Book of Common Prayer
Вселената възхвалява Господа
148 Алилуя. Величайте Господа от небесата,
величайте Го във висините!
2 (A)Величайте Го, всички Негови ангели,
величайте Го, всички Негови войнства!
3 Величайте Го, слънце и луна,
величайте Го, всички сияйни звезди.
4 (B)Величайте Го, небесни висини
и води, които сте над небесата.
5 Ще величаят името на Господа,
защото Той заповяда – и те бяха сътворени.
6 Той ги постави за вечни векове;
даде закон, който няма да отмине.
7 Величайте Господа от земята
вие, морски чудовища и всички бездни,
8 огън и град, сняг и мъгла, ти,
силен вятър, който изпълняваш наредбите Му,
9 (C)вие, планини и всички хълмове,
плодни дървета и всички кедри,
10 (D)зверове и всякакъв добитък,
влечуги и летящи птици,
11 земни царе и всички народи,
князе и всички земни властелини,
12 (E)младежи, както и девойки,
старци и момчета!
13 (F)Величайте името на Господа,
защото единствено Неговото име е над всички,
Неговото величие е над земята и над небесата!
14 Господ ще въздигне величието на Своя народ,
славата на всички вярващи в Него,
на потомците на Израил, близкия до сърцето Му народ. Алилуя.
Хвалебствена песен
149 Алилуя. Пейте на Господа нова песен;
възхвала за Него подобава в събранието на вярващите.
2 Нека Израил се радва на Този, Който го създаде;
соновете на Сион да се радват на своя Цар.
3 (G)Нека величаят името Му с хора,
с тимпани и с арфи да Му пеят,
4 защото Господ е благосклонен към Своя народ,
възнаграждава смирените с победа.
5 Нека тържествуват вярващите в слава,
да ликуват в своите домове.
6 Възхвалата към Господа е в устата им
и двуостър меч в техните ръце,
7 за да въздадат отмъщение върху народите,
да наложат наказания върху племената,
8 да вържат техните царе в окови
и техните водачи – с железни вериги,
9 да изпълнят над тях присъдата, така както е написано.
Тази чест е за всички, които вярват в Него. Алилуя.
Заключителна възхвала към Бога
150 Алилуя. Величайте Бога в светилището Му,
величайте Го за Неговата могъща небесна твърд!
2 Величайте Го за Неговите могъщи дела,
възхвалявайте Го заради голямото Му величие!
3 Величайте Го с тръбен звук,
величайте Го с арфи и гусли!
4 (H)Величайте Го с тимпани и ликуване,
хвалете Го със струнни инструменти и флейти!
5 Величайте Го със звучни чинели.
Величайте Го с гръмогласни чинели!
6 Всичко, което има дихание,
да величае Господа! Алилуя.
Възхвала на името на Господа
113 Алилуя. Възхвалявайте, служители Господни,
възхвалявайте името на Господа.
2 Да бъде прославено името на Господа
отсега и завинаги.
3 От изток до запад
да бъде възхвалявано името на Господа.
4 Господ е възвисен над всички народи;
Неговата слава надвишава небесата.
5 (A)Кой е като Господа, нашия Бог,
Който обитава във висините,
6 навежда се надолу, за да гледа
по небето и по земята;
7 (B)издига слабия от прахта
и въздига бедния от калта,
8 за да го постави наред с князете,
с благородниците от народа му;
9 (C)Той настанява бездетната вкъщи
като майка, радваща се на деца!
Алилуя!
Присъствието на живия Бог; срещу идолите
114 (D)Когато Израил – домът на Яков –
излезе от Египет, от другоезичен народ,
2 тогава Юдея стана светиня на Господа,
Израил – Негово владение.
3 (E)Морето видя и побягна;
река Йордан се върна назад.
4 (F)Планините скачаха като овни
и хълмовете – като агнета.
5 Какво ти е, море, че бягаш,
и ти, Йордане, защо се върна назад?
6 Защо скачате, планини, като овни
и вие, хълмове – като агнета?
7 Трепери ти, земьо, в присъствието на Господа,
в присъствието на Бога на Яков,
8 (G)Който превръща скалата в езеро
и твърдия камък – в бликащ извор.
Прослава на Божията милост и премъдрост
118 (A)Прославяйте Господа, защото Той е благ,
защото Неговата милост е вечна.
2 (B)Израил нека каже:
„Неговата милост е вечна.“
3 Аароновият дом нека каже:
„Неговата милост е вечна.“
4 Тези, които имат страхопочитание пред Господа, нека кажат:
„Неговата милост е вечна.“
5 (C)Призовах Господа в притеснението си
и Господ ме чу и ме изведе на свобода.
6 (D)Господ е с мене, няма да се уплаша:
какво може да ми стори човек?
7 (E)Господ ми е помощник
и аз ще гледам победоносно враговете си.
8 По-добре да се уповаваме на Господа,
отколкото да се надяваме на човек.
9 По-добре да се уповаваме на Господа,
отколкото да се надяваме на князе.
10 Всички народи бяха ме обкръжили,
но аз ги отблъснах в името на Господа;
11 обсадиха ме и ме обкръжиха,
но аз ги отблъснах в името на Господа.
12 (F)Обкръжиха ме като пчели и угаснаха като огън в тръни,
но аз ги отблъснах в името на Господа.
13 Ти ме блъсна силно, за да падна,
но Господ ми помогна.
14 (G)Господ е моя сила и моя песен;
Той стана спасител за мене.
15 Глас на радост и на спасение се чува в шатрите на праведните:
„Десницата на Господа направи това!
16 Десницата на Господа е силна;
да, десницата на Господа направи това!“
17 Няма да умра, а ще живея
и ще възвестявам делата на Господа.
18 Господ ме наказа строго,
но на смърт не ме предаде.
19 Отворете ми вратите на праведните
и аз ще вляза през тях, ще прославя Господа.
20 (H)„Това са вратите Господни,
праведните ще влязат през тях.“
21 Прославям Те, понеже ме чу
и стана мое спасение.
22 (I)(J)Камъкът, който отхвърлиха зидарите,
стана глава на ъгъла:
23 това е от Господа
и е чудо в нашите очи.
24 Това е денят, който Господ определи:
нека в този ден да се радваме и да се веселим.
25 О, Господи, прати спасение!
О, Господи, дай сполука!
26 (K)Благословен е Идващият в името на Господа!
Благославяме ви от дома на Господа.
27 Господ е Бог и ни осия;
връзвайте жертвеното животно
и го водете към роговете на жертвеника.
28 Ти си мой Бог и ще Те славя;
Ти си мой Бог и ще Те величая.
29 Прославяйте Господа, защото е благ,
защото Неговата милост е вечна!
Пасха
12 Господ каза на Мойсей и Аарон в Египет: 2 „Този месец да бъде за вас начало на месеците, пръв да бъде за вас между месеците на годината. 3 Оповестете пред цялата израилска общност: ‘В десетия ден на този месец нека всеки си вземе по едно агне според семействата, по агне на семейство. 4 Ако пък семейството е толкова малко, че не може да изяде агнето, нека домакинът покани най-близкия на дома му съсед, като се съобразите колко души са на брой предвид на това колко всеки може да изяде от агнето. 5 (A)Агнето ви трябва да бъде без недостатък, мъжко, едногодишно; вземете го от овците или от козите. 6 (B)То трябва да се пази у вас до четиринадесетия ден на този месец. Тогава да го заколи цялото събрание на израилската общност, привечер. 7 Да вземат от кръвта му и да помажат и двата стълба на вратата и горния праг на вратата в къщите, където ще го ядат. 8 През тази същата нощ да изядат месото му, изпечено на огън; да го изядат с безквасни хлябове и с горчиви треви. 9 Не яжте от него сурово или сварено във вода, но яжте го изпечено на огън, с главата, краката и вътрешностите. 10 Не оставяйте от него остатъци до сутринта[a], а каквото е останало от него изгорете на огън до сутринта. 11 (C)А яжте го така: препасани през кръста, с обути крака и с тояга в ръка, яжте го набързо: това е празник Пасха, посветен на Господа. 12 (D)Аз пък същата тази нощ ще мина през Египет и ще погубя всяко първородно в Египет, от човек до добитък. Аз, Господ, ще устроя съд над всички египетски богове. 13 А кръвта по къщите, които вие обитавате, ще бъде за вас защитен знак; когато видя тази кръв, ще ви отмина. Между вас няма да има унищожителна напаст, когато нанеса опустошение в египетската земя.
14 (E)Паметен да бъде този ден за вас. Празнувайте го във вашите поколения като празник, посветен на Господа. Празнувайте го като вечен закон.
9 Надигни се, надигни се, облечи се в сила, деснице Господня! Надигни се, както в древните дни, в отдавнашните родове! Ти не срази ли Рахав, не порази ли крокодила? 10 (A)Не пресуши ли ти морето, водите на голямата бездна, не превърна ли морските дълбини в път, за да преминат спасените? 11 (B)И избавените от Господа ще се върнат и ще дойдат на Сион с ликуване, и вечна радост ще сияе над главите им. Радост и веселие ще настъпят, скръбта и въздишките ще изчезнат.
Предвечното Слово
1 (A)(B)В началото[a] беше Словото; и Словото беше у Бога; и Словото беше Бог. 2 То беше в началото у Бога. 3 (C)Всичко беше сътворено чрез Него; и без Него не е станало нищо от онова, което е станало. 4 (D)У Него беше животът, и животът беше светлината на човеците. 5 И светлината свети в мрака; и мракът не я обзе.
Йоан – предтеча на Спасителя
6 (E)Имаше един човек на име Йоан, изпратен от Бога. 7 (F)Той дойде за свидетелство, за да свидетелства за светлината, тъй че всички да повярват чрез него. 8 Той не беше светлината, но беше изпратен да свидетелства за светлината.
Словото се въплътява
9 (G)Съществуваше тази истинска светлина, която дойде в света и просветлява всеки човек[b]. 10 (H)Словото беше в света и светът бе създаден чрез Него, но светът не Го позна[c]. 11 То дойде при Своите Си, но Своите не Го приеха. 12 (I)А на онези, които Го приеха и повярваха в Неговото име, Той им даде възможност да станат Божии деца. 13 (J)Те не се родиха от кръвта на земни родители, нито от плътско желание, нито от мъжко желание, но от Бога.
14 (K)И Словото стана плът и живя между нас, пълно с благодат и истина. И ние видяхме славата Му, слава на Единородния от Отца. 15 (L)Йоан свидетелстваше за Него и гръмко възвестяваше: „Този е, за Когото казах: ‘Той идва след мене, но ме превъзхожда, понеже съществуваше преди мене’.“ 16 От Неговата Божествена пълнота всички ние получихме благодат след благодат, 17 защото Законът беше даден чрез Мойсей, а благодатта и истината дойдоха чрез Иисус Христос. 18 (M)Никой никога не е видял Бога. Единородният Син[d], Който е у Отец[e], Той ясно Го разкри.
Иисус Христос се явява на двама ученици по пътя за Емаус
13 (A)В същия ден двама от учениците Му отиваха в едно село на име Емаус, отдалечено на шестдесет стадия от Йерусалим. 14 Те разговаряха помежду си за всичко онова, което се бе случило. 15 И докато разговаряха и обсъждаха помежду си, Сам Иисус се приближи и тръгна с тях. 16 Те Го виждаха, но не можеха да Го познаят. 17 А Той им рече: „Какви са тези думи, които вървешком разменяте помежду си, и защо сте тъжни?“ 18 Единият от тях, на име Клеопа, Му отговори: „Ти ли си единственият чуждоземец в Йерусалим, който не е узнал какво стана тук през тези дни?“ 19 (B)И Той ги попита: „Какво?“ Те Му отговориха: „Това, което стана с Иисус от Назарет, Който беше пророк, силен в дело и слово пред Бога и целия народ, 20 как нашите първосвещеници и началници Го предадоха на смъртно наказание и Го разпънаха. 21 (C)А ние се надявахме, че Той е, Който ще избави Израил, но освен всичко друго, ето днес вече е третият ден, откакто стана това. 22 (D)Пък и някои жени от нашите ни слисаха. Те ходили рано на гроба 23 и не намерили тялото Му, и като дойдоха, разказваха, че им се явили ангели, които казвали, че Той е жив. 24 (E)Някои от нашите отидоха на гроба и заварили всичко тъй, както и жените казаха; но Него не видели.“ 25 (F)Тогава Той им рече: „О, неразумни, колко е трудно да повярвате в сърцата си на всичко, което са казали пророците. 26 Нали тъй трябваше да пострада Христос и да влезе в славата Си?“ 27 И като започна от Мойсей и всичките пророци, обясни им казаното за Него в цялото Писание.
28 Вече бяха приближили селото, в което отиваха, и Той даваше вид, че иска да продължи пътя Си. 29 Но те Го задържаха, като казваха: „Остани с нас, понеже е привечер и денят превали.“ И Той влезе, за да остане с тях. 30 А когато Иисус седеше с тях на трапезата, взе хляба, благослови, разчупи го и им раздаде. 31 Тогава им се отвориха очите и те Го познаха, но Той стана невидим за тях. 32 И те си казаха един на друг: „Не гореше ли у нас сърцето ни, когато Той ни говореше по пътя и когато ни обясняваше Писанието?“
33 В същия час станаха, върнаха се в Йерусалим и намериха събрани единадесетте и другите, които бяха с тях. 34 (G)Те казваха, че Господ наистина е възкръснал и се е явил на Симон. 35 А двамата споделиха за случилото се по пътя и как Го бяха познали, когато разчупваше хляба.
Иисус Христос се явява на апостолите в Йерусалим
19 (A)(B)А вечерта в същия ден, първия от седмицата, когато вратата на къщата, където се бяха събрали учениците Му, стоеше заключена заради страх от юдеите, дойде Иисус, застана сред тях и каза: „Мир ви нося!“ 20 (C)След тези думи Той им показа ръцете и ребрата Си. Учениците се зарадваха, като видяха Господа. 21 (D)А Иисус пак им рече: „Мир ви нося! Както Отец изпрати Мене, така и Аз изпращам вас.“ 22 (E)Това като рече, духна и им каза: „Приемете Светия Дух. 23 (F)На които простите греховете, на тях ще се простят; на които не простите, няма да им се простят.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.