Book of Common Prayer
33 (A)Той превръща реки в пустиня
и водни извори – в суха земя,
34 (B)земя плодородна – в суха степ,
за нещастие на тези, които живеят там.
35 (C)Той превръща пустиня в езеро
и суха земя – във водни извори;
36 и заселва там гладуващи,
и те строят град за живеене;
37 (D)засяват ниви, засаждат лозя,
които им принасят обилни плодове.
38 (E)Той благославя заселниците и те твърде много се размножават,
и добитъкът им не намалява.
39 При все това те намаляха и изнемогнаха
поради угнетение, нещастие и скръб.
40 (F)Той проявява презрение към князете
и ги оставя да скитат в пустинята без път.
41 (G)А бедния Той избавя от нещастие
и умножава рода му като стадо овце.
42 (H)Праведните виждат това и се радват,
а всички нечестиви хора затварят устата си.
43 (I)Който е мъдър, ще помисли за това
и ще разбере милосърдието на Господа.
Бог избавя Своите възлюбени
108 Песен. Псалом на Давид.
2 (J)[a] Боже, непоколебимо е сърцето ми!
Ще пея и ще Те възпявам с душата си.
3 Събудете се вие, арфа и гусла!
Зората искам да събудя.
4 Господи, ще Те прославя между народите
и ще Те възпявам между хората,
5 защото Твоята милост надвишава небесата
и Твоята вярност достига до облаците.
6 Боже, възвеличен си над небесата!
Твоята слава да се разпростре над цялата земя.
7 (K)Да се избавят Твоите възлюбени,
спаси ме с десницата Си и ме изслушай.
8 Бог каза в Своето светилище: „Ще възтържествувам,
ще разделя Сихем и ще размеря долината на Сокхот;
9 Мой е Галаад и Мой – Манасия,
а Ефрем е шлем на Моята глава.
Юдея е Мой скиптър.
10 Моав е Моят умивалник,
върху Едом ще простра обувката Си,
над филистимската земя ще тържествувам.“
11 Кой ще ме въведе в укрепения град?
Кой ще ме доведе до Едом?
12 Не Ти ли, Боже, Който сега ни отхвърли
и не излизаш вече с нашите войски?
13 Дай ни помощ против притеснителя сега,
защото човешката защита е безполезна.
Възхвала на Всемогъщия Бог
33 (A)Радвайте се, праведни, заради Господа:
на праведните подобава да въздават хвалебствена песен.
2 (B)Славете Господа с гусла,
възпявайте Го с десетострунна арфа;
3 пейте Му нова песен;
свирете Му благозвучно, с радостни възгласи.
4 (C)Защото словото на Господа е истинно
и всичките Му дела са надеждни.
5 (D)Той обича справедливост и правосъдие;
земята е изпълнена с милостта на Господа.
6 (E)(F)Небесата са сътворени чрез словото на Господа
и цялото им войнство – чрез диханието на устата Му.
7 (G)Той събра накуп морските води;
постави бездните в складове.
8 Цялата земя да изпитва страхопочитание пред Господа.
Да благоговеят пред Него всички, които обитават земята.
9 Защото Той каза – и всичко сътвори;
Той заповяда – и всичко започна да съществува.
10 Господ осуетява намеренията на езичниците,
обезсилва замислите на народите.
11 (H)А намеренията на Господа устояват за вечни времена;
замислите на сърцето Му – от род в род.
12 (I)Блажен е онзи народ, чийто Бог е Господ,
народът, който Той си е избрал за наследство!
13 (J)Господ гледа от небесата,
наблюдава всички хора.
14 (K)Обглежда от трона Си всички,
които живеят по земята:
15 (L)Той е създал сърцата на всички тях
и знае всичките техни дела.
16 (M)Никой цар не може да се спаси благодарение на многото войска;
храбрият воин няма да се избави благодарение на голямата си сила.
17 Конят е измамна надежда за спасяване;
с голямата си сила няма да избави никого.
18 (N)Ето окото на Господа бди над тези, които благоговеят пред Него
и които се надяват на милостта Му:
19 Той ще ги спаси от смърт
и в глад ще ги опази живи.
20 (O)Нашата душа се уповава на Господа:
Той е наша помощ и наша защита.
21 Сърцето ни се весели чрез Него,
защото възлагаме надеждата си на Неговото свято име.
22 (P)Господи, милостта Ти да бъде над нас,
тъй както се надявахме на Тебе.
16 (A)Когато Давид беше прехвърлил върха на планината, ето насреща му Сива, служител на Мемфивостей, с два осела, натоварени с двеста хляба, сто грозда сухо грозде, сто низи смокини и мях с вино. 2 Царят попита Сива: „Защо носиш това?“ Сива отговори: „Ослите са за яздене в царския дом, хлябът и плодовете са храна за младите хора, а виното – за изнемощелите в пустинята.“ 3 (B)Царят попита: „А къде е синът на господаря ти?“ Сива му отговори: „Ето той остана в Йерусалим, защото каза: ‘Тъкмо сега Израилевият дом ще ми върне бащиното ми царство’.“ 4 Царят каза още на Сива: „Ето твое е всичко, което има Мемфивостей.“ А Сива отговори с поклон: „Дано намеря милост пред очите на моя господар царя!“
5 Когато цар Давид стигна до Бахурим, ето оттам излезе един човек от рода на Сауловия дом на име Семей, син на Гера. Той вървеше, злословеше 6 и хвърляше камъни върху Давид и върху всички служители на цар Давид. В това време всички воини и всички храбри бойци бяха отдясно и отляво на царя. 7 Като злословеше, Семей крещеше така: „Махай се, махай се, ти, който си убиец и злосторник! 8 Господ стовари върху тебе цялата вина за пролятата кръв на дома на Саул, вместо когото ти се възцари, и Господ даде царството на сина ти Авесалом. Затова ти си в неволя, тъй като си кръвопиец!“
9 Тогава Авеса, син на Саруя, каза на царя: „Защо тази кучешка мърша клевети против моя господар, царя? Ще отида да му отсека главата.“ 10 (C)А царят отговори: „Какво общо има между мене и вас, Саруеви синове? Когато той злослови и когато Господ му е казал да злослови против Давид – кой може да попита: ‘Защо правиш това?’.“ 11 Давид продължи към Авеса и към всичките си служители: „Ето синът ми, който е произлязъл от мене, търси да отнеме живота ми, а колко повече един син на вениаминец. Оставете го, нека злослови, защото Господ така му е заповядал. 12 Може би Господ ще погледне милостиво на унижението ми и ще ми въздаде добро вместо днешното му злословие.“ 13 (D)И така, Давид и мъжете му вървяха по пътя си, а Семей вървеше по планинското възвишение наред с него, постоянно злословеше и хвърляше камъни и пръст към него. 14 Най-после царят и всички, които бяха с него, пристигнаха уморени[a] и отпочинаха там.
Авесалом в Йерусалим
15 А пък Авесалом и всички мъже на Израил дойдоха в Йерусалим заедно с Ахитофел. 16 (E)В това време архитецът Хусий, Давидов приятел, дойде при Авесалом и го поздрави с думите: „Да живее царят!“ 17 А пък Авесалом в отговор попита Хусий: „Такава ли е любовта ти към твоя приятел! Защо не отиде с него?“ 18 Хусий отговори на Авесалом: „Не, аз ще отида след този, който е избран от Господа и от всички израилски мъже – негов съм аз и с него ще остана. 19 И при това на кого ще служа? Нали на сина му? Както съм служил на баща ти, така ще служа и на тебе.“
20 Тогава Авесалом каза на Ахитофел: „Посъветвайте ме какво да правим.“ 21 (F)Ахитофел отговори на Авесалом: „Влез при наложниците на баща си, които той остави да пазят двореца му. Като чуят всички израилтяни, че си станал омразен за баща си, ще се окуражат всички, които са с тебе.“ 22 (G)И така, поставиха шатра на покрива на двореца, предназначена за Авесалом. Пред цял Израил Авесалом влезе и спа с наложниците на баща си.
23 А по онова време съветите на Ахитофел, които той даваше, се смятаха за допитване до Бога. Такъв беше всеки Ахитофелов съвет както за Давид, така и за Авесалом.
17 (A)А когато се върнах в Йерусалим и се молех в храма, изпаднах в унес 18 и Го видях да ми казва: ‘Побързай да напуснеш по-скоро Йерусалим, защото няма да приемат твоето свидетелство за Мене.’ 19 (B)Но аз отговорих: ‘Господи, те знаят, че аз затварях и биех по синагогите онези, които вярваха в Тебе. 20 (C)А когато се проливаше кръвта на Стефан, Твоя свидетел, там стоях и аз, одобрявах неговото убиване и пазех дрехите на онези, които го убиваха.’ 21 (D)И Той ми каза: ‘Върви! Аз ще те изпратя далече, при езичниците’.“
Разговор с римски военачалник
22 (E)До тези думи го слушаха, но след това започнаха силно да викат: „Махни го от лицето на земята! Такъв не бива да живее!“ 23 И понеже те крещяха, размахваха дрехите си и хвърляха прах във въздуха[a], 24 (F)хилядникът заповяда да го отведат в стана и нареди да го разпитват с бичуване, за да узнае поради каква причина викаха така против него. 25 (G)Но когато започнаха да го връзват, Павел рече на застаналия до него стотник: „Нима ви е позволено да бичувате римски гражданин, и то неосъден?“ 26 Като чу това, стотникът отиде да съобщи на хилядника и рече: „Внимавай какво правиш, защото този човек е римски гражданин.“ 27 Тогава хилядникът се приближи до него и запита: „Кажи ми, ти римски гражданин ли си?“ Той отговори: „Да!“ 28 Хилядникът рече: „Това гражданство аз съм придобил за много пари.“ А Павел отвърна: „Аз пък съм се родил такъв.“ 29 (H)И веднага тези, които щяха да го разпитват, се отдръпнаха от него, а като узна, че той е римски гражданин, хилядникът се уплаши, задето го бе вързал.
Влизане на Иисус Христос в Йерусалим
11 (A)(B)Когато наближиха до Йерусалим, до Витфагия и Витания при Елеонската планина, Иисус изпрати двама от учениците Си 2 и им каза: „Идете в селото, което е насреща ви. И щом влезете в него, ще намерите вързано осле, което никой човек още не е възсядал. Отвържете го и го доведете. 3 Ако някой ви попита защо правите това, вие отговорете: ‘То е нужно на Господ. И Той веднага ще го върне пак тука.’“ 4 Те отидоха и намериха ослето, вързано до пътната врата на улицата, и го отвързаха. 5 Някои от стоящите там им казаха: „Какво правите, защо отвързвате ослето?“ 6 А те им отговориха, както им бе поръчал Иисус, и онези ги пуснаха. 7 Докараха ослето при Иисус, намятаха върху него дрехите си и Той го възседна. 8 (C)Мнозина постилаха дрехите си по пътя, а други сечаха клони от дърветата и застилаха пътя. 9 (D)Тези, които вървяха отпред, и онези, които Го следваха, викаха високо: „Осанна! Благословен е Идващият в името на Господ! 10 Благословено е царството на нашия отец Давид, което идва в името на Господ[a]! Осанна във висините!“ 11 Тогава Иисус влезе в храма в Йерусалим. И като разгледа всичко, понеже вече беше късно, излезе и отиде с дванадесетте във Витания.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.