Book of Common Prayer
Божия закрила при страдания
102 Молитва на страдалец, когато унива и излива жалбата си пред Господа.
2 [a] Господи, чуй моята молитва
и нека моите ридания да стигнат до Тебе!
3 (A)Не скривай лицето Си от мене;
наклони ухо към мене, когато съм в беда;
побързай да ме чуеш, когато викам,
4 (B)защото дните ми изчезнаха като дим
и костите ми са обгорени като от огън;
5 сърцето ми е като попарена и изсъхнала трева;
забравям и хляба си да ям;
6 станах кожа и кости
от силата на своите стенания.
7 Заприличах на пеликан в пустиня;
станах като бухал в развалини;
8 будувам и ридая
като самотна птица на покрив.
9 Враговете ми ме хулят по цял ден
и онези, които ме възхваляваха, сега ме проклинат.
10 (C)Ям пепел като хляб,
размесвам питието си със сълзи
11 заради Твоя гняв и Твоето негодувание,
защото Ти ме въздигна и Ти ме свали.
12 (D)Дните ми чезнат като сянка
и аз изсъхнах като трева.
13 (E)А Ти, Господи, пребъдваш вечно
и споменът за Твоето име преминава от род в род.
14 Ти ще се надигнеш, ще се смилиш над Сион,
защото е време да бъдеш милостив към него,
понеже настъпи определеният час.
15 Твоите служители копнеят за камъните на Сион
и жалеят за неговата пръст.
16 (F)Тогава народите ще благоговеят пред името на Господа
и всичките земни царе – пред Неговата слава.
17 Когато Господ съгради Сион,
ще се появи в славата Си,
18 ще погледне милостиво към молитвата на немощните
и няма да презре молбите им.
19 (G)Това ще се запише за бъдещото поколение
и народът, който тогава ще се роди, ще възхвали Господа,
20 защото Той надникна от святата Си висота, Господ погледна от небесата към земята,
21 (H)за да чуе стоновете на затворниците,
да освободи от смърт обречените.
22 Тогава ще възвестяват името на Господа сред Сион
и ще го прославят в Йерусалим,
23 когато народите и царствата се съберат заедно,
за да служат на Господа.
24 Той изтощи силите ми по моя път,
съкрати дните ми.
25 Аз казах: „Боже мой,
не ме грабвай по средата на моите дни.
Твоите години надживяват всички родове.
26 (I)(J)В началото Ти сътвори основите на земята
и небесата са създание на Твоите ръце.
27 Те ще загинат, а Ти ще пребъдеш;
те всички ще овехтеят като дреха и Ти ще ги смениш
като облекло – и ще се променят;
28 но Ти винаги си Същият
и Твоите години няма да се свършат.
29 Синовете на Твоите служители ще живеят спокойно
и потомството им ще се утвърди пред Тебе.“
Благодарност към Избавителя – Бога
107 (A)Прославяйте Господа, защото е благ,
защото милосърдието Му е вечно!
2 Нека така възвестяват избавените от Господа,
които Той освободи от вража ръка
3 (B)и ги събра от всички земи:
от изток и запад, от север и юг.
4 (C)Те скитаха в пустинята по безлюден път
и не намираха населен град;
5 търпяха глад и жажда,
душата им чезнеше в тях.
6 (D)Но в скръбта си призоваха Господа
и Той ги избави от техните неволи,
7 (E)поведе ги по правия път,
за да вървят към населен град.
8 Нека прославят Господа за Неговото милосърдие
и за чудните Му дела спрямо хората;
9 (F)защото Той насити гладната душа
и жадната душа изпълни с блага.
10 Те седяха в тъма и в сянката на смъртта,
оковани в скръб и желязо,
11 защото не се покоряваха на Божиите слова
и нехаеха за волята на Всевишния.
12 (G)Той смири техните сърца с мъки;
те паднаха, но нямаше кой да им помогне.
13 Тогава призоваха Господа в скръбта си
и Той ги спаси от техните неволи;
14 (H)изведе ги от тъмата и от сянката на смъртта,
разкъса оковите им.
15 Нека прославят Господа за Неговото милосърдие
и за чудните Му дела спрямо хората;
16 (I)защото Той строши медните порти
и счупи железните ключалки.
17 Безразсъдните страдаха заради беззаконните си постъпки
и заради своите неправди.
18 Те се отвращаваха от всяка храна
и се приближаваха към вратата на смъртта.
19 Тогава призоваха Господа в скръбта си
и Той ги спаси от бедствията им;
20 (J)изпрати Своето слово, изцели ги
и ги избави от изтление.
21 Нека прославят Господа за Неговото милосърдие
и за чудните Му дела спрямо хората!
22 Нека Му принасят благодарствена жертва
и да разгласяват делата Му с пеене!
23 Онези, които тръгват по море с кораби
и търгуват по безбрежните води,
24 виждат делата на Господа
и Неговите чудеса в дълбините:
25 (K)по Негова заповед настъпва бурен вятър
и морските вълни се издигат високо;
26 изкачват се до небесата, слизат до бездната;
хората изпадат в неволя;
27 въртят се, залитат като пияни
и цялата им мъдрост изчезва.
28 (L)Тогава призоваха Господа в скръбта си
и Той ги избави от техните неволи.
29 (M)Той превръща бурята в тих ветрец
и морските вълни замлъкват.
30 Плаващите се радват, че вълните са утихнали
и Той ги довежда на желано пристанище.
31 Нека прославят Господа за Неговото милосърдие
и за чудните Му дела спрямо хората!
32 Да Го възхваляват в събранието на народа
и да Го прославят в съвета на старейшините!
19 И царят каза на гетеца Етей: „Защо идваш и ти с нас? Върни се и остани с онзи цар Авесалом, понеже си чужденец и си избягал от своята страна. 20 Ти вчера дойде, а днес да те карам да бродиш с нас ли? Аз отивам, където мога. А ти се върни, върни и братята си. Господ ще те възнагради с блага и вярност!“ 21 В отговор Етей каза: „Жив Господ и да живее моят господар, царят! Където и да бъде моят господар, царят, жив или мъртъв, там ще бъде и твоят служител!“ 22 Тогава Давид каза на Етей: „Ела и върви с мене!“ Така гетецът Етей тръгна заедно с всичките си мъже и деца, които бяха с него. 23 Жителите на цялата тази местност плакаха с висок глас, когато хората на Давид преминаваха. След това царят премина потока Кедрон и всички тръгнаха по пътя към пустинята.
24 (A)Ето дойде свещеник Садок. Заедно с него всички левити носеха ковчега на Божия завет[a] и положиха Божия ковчег. А Авиатар принесе жертвоприношение, докато всички хора от града преминаха към Давид. 25 Царят каза на Садок: „Върни Божия ковчег в града. Ако придобия благоволение пред Господа, Той ще ме върне и ще ми даде да видя Него и Неговото обиталище. 26 Но ако Той каже: ‘Не благоволя към тебе’, тогава, ето ме – нека прави с мене, както Той пожелае.“ 27 Царят продължи към свещеник Садок: „Виж, върни се в града с мир, както и синът ти Ахимаас и Авиатаровият син Йонатан, двамата ваши синове. 28 Вижте, аз ще се забавя по равнината в пустинята, докато пристигне известие от вас.“ 29 Садок и Авиатар върнаха Божия ковчег в Йерусалим и останаха там.
30 А Давид тръгна към Елеонската планина, вървеше и плачеше. Главата му беше покрита и той вървеше бос. Всички, които бяха с него, покриха главите си, вървяха и плачеха. 31 (B)Съобщиха на Давид и казаха: „Също и Ахитофел е между съзаклятниците заедно с Авесалом.“ Давид каза: „Господи, осуети съветите на Ахитофел.“
32 Когато Давид се изкачи навръх планината, където се поклони на Бога, ето насреща му архитецът Хусий, Давидов приятел; дрехата му бе раздрана и главата му беше в прах. 33 И Давид му каза: „Ако дойдеш с мене, ще ми бъдеш в тежест. 34 Но ако се върнеш в града и кажеш на Авесалом: ‘Царю, ще бъда твой служител, както досега бях служител на баща ти, така ще бъда твой служител – тогава ти ще осуетиш съвета на Ахитофел за мене. 35 Ето там с тебе ще бъдат свещениците Садок и Авиатар и съобщавай на тези свещеници всяка дума, която чуеш от дома на царя. 36 Заедно с тях там са и двамата им синове: Ахимаас, син на Садок, както и Йонатан, син на Авиатар. Чрез тях ми съобщавайте всичко, което чуете’.“ 37 И така, Хусий, Давидовият приятел, влезе в града. Също и Авесалом влезе в Йерусалим.
37 Преди да го въведат в стана, Павел попита хилядника: „Мога ли да ти кажа нещо?“ А той рече: „Знаеш ли гръцки? 38 Значи не си ти онзи египтянин, който преди няколко дена разбунтува и изведе в пустинята четирите хиляди разбойници!“ 39 (A)Павел отвърна: „Аз съм юдеин от Тарс, гражданин на този прочут град на Киликия. Моля те, позволи ми да говоря на народа.“ 40 А когато той му позволи, Павел се изправи на стъпалата, даде знак с ръка на народа и след като настъпи дълбоко мълчание, заговори на еврейски език и рече:
Защитно слово на апостол Павел
22 (B)„Братя и бащи, чуйте сега моята защита пред вас.“ 2 Като чуха, че им говори на еврейски език, още повече утихнаха. Тогава той продължи: 3 (C)(D)„Аз съм човек юдеин, родом от Тарс в Киликия, но възпитан в този град[a] при нозете на Гамалиил, обучен точно по отеческия закон и изпълнен с ревност към Бога, както сте и всички вие днес. 4 (E)Аз преследвах до смърт последователите на това учение, връзвах и предавах на затвор мъже и жени, 5 както свидетелстват за мене първосвещеникът и всички стареи. От тях бях взел също писма до братята и тръгнах за Дамаск, за да докарам вързани в Йерусалим и онези там, за да бъдат наказани. 6 Но когато бях на път и приближавах Дамаск, около пладне изведнъж от небето ме обля силна светлина. 7 Аз паднах на земята и чух глас, който ми каза: ‘Савле, Савле, защо Ме преследваш?’ 8 Аз отвърнах: ‘Кой си Ти, Господине?’ А Той ми рече: ‘Аз съм Иисус Назореят, Когото ти преследваш.’ 9 Онези, които бяха с мене, видяха светлината и се уплашиха[b], но не чуха гласа на Онзи, Който ми говореше. 10 Тогава попитах: ‘Какво да правя, Господи?’ А Господ ми рече: ‘Стани и тръгни за Дамаск. Там ще ти бъде казано всичко, което ти е отредено да сториш.’ 11 И понеже от блясъка на онази светлина не можех да виждам, тези, които бяха с мене, ме поведоха за ръка и тъй отидох в Дамаск. 12 А един мъж на име Анания, благочестив по Закона, с добро име между всички юдеи в Дамаск, 13 дойде, застана при мене и ми рече: ‘Брате Савел, прогледни!’ И в същия миг аз го видях. 14 (F)Тогава ми каза: ‘Бог на нашите предци те е отредил да познаеш волята Му, да видиш Праведника и да чуваш глас от устата Му. 15 Защото ти ще Му бъдеш свидетел пред всички хора за онова, което си видял и чул. 16 И сега защо се бавиш? Стани, кръсти се и умий греховете си, като призовеш името на Господ Иисус[c].’
Изцеляване на слепия Вартимей
46 (A)След това дойдоха в Йерихон. Когато Иисус излизаше от Йерихон с учениците Си и с много народ, на пътя седеше сляп просяк – Вартимей, синът на Тимей. 47 (B)Като чу, че това е Иисус Назарянина, той започна да вика: „Иисусе, Сине Давидов, смили се над мене!“ 48 Мнозина го мъмреха, за да млъкне. Но той още повече викаше: „Сине Давидов, смили се над мене!“ 49 Иисус се спря и каза: „Повикайте го!“ Повикаха слепеца и му рекоха: „Смелост! Стани, вика те.“ 50 Той хвърли горната си дреха, стана и дойде при Иисус. 51 Иисус се обърна към него и го запита: „Какво искаш да сторя за тебе?“ Слепецът Му каза: „Да прогледна, Учителю!“ 52 А Иисус му рече: „Иди си, твоята вяра те спаси!“ Той веднага прогледна и тръгна по пътя след Иисус.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.