Book of Common Prayer
Възстановяване на насаденото от Бога лозе
80 За първия певец. По мелодията на Шошаним едут[a]. Псалом на Асаф.
2 (A)[b] Пастирю на Израил,
Който водиш потомците на Йосиф като стадо, слушай!
Ти, Който седиш на херувими, сияй!
3 Прояви силата Си пред племената на Ефрем, Вениамин и Манасия
и ела да ни спасиш.
4 Боже, възстанови ни! Нека засияе лицето Ти
и ще се спасим.
5 Господи, Боже Вседържителю,
докога ще се гневиш въпреки молитвите на Твоя народ?
6 (B)Храниш ни с хляб, напоен със сълзи,
и ни поиш изобилно със сълзи.
7 (C)Противопоставяш ни на нашите съседи,
а нашите врагове ни се подиграват.
8 Боже Вседържителю, възстанови ни!
Нека засияе лицето Ти и ще се спасим.
9 Ти извади лозата от Египет,
изгони народите и я посади;
10 направи ѝ място, вкорени я
и тя изпълни земята.
11 Планините се покриха със сянката ѝ,
а кедрите Божии – с нейните клони.
12 Тя простря клоните си до морето
и филизите си – до реката.
13 Защо събори нейната ограда
и сега берат от нея всички, които вървят по пътя?
14 Глиганът я подкопава,
а полските животни я гризат.
15 Боже Вседържителю, обърни се!
Погледни от небесата и виж, и посети това лозе!
16 Запази онова, което е насадила десницата Ти,
и филизите, които Ти укрепи за Себе Си.
17 То е обгорено и изпорязано.
Те ще загинат от заплахите на лицето Ти.
18 Да бъде ръката Ти върху мъжа, който седи отдясно на Тебе;
върху човешкия син, когото Ти укрепи.
19 Така няма да се отделим от Тебе.
Съживи ни и ние ще изповядаме Твоето име.
20 Боже Вседържителю, възстанови ни!
Нека засияе лицето Ти и ще се спасим.
Утеха и надежда в затруднение
77 На първия певец. По Йедутун[a]. Псалом на Асаф.
2 Моят глас е към Бога и ще викам;
моят глас е към Бога и Той ще ме чуе.
3 (A)В тежък за мене ден търся Господа
и неуморно простирам нощем ръката си към Него,
защото душата ми отказва да се утеши.
4 Мисля за Бога и въздишам;
размишлявам, но духът ми изнемогва.
5 Ти държиш очите ми отворени,
безпокоя се и онемявам.
6 (B)Премислям отминалите дни
и годините на древните времена.
7 Шептя песните си нощем;
със сърцето си размислям
и духът ми се пита:
8 (C)„Завинаги ли ни отхвърли Господ
и няма да ли бъде вече благосклонен?
9 Завинаги ли спряха делата на Неговата милост,
завинаги ли секна Неговото слово?
10 (D)Забрави ли Бог да бъде милостив
или в гнева Си се отказа от всички благодеяния?“
11 (E)Тогава си казах: „Затова страдам аз,
защото десницата на Всевишния се е отдръпнала.“
12 (F)Ще си спомням делата Ти, Господи;
всички онези древни дела ще припомням.
13 Ще размишлявам над всичко, което си извършил,
и ще вниквам във всички Твои дела.
14 (G)Боже, Твоят път е свят.
Кой бог е велик като нашия Бог?
15 Ти си този Бог, Който прави чудеса.
Ти показа на народите мощта Си.
16 (H)Ти избави чрез десницата Си Своя народ,
потомците на Яков и Йосиф.
17 (I)Водите Те видяха, Боже, водите Те видяха и се изплашиха,
а бездните затрепериха.
18 (J)Небесата изляха порой и от облаците се чу глас,
а Твоите стрели летяха навсякъде.
19 (K)Тътенът на Твоя гръм беше във вихрушката,
светкавици осветяваха света,
а земята трепереше и се тресеше.
20 (L)Твоят път бе през морето
и Твоите пътеки – през големите води.
Твоите следи никой не видя.
21 (M)Ти водеше Своя народ като стадо
чрез ръката на Мойсей и Аарон.
Молитва за помощ на Божия народ във война
79 (A)Псалом на Асаф.
Боже, другите народи дойдоха в Твоето наследство,
оскверниха святия Ти храм;
превърнаха Йерусалим в развалини.
2 (B)Труповете на Твоите служители дадоха за храна на птиците небесни,
телата на Твоите благочестиви хора – на дивите зверове.
3 (C)Проляха кръвта им около Йерусалим като вода,
без да има кой да ги погребе.
4 (D)Станахме за присмех на съседите си,
за срам и укор на околните.
5 (E)Докога, Господи, ще продължаваш да се гневиш,
докога ще пламти ревността Ти като огън?
6 (F)(G)Излей гнева Си върху народите, които не Те познават,
и над царствата, които не призовават Твоето име.
7 Защото те разкъсаха Яков
и опустошиха жилището му.
8 Не припомняй греховете на нашите предшественици
и нека Твоята милост бързо да ни срещне,
защото сме измъчени.
9 (H)Помогни ни, Боже, Спасителю наш, заради славата на Своето име!
Спаси ни и прости греховете ни заради името Си!
10 (I)(J)Защо трябва другите народи да казват: „Къде е техният Бог?“
Нека пред очите ни народите да разберат,
че ще отмъстиш за пролятата кръв на Своя народ.
11 Нека стонът на затворника стигне до Тебе;
освободи осъдените на смърт със силата на десницата Си!
12 Седемкратно върни на нашите съседи
хулите, коите те изрекоха срещу Тебе, Господи.
13 Ние обаче сме Твоят народ и стадото на Твоето пасище.
Винаги ще Те славим
и ще Те величаем от род в род.
Божиите обещания към Давид
7 (A)Когато царят живееше в своя дом, Господ го беше дарил със спокойствие от всичките му врагове наоколо. 2 (B)Тогава царят каза на пророк Натан: „Ето аз живея в дворец, построен от кедри, а Божият ковчег стои под шатъра.“ 3 Натан отговори на царя: „Иди, извърши всичко, което ти е на сърце, защото Господ е с тебе.“ 4 Но през същата нощ беше отправено Господне слово към Натан: 5 (C)„Иди и кажи на Моя служител Давид: ‘Така говори Господ: «Ти ли ще Ми съградиш дом, за да обитавам в него? 6 (D)Аз не съм обитавал в дом от деня, когато изведох израилтяните от Египет, дори и до днес, но съм ходил в шатъра и в скиния. 7 Където и да съм ходил с всички израилтяни, питал ли съм някое от племената, на което съм възлагал да ръководи Моя народ Израил: Защо не Ми съгради кедров дом?»’“
8 (E)(F)„А сега така кажи на Моя служител Давид: ‘Така говори Господ Вседържител: Аз те взех от стадото овце, за да бъдеш вожд на Моя народ Израил. 9 Навсякъде съм бил с тебе, където и да ходеше. Изтребих пред тебе всички твои врагове и възвеличих името ти, както името на най-великите на земята. 10 Аз ще определя място за Своя народ Израил, ще го утвърдя и той спокойно ще живее на своето място и няма вече да се страхува, и престъпници няма вече да го потискат както преди, 11 (G)по времето, когато Аз поставих съдии над Своя народ Израил. Аз ще ти дам покой от всички твои врагове. При това Господ ти заявява, че Той ще ти съгради дом. 12 (H)А когато се навършат твоите дни и ти легнеш при предците си, Аз ще въздигна след тебе наследника ти, който ще произлезе от тебе, и ще утвърдя неговото царство. 13 (I)(J)Той ще съгради дом за Мене и Аз ще утвърдя престола на царството му за вечни времена. 14 Аз ще му бъда отец, а той ще Ми бъде син. Ако нещо съгреши, ще го накажа по човешки – с тояга и с удари, 15 (K)но няма да отнема милостта Си от него, както я отнех от Саул, когото Аз отхвърлих пред тебе. 16 (L)Твоят дом и твоето царство ще бъдат непоколебими за вечни времена пред Мене и твоят престол ще пребъде за вечни времена.’“ 17 Натан възвести на Давид всички тези думи и цялото това видение.
Апостол Павел в Коринт
18 След това Павел напусна Атина и отиде в Коринт. 2 (A)Там намери един юдеин на име Акила, родом от Понт, дошъл наскоро от Италия с жена си Прискила, защото Клавдий бе заповядал всички юдеи да напуснат Рим. Павел отиде при тях 3 (B)и понеже имаше същия занаят, остана у тях и работеше. А занаятът им беше да правят шатри. 4 (C)И всяка събота той говореше в синагогата и убеждаваше юдеи и елини. 5 (D)А когато Сила и Тимотей пристигнаха от Македония, Павел се посвети да свидетелства пред юдеите, че Иисус е Христос. 6 (E)Но понеже те се противяха и ругаеха, той отърси дрехите си и им рече: „Сами сте си виновни за гибелта си! Аз съм невинен – отсега отивам при езичниците.“ 7 И като се махна оттам, отиде в дома на някой си, който се казваше Юст и беше богобоязлив. Къщата му беше до синагогата. 8 (F)А Крисп, началникът на синагогата, повярва в Господа с целия си дом. И мнозина коринтяни, слушайки Павел, започваха да вярват и се кръщаваха. 9 (G)Една нощ Господ рече във видение на Павел: „Не бой се, а говори и не спирай, 10 защото Аз съм с тебе и никой няма да посегне да ти стори зло, понеже имам много народ в този град.“ 11 Така той остана там година и шест месеца и ги наставляваше в Божието учение.
Фарисеите искат знамения
11 (A)(B)(C)Дойдоха фарисеи и започнаха да се препират с Него, да Го изкушават и да искат от Него знамение от небето. 12 (D)А Той въздъхна в Себе Си и рече: „Защо този род търси знамение? Истината ви казвам: никакво знамение няма да се даде на този род.“ 13 И като ги остави, влезе пак в лодката и мина на отвъдния бряг.
Предпазване от фарисейски заблуди
14 А учениците Му бяха забравили да вземат хляб и имаха в лодката със себе си само един хляб. 15 (E)Тогава Той им заповяда: „Внимавайте, пазете се от фарисейския квас и от Иродовия квас.“ 16 И те размишляваха помежду си: „Това ще да е, защото нямаме хляб.“ 17 (F)А Иисус узна за това и им каза: „Защо обсъждате, че нямате хляб? Нима не забелязвате и не разбирате? Още ли е вкаменено вашето сърце? 18 (G)Като имате очи, не виждате ли? Като имате уши, не чувате ли? И не помните ли? 19 (H)Когато разчупих петте хляба за пет хиляди души, колко пълни кошници къшеи вдигнахте?“ Отговориха Му: „Дванайсет.“ 20 (I)„А когато разчупих седемте за четири хиляди, колко коша, пълни с къшеи, вдигнахте?“ Отговориха Му: „Седем.“ 21 И рече им: „Как тогава не разбирате?“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.