Book of Common Prayer
Утринна молитва за закрила
5 За първия певец. За духови инструменти. Псалом на Давид.
2 (A) [a] Господи, чуй думите ми, вникни в моя зов!
3 (B)Вслушай се в гласа на моите вопли, Царю мой и Боже мой,
защото се моля пред Тебе!
4 Господи, чуй гласа ми рано сутрин.
Призори ще застана пред Тебе и ще Те очаквам,
5 защото Ти си Бог, Който не обича беззаконието.
Злият не може да се приюти при Тебе.
6 Горделивите няма да устоят пред Тебе –
Ти ненавиждаш всички, които извършват беззаконие.
7 Ти ще погубиш всички лъжци.
Убиец и измамник са противни за Господа.
8 (C)По Твоята велика милост аз обаче ще вляза в Твоя дом
и ще се поклоня в святия Ти храм с благоговение пред Тебе.
9 (D)Господи, нека Твоята справедливост ме води заради враговете ми!
Направи равен Твоя път пред мене!
10 (E)Защото в устата им няма истина,
а сърцето им носи разруха.
Гърлото им е отворен гроб,
а езикът им – коварен.
11 Накажи ги, Боже, нека се провалят в своите кроежи!
Отхвърли ги поради многото им престъпления,
защото се надигнаха против Тебе.
12 И нека се радват всички, които се уповават на Тебе;
те винаги ще тържествуват, защото Ти ще ги закриляш.
Затова нека се радват с Тебе всички, които обичат Твоето име.
13 Защото Ти, Господи, благославяш праведника,
като с щит го обгръщаш с благоволение.
Молитва, посветена на покаянието
6 За първия певец. В съпровод на осмострунен инструмент. Псалом на Давид.
2 (F) [b] Господи, не ме упреквай в гнева Си, нито ме наказвай в яростта Си.
3 (G)Бъди милостив към мене, Господи, защото аз съм немощен.
Изцели ме, Господи, понеже страдам чак до мозъка на костите си.
4 Моята душа страда силно,
а Ти, Господи, докога ще се бавиш?
5 Обърни се, Господи, избави ме!
Спаси ме заради милостта Си,
6 (H)защото сред мъртвите никой няма да Те споменава,
в преизподнята кой ще Те прославя?
7 Уморен съм от своите въздишки.
Всяка нощ се обливам в сълзи в леглото си.
8 Помръкнаха от скръб очите ми,
състариха се поради всичките ми врагове.
9 (I)Махнете се от мене всички, които вършите беззаконие.
10 Господ чу молбата ми,
Господ приема молитвата ми.
11 Да бъдат засрамени и ужасени всичките ми врагове!
Те трябва да отстъпят и в миг да станат за позор.
10 Защо, Господи, стоиш далече
и се криеш във време на неволя?
2 Нечестивият преследва сиромаха заради гордостта си.
Нека да се хване в кроежите, които е замислил.
3 Защото нечестивият се хвали с желанията на душата си,
алчният кощунства и презира Господа.
4 (A)В гордостта си нечестивият, навирил нос, си казва:
„Бог не търси сметка. Няма Бог.“ Това са неговите мисли.
5 Пътищата му са неуспешни във всяко време.
Твоите присъди са високо и далече от него.
Всички свои неприятели презира.
6 Той си казва в сърцето си: „Непоклатим съм,
зло няма да ме сполети от род в род.“
7 (B)Устата му е пълна с проклятия, измами и насилие,
а езикът му е несправедлив и пагубен.
8 Той стои в засада край селищата, убива невинния
в потайни места,
очите му дебнат бедния.
9 (C)Той се таи като лъв в храсталака,
причаква, за да хване сиромаха.
Той хваща сиромаха и го въвлича в мрежата си.
10 Той сразява, удря
и слабите падат в неговата примка.
11 (D)Казва си: „Бог е забравил,
скрил е лицето Си, никога няма да види.“
12 Откликни, Господи, Боже! Вдигни ръката Си!
Не забравяй потиснатите.
13 Защото нечестивият може да се отрича от Бога
и да си казва: „Ти няма да търсиш сметка.“
14 Ти Сам виждаш, понеже забелязваш страдания и притеснения,
за да въздадеш с Твоята ръка.
Бедните се уповават на Тебе.
Ти си помощник на сираците.
15 Сломи ръката на злия и нечестивия,
така че потърси ли се нечестието му, да не се намери нищо.
16 (E)Господ е Цар за вечни времена и завинаги!
Онези, които се покланят на други богове, ще изчезнат от Неговата земя.
17 Господи, Ти чуваш желанието на смирените.
Ти укрепваш сърцата им,
вслушваш се,
18 (F)за да въздадеш правосъдие на сираците и потиснатите
и повече никой човек да не всява страх по земята.
Молитва за справедливост
11 За първия певец. Псалом на Давид.
На Господа се уповавам.
Как тогава ми казвате:
„Отлети на планината като птица“?
2 (G)Защото ето нечестивите опънаха лъка,
поставиха стрелата си на тетивата,
за да стрелят в тъмнината по благочестивите.
3 Когато са разрушени основите,
какво може да направи праведникът?
4 (H)Господ е в святия Си храм.
Престолът на Господа е на небесата.
Очите Му бдят. Погледът Му изпитва хората.
5 Господ изпитва праведните,
а душата Му мрази нечестивия и насилника.
6 (I)Той ще излее върху нечестивите дъжд от разпалени въглени,
огън и жупел. Палещ вятър е тяхната участ.
7 Защото Господ е праведен и обича праведни дела.
Благочестивите ще виждат Неговото лице.
24 Тогава Саул каза на Самуил: „Съгреших, понеже наруших заповедта на Господа и твоите наставления, но се уплаших от народа и послушах желанието му. 25 А сега, прости ми моя грях и се върни с мене, за да се поклоня на Господа.“ 26 (A)Но Самуил заяви на Саул: „Няма да се върна с тебе, защото ти пренебрегна словото на Господа и Господ те отхвърли, за да не бъдеш цар над Израил.“ 27 А когато Самуил се обърна да си отиде, Саул хвана края на мантията му и тя се скъса. 28 (B)Тогава Самуил каза: „Така днес Господ изтръгва Израилското царство от тебе и го дава на друг, който е по-добър от тебе. 29 (C)Той, Славата на Израил, нито лъже, нито се разкайва. Той не е човек, за да се разкайва.“ 30 Саул отвърна: „Съгреших. Но окажи ми сега чест пред старейшините на моя народ и пред Израил – тръгни с мене, за да се поклоня пред Господа, твоя Бог.“ 31 Самуил тръгна след Саул и Саул се поклони пред Господа.
32 След това Самуил заповяда: „Доведете пред мене амаликитския цар Агаг.“ Агаг дойде при него във вериги[a]. Тогава Агаг каза: „Навярно горчивината на смъртта е отминала.“ 33 Но Самуил каза: „Както мечът ти е лишавал жени от деца, така и майка ти между жените ще бъде лишена от деца.“ След това Самуил съсече на части Агаг пред Господа в Галгал.
34 Тогава Самуил тръгна за Рама, а Саул потегли към дома си в Гива Саулова. 35 Самуил вече не видя Саул до деня на смъртта си, но тъгуваше за него, защото Господ беше се разкаял, че беше поставил Саул за цар над Израил.
Излекуване на Еней
32 Веднъж, когато Петър обхождаше всички църкви, дойде и при светиите, които живееха в Лида. 33 Там намери един човек на име Еней, който от осем години лежеше на легло, защото беше парализиран. 34 Петър му каза: „Енее, Иисус Христос те изцелява. Стани и си събери постелката.“ И той веднага стана. 35 Всички, които живееха в Лида и в Сарон, го видяха и се обърнаха към Господа.
Възкресяване на Тавита
36 В Йопия имаше една ученичка на име Тавита, което значи „сърна“. Тя вършеше много добри дела и даваше милостиня. 37 Случи се в онези дни, че тя заболя и умря. Окъпаха я и я положиха в горната стая. 38 Понеже Лида беше близо до Йопия и учениците чуха, че Петър е там, изпратиха при него двама души, които да го помолят да дойде незабавно при тях. 39 Петър стана и отиде с тях. Когато стигна, заведоха го в горната стая. И всички вдовици дойдоха при него, като плачеха и показваха ризи и дрехи, които Сърна бе правила, докато живеела с тях. 40 (A)А Петър отпрати всички навън и като коленичи, помоли се, обърна се към тялото и рече: „Тавито, стани!“ Тя отвори очите си и като видя Петър, седна. 41 Той ѝ подаде ръка, изправи я и като повика светиите и вдовиците, представи я жива. 42 Това стана известно по цяла Йопия и мнозина повярваха в Господа. 43 А той прекара доста дни в Йопия у някой си кожар на име Симон.
56 (A)Когато се върнаха, приготвиха благовония и миро. И в съботата си починаха, както повелява Законът.
Възкресението на Иисус Христос
24 (B)В първия ден на седмицата[a] жените заедно с някои други дойдоха при гроба рано сутринта, като носеха приготвените благовония. 2 Те намериха камъка отместен от гроба, 3 но като влязоха, не намериха тялото на Господ Иисус. 4 (C)И докато се чудеха на това, ето двама мъже се изправиха пред тях в бляскави дрехи. 5 Те се уплашиха и сведоха очи към земята, но мъжете им рекоха: „Защо търсите Живия между мъртвите? 6 Няма Го тук; Той възкръсна! Припомнете си какво ви бе казал, когато беше още в Галилея. 7 (D)Каза ви, че Синът човешки трябва да бъде предаден в ръцете на грешници, да бъде разпънат и на третия ден да възкръсне.“ 8 Тогава те си спомниха думите Му.
9 И като се върнаха от гроба, известиха всичко това на единадесетте ученици и на всички останали. 10 Това бяха Мария Магдалина, Йоанна, Мария, майката на Яков, и другите с тях. Те разказаха за това на апостолите, 11 но техните думи им се сториха празни приказки и не им повярваха.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.