Book of Common Prayer
Обещание за Божия избраник Давид
89 (A)Поучение на Еман Езрахит.
2 [a] Вечно ще възпявам милостите на Господа;
устата ми ще разгласява винаги Твоята истина.
3 Защото казвам: съгради милост завинаги;
утвърди Своята истина, както небесата.
4 Сключих завет с Моя избраник;
клех се на своя служител Давид.
5 (B)Ще утвърдя завинаги твоето потомство;
ще запазя твоя престол за всички родове.
6 Господи, небесата прославят Твоите чудеса
и в събранието на светиите – Твоята истина,
7 (C)защото кой може да се сравни с Господа от тези, които са на небесата,
и кой е подобен на Него сред синовете Божии?
8 (D)Страшен е Бог в съвета на светиите.
Той е велик и страшен за всички около Него.
9 Господи, Боже Вседържителю, кой е силен като Тебе, Господи?
Твоята истина Те обгражда.
10 (E)Ти владееш над яростното море.
Надигнат ли се вълните му, Ти ги укротяваш.
11 Съкруши Раав[b] като смъртно ранен;
със силната Си ръка разпръсна Своите врагове.
12 (F)Твои са небесата и Твоя е земята;
Ти създаде земята и всичко, което я изпълва.
13 Ти създаде север и юг;
Тавор и Хермон прославят Твоето име.
14 Твоята мишца е крепка.
Ръката Ти е силна, а десницата – готова за действие.
15 (G)Твоят трон е основан на правосъдие и справедливост.
Милост и истина вървят пред Тебе.
16 Щастлив е народът, който познава звука на рога.
Господи, те живеят в светлината на Твоето лице.
17 Ежедневно се радват заради Твоето име
и се въздигат с правдата Ти,
18 защото Ти си украсата на силата им
и нашият рог ще се издигне с Твоето благоволение.
19 Нашият щит е от Господа
и нашият цар – от Светия Израилев.
20 Някога беше говорил на Своя посветен във видение
и беше казал: „Помогнах на един герой.
Измежду народа издигнах избраник.
21 (H)Намерих Своя служител Давид
и го помазах със святия Си елей.
22 (I)Ръката Ми ще пребъде с него,
а Моята мишца ще го подкрепя.
23 Врагът няма да го притесни;
беззаконникът няма да го потиска.
24 Ще разпръсна пред него враговете му;
ще поразя тези, които го мразят.
25 Моята вярност и Моята милост ще бъдат с него;
чрез Моето име ще се издигне рогът му.
26 Ще простра над морето ръката му
и над реките – десницата му.
27 (J)(K)Той ще ми казва: ‘Ти си мой Отец,
мой Бог и твърдина на моето спасение.’
28 И ето Аз ще го направя първороден син,
върховен сред земните царе.
29 Завинаги ще съхраня милостта Си към него
и заветът Ми с него ще остане непокътнат.
30 И потомството му ще бъде вечно
и неговият престол – като дните на небето.
31 Ако синовете му изоставят Моя закон
и не спазват Моите заповеди;
32 ако оскверняват Моите наредби
и не се придържат към Моите повели,
33 ще накажа тяхното безчинство с жезъл
и тяхната неправда – с удари.
34 Обаче няма да оттегля милостта Си от него
и няма да изневеря на верността Си към него.
35 (L)Няма да наруша завета Си
и няма да променя нищо от онова, което излезе от устата Ми.
36 (M)Веднъж се клех в святостта Си,
как сега да лъжа Давид.
37 (N)Потомството му ще пребъде вечно,
а престолът му ще бъде като слънцето пред Мене.
38 Завинаги ще стои твърдо като луната;
ще бъде верен свидетелят на небесата.“
39 Ти обаче отхвърли и презря Своя помазаник,
Ти се разгневи срещу него.
40 Пренебрегна завета със Своя служител
и оскверни короната му.
41 (O)Разруши всичките му огради,
превърна крепостите му в развалини.
42 Плячкосваха го всички, които минаваха по пътя;
стана за присмех на своите съседи.
43 Ти издигна десницата на неговите потисници;
зарадва враговете му.
44 Ти затъпи острието на меча му и не го подкрепи в битка.
45 Отне блясъка от него
и хвърли престола му на земята.
46 Ти съкрати младостта му и го покри със срам.
47 (P)Докога, Господи, ще се криеш от мене?
Докога ядът Ти ще пламти като огън?
48 Спомни си колко е кратък животът ми;
че всички хора сътвори смъртни.
49 Кой от хората е живял, без да види смърт,
и животът му спасен ли е от силата на царството на мъртвите?
50 Господи, къде са оказаните вече от Тебе милости?
Ти се закле на Давид в Своята вярност.
51 Спомни си, Господи, хулите към Твоите служители,
укора от всички народи, който си нося у себе си.
52 Господи, Твоите врагове Те хулят,
подиграват се над стъпките на Твоя помазаник.
53 (Q)Славете Господа за вечни времена! Амин, амин!
Изобразяване на обсадата на Йерусалим
4 „И ти, сине човешки, вземи една керамична плочка и я постави пред себе си. И начертай върху нея град Йерусалим. 2 И постави обсада против него: изгради обсаден вал, направи насип около него, разположи стан и постави наоколо стенобойни машини против него. 3 Вземи железен лист и го постави като желязна стена между тебе и града. Обърни лицето си против него, така че той да бъде под обсада. И ти ще го обсаждаш. Това е знак за Израилевия дом.
4 Тогава легни на лявата си страна и постави върху нея беззаконието на Израилевия дом. Според броя на дните, през които ти ще лежиш на нея, ще носиш беззаконието им. 5 И Аз ти определих годините на тяхното беззаконие според броя на дните: триста и деветдесет дена ще носиш беззаконието на Израилевия дом. 6 А когато ги изпълниш, още веднъж ще легнеш, този път на дясната си страна. И ще носиш беззаконието на дома на Юда четиридесет дена, – ден за година, ден за година ти определих. 7 Тогава обърни лицето си и запретнатата си дясна ръка към обсадата на Йерусалим и пророкувай против него. 8 (A)И ето ще поставя въжета върху тебе, така че да не можеш да се обръщаш от едната страна на другата, докато не изпълниш дните на своята обсада.
9 А ти си вземи пшеница, ечемик, боб, леща, просо и лимец. Постави ги в един съд и си направи от тях хлябове. Според броя на дните, през които ще лежиш на страната си – триста и деветдесет дена – ще ги ядеш. 10 И храната, с която ще се храниш, трябва да тежи двадесет сикли на ден. Ще я ядеш всеки ден. 11 И вода да пиеш с мярка: по една шеста ин. Ще я пиеш всеки ден. 12 И ще ги ядеш като ечемичени питки и ще ги печеш на човешка тор пред очите им.“ 13 И Господ каза: „Така Израилевите синове ще ядат хляба си нечист сред народите, при които ще ги прогоня.“ 14 (B)Тогава казах: „Ах, Господи Боже! Ето устата ми никога не се е омърсявала в моя живот. И от младини досега никога не съм ял мърша или разкъсано от звяр. Никакво нечисто месо не е влязло в устата ми.“ 15 А Той ми отвърна: „Виж, позволявам ти говежди тор вместо човешки тор. И твоя хляб ще приготвяш на него.“
16 И ми каза: „Сине човешки, ето Аз ще спра хранителните запаси на Йерусалим – и ще ядат хляб, като го отмерват и с тревога, а вода ще пият с мярка и с ужас, 17 (C)за да бъдат хлябът и водата толкова оскъдни, че всеки човек да бъде накаран да трепери и да изгние в беззаконието си.“
6 (A)Затова, като не повтаряме началните уроци от Христовото учение, да се стремим към съвършенство. Нека не започваме отново с поучения за отвръщане от безполезни дела и за вяра в Бога, 2 за кръщения, за възлагане на ръце, за възкресяване на мъртви и за вечен съд. 3 И ако Бог позволи, ще постигнем напредък.
4 (B)Защото онези, които са били просветени във вярата, вкусили са от небесния дар, получили са Светия Дух 5 и след като са почувствали Божието слово, добротата на силите на идващия век, 6 са отпаднали, не е възможно отново да бъдат обновени чрез покаяние, тъй като у себе си повторно разпъват Божия Син и Го опозоряват. 7 Земята, която попива изливащия се често върху нея дъжд и ражда растения, полезни за онези, които я обработват, получава Божия благословия, 8 (C)но ражда ли тръни и бодили, тя е непотребна и я очаква проклятие; а накрая я опожаряват. 9 Но ние, възлюбени, макар и да говорим така, сме убедени, че сте достойни за по-добри дела, които водят към спасение. 10 Защото Бог не е несправедлив, та да забрави делото ви и любовта, която показахте към Него, като подпомагахте и подпомагате вярващите. 11 Ние обаче желаем всеки от вас докрай да проявява еднакво усърдие, за да се сбъдне нашата надежда. 12 Не бъдете лениви и подражавайте на онези, които чрез вяра и търпение наследяват каквото Бог е обещал.
Иисус Христос на път за Йерусалим. Негостоприемство на самаряните
51 А когато настъпваха дните да се възнесе, Той вече бе готов да тръгне за Йерусалим. 52 И изпрати пред Себе Си вестители. Те отидоха и влязоха в едно самарянско село, за да подготвят идването Му. 53 Но там не Го приеха, защото пътуваше за Йерусалим. 54 (A)Като видяха това, учениците Му Яков и Йоан рекоха: „Господи, искаш ли да кажем да падне огън от небето и да ги изтреби, както стори и Илия[a]?“ 55 Той се обърна с укор към тях и каза: „Не разбирате от какъв дух сте вие. 56 Защото Синът човешки дойде, не за да погуби човешки души[b], а да спаси[c].“ И отидоха в друго село.
Какви трябва да са последователите на Иисус Христос
57 (B)И докато те вървяха по пътя, някой Му рече: „Ще Те последвам, където и да отидеш.“ 58 А Иисус му отвърна: „Лисиците си имат леговища и птиците – гнезда, а Синът човешки няма къде глава да подслони.“ 59 На друг пък каза: „Върви след Мене!“ А той рече: „Господи, позволи ми първо да отида и да погреба баща си.“ 60 Но Иисус му отговори: „Остави мъртвите да погребат своите мъртъвци, а ти върви, проповядвай Божието царство.“ 61 (C)А друг рече: „Аз ще тръгна след Тебе, Господи, но позволи ми първо да се простя с домашните си.“ 62 Но Иисус му каза: „Никой, който е сложил ръката си върху ралото и поглежда назад, не е годен за Божието царство.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.