Book of Common Prayer
Стремеж към непорочност
101 Псалом на Давид.
Милостта и правосъдието ще възпявам;
на Тебе, Господи, ще пея.
2 Ще размислям за непорочен път:
кога ще дойдеш при мене?
Тогава ще живея с чисто сърце в своя дом.
3 Няма да насоча очите си към нищо беззаконно;
мразя престъпно дело;
то няма да се докосне до мене.
4 Ще държа далече от мене развратеното сърце;
няма да имам нищо общо със злото.
5 (A)Ще погубя онзи, който тайно злослови срещу ближния си;
няма да търпя онзи, който е с горделиви очи и надменно сърце.
6 (B)Очите ми са насочени към верните на земята, за да бъдат те винаги с мене;
който ходи в непорочен път, той ще ми служи.
7 Онзи, който е коварен, няма да живее в моя дом,
а онзи, който е лъжец, няма да стои пред очите ми.
8 От ранни зори ще изтребвам всички нечестиви по страната,
за да изкореня от Господния град всички, които вършат беззаконие.
Молитва за избавление от врагове
109 (A)За първия певец. Псалом на Давид.
Боже, Когото аз възхвалявам, недей да мълчиш,
2 защото против мене са зинали уста на нечестив
и уста на коварен човек; говорят ми с лъжлив език;
3 обкръжават ме с думи на омраза
и неоснователно воюват срещу мене.
4 (B)(C)Те враждуват против мене,
докато аз се моля за тях;
5 (D)отвръщат ми със зло за доброто,
с омраза – за моята обич.
6 Постави над него нечестив човек
и Сатаната да застане от дясната му страна.
7 Когато бива съден, да излезе виновен
и дори молитвата му да бъде смятана за грях.
8 (E)Дните му да бъдат малко
и званието му друг да вземе.
9 (F)Децата му да останат сираци,
а жена му – вдовица.
10 Дано децата му да се скитат и да станат просяци,
да търсят хляб далече от разрушените си домове.
11 Лихвар да заграби всичко, което притежава,
и чужди хора да разграбят всичко, за което е работил.
12 Да няма кой над него да се съжали,
да няма кой да се погрижи за сираците му.
13 (G)Потомството му да загине
и името му да се заличи още в следващия род.
14 (H)Нечестието на предците му да бъде споменато пред Господа
и грехът на майка му да не бъде заличен.
15 (I)Те да бъдат винаги пред Господа
и Той да заличи спомена за тях от земята
16 (J)– затова, че такъв човек не е помислил да бъде милостив,
а преследва беден и безпомощен,
както и човек със съкрушено сърце, за да го умъртви;
17 той обикна проклятието и то ще падне върху него;
не пожела благословението
и то ще се отдалечи от него;
18 той се облече в проклятие като с дреха;
то се вля като вода в неговите вътрешности
и като елей[a] – в неговите кости;
19 нека то му бъде като дреха, с която се облича, и като пояс, с който постоянно се опасва.
20 Такава да бъде отплатата от Господа на обвинителите ми
и на онези, които злостно заговорничат срещу мене.
21 (K)Но Ти, Господи, Владико, защити ме заради Своето име,
защото Твоята милост е голяма; избави ме,
22 защото съм беден и безпомощен
и сърцето ми е наранено в моите гърди.
23 (L)Аз чезна като избледняваща сянка;
гонят ме като скакалец.
24 Коленете ми изнемощяха от пост
и тялото ми стана кожа и кости.
25 (M)Станах за присмех пред хората;
които ме виждат, поклащат глава.
26 Помогни ми, Господи, Боже Мой,
спаси ме заради Своята милост.
27 (N)Нека се разбере, че това е Твоята ръка
и че Ти, Господи, си извършил това.
28 Те проклинат, Ти пък благославяй;
те въстават, но да бъдат посрамени, а Твоят служител нека се зарадва.
29 (O)Да се облекат в безчестие моите обвинители
и нека като с дреха да се покрият със своя срам.
30 (P)А пък аз с уста непрестанно ще славя Господа
и сред мнозина ще Го възхвалявам,
Айн
121 Аз се придържах към правосъдие и правда;
не ме предавай на моите противници.
122 Защити Своя служител за негово добро,
за да не ме угнетяват горделивите.
123 Очите ми копнеят да ме спасиш
и да изпълниш Своето справедливо обещание.
124 Постъпи със Своя служител според милостта Си
и ме научи на Твоите наредби.
125 Аз съм Твой служител, вразуми ме,
за да разбирам Твоите наредби.
126 Господи, време е да действаш –
Те потъпкаха Твоя Закон.
127 (A)Но аз обичам Твоите заповеди
повече от злато, повече от чисто злато.
128 Признавам всички Твои разпоредби за справедливи;
мразя всички пътища на лъжата.
Пе
129 Дивни са Твоите разпоредби,
затова сърцето ми ги спазва.
130 Изясняването на Твоите слова просвещава,
вразумява незнаещите.
131 Отварям уста и въздишам,
защото копнея за Твоите заповеди.
132 (B)Погледни ме благосклонно и се смили над мене,
както постъпваш с тези, които Те обичат.
133 Утвърди стъпките ми според Своето слово
и не давай да ме завладее никакво зло;
134 избави ме от потисничество на хора
и ще спазвам Твоите заповеди;
135 осияй Своя служител със светлината на лицето Си
и ме научи на Своите наредби.
136 Очите ми изливат потоци сълзи,
понеже мнозина не спазват Твоя Закон.
Цаде
137 Господи, Ти си справедлив
и Твоите присъди са правилни.
138 Разпоредбите, които Ти си дал,
са правда и съвършена истина.
139 (C)Моята любов към Твоето дело ме изгаря,
защото враговете ми забравиха Твоето слово.
140 Твоето слово е напълно сигурно
и Твоят служител го обича.
141 Аз съм много млад и презрян,
но Твоите заповеди не забравям.
142 Твоята правда е вечна правда
и Твоят Закон е истина.
143 Скръб и тъга ме постигнаха,
но Твоите заповеди са моя утеха.
144 Твоите разпоредби са за всички времена;
вразуми ме и ще живея.
2 От онзи ден, когато ковчегът беше донесен в Кириат-Ярим, се измина много време – двадесет години. Целият Израилев дом с ридания се обърна към Господа.
Победа на Самуил над филистимците. Дейността му като съдия
3 Затова Самуил обяви пред целия Израилев дом: „Ако от все сърце искате да се обърнете към Господа, изхвърлете от средата си чуждоземните богове и астартите, пригответе сърцата си за Господа и само на Него, Единия, служете. Тогава Той ще ви избави от властта на филистимците.“ 4 Израилтяните премахнаха ваали и астарти и започнаха да служат само на Господа.
5 Самуил разпореди: „Съберете целия Израил в Масифа и аз ще се помоля за вас пред Господа.“ 6 Тогава се събраха в Масифа, наливаха вода и я изливаха пред Господа. Те постиха през онзи ден и казваха: „Съгрешихме пред Господа.“ И Самуил съдеше синовете Израилеви в Масифа.
7 Филистимците чуха, че израилтяните се събрали в Масифа, и филистимските началници тръгнаха на битка против Израил. Като чуха това, израилтяните се изплашиха от филистимците. 8 Тогава израилтяните молеха Самуил: „Не преставай да издигаш глас към Господа, нашия Бог, за нас, та да ни избави от филистимските ръце.“ А Самуил отговори: „Аз няма да отстъпя от Господа, своя Бог, няма да престана да викам за вас в молитвите си!“ 9 (A)Самуил взе едно агне сукалче и с целия народ го принесе като жертва всеизгаряне пред Господа. Самуил се помоли с висок глас пред Господа за Израил и Господ го чу. 10 А когато Самуил принасяше всеизгаряне, филистимците тръгнаха да се сражават с Израил. Но този ден Господ изпрати буря със силен гръм над филистимците и те изпаднаха в такъв ужас, че бяха поразени от Израил. 11 Израилтяните излязоха от Масифа, преследваха филистимците и им нанасяха поражения чак до Ветхор.
12 Самуил взе един камък, постави го между Масифа и Сен и го нарече Авен-Езер[a], като каза: „Дотук Господ ни помогна.“ 13 (B)Така филистимците бяха усмирени и вече не нахлуваха в израилската област. Ръката на Господа тегнеше върху филистимците през всички дни на Самуил. 14 Така на Израил бяха върнати градовете, които филистимците бяха превзели от Израил – от Акарон чак до Гет. Израил освободи от филистимска власт също и околностите им. Настъпи мир също между Израил и аморейците.
15 Самуил беше съдия над Израил през всички дни на живота си. 16 Всяка година той тръгваше да обикаля Ветил, Галгал и Масифа и съдеше Израил по всички тези места. 17 След това се връщаше в Рама, понеже там беше неговият дом. Там той съдеше Израил и там построи жертвеник на Господа.
Избиране на седем дякони
6 В тези дни, когато учениците ставаха все повече, възникна недоволство сред елинистите против евреите, понеже вдовиците им били пренебрегвани при разпределяне на всекидневните дажби. 2 Тогава дванадесетте апостоли свикаха цялото множество ученици и казаха: „Не е добре ние да изоставим Божието слово и да се грижим за трапезите. 3 Затова, братя, изберете измежду вас седем души с добро име, изпълнени със Светия Дух и с мъдрост, които ще поставим на тази служба, 4 а ние постоянно ще пребъдваме в молитвата и в служението на словото.“ 5 (A)Това предложение се понрави на цялото множество. И избраха Стефан, мъж изпълнен с вяра и Светия Дух, Филип, Прохор, Никанор, Тимон, Пармен и Николай, прозелит от Антиохия. 6 (B)Тях поставиха пред апостолите, които се помолиха и възложиха ръце върху тях. 7 (C)И тъй, Божието слово се разпространяваше и броят на учениците растеше твърде много в Йерусалим. Мнозина от свещениците също приемаха вярата.
Архидякон Стефан на съд пред синедриона
8 (D)А Стефан, изпълнен с вяра[a] и сила, вършеше големи чудеса и знамения сред народа. 9 Но някои от тъй наречената синагога на либертинците, а също киринейци и александрийци, юдеи от Киликия и Азия, влязоха в спор със Стефан, 10 (E)но не можеха да противостоят на мъдростта и на духа, с който той говореше. 11 Тогава подучиха няколко души да кажат: „Чухме го да говори хулни думи против Мойсей и Бога.“ 12 Така те подбудиха народа, стареите и книжниците и като го нападнаха, грабнаха го и го заведоха в синедриона. 13 (F)Представиха и лъжливи свидетели, които казваха: „Този човек не престава да говори хулни думи против това свято място[b] и закона. 14 (G)Чухме го да казва, че Този Иисус Назорей ще разруши това място и ще промени обичаите, които ни е предал Мойсей.“ 15 И всички, които седяха в синедриона, се вгледаха в него и видяха, че лицето му сияе като лице на ангел.
14 (A)Когато настана часът, Иисус седна на трапезата заедно с дванадесетте апостоли; 15 и им рече: „От сърце пожелах да ям с вас тази пасхална вечеря, преди да пострадам. 16 Защото казвам ви, няма вече да я ям, докато тя не се извърши в Божието царство.“ 17 И като взе чашата, благодари и рече: „Вземете я и разделете помежду си; 18 защото казвам ви, няма да пия от плода на лозата, докато не дойде Божието царство.“ 19 И като взе хляб, благодари, разчупи го и им даде, казвайки: „Това е Моето тяло, което се дава за вас. Правете това за Мой спомен.“ 20 (B)Също и след вечерята, като взе чашата, рече: „Тази чаша е Новият завет, осветен с Моята кръв, която се пролива за вас.
21 (C)(D)Но ето ръката на онзи, който Ме предава, е с Мене на трапезата. 22 И тъй, Синът човешки отива, както е определено. Но горко на онзи човек, чрез когото бива предаден.“ 23 Тогава те започнаха да се питат помежду си, кой ще да е онзи от тях, който ще извърши това.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.