кой може да изрази могъществото на Господа,
кой може да изрече всички похвали за Него?
3 (C)Блажени са онези, които спазват Закона
и постъпват праведно по всяко време.
4 (D)Господи, спомни си за мене,
понеже обичаш Своя народ;
спаси ме, като ми окажеш помощ,
5 за да видя благоденствието на Твоите избраници,
да се веселя с веселието на Твоя народ,
да се хваля заедно с Твоите избраници.
6 (E)Ние и нашите предци съгрешихме,
извършихме беззаконие, постъпихме несправедливо.
7 (F)Нашите предци не разбраха Твоите чудеса в Египет,
не си спомниха многото Ти милости
и възроптаха при морето, при Червеното море.
8 (G)Но Той ги спаси заради името Си,
за да покаже Своето могъщество.
9 (H)Властно заповяда на Червеното море и то пресъхна.
Той ги преведе по бездните като по сухо,
10 спаси ги от ръката на противника
и ги избави от ръката на врага.
11 Водите покриха враговете им,
не остана нито един от тях.
12 (I)Тогава израилтяните повярваха на Неговите думи,
изпяха хвалебна песен за Него.
13 (J)Но скоро забравиха делата Му,
не дочакаха Неговия съвет;
14 (K)увлякоха се от лакомия в пустинята
и изкусиха Бога в необитаемата местност.
15 (L)И Той изпълни това, което искаха,
но изпрати болест на телата им.
16 (M)Тогава завидяха в стана на Мойсей
и на Аарон, посветен на Господа.
17 (N)Земята се разтвори, погълна Датан
и покри хората на Авирон.
18 И огън пламна в тяхното сборище,
пламък изгори нечестивите.
19 (O)Направиха телец на Хорив
и се поклониха на идола;
20 (P)и замениха славата на своя Бог
с образа на вол, който яде трева.
21 (Q)Забравиха Бога, своя Спасител,
Който извърши велики дела в Египет,
22 дела, достойни за учудване в земята на Хам,
страшни при Червено море.
23 И щеше да ги унищожи,
ако избраният от Него Мойсей не бе застанал пред Него в пролома
да отклони яростта Му, за да не ги погуби.
24 (R)После те презряха желаната земя[a],
не вярваха на Неговото обещание
25 и роптаеха в шатрите си,
не се вслушваха в гласа на Господа.
26 (S)И Той вдигна ръката Си против тях,
за да ги повали в пустинята,
27 да повали потомците им сред народите
и да ги разсее по другите земи.
28 (T)(U)Те се присъединиха към Ваал-Фегор
и ядоха жертви, принасяни на мъртви божества,
29 и разгневиха Бога с делата си,
и върху тях връхлетя голяма гибел.
30 (V)Но стана Финеес и ги осъди,
и гибелта престана.
31 И това му се зачете за праведно дело
от род в род за вечни времена.
32 (W)И пак разгневиха Бога при водите на Мерива
и заради тях Мойсей трябваше да пострада,
33 защото те огорчиха духа му
и той говори необмислено с устата си.
34 Те не изтребиха народите,
както им бе заповядал Господ,
35 (X)а се смесиха с езичниците
и се научиха на техните постъпки;
36 (Y)служиха на техните идоли,
които им станаха примка.
37 (Z)Синовете и дъщерите си
принасяха в жертва на злите духове;
38 (AA)проливаха невинна кръв,
кръвта на синовете и дъщерите си,
които принасяха в жертва на ханаанските идоли,
и земята се оскверни от кръвопролитие.
39 Така се оскверниха чрез делата си,
блудстваха с постъпките си.
40 И Господ се разгневи силно срещу Своя народ,
погнуси се от Своите избраници.
41 (AB)Предаде ги в ръцете на езичниците
и започнаха да ги владеят онези, които ги мразеха.
42 Враговете им ги потискаха
и те бяха сломени под тяхната власт.
43 Много пъти Той ги избавяше,
но те Го огорчаваха с упорството си.
44 Но Той милостиво поглеждаше към техните страдания винаги,
когато чуваше техните вопли,
45 (AC)и си спомняше Своя завет с тях,
и се разкайваше поради голямата Си милост;
46 (AD)и възбуждаше към тях състрадание
у всички, които ги вземаха в плен.
47 (AE)Господи, Боже наш, спаси ни
и ни събери измежду народите,
за да прославяме Твоето свято име,
да се хвалим с Твоята слава!
48 (AF)Благословен да бъде Господ,
Бог Израилев, отвека и довека!
И цял народ да каже: „Амин! Алилуя!“
Борбата на Давид за неговото царство
24 Давид стигна в Маханаим, а Авесалом премина Йордан заедно с цял Израил. 25 (A)Вместо Йоав за вожд над войската Авесалом постави Амесай. А Амесай беше син на един човек на име Йефер от Йезреел, майка му беше Авигея, дъщеря на Наас, сестра на Саруя, майката на Йоав. 26 А Израил се разположи на лагер в галаадската страна заедно с Авесалом.
27 (B)Когато Давид стигна в Маханаим, Наасовият син Сови от Рава Амонска, Махир, Амиилов син от Лодавар, както и галаадецът Верзелий от Роглим 28 донесоха постелки, блюда и пръстени съдове, пшеница и ечемик, брашно и печени зърна, боб и леща и други печени зърна, 29 мед и масло, овче и краве сирене. Всичко това бе донесено за храна на Давид и на тези, които бяха заедно с него, защото казаха: „Хората са гладни, уморени и жадни в тази пустиня.“
18 След това Давид направи оглед на своята войска и назначи хилядоначалници и стотници. 2 (C)Давид оформи три групи – една третина под началството на Йоав, една третина под началството на Авеса, син на Саруя, брат на Йоав, една третина под началството на Етей от Гет. Царят каза на воините: „Непременно ще дойда и аз заедно с вас.“ 3 Но неговите воини му отговориха: „Не идвай, защото, ако ние се обърнем в бяг, това няма да се забележи. Дори и половината от нас да загинат, също и това няма да се забележи. А ти струваш колкото десет хиляди от нас. Затова по-добре е за нас да ни помагаш от града.“ 4 Царят заяви пред тях: „Ще постъпя така, както вие намирате за добре.“ И така, царят се спря при градските порти, а всички мъже излизаха по стотици и по хиляди.
Смъртта на Авесалом
5 Тогава царят заповяда на Йоав, Авеса и Етей: „Пощадете заради мене младия мъж.“ Всички воини чуха какво заповяда царят на всички началници за Авесалом. 6 И така, воините излязоха в полето срещу израилтяните. Сражението се разрази в Ефремовата гора. 7 Израилевите воини бяха разбити от Давидовите мъже. През този ден там стана голямо клане – избити бяха двадесет хиляди души. 8 Това сражение се разпростря по цялата страна. В онзи ден гората погълна повече мъже, отколкото мечът изтреби.
Апостол Павел пред синедриона
30 (A)На другия ден, като желаеше да узнае точно в какво го обвиняват юдеите, освободи го от оковите и заповяда да дойдат първосвещениците и целият им синедрион. Тогава доведе Павел и го изправи пред тях.
23 (B)Павел устреми поглед към синедриона и каза: „Братя! Живял съм с най-чиста съвест пред Бога до този ден.“ 2 Първосвещеникът Анания обаче заповяда на стоящите пред него да го ударят по устата. 3 (C)Тогава Павел му рече: „Бог тебе ще удари, стено варосана! Ти седиш тук, за да ме съдиш според Закона, а заповядваш да ме бият противно на Закона.“ 4 Но застаналите отпред рекоха: „Божия първосвещеник ли хулиш ти?“ 5 (D)Павел отговори: „Не знаех, братя, че той е първосвещеник. Защото е писано: ‘Не укорявай водача на своя народ’.“ 6 (E)Когато Павел узна, че една част са садукеи, а другата – фарисеи, извика в синедриона: „Братя! Аз съм фарисей, син на фарисей. За надеждата във възкресението на мъртвите ме съдят!“ 7 Когато каза това, възникна спор между фарисеите и садукеите и множеството хора се раздвои. 8 (F)Защото садукеите казват, че няма възкресение, нито ангел, нито дух. А фарисеите вярват във всичко това. 9 Настана голяма врява. Някои от книжниците от фарисейска страна станаха и започнаха горещо да спорят с думите: „Нищо лошо не намираме у този човек. Ако пък му е говорил дух или ангел, да не се противим на Бога[a].“ 10 И понеже спорът се ожесточи, хилядникът, уплашен да не би да разкъсат Павел, заповяда на войниците да слязат, да го измъкнат от тях и да го отведат в стана. 11 (G)Но през нощта му се яви Господ и рече: „Не бой се, Павле! И както свидетелстваше за Мене в Йерусалим, така трябва да свидетелстваш и в Рим.“
Безплодната смокиня
12 (A)На другия ден, когато излязоха от Витания, Той огладня. 13 (B)И като видя отдалече една смокиня, покрита с листа, отиде, та дано намери нещо по нея. Но когато дойде при нея, не намери нищо освен листа, понеже още не беше време за смокини. 14 Иисус ѝ каза: „Занапред никой да не вкуси плод от тебе за вечни времена!“ Неговите ученици чуха това.
Изгонване на търговците от храма
15 (C)И дойдоха в Йерусалим. Като влезе в храма, Иисус започна да гони от храма продавачите и купувачите. Той прекатури масите на обменителите на пари и пейките на продавачите на гълъби 16 и не позволяваше никой да пренесе през храма каквото и да било. 17 (D)Той ги поучаваше с думите: „Не е ли писано: ‘Домът Ми ще се нарече дом за молитва на всички народи’? А вие го превърнахте в разбойнически вертеп.“
18 Книжниците и първосвещениците чуха това и търсеха начин да Го погубят, понеже се бояха от Него, тъй като цял народ се чудеше на учението Му.
19 (E)А когато се свечери, Той излезе[a] вън от града.
Силата на вярата
20 (F)Сутринта, минавайки, видяха, че смокинята беше изсъхнала от корен. 21 Петър си спомни и Му каза: „Учителю, виж, изсъхнала е смокинята, която Ти прокле.“ 22 Иисус им отговори: „Имайте вяра в Бога. 23 (G)Истината ви казвам: ако някой рече на тази планина ‘Вдигни се и се хвърли в морето’ и не се усъмни в сърцето си, а повярва, че ще стане по думите му, ще се сбъдне, каквото и да каже. 24 (H)Затова ви казвам: всичко, каквото бихте поискали в молитва, вярвайте, че ще получите; и ще ви бъде дадено. 25 (I)(J)А когато застанете на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, за да прости и небесният ви Отец вашите прегрешения. 26 Ако не прощавате, тогава и небесният ви Отец няма да прости вашите прегрешения.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.