Book of Common Prayer
Бог е единственият спасител
18 (A)За първия певец. Псалом на Давид, Господен служител, който каза на Господа думите на тази песен, когато Господ го избави от ръката на всичките му врагове и от ръката на Саул.
2 [a] Тогава той каза:
Ще Те възлюбя, Господи, сило моя!
3 (B)Господ е моя твърдина и моя крепост, мой Избавител,
мой Бог, моя скала. На него се уповавам.
Той е мой щит, рог на моето спасение и мое прибежище.
4 Ще призова Господа, Който е достоен за прослава,
и ще бъда спасен от враговете си.
5 Вълните на смъртта ме обхванаха,
стихиите на злото ме надвиха.
6 Веригите на преизподнята ме стегнаха,
примките на смъртта ме срещнаха.
7 В бедата си призовах Господа
и извиках към своя Бог.
Тогава Той чу гласа ми от Своя храм
и моят зов за помощ стигна до Неговия слух.
8 (C)(D)Тогава земята се разтърси и разклати,
основите на планините затрепериха,
размърдаха се, защото Той се разгневи.
9 Дим се издигна от Неговия нос
и от устата му излизаше поглъщащ огън.
Разпалени въглени се пръснаха от него.
10 Той сведе небесата и слезе.
И под нозете Му беше мрак.
11 Той се възкачи на херувими и полетя,
понесе се на крилете на вятъра.
12 (E)И направи мрака Свое скривалище,
тъмните води
и гъстите облаци – Свое покривало.
13 От блясъка пред Него
през облаците Му дойдоха
градушка и горящи въглени.
14 (F)Господ загърмя в небесата
и Всевишният остави да проехти гласът Му
сред изсипващите се градушка и горящи въглени.
15 (G)Пусна стрелите Си и ги разпръсна,
множество мълнии – и ги разсипа.
16 (H)Тогава се видяха дълбините на морето
и се разкриха основите на света
от Твоя страшен вик, Господи,
от диханието на Твоя гняв.
17 Той протегна ръка от висините и ме взе,
и ме извлече от буйните води,
18 избави ме от мощния враг,
от онези, които ме мразят,
понеже те са много по-силни от мене.
19 Те се надигнаха срещу мене в деня на бедствието ми,
но Господ беше моята опора.
20 Тогава ме изведе на простора,
избави ме, защото благоволи към мене.
21 Господ ми въздаде според моята праведност,
възнагради ме за чистотата на моите ръце,
22 защото спазвах пътищата на Господа
и не вършех беззаконие пред своя Бог;
23 защото се придържах към всички Негови разпоредби
и не отстъпвах от Неговите закони.
24 Бях непорочен пред Него
и се пазех от съгрешаване.
25 Затова Господ ми въздаде според моята праведност,
според чистотата на ръцете ми пред Неговите очи.
26 Към благочестивия Ти постъпваш милостиво,
спрямо безупречния – безупречно.
27 Към чистия си чист;
към развратения – според развратеността му,
28 (I)защото Ти спасяваш бедния
и унижаваш надменните очи.
29 (J)Господи, Ти запалваш моето светило;
моят Бог осветява тъмнината ми.
30 С Тебе ще разбия нападатели
и със своя Бог ще прескоча стената.
31 (K)Бог – Неговият път е непорочен;
изпитано е словото на Господа.
Той е щит за всички, които се уповават на Него.
32 (L)Защото кой е Бог, освен Господ,
и кой е защита освен нашия Бог?
33 Защото Бог ме опасва със сила
и ме води по непорочен път,
34 (M)прави краката ми като краката на елен
и ме поставя на високи недостъпни места,
35 учи ръцете ми да воюват
и мишците ми да прегъват бронзов лък.
36 Ти ми даде щита на Своето спасение;
Твоята десница ме подкрепя
и Твоята благосклонност ме възвеличава.
37 Даваш простор на крачките ми
и пазиш краката ми да не се подхлъзнат.
38 Преследвам враговете си и ги настигам.
Не се завръщам, докато не ги унищожа.
39 Поразявам ги и те не могат да станат;
падат пред краката ми,
40 тъй като Ти ме препаса със сила за сражение
и поваляш на колене пред мене онези, които се надигнаха против мене.
41 Ти обърна към мене тила на моите врагове;
съкруши онези, които ме мразят.
42 Те викат, но няма кой да ги избави,
зоват към Господа, но Той не ги послуша.
43 Стривам ги като носен от вятъра прах,
тъпча ги като улична кал.
44 (N)Ти ме избави от бунта на враждебния народ,
постави ме за водач на езичници;
народ, който не познавах, ми служи.
45 Щом чуят за мене, покоряват ми се.
Чужденците се прекланят пред мене.
46 (O)Чужденците униват и треперят,
когато излизат от укрепленията си.
47 Жив е Господ! Да бъде прославяна моята Скала.
Да бъде превъзнесен Бог, Който ме спасява –
48 Бог, Който въздава за мене,
Който покорява народите на мене,
49 Който ме избавя от враговете ми!
Ти ме издигна над онези, които се надигнаха против мене,
и ме отърва от насилника.
50 (P)Затова ще Ти благодаря сред чуждите народи
и ще възпявам Твоето име, Господи,
51 Който възвеличаваш царя Си с избавления
и оказваш милост на Своя помазаник,
на Давид и на потомството му, за вечни времена.
31 Твоето видение, царю, беше такова: ето ти видя голяма статуя. Тази статуя беше огромна. Тя блестеше ослепително пред тебе и видът ѝ беше страшен. 32 Главата на тази статуя беше от чисто злато, гърдите и ръцете ѝ – от сребро, коремът и бедрата ѝ – от мед, 33 краката ѝ – от желязо, ходилата ѝ – отчасти от желязо, отчасти от глина. 34 Ти видя как без човешка намеса от една планина се откърти камък. Той удари железните и глинени крака на статуята и ги разтроши. 35 Тогава се разтрошиха всички заедно – желязото, глината, медта, среброто и златото и станаха като прах на хармана през лятото; вятърът ги отнесе и никаква следа не остана от тях. А камъкът, който разтроши статуята, стана голяма планина и изпълни цялата земя.
36 Такъв е бил сънят! Сега ще разкрием пред царя неговото значение. 37 Ти, царю, си цар на царете, на когото небесният Бог даде царството и властта, силата и славата, 38 (A)и на тебе подчини всички хора в целия обитаем свят, полските животни и небесните птици, като те постави за владетел над всички тях. Ти си златната глава! 39 След тебе ще се издигне друго царство, по-малко от твоето, и още едно трето царство от мед, което ще владее над цялата земя. 40 Накрая ще се издигне четвърто царство, укрепено като желязо. Желязото разтрошава всичко – така то ще разбива и съкрушава всички други, като желязо, което разтрошава всичко. 41 Ходилата и пръстите, които си видял, направени отчасти от грънчарска глина и отчасти от желязо – това означава, че то ще е разделено царство, но в него ще остане нещо от здравината на желязото, понеже си видял желязо, смесено с грънчарска глина. 42 И както пръстите на краката бяха отчасти от желязо, а отчасти от глина, така и това царство ще бъде отчасти здраво, отчасти крехко. 43 А че си видял желязо, смесено с грънчарска глина, това означава, че хората ще се свържат един с друг чрез женитби. Но тези връзки няма да бъдат трайни, както желязото не споява глината. 44 (B)В дните на онези царе небесният Бог ще издигне царство, което никога няма да бъде разрушено и царската му власт няма да бъде предадена на друг народ. Това царство ще разори и разруши всички тези царства, а самото то ще устоява вечно. 45 Ти видя, че камъкът беше откъртен от една планина без човешка намеса и разтроши желязото, медта, глината, среброто и златото. Великият Бог разкри на царя какви ще бъдат бъдещите събития. Този сън е истински и неговото тълкуване е вярно!“
46 Тогава цар Навуходоносор падна на лицето си. Той се поклони на Даниил и заповяда да му принесат жертвени приноси и благовонни кадива. 47 (C)След това царят заговори на Даниил и каза: „Наистина вашият Бог е Бог на боговете и Господар на царете, Който открива тайни, тъй като ти можа да разкриеш тази тайна!“ 48 Тогава царят постави Даниил на по-висока служба, даде му много и богати подаръци и го постави за управител над цялата област Вавилония и главен началник над всички вавилонски мъдреци. 49 Освен това Даниил се застъпи пред царя и той повери на Седрах, Мисах и Авденаго управлението на областта Вавилония, а Даниил остана при царския двор.
Трета предпоставка: предпазване от антихристи
18 (A)Дечица, идва краят и сте чули, че антрихристът идва; ето сега са се появили много антихристи и от това познаваме, че идва краят. 19 (B)Те излязоха от нас, но не бяха наши, защото, ако бяха наши, щяха да останат с нас. Те обаче излязоха, за да стане ясно, че всички те не са наши. 20 Той, Светият, ви помаза и вие знаете всичко. 21 Аз ви писах, не защото не знаете истината, а защото я знаете и защото никоя лъжа не идва от истината.
22 Кой е лъжец, ако не онзи, който отрича, че Иисус е Христос? Антихристът е този, който отрича Отца и Сина. 23 (C)(D)Всеки, който отрича Сина, отрича и Отца, а който изповядва Сина, изповядва и Отца. 24 И така, нека пребъдва у вас това, което чухте от началото. Ако това, което чухте от началото, пребъде у вас, то и вие ще пребъдете в Сина и в Отца. 25 И това е обещанието, което Сам Христос ни даде – вечният живот.
26 Това ви написах заради онези, които ви въвеждат в заблуждение. 27 (E)А помазването, което вие получихте от Него, пребъдва у вас и нямате нужда да ви учи някой, понеже самото помазване ви учи на всичко и е истинно и нелъжовно. Затова пребъдвайте в Него, както ви е научило.
28 И тъй, дечица, пребъдвайте в Него, така че когато се яви, да имаме смелост и да не бъдем посрамени от Него при пришествието Му. 29 Щом знаете, че Той е праведен, знайте и това, че всеки, който върши правда, е роден от Него.
Проповедта на Йоан Кръстител
3 (A)В петнадесетата година от царуването на император Тиберий, когато Пилат Понтийски управляваше Юдея, Ирод беше четвъртовластник над Галилея, Филип, неговият брат – четвъртовластник над Итурея и Трахонитската област, а Лисаний – четвъртовластник над Авилиния, 2 при първосвещениците Анна и Каяфа, Бог отправи словото Си към Йоан, син на Захария, в пустинята. 3 (B)И той обиколи цялата област около Йордан, като проповядваше покайно кръщение за опрощаване на грехове. 4 (C)Защото така е писано в книгата със словата на пророк Исаия: Гласът на викащия в пустинята призовава: „Пригответе пътя за Господа, правете прави в пустошта пътеките за нашия Бог. 5 Всеки дол ще се изпълни, всяка планина и хълм ще се снишат, кривите места ще се изправят и неравните пътища ще станат гладки. 6 Тогава всеки човек ще види спасението от Бога.“
7 (D)На множеството хора, което идваше да се кръсти при него, Йоан говореше: „Змийски изчадия, кой ви подсети да бягате от идващото Божие наказание? 8 (E)Затова сторете плод, достоен за покаяние, и не се успокоявайте с думите: ‘Авраам е нашият баща’. Защото, казвам ви, че Бог може и от тези камъни да въздигне потомци на Авраам. 9 (F)И брадвата вече лежи при корена на дърветата; и тъй – всяко дърво, което не дава добър плод, се отсича и се хвърля в огъня.“
10 Мнозина от народа го питаха: „Какво тогава да правим?“ 11 Той им отговори с думите: „Който има две ризи, нека даде на онзи, който няма; и който има храна, нека направи същото.“ 12 (G)Дойдоха и митари да се кръстят и му казаха: „Учителю, какво да правим?“ 13 А той им отговори: „Не изисквайте нищо повече от това, което ви е наредено.“ 14 Питаха го също и войници: „А ние какво да правим?“ Той им каза: „Не ограбвайте и не изнудвайте никого, а се задоволявайте с вашите заплати.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.