Book of Common Prayer
Прославяне на Бога за величествените Му дела
66 За първия певец. Песен и псалом.
Ликувайте заради Бога, всички хора.
2 [a] Възпейте славата на името Му,
въздайте Му слава и хвала!
3 (A)Кажете на Бога: „Какво страхопочитание заслужават Твоите дела!
Твоите врагове ще се преклонят пред Тебе
заради величието на Твоята сила!
4 Нека цялата земя Ти се поклони
и да Ти пее, да възпява Твоето име!“
5 Елате и вижте делата на Бога!
Потресаващо е това, което Той извърши за хората.
6 (B)Той превърна морето в суша –
минаха пешком през водната шир;
там се радвахме заради Неговата помощ.
7 Той владее вечно с мощта Си.
Неговите очи наглеждат народите,
та размирните да не се надигнат.
8 Народи, възхвалявайте нашия Бог
и възгласете високо, за да бъде чут гласът на прославата Му.
9 Той пази живота на душите ни
и не допуска да се подхлъзнат краката ни.
10 (C)Защото, Боже, Ти ни подложи на изпитание,
изпробва ни, както се пречиства среброто.
11 Ти ни остави да попаднем в примка,
постави тежко бреме на гърба ни.
12 (D)Постави човек да ни язди.
Преминахме през огън и вода,
но ни изведе на широк простор.
13 Затова ще вляза в Твоя дом с всеизгаряния,
ще изпълня обетите, които дадох пред Тебе,
14 които езикът ми изрече
и устните ми произнесоха, когато бях в беда.
15 Ще ти принеса всеизгаряния от тлъст добитък и мирисът от жертвата ще се издигне,
ще принеса в жертва телета и козли.
16 Елате, чуйте всички, които благоговеете пред Бога,
и ще ви разкажа какво е сторил Той за мене.
17 Него призовах с устата си
и Го превъзнесох с езика си.
18 Ако носех неправда в сърцето си,
Господ никога нямаше да ме чуе.
19 Обаче Господ чу,
вслуша се в гласа на моята молба.
20 Нека да възхвалявам Бога,
Който не отхвърли молитвата ми и не ме лиши от милостта Си!
Благодарствена молитва към Бога
67 За първия певец. За съпровод със струнни инструменти. Псалом. Песен.
2 (E)Боже, бъди милостив към нас и ни благослови! Нека засияе лицето Ти над нас.
3 Така да познаят на земята Твоя път;
всички народи да знаят за спасението, идващо от Тебе.
4 Боже, нека Те възхваляват народите,
нека Те възхваляват всички народи!
5 (F)Нека народите да се радват и да тържествуват,
понеже ги съдиш справедливо
и ръководиш всеки народ по земята.
6 Боже, нека Те възхвалят народите,
нека Те възхвалят всички народи!
7 (G)Земята даде своя плод.
Нека Бог, нашият Бог, да ни благослови!
8 Бог да ни благослови
и пред Него да благоговеят всички земни краища!
Величието на Бога в творението
19 За първия певец. Псалом на Давид.
2 (A)[a] Небесата разказват за Божията слава
и твърдта разгласява за делата на ръцете Му.
3 Ден на деня предава слово
и нощ на нощта разкрива знание
4 без говор или думи,
без да се чува гласът им.
5 (B)Техният зов се носи по цялата земя
и техните думи – до краищата на света.
В тях е поставил шатър за слънцето.
6 И то излиза като младоженец от брачните покои,
радва се като юнак да тича по своя път.
7 То изгрява от края на небесата
и шества до техния край.
От топлината му нищо не може да се укрие.
8 (C)Законът на Господа е съвършен и запазва душата.
Разпоредбите на Господа правят необразованите мъдри.
9 Предписанията на Господа са справедливи и веселят сърцето;
заповедта на Господа е ясна – просветлява очите.
10 Страхът пред Господа очиства, пребъдва за вечни времена.
Разпоредбите на Господа са истинни – всички са справедливи.
11 (D)Те са по-желани от злато,
от много чисто злато,
по-сладки са от капките на медената пита.
12 И твоят служител е предупреждаван чрез тях.
В спазването им е голямата награда.
13 Кой може да осъзнае своите грешки?
За онези, които не съзнавам, освободи ме от вина.
14 Опази Своя служител и от умишлените грехове,
за да не ме обладаят. Тогава ще бъда непорочен
и чист от тежка вина.
15 Нека думите на устата ми и размишленията на сърцето ми
да бъдат благоугодни пред Тебе, Господи, моя защита и мой Избавител!
Господ е наше прибежище и сила
46 За първия певец. Песен на Кореевия хор. По мелодията на аламот[a].
2 [b] Бог е прибежище и сила за нас,
помощник в беди.
3 (A)Затова няма да се уплашим, когато земята се клати
и когато планините се срутят посред морето,
4 когато водите му бучат и бушуват,
планините треперят от вълнението му.
5 Струи на река ще веселят Божия град, святото място, където пребивава Всевишният.
6 Бог е посред този град. Той няма да се поклати. Бог ще му помага от зазоряване.
7 Народите се развълнуваха, царствата се разклатиха.
Бог издигна глас, земята се разтопи.
8 Господ Вседържител е с нас,
Бог на Яков е наше прибежище.
9 Елате и вижте делата на Господа,
Който стори чудесни дела по земята.
10 (B)Той прекрати войните до края на земята;
счупи лък и строши копие,
с огън изгори колесници.
11 (C)Той каза: „Спрете и разберете, че Аз съм Бог!
Възвисен съм над народите,
ще се възвися над земята!“
12 Господ Вседържител е с нас.
Бог на Яков е наше прибежище.
Изпитания и скърби на Давид
Амнон, Тамар и прогонването на Авесалом
13 (A)После се случи следното: Давидовият син Авесалом имаше красива сестра на име Тамар. Давидовият син Амнон се влюби в нея. 2 Амнон толкова се измъчваше, че се разболя по сестра си Тамар. Защото тя беше девица и Амнон не виждаше възможност да се доближи до нея. 3 Но Амнон имаше приятел на име Йонадав, син на Давидовия брат Самая, а Йонадав беше много хитър човек. 4 Той каза на Амнон: „Защо ти, царски сине, тъй линееш от ден на ден – няма ли да ми откриеш причината?“ Амнон отговори: „Обичам Тамар, сестрата на брат си Авесалом.“ 5 Йонадав го посъветва: „Легни в леглото си и се престори на болен. Когато дойде баща ти да те види, кажи му: ‘Нека дойде сестра ми Тамар и да ми даде да ям, като сготви пред мене ястие, за да видя и да ям от ръцете ѝ’.“ 6 И така, Амнон легна и се престори на болен. Когато царят дойде да го види, Амнон му каза: „Нека сестра ми Тамар дойде, да направи пред мене няколко питки, за да похапна от ръцете ѝ.“
7 Давид поръча вкъщи да кажат на Тамар: „Иди в къщата на брат си Амнон и му сготви ястие.“ 8 Тя отиде в къщата на брат си Амнон, а той лежеше. Тя взе брашно, замеси тесто и пред него приготви и опече питки. 9 След това взе тавата и ги изсипа пред него. Но той отказа да яде. Амнон нареди: „Нека излязат всички, които са при мене.“ И всички излязоха. 10 Тогава Амнон каза на Тамар: „Занеси ми ястието в спалнята и аз ще хапна от приготвеното от тебе.“ Тамар взе питките, които беше направила, и ги занесе в спалнята на брат си Амнон. 11 Когато тя ги донесе близо до него, за да яде, той я хвана и ѝ каза: „Ела, легни с мене, сестро!“ 12 (B)Но тя отговори: „Не, братко, не ме обезчестявай, защото така не се постъпва в Израил. Не прави срамно нещо! 13 След това аз къде да скрия срама си? А ти, ти ще бъдеш най-мерзкият човек в Израил. Поговори с царя – той няма да откаже да ме даде на тебе.“ 14 Но той отказа да я послуша. Нападна я, изнасили я и спа с нея.
15 Тогава Амнон я намрази твърде много, така че омразата му към нея беше по-силна от любовта, с която я беше обикнал. Амнон ѝ каза: „Стани, върви си.“ 16 А Тамар му каза: „Не така. Защото да ме изпъдиш е зло, по-голямо от първото, което ми причини.“ Но той отказа да я послуша. 17 Повика младия си прислужник, който го обслужваше, и заповяда: „Изхвърли я тая навън и заключи вратата след нея.“ 18 Тя беше облечена в шарена дреха, понеже в такива дрехи бяха облечени неомъжените царски дъщери. Прислужникът изведе Тамар навън и заключи вратата след нея. 19 Тамар посипа с пепел главата си, раздра шарената си дреха, с която бе облечена, хвана с ръце главата си. Така тя вървеше и стенеше.
20 А брат ѝ Авесалом ѝ каза: „Нали Амнон, брат ти, беше с тебе? Но сега мълчи, сестро, нали ти е брат! Не си го слагай на сърце.“ И така, Тамар живееше самотно в дома на брат си Авесалом, без да общува с други. 21 Цар Давид чу за всичко това и силно се разгневи[a]. 22 А Авесалом не каза нито дума на Амнон – ни лошо, ни добро. Но той намрази Амнон затова, че обезчести сестра му Тамар.
Примерът на Иисус Христос
15 Ние, силните, сме длъжни да подкрепяме слабите в немощите им, а не да търсим полза за себе си. 2 Нека всеки от нас живее в полза на ближния за укрепване в доброто. 3 (A)Защото и Христос не живя за Своя полза, а както е писано: „Хулите на онези, които Те хулят, Отче, паднаха върху Мене.“ 4 (B)А всичко, което бе писано преди, бе писано за наша поука, за да имаме надежда чрез търпението и чрез утехата от Писанията. 5 И нека Бог, изворът на търпение и утеха, ви даде да бъдете единодушни помежду си според волята на Иисус Христос, 6 за да славите единомислено и в един глас Бога и Отец на нашия Господ Иисус Христос.
7 Приемайте се взаимно, както Христос прие вас за слава на Бога. 8 И заявявам, че Иисус Христос стана слуга на обрязаните заради верността на Бога – за да утвърди обещанията, дадени на праотците, 9 (C)и езичниците да прославят Бога за милосърдието Му, както е писано: „Затова между езичниците ще прославя Тебе, Господи, и ще възпявам Твоето име.“ 10 (D)И пак е казано: Радвайте се, езичници, заедно с Неговия народ! 11 (E)И още: „Прославяйте Господа, всички езичници, прославяйте Го, всички народи!“ 12 (F)Исаия също казва: „Ще даде потомък Йесеевият корен и като се въздигне, ще властва над народите. На Него ще се надяват езичниците.“
13 А Бог, изворът на надежда, нека ви изпълни с голяма радост и мир във вярата, за да се умножава все повече вашата надежда чрез силата на Светия Дух.
Последно свидетелство на Кръстителя за Иисус Христос
22 (A)След това Иисус дойде с учениците Си в Юдея, живееше там с тях и кръщаваше.
23 Също и Йоан кръщаваше в Енон, близо до Салим, защото там имаше много вода. И отиваха хора при него и се кръщаваха, 24 (B)тъй като Йоан още не беше хвърлен в тъмница.
25 Тогава Йоанови ученици започнаха спор с някои юдеи за обредното очистване. 26 Те дойдоха при Йоан и му казаха: „Учителю, Онзи, Който беше с тебе отвъд Йордан и за Когото ти свидетелстваше, ето Той кръщава и всички отиват при Него.“ 27 Йоан отговори: „Човек не може да приеме нещо, ако не му бъде дадено от небето. 28 (C)Самите вие сте ми свидетели, че казах: ‘Аз не съм Христос, но съм изпратен преди Него’. 29 (D)Онзи, на когото е невестата, е младоженец, а приятелят на младоженеца, който стои там и го слуша, се радва твърде много, когато чува гласа на младоженеца. Затова тази моя радост е пълна. 30 Той трябва да расте, а аз – да се смалявам.
Свидетелство за Идващия от небесата
31 (E)Който идва свише, той е над всички, а който е от земята, земен е и говори като земен. Онзи, Който идва от небето, Той е над всички. 32 (F)Каквото е видял и чул, за него свидетелства, но никой не приема Неговото свидетелство. 33 И който е приел Неговото свидетелство, е потвърдил, че Бог е истинен. 34 Защото Този, Когото Бог е изпратил, говори Божиите слова, тъй като Бог Му дава Духа изобилно. 35 (G)Отец обича Сина и е предал всичко в Неговата ръка. 36 (H)Онзи, който вярва в Сина, има вечен живот, а който не вярва в Сина, няма да има вечен живот, но Божият гняв ще остане върху него.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.