Book of Common Prayer
Прослава на Божията милост и премъдрост
118 (A)Прославяйте Господа, защото Той е благ,
защото Неговата милост е вечна.
2 (B)Израил нека каже:
„Неговата милост е вечна.“
3 Аароновият дом нека каже:
„Неговата милост е вечна.“
4 Тези, които имат страхопочитание пред Господа, нека кажат:
„Неговата милост е вечна.“
5 (C)Призовах Господа в притеснението си
и Господ ме чу и ме изведе на свобода.
6 (D)Господ е с мене, няма да се уплаша:
какво може да ми стори човек?
7 (E)Господ ми е помощник
и аз ще гледам победоносно враговете си.
8 По-добре да се уповаваме на Господа,
отколкото да се надяваме на човек.
9 По-добре да се уповаваме на Господа,
отколкото да се надяваме на князе.
10 Всички народи бяха ме обкръжили,
но аз ги отблъснах в името на Господа;
11 обсадиха ме и ме обкръжиха,
но аз ги отблъснах в името на Господа.
12 (F)Обкръжиха ме като пчели и угаснаха като огън в тръни,
но аз ги отблъснах в името на Господа.
13 Ти ме блъсна силно, за да падна,
но Господ ми помогна.
14 (G)Господ е моя сила и моя песен;
Той стана спасител за мене.
15 Глас на радост и на спасение се чува в шатрите на праведните:
„Десницата на Господа направи това!
16 Десницата на Господа е силна;
да, десницата на Господа направи това!“
17 Няма да умра, а ще живея
и ще възвестявам делата на Господа.
18 Господ ме наказа строго,
но на смърт не ме предаде.
19 Отворете ми вратите на праведните
и аз ще вляза през тях, ще прославя Господа.
20 (H)„Това са вратите Господни,
праведните ще влязат през тях.“
21 Прославям Те, понеже ме чу
и стана мое спасение.
22 (I)(J)Камъкът, който отхвърлиха зидарите,
стана глава на ъгъла:
23 това е от Господа
и е чудо в нашите очи.
24 Това е денят, който Господ определи:
нека в този ден да се радваме и да се веселим.
25 О, Господи, прати спасение!
О, Господи, дай сполука!
26 (K)Благословен е Идващият в името на Господа!
Благославяме ви от дома на Господа.
27 Господ е Бог и ни осия;
връзвайте жертвеното животно
и го водете към роговете на жертвеника.
28 Ти си мой Бог и ще Те славя;
Ти си мой Бог и ще Те величая.
29 Прославяйте Господа, защото е благ,
защото Неговата милост е вечна!
Възхвала на Божието царство
145 Хвалебна песен на Давид.
Ще Те величая, Боже мой, Царю,
и ще прославям Твоето име отвека и довека.
2 (A)Всеки ден ще Те прославям
и за вечни времена ще величая Твоето име.
3 (B)Велик е Господ и достоен за възхвала
и Неговото величие е неизследимо.
4 (C)Възхвалата на делата Ти ще преминава от род в род
и те ще свидетелстват за Твоето величие.
5 Ще възвестявам великолепната слава на Твоето величие
и словата за Твоите чудни дела.
6 И те ще говорят за силата на Твоите страшни дела
и за Твоето величие ще разгласявам.
7 Ще възвестяват спомена за Твоята велика благост
и ще ликуват поради Твоята правда.
8 (D)Милостив и благ е Господ,
дълготърпелив и многомилостив.
9 Господ е благ към всички
и Неговата милост се разпростира върху всичките Му дела.
10 Всички Твои творения да Те прославят, Господи,
и нека вярващите в Тебе Те величаят!
11 Да говорят за славата на Твоето царство
и да разказват за Твоето величие,
12 за да знаят хората за Твоето величие
и за великолепната слава на Твоето царство!
13 (E)Твоето царство е царство вечно
и Твоята власт преминава от род в род.
14 (F)Господ поддържа всички падащи
и въздига всички сломени.
15 (G)Очите на всички гледат с надежда към Тебе
и Ти навреме им даваш тяхната храна;
16 отваряш ръката Си
и насищаш с блага всичко живо.
17 (H)Господ е справедлив във всичките Си пътища
и благ във всичките Си дела.
18 (I)Господ е близо до всички, които Го призовават,
до всички, които искрено Го призовават.
19 Той изпълнява желанието на онези, които благоговеят пред Него,
чува техния вик за помощ и ги спасява.
20 Господ пази всички, които Го обичат,
а всички неправедни изтребва.
21 Устата ми ще изрече възхвала на Господа
и всяко живо същество да прославя Неговото свято име
отвека и довека.
17 След това Ахитофел каза на Авесалом: „Ще избера дванадесет хиляди души и ще започна да преследвам Давид още тази нощ. 2 Ще го нападна, когато бъде изморен и с отпуснати ръце. Така ще го уплаша. Тогава всички, които са заедно с него, ще се разбягат. А аз ще убия само царя. 3 По този начин ще върна при тебе целия народ, както младоженка се връща при мъжа си. Ти посягаш на живота само на един-единствен човек. Тогава целият народ ще миряса.“ 4 Тези думи допаднаха на Авесалом и на всички Израилеви старейшини.
5 Между това Авесалом нареди: „Повикайте архитеца Хусий. Да чуем какво ще каже той.“ 6 Хусий дойде при Авесалом, който му каза: „Така и така каза Ахитофел. Да постъпя ли според предложението му? Ако ли не, говори ти.“ 7 А Хусий каза на Авесалом: „Този път съветът, който Ахитофел е дал, не е добър.“ 8 И Хусий продължи: „Ти познаваш баща си и неговите мъже – те са храбри и силно раздразнени като мечка в полето, лишена от малките си. А баща ти е човек войнствен; той няма да престане да нощува с войните. 9 Ето сега той се крие в някоя пещера или на друго място. Ако някой падне поразен при първото нападение върху тях, тогава всеки, който чуе, ще каже: ‘Воините, които тръгнаха след Авесалом, са разбити.’ 10 Поради това и най-храбрият, сърцето на когото е като лъвско сърце, ще падне духом. Защото цял Израил знае колко е храбър баща ти и колко храбри са воините, които са с него. 11 Затова моят съвет е: ‘Нека при тебе да се събере цял Израил – от Дан до Вирсавия, многоброен като морския пясък, и ти лично ще го поведеш на бой. 12 Тогава ще потеглим против него, където и да е той, и ще го нападнем, както роса пада на земята. От всички мъже, които са с него, няма да остане нито един човек. 13 Ако пък той се оттегли в някой град, тогава цял Израил ще донесе при този град въжета и ние ще го завлечем в реката, така че от него и камъче няма да остане’.“ 14 (A)В отговор Авесалом и цял Израил заявиха: „Съветът на архитеца Хусий е по-добър от Ахитофеловия съвет.“ Така Господ отсъди да се осуети добрият Ахитофелов съвет, за да навлече Той злочестина върху Авесалом.
15 И Хусий каза на свещениците Садок и Авиатар: „Ахитофел съветва Авесалом и старейшините Израилеви така и така, но аз посъветвах така и така. 16 (B)А сега бързо съобщете на Давид следното: ‘Тази нощ не оставай при равнинните бродове в пустинята, а по-бързо премини оттатък Йордан, за да не загинат царят и всички воини, които са заедно с него’.“ 17 Йонатан и Ахимаас стояха при извора Рогел, защото не смееха да влязат явно в града. Затова една слугиня отиде да им съобщи това, а те отидоха и съобщиха всичко на цар Давид. 18 Но ги видя един млад мъж и съобщи на Авесалом. Тогава и двамата тръгнаха бързо и отидоха в къщата на един човек в Бахурим, който имаше кладенец в двора си, и те се спуснаха в него. 19 (C)А жена му взе една покривка и я простря върху отвора на кладенеца, насипа върху нея грухано жито, така че нищо не се забелязваше. 20 Когато мъжете на Авесалом дойдоха при жената в тази къща, те попитаха: „Къде са Ахимаас и Йонатан?“ А жената им отговори: „Преминаха реката през брода.“
Те търсиха, но не ги откриха и се завърнаха в Йерусалим. 21 Когато си заминаха, двамата излязоха от кладенеца, отидоха и съобщиха на цар Давид: „Ставайте и бързо преминете през реката, защото Ахитофел даде такъв и такъв съвет против вас.“ 22 Тогава Давид и всички, които бяха заедно с него, тръгнаха и преминаха Йордан. До зори не остана нито един, който да не беше преминал Йордан. 23 (D)Ахитофел, като видя, че съветът му не е възприет, оседла осела си и се върна в родния си град. След като даде на домашните си последни наставления, се обеси. Така той умря и го погребаха в бащиния му гроб.
6 (A)Както е писано: „Авраам повярва на Бога и това му бе зачетено за оправдание.“ 7 (B)Затова знайте, че онези, които се облягат на вярата, са Авраамови синове. 8 (C)И Писанието, като предвиди, че Бог чрез вяра оправдава езичниците, предвести на Авраам: „Чрез тебе ще бъдат благословени всички народи.“ 9 И тъй, онези, които се облягат на вярата, са благословени заедно с повярвалия Авраам.
10 (D)А всички, които се облягат на дела по закона, се намират под проклятие, защото е писано: „Проклет да е всеки, който не изпълнява постоянно всичко, което е писано в книгата на закона.“ 11 (E)Явно е, че чрез закона никой не се оправдава пред Бога, защото е писано: „Праведният ще живее чрез вярата си.“ 12 (F)Но законът не изисква вяра, а казва: „Който изпълни тези неща, той ще живее чрез тях.“ 13 (G)Христос ни изкупи от проклятието на закона, като прие заради нас проклятието, защото е писано: „Проклет е всеки, обесен на дърво“ – 14 за да се разпростре благословението на Авраам чрез Иисус Христос върху езичниците и чрез вярата да получим обещания Дух.
Свидетелства за Иисус Христос и Неговите дела
30 (A)Аз не мога да правя нищо от Себе Си. Както слушам, така и съдя, и Моят съд е праведен, защото не се стремя да бъде Моята воля, а волята на Отец, Който Ме е изпратил.
31 (B)Ако Аз свидетелствам за Себе Си, свидетелството Ми не е истинно. 32 Има Друг, Който свидетелства за Мене, и зная, че е истинско свидетелството, с което свидетелства за Мене. 33 (C)Вие пратихте хора при Йоан и той засвидетелства истината. 34 Аз нямам нужда от свидетелството на човек, но казвам това, за да се спасите вие. 35 Йоан беше като светилник, който гори и свети, а вие пожелахте да се радвате за кратко време на светлината му.
36 (D)Но Аз имам по-голямо свидетелство от Йоановото, защото делата, които Отец Ми даде да извърша, самите тези дела, които върша, свидетелстват за Мене, че Отец Ме е изпратил. 37 (E)И Отец, Който Ме е изпратил, Сам свидетелства за Мене. А вие нито някога сте чули гласа Му, нито сте видели как изглежда[a]. 38 И Неговото слово не пребъдва във вас, понеже не вярвате на Този, Когото Той е изпратил. 39 Изследвате Писанията, понеже мислите в тях да намерите вечен живот, и те са, които свидетелстват за Мене. 40 Но не искате да дойдете при Мене, за да имате живот.
41 (F)Аз не търся да получа слава от хората, 42 но зная, че вие нямате у себе си любов към Бога. 43 Аз дойдох в името на Моя Отец, а не Ме приемате. Но ако друг дойде от свое име, него ще приемете. 44 Как вие можете да повярвате, когато приемате слава един от друг, а не се стремите към славата от Единствения.
45 Не мислете, че Аз ще ви обвинявам пред Отец. Има против вас обвинител – Мойсей, на когото вие се уповавате. 46 Защото ако бяхте повярвали на Мойсей, щяхте да повярвате и на Мене, понеже той за Мене писа. 47 Но ако не вярвате на неговите писания, как ще вярвате на Моите думи?“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.