Book of Common Prayer
Прославяне на Бога за величествените Му дела
66 За първия певец. Песен и псалом.
Ликувайте заради Бога, всички хора.
2 [a] Възпейте славата на името Му,
въздайте Му слава и хвала!
3 (A)Кажете на Бога: „Какво страхопочитание заслужават Твоите дела!
Твоите врагове ще се преклонят пред Тебе
заради величието на Твоята сила!
4 Нека цялата земя Ти се поклони
и да Ти пее, да възпява Твоето име!“
5 Елате и вижте делата на Бога!
Потресаващо е това, което Той извърши за хората.
6 (B)Той превърна морето в суша –
минаха пешком през водната шир;
там се радвахме заради Неговата помощ.
7 Той владее вечно с мощта Си.
Неговите очи наглеждат народите,
та размирните да не се надигнат.
8 Народи, възхвалявайте нашия Бог
и възгласете високо, за да бъде чут гласът на прославата Му.
9 Той пази живота на душите ни
и не допуска да се подхлъзнат краката ни.
10 (C)Защото, Боже, Ти ни подложи на изпитание,
изпробва ни, както се пречиства среброто.
11 Ти ни остави да попаднем в примка,
постави тежко бреме на гърба ни.
12 (D)Постави човек да ни язди.
Преминахме през огън и вода,
но ни изведе на широк простор.
13 Затова ще вляза в Твоя дом с всеизгаряния,
ще изпълня обетите, които дадох пред Тебе,
14 които езикът ми изрече
и устните ми произнесоха, когато бях в беда.
15 Ще ти принеса всеизгаряния от тлъст добитък и мирисът от жертвата ще се издигне,
ще принеса в жертва телета и козли.
16 Елате, чуйте всички, които благоговеете пред Бога,
и ще ви разкажа какво е сторил Той за мене.
17 Него призовах с устата си
и Го превъзнесох с езика си.
18 Ако носех неправда в сърцето си,
Господ никога нямаше да ме чуе.
19 Обаче Господ чу,
вслуша се в гласа на моята молба.
20 Нека да възхвалявам Бога,
Който не отхвърли молитвата ми и не ме лиши от милостта Си!
Призоваване на Йезекиил за пророк. Видение за свитъка
2 (A)И Той ми каза: „Сине човешки, изправи се на краката си и Аз ще говоря с тебе.“ 2 (B)И Духът влезе в мене, когато ми говореше, и ме постави на крака. И се вслушах в това, което ми говореше. 3 (C)И Той ми каза: „Сине човешки, изпращам те при Израилевите синове, при непокорен народ, който възнегодува против Мене. Те и предците им съгрешават срещу Мене до ден днешен. 4 И тези синове, при които те изпращам, са упорити и коравосърдечни. И ти ще им кажеш: ‘Така говори Господ Бог.’ 5 (D)И те независимо дали те слушат или се въздържат, защото са размирен дом, ще узнаят, че е имало пророк между тях.
6 (E)А ти, сине човешки, не се страхувай от тях, нито се бой от техните думи, защото тръни и бодили са с тебе и ти седиш върху скорпиони. Не се страхувай от техните думи и не се плаши от тяхното лице, защото са размирен дом. 7 И се обърни към тях с Моите думи – независимо дали слушат, или се въздържат, – защото те са размирни.
Апостол Петър говори пред църквата в Йерусалим
11 (A)Апостолите и братята, които бяха в Юдея, чуха, че и езичниците приели Божието слово. 2 И когато Петър се върна в Йерусалим, обрязаните го упрекваха и му казваха: 3 (B)„Ти си ходил при необрязани и си ял с тях.“ 4 (C)Тогава Петър започна да им разказва всичко поред: 5 „Аз бях в град Йопия и докато се молех, в унес видях видение: някакъв съд слизаше от небето. Той беше като голямо платнище, спускано за четирите краища, и се приближи до мене. 6 Като го разгледах добре, видях в него земни четириноги, зверове, влечуги и птици. 7 И чух глас да ми казва: ‘Стани, Петре, заколи и яж!’ 8 Но аз отговорих: ‘В никакъв случай, Господи, защото никога нищо скверно или нечисто не е влизало в устата ми.’ 9 А гласът от небето повторно ми рече: ‘Което Бог е очистил, ти не смятай за нечисто.’ 10 Това се случи три пъти. И всичко пак се вдигна на небето. 11 И ето в същия миг пред къщата, в която бях отседнал, се спряха трима мъже, изпратени от Кесария при мене. 12 А Духът ми каза да ида с тях, без да се двоумя. С мене дойдоха и тези шестима братя и ние влязохме в къщата на човека. 13 Той ни разказа как е видял в къщата си ангел, който застанал и му рекъл: ‘Прати в Йопия и повикай Симон, наричан Петър. 14 Той ще ти каже думи, чрез които ще се спасите ти и целият ти дом.’ 15 (D)И когато започнах да говоря, Светият Дух слезе върху тях, както и върху нас в началото. 16 (E)Тогава си спомних думите на Господа, Който каза: ‘Йоан кръщаваше с вода, а вие ще бъдете кръстени със Светия Дух.’ 17 А щом Бог им даде същия дар, какъвто и на нас, които повярвахме в Господ Иисус Христос, кой съм аз, та да мога да попреча на Бога?“
18 (F)Като чуха това, те се успокоиха и прославиха Бога с думите: „Наистина, Бог даде и на езичниците възможност да се покаят, за да получат вечен живот.“
Величието на Господа
97 (A)Господ царува: да се радва земята;
да се веселят многобройните далечни острови.
2 (B)Облаци и мрак има около Него;
справедливост и правосъдие са основа на престола Му.
3 (C)Огън върви пред Него
и изгаря враговете Му наоколо.
4 (D)Неговите светкавици осветяват света;
земята вижда и се тресе.
5 (E)Планините се топят като восък пред лицето на Господа,
пред лицето на Господаря на цялата земя.
6 (F)Небесата разгласяват Неговата правда
и всички народи виждат Неговата слава.
7 (G)Нека се посрамят всички, които служат на кумири,
които се хвалят с идоли.
Преклонете се пред Него, всички ангели.
8 (H)Сион чу и се зарадва,
юдейските дъщери[a] се развеселиха
заради Твоите присъди, Господи,
9 (I)защото, Ти, Господи, стоиш високо над цялата земя,
застанал си превисоко над всички ангели.
10 Вие, които обичате Господа, ненавиждайте злото!
Той закриля живота на Своите благочестиви хора,
избавя ги от ръцете на нечестивите.
11 (J)Светлина изгрява за праведника
и веселие – за справедливите по сърце.
12 (K)Радвайте се, праведни, заради делата на Господа
и прославяйте Неговото свято име.
Възхвала на Божията вярност и милост
138 (A)На Давид.
Ще Те славя с цялото си сърце,
ще Те възпявам пред боговете[a].
2 (B)Ще падна на колене пред святия Ти храм
и ще славя името Ти заради Твоята милост и Твоята истина,
защото Ти въздигна словото Си над всяко Свое име.
3 (C)В деня, когато извиках, Ти ми отговори;
Ти изпълни със сила душата ми.
4 (D)Господи, ще Те прославят всички земни царе,
защото чуха изреченото от Тебе слово,
5 (E)и ще възпеят пътищата на Господа,
защото е велика Неговата слава,
6 (F)защото макар Господ да е високо издигнат, вижда и смирения
и отдалече познава горделивия.
7 Ако изпадна в беда, Ти ще ме запазиш жив,
ще простреш ръката Си върху гнева на моите врагове
и ще ме спасиш със Своята десница.
8 Господ ще отмъсти за мене.
Господи, Твоята милост е вечна;
не изоставяй делата на Своите ръце.
Апостолският събор
2 (A)По-късно, след четиринадесет години, пак отидох в Йерусалим с Варнава, като взех със себе си и Тит. 2 А отидох по откровение и им предложих благовестието, което аз проповядвам сред езичниците. Представих го насаме и на най-видните, за да не би да тичам или да съм тичал напразно. 3 (B)Дори и Тит, който беше с мене, макар и елин, не бе принуден да се обреже. 4 (C)Колкото за промъкналите се лъжебратя, които дойдоха да наблюдават тайно нашата свобода, която имаме чрез Иисус Христос, та да ни поробят – 5 пред тях нито за миг не отстъпихме и не се подчинихме, за да се запази у вас истината на благовестието. 6 (D)А що се отнася до най-видните – каквито и да са били те някога, все ми е едно, защото Бог не съди за човека по вида му, – те нищо не добавиха към казаното от мене. 7 (E)Дори, напротив – видяха, че на мене е поверено да благовестя на необрязаните, както на Петър – на обрязаните, 8 понеже Онзи, Който помогна на Петър в апостолството сред обрязаните, помогна и на мене между езичниците. 9 Яков, Кифа и Йоан, смятани за стълбове, като узнаха за дадената ми благодат, подадоха на мене и на Варнава ръка за общуване, за да отидем ние при езичниците, а те – при обрязаните.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.