Book of Common Prayer
Молитва за спасение. Месиански псалом
69 За първия певец. По мелодията на Шошаним. [a] Псалом на Давид.
2 (A)[b] Боже, спаси ме!
Водите стигнаха до шията ми.
3 Затънах в дълбоко тресавище и няма твърда почва.
Навлязох в дълбочините на водата и вълните ме покриват.
4 Изнемощях от викане, гласът ми пресипна;
очите ми се помрачиха от чакане на Бога.
5 (B)Онези, които ме мразят без причина, са повече от космите на моята глава.
Укрепнаха моите врагове, които искат да ме унищожат несправедливо.
Трябва да върна онова, което не съм отнемал.
6 Боже, Ти познаваш безумието ми
и моите грехове не са скрити от Тебе.
7 Господи, Боже Вседържителю, нека не се посрамят заради мене онези, които се надяват на Тебе!
Да не се посрамят заради мене онези, които търсят Тебе, Боже Израилев.
8 (C)Защото заради Тебе понасям хули.
Безчестие покрива лицето ми.
9 (D)Станах чужд за братята си
и чужденец за децата на своята майка,
10 (E)защото ревността за Твоя дом ме изяде
и хулите на онези, които Те хулят, паднаха върху мене.
11 Когато душата ми плаче в пост,
хулите на онези, които Те хулят, падат върху мене.
12 Когато навличах вретище като дреха,
им станах за присмех.
13 Онези, които седят при портите, говорят за мене,
пеят за мене в пиянски сбирки.
14 (F)Но аз се обръщам към Тебе в молитвата си, Господи.
Боже, отговори ми в благоприятно време заради голямата Си милост,
според истината за Твоето спасение.
15 Избави ме от тресавището, за да не потъна,
но да се избавя от своите врагове и от дълбоките води.
16 Нека водите да не ме залеят
и бездната да не ме погълне,
и пропастта да не затвори устата си над мене.
17 Чуй ме, Господи, защото Твоята милост е блага.
Обърни се към мене заради голямата Си милост.
18 (G)Не скривай лицето Си от Своя служител,
защото съм в беда, послушай ме!
19 Приближи се към душата ми! Избави я!
Освободи ме от моите врагове.
20 Ти знаеш упрека към мене,
моя срам и моето безчестие;
всичките ми врагове са пред Тебе.
21 Присмех съкруши сърцето ми и съм отчаян;
очаквах състрадание, но няма;
и утешители, но не намерих.
22 А ми дадоха жлъчка за храна
и в моята жажда ме напоиха с оцет.
23 (H)Нека тяхната трапеза бъде примка пред лицето им
и мирните трапези – за примамка.
24 Нека да се помрачат очите им, за да не виждат.
И нека слабините им да треперят постоянно!
25 Излей негодуванието Си върху тях
и пламъкът на гнева Ти нека ги постигне!
26 (I)Жилището им да запустее
и в шатрите им да няма кой да живее,
27 защото те преследват онзи, когото Ти си поразил,
и умножават болката на онези, които Ти си наранил.
28 Прибави беззаконие към тяхното беззаконие
и нека те да не влязат в Твоята правда.
29 (J)Да бъдат заличени от книгата на живите
и да не бъдат записани с праведните.
30 Но аз съм беден и отчаян, Боже,
въздигни ме и ме спаси!
31 (K)Ще прославям името на своя Бог в песен,
ще го превъзнасям с благодарност.
32 (L)И това ще допадне повече на Господа,
отколкото жертвен вол или телец с рога и копита.
33 (M)Потиснатите ще видят това и ще се зарадват;
и на вас, които търсите Бога, сърцето ви ще се съживи,
34 защото Господ слуша бедните
и не пренебрегва Своите затворници.
35 Нека Го прославят небесата и земята,
моретата и всичко, което се движи в тях.
36 (N)Защото Бог ще спаси Сион и ще изгради градовете на Юдея,
и ще се заселят там и ще го притежават.
37 (O)Потомството на служителите Му ще го наследи.
И онези, които обичат Неговото име, ще живеят в него.
Справедлива присъда за нечестивите
73 (A)Псалом на Асаф.
Наистина добър е Бог към Израил
и към чистите по сърце.
2 Колкото до мене – краката ми почти се разклатиха,
едва не се подхлъзнах,
3 защото завиждах на надменните,
като виждах благоденствието на нечестивите.
4 Няма мъки при тяхната смърт,
пълни и здрави са телата им.
5 Те нямат грижи като другите хора
и не са измъчвани като тях.
6 Затова и гордостта ги е обвила като огърлица;
покрили са се с насилие като с дреха.
7 (B)Очите им са изпъкнали от тлъстина;
мечтанията на сърцето ги заливат.
8 Присмиват се и говорят за насилие;
надменни са, когато говорят.
9 Гласът им се издига към небето
и думите им обикалят земята.
10 Затова и народът Му се обръща към тях,
защото при тях се пие вода в изобилие.
11 И казват: „Как ще узнае Бог?
Знае ли Всевишният?“
12 Ето това са нечестивите. Те са винаги здрави
и увеличават богатството си.
13 (C)Наистина напразно ли пазех сърцето си чисто
и миех ръцете си в невинност;
14 бях изтезаван всеки ден
и наказван всяка сутрин.
15 Ако бях си казал: „Тъкмо така искам да разсъждавам“ –
щях да изневеря на рода на синовете Ти.
16 Размишлявах, за да разбера това,
но то бе трудно за очите ми,
17 докато не отидох в Божието светилище
и не помислих за края.
18 Наистина си ги поставил на хлъзгаво място
и ги оставяш да паднат в заблуда.
19 Как внезапно опустяха и изчезнаха,
загинаха от ужас.
20 Както сън изчезва след събуждане,
така и Ти, Господи, ще забравиш образа им.
21 Когато сърцето ми се огорчаваше
и вътрешностите ми се разкъсваха,
22 бях обезумял и не разбирах.
Бях като животно.
23 Но въпреки това бях винаги до Тебе
и Ти държеше десницата ми.
24 Ти ме ръководиш чрез съвета Си
и след това ще ме приемеш в слава.
25 Кого имам на небесата?
Ако съм с Тебе, нищо не желая на земята.
26 Плътта и сърцето ми изнемогват,
но Бог е моя закрила и съм завинаги с Него.
27 Защото тези, които са далече от Тебе, ще загинат.
Ти погубваш всички, които не са Ти верни.
28 На мене ми е добре близо до Бога.
Уповавам се на Господа Бога
и ще разгласявам всичките Му дела.
Укрепване на Давидовото царство
Давид, цар над цял Израил
5 (A)Тогава всички Израилеви племена дойдоха при Давид в Хеврон и говореха: „Ето ние сме твоя плът и кости. 2 И по-напред, когато Саул царуваше над нас, ти беше, който предвождаше в битки воините на Израил и Господ даде пред тебе обещание: ‘Ти ще ръководиш Моя народ Израил и ти ще бъдеш негов вожд’.“ 3 Тогава всички Израилеви старейшини дойдоха при царя в Хеврон. Цар Давид сключи с тях завет пред Господа в Хеврон. Помазаха Давид за цар над Израил. 4 Когато се възцари, Давид беше на тридесет години. Той царува четиридесет години. 5 (B)В Хеврон царува над Юдея седем години и шест месеца, а в Йерусалим царува тридесет и три години над цял Израил и над Юдея.
6 (C)(D)След това царят потегли заедно с воините си към Йерусалим против йевусейците, жители на тази земя. А те казваха на Давид: „Ти няма да влезеш тук; слепи и куци ще те отблъснат“, което означаваше: Давид няма да влезе тук. 7 Обаче Давид превзе крепостта Сион и тя стана Давидов град. 8 И в онзи ден Давид каза: „Всеки, който иска да победи йевусейците, нека поразява с копие и слепи, и куци, които са омразни на Давид.“ Затова се и казва: „Слепи и куци няма да влязат в дома[a].“ 9 След това Давид се засели в тази крепост и ѝ даде името Давидов град. Той построи здания наоколо – от Мило чак навътре до крепостта. 10 (E)Така Давид преуспяваше и ставаше все по-велик. Господ Бог Вседържител беше с него.
11 (F)(G)Царят на Тир Хирам изпрати при Давид пратеници, както и кедрови дървета, дърводелци и каменоделци – те съградиха дворец на Давид. 12 Давид разбра, че Господ го е утвърдил за цар над Израил и е въздигнал царството му заради Своя народ Израил.
Апостолите в Солун
17 (A)Като минаха през Амфипол и Аполония, дойдоха в Солун, където имаше юдейска синагога. 2 (B)По обичая си Павел влезе при юдеите и три съботи поред разискваше върху Писанията, 3 (C)като им обясняваше и доказваше, че Христос трябваше да пострада и да възкръсне от мъртвите и че Този Иисус, за Когото той им проповядва, е Христос. 4 И някои от тях повярваха и се присъединиха към Павел и Сила – сред тях и голямо множество богобоязливи елини, а също и немалко видни жени. 5 (D)Онези от юдеите, които не повярваха, се изпълниха със завист, доведоха злосторници от улицата и като се събраха на тълпа, причиняваха смут в града. Те се втурнаха към Ясоновата къща, за да ги търсят и да ги изведат пред народа. 6 (E)Но не ги намериха и повлякоха Ясон и няколко братя към градоначалниците, като крещяха: „Онези, които са причинили смут навред по света, са дошли и тук. 7 (F)И ги е прибрал Ясон. Всички те постъпват против заповедите на императора и казват, че има друг цар – Иисус.“ 8 Така причиниха смут сред народа и у градоначалниците, които слушаха това. 9 Те взеха паричен залог от Ясон и другите и ги пуснаха.
Апостолите в Бер
10 Още през нощта братята отпратиха Павел и Сила в Бер. Като пристигнаха, те отидоха в синагогата на юдеите, 11 които бяха по-благосклонни от онези в Солун. Те много радушно приеха проповедта и всекидневно разискваха върху Писанията – дали казаното от Павел е вярно. 12 И мнозина от тях повярваха – елински жени от знатно потекло и немалко мъже. 13 Но солунските юдеи, щом узнаха, че Павел и в Бер е проповядвал Божието слово, дойдоха и там да смущават и да объркват народа. 14 Тогава братята веднага изпратиха Павел по пътя към морето, а Сила и Тимотей останаха там. 15 (G)Онези, които придружаваха Павел, го заведоха в Атина. И като получиха заповед за Сила и Тимотей – колкото се може по-бързо да дойдат при него, те се върнаха.
Вярата на една езичница
24 (A)След като си тръгна оттам, Иисус отиде в пределите на Тир и Сидон. И като влезе в една къща, не искаше никой да знае това. Но не можа да се укрие. 25 Една жена, чиято дъщеря беше обхваната от нечист дух, щом като чу за Него, влезе и падна в нозете Му. 26 Тази жена беше езичница, сирофиникийка по произход, и Го молеше да изгони беса от дъщеря ѝ. 27 Но Иисус ѝ каза: „Нека първо децата да бъдат нахранени, защото не е добре да се вземе хлябът от децата и да се хвърли на кучетата.“ 28 А тя в отговор Му каза: „Да, Господи, но и кучетата ядат под трапезата трохите от децата.“ 29 И Той ѝ каза: „Заради тази дума – иди си, бесът излезе от дъщеря ти.“ 30 И като си отиде вкъщи, тя намери детето да лежи в леглото и бесът беше излязъл.
Иисус Христос изцелява един глух
31 А като излезе пак от пределите на Тир и Сидон, Иисус дойде при Галилейското езеро в областта на Десетоградието. 32 Тогава доведоха при Него един глух и заекващ човек и Го молеха да възложи ръка на него. 33 Иисус го отведе настрана от народа, вложи пръстите Си в ушите му и като плюна, докосна се до езика му; 34 а като погледна към небето, въздъхна и му каза: „Ефата̀“, което означава „Отвори се“. 35 Веднага ушите му се отвориха, връзките на езика му се развързаха и заговори правилно. 36 Тогава им заповяда да не казват на никого. Но колкото Той им забраняваше, толкова повече те разгласяваха. 37 Защото бяха извънредно учудени и казаха: „Всичко прави хубаво: и глухите прави да чуват, и немите – да говорят.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.