Book of Common Prayer
Призив за помощ
70 (A)(B)За първия певец. Псалом на Давид. За възпоменание.
2 [a] Боже, побързай да ме избавиш,
Господи, побързай да ми помогнеш.
3 Нека в безчестие и срам потънат
всички, които посягат на живота ми;
да отстъпят посрамени
онези, които злорадстват над нещастието ми!
4 Да се смутят и се засрамят тези,
които злорадстват, като казват: „Нека! Нека!“
5 Да се радват и веселят заради Твоите дела
всички, които Те търсят,
и онези, които се стремят към Твоето спасение,
винаги да казват: „Велик е Бог!“
6 Аз пък съм беден и сиромах;
Боже, бързай към мене!
Ти си ми Помощник и Спасител!
Боже мой, не се бави!
Молитва за утеха и помощ на преклонни години
71 (C)(D)На Тебе, Господи, се надявам,
за да не се посрамя никога.
2 Чрез Твоята справедливост ме освободи и избави,
чуй ме и ме спаси.
3 Бъди ми закрила, на която винаги мога да разчитам.
Ти си отредил моето спасение,
защото си моя твърдина и моя крепост.
4 (E)Боже мой, освободи ме от ръката на нечестивия
и от ръката на несправедливия и потисника,
5 Защото Ти, Господи, си моята надежда.
Господи, от младините ми си мое упование.
6 На Тебе разчитам от майчина утроба,
Ти ме отдели по рождение.
За Тебе е моята непрестанна прослава.
7 За мнозина бях като чудо.
Ти обаче си мое сигурно прибежище.
8 Устата ми е пълна
с прослава за Тебе и цял ден Те възпявам.
9 Не ме отхвърляй, когато остарея,
не ме изоставяй, когато губя силата си.
10 Защото враговете ми говорят за мене;
тези, които искат да ме убият, се съветват помежду си
11 (F)и казват: „Бог го изостави.
Преследвайте го и го хванете, защото няма кой да го спаси.“
12 (G)Боже, не се отдалечавай от мене;
Боже, побързай да ми помогнеш!
13 (H)Да се посрамят и да загинат противниците на душата ми;
със срам и безчестие да се покрият тези, които ми желаят зло.
14 Аз пък винаги ще се надявам
и ще постоянствам в Твоята прослава.
15 (I)Устата ми ще разказва за Твоята справедливост
и всеки ден за безбройните Ти благодеяния.
16 Аз ще вникна във великите дела на Господа, своя господар;
вечно ще припомням само Твоята справедливост.
17 (J)Боже, Ти ме наставляваш от моята младост
и досега известявам за Твоите чудеса.
18 (K)Не ме изоставяй, когато остарея и побелея, Боже,
докато мога да свидетелствам на този род
за Твоята сила и на всички следващи – за Твоята мощ.
19 (L)Господи, Твоята справедливост достига до небесата.
Ти твориш велики неща. Господи, кой е велик като Тебе?
20 (M)Ти ми даде да усетя много страдания и беди,
но ме върна към живот,
изведе ме обратно от земните бездни.
21 Ти ме умножи и възвеличи;
обърнат към мене, ме утеши.
22 Боже мой, ще те славя с арфа заради Твоята вярност;
ще възпявам с гусла Тебе, Светия Израилев.
23 Устата ми ще се радва, когато Те възпявам,
ще се радва и моята душа, спасена от Тебе.
24 Езикът ми всеки ден ще говори за Твоята справедливост,
защото онези, които ми желаят зло, са посрамени и унизени.
Плач за оскверненото светилище
74 Поучение на Асаф.
Боже, защо ни отхвърли завинаги,
защо се разпалва гневът Ти към овцете на Твоето пасище?
2 (A)Спомни си за народа Си, който притежаваш от древност,
който спаси като начало на Своето наследство.
Спомни си и тази планина Сион, на която се засели.
3 Простри ръцете Си към вековните развалини.
Врагът разруши всичко в светилището.
4 Твоите врагове крещят сред храма Ти.
Поставиха своите знаци за знамена.
5 Приличаха на секачи в гъсталак.
6 Ето разбиват в него всички украси
с брадви и чукове.
7 (B)Запалиха Твоето светилище
и оскверниха жилището на Твоето име.
8 Замислиха да ни изтребят до крак
и изгориха всички места на Божиите събрания по земята.
9 Знамения за нас не се виждат.
Нямаме вече пророк и няма между нас някой, който да знае – докога още?
10 (C)Докога, Господи, врагът ще ни укорява
и противникът ще пренебрегва Твоето име?
11 (D)Защо отдръпваш ръката Си, десницата Си?
Извади я от дрехата Си и ги изтреби.
12 Бог е мой цар от древността.
Той е спасението по земята.
13 (E)Ти раздели морето със силата Си
и строши главите на водните чудовища.
14 (F)Строши главата на левиатана[a]
и я даде за храна на пустинните животни.
15 Ти раздели извори и потоци,
пресуши буйни реки.
16 (G)Твой е денят, също и нощта.
Ти създаде светлината и слънцето.
17 Ти установи всички граници на земята,
направи лятото и зимата.
18 Спомни си, че врагът хулеше Господа;
един безумен народ пренебрегва Твоето име.
19 Не давай на зверовете душата на Своята гургулица!
Не забравяй живота на Своите сиромаси.
20 Погледни към Своя завет[b]!
Всички тайни кътчета по земята се изпълниха с насилие.
21 Не оставяй потиснатият да се върне посрамен!
Нека бедният и сиромахът да прославят името Ти!
22 Стани, Боже, защити делото Си;
припомни си всекидневните хули на неразумния към Тебе.
23 Не забравяй вика на Твоите противници,
растящия рев на въстаналите против Тебе.
Видения и откровения на апостола
12 Наистина не ми[a] е от полза да се хваля, но аз ще премина към видения и откровения от Господа. 2 Зная един човек – християнин, който преди четиринадесет години – с тяло ли, не зная, без тяло ли, не зная, Бог знае – бе грабнат до третото небе. 3 И зная, че този човек – дали с тяло, или без тяло, не зная, Бог знае – 4 беше грабнат и отнесен в рая, и чу неизразими неща, каквито човек не трябва да изговаря. 5 (A)С такъв човек ще се похваля, а със себе си няма да се хваля освен с немощите си. 6 Ако пък поискам да се хваля, няма да съм безумен, защото ще кажа истината. Но се въздържам, за да не би някой да си помисли за мене нещо повече от това, което вижда или чува от мене. 7 И за да не се превъзнасям поради премногото откровения, дадено ми беше жило в плътта, ангел на Сатана, който да ме бие по лицето, за да не се превъзнасям. 8 Заради това аз три пъти молих Господ да го отстрани от мене. 9 А Той ми рече: „Стига ти Моята благодат, защото силата Ми се проявява напълно в твоята немощ.“ Затова с най-голяма радост ще се похваля по-скоро с немощите си, за да се всели у мене силата на Христос. 10 (B)Затова се радвам на немощите си, на хулите, скърбите, гоненията, притесненията заради Христос – защото когато съм немощен, тогава съм силен.
Влизане на Иисус Христос в Йерусалим
28 (A)(B)Като каза това, Иисус тръгна нататък по пътя за Йерусалим.
29 (C)А когато наближи до Витфагия и Витания при планината, наричана Елеон, изпрати двама от учениците Си, 30 като им каза: „Идете в отсрещното село. Като влезете в него, ще намерите едно вързано осле, което никой човек още не е възсядал; отвържете го и го доведете. 31 И ако някой ви попита защо го отвързвате, кажете му тъй: ‘То е нужно на Господа’.“ 32 (D)Изпратените отидоха и намериха всичко така, както им бе рекъл. 33 А когато отвързваха ослето, стопаните му им рекоха: „Защо отвързвате ослето?“ 34 Те отговориха: „То е нужно на Господа.“ 35 Тогава го доведоха при Иисус, намятаха дрехите си върху ослето и помогнаха на Иисус да се качи на него. 36 И докато Той минаваше, постилаха дрехите си по пътя. 37 А когато беше вече близо и преваляше Елеонската планина, цялото множество ученици радостно започнаха с висок глас да славят Бога за всички чудеса, които бяха видели, 38 (E)и казваха:
„Благословен е Царят, Идващият в името на Господа! Мир на небето и слава във висините!“
39 Някои от фарисеите сред народа Му рекоха: „Учителю, възпри учениците Си!“ 40 Но Той отвърна: „Казвам ви, че ако тези млъкнат, камъните ще завикат.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.