Book of Common Prayer
Възхвала на Бога
95 (A)Елате да ликуваме пред Господа
и да възкликнем към нашата спасителна скала.
2 Да застанем пред лицето Му със славословие,
да възкликнем към Него с песни,
3 (B)защото Господ е велик Бог
и велик Цар над всички божества.
4 В Неговата ръка са земните глъбини,
Негови са и планинските върхове;
5 (C)Негово е морето и Той го е създал,
и Неговите ръце са изваяли сушата.
6 Влезте да се поклоним и да паднем по лице,
да коленичим пред лицето на Господа, нашия Създател.
7 (D)(E)(F)Защото Той е наш Бог
и ние сме народ от Неговото паство, и овце под Неговата закрила.
А сега чуйте Неговия глас:
8 (G)„Не ожесточавайте сърцата си, както в Мерива,
както в деня на изкушението[a] в пустинята,
9 където вашите предци Ме изкушаваха,
подлагаха Ме на изпитание и видяха Моите дела.
10 (H)Четирийсет години негодувах срещу онова поколение
и казах: ‘Тези хора се заблуждават в сърцето си
и не опознаха Моите пътища.’
11 (I)Затова се заклех в гнева Си,
че те няма да влязат в страната, където ще им дам покой.“
Страдания и прослава на Месия
22 За първия певец. По мелодията на „Когато се сипва зора“. Псалом на Давид.
2 (A)[a] Боже мой, Боже мой, защо си ме изоставил?
Няма помощ след думите на моя стон.
3 Боже мой, викам денем, но не отговаряш,
и нощем – но няма покой за мене.
4 Но Ти си Светият,
живееш сред славословията на Израил.
5 На Тебе се уповаваха нашите предци –
уповаваха се и Ти ги избавяше;
6 към Тебе викаха за помощ
и биваха спасени.
7 Но аз съм като червей, не човек;
подигравка за хората и презрян от народа.
8 (B)Всички, които ме гледат, осмиват ме,
поклащайки глава, и разтваряйки уста, казват:
9 (C)„Той се уповаваше на Господа,
нека Го избави, щом Му е угоден, нека Го спаси.“
10 Защото Ти ме извади от майчина утроба,
вдъхна ми упование на майчини гърди.
11 (D)На Тебе бях предаден от майчина утроба,
от майчина утроба Ти си мой Бог.
12 (E)Не се отдалечавай от мене,
понеже скръбта е близо, а помощник няма.
13 Много бикове ме обграждат,
мощни бикове от Васан ме обкръжават,
14 (F)разтвориха своите уста срещу мене
като лъвове, ревящи и разкъсващи.
15 Разлях се като вода.
Всичките ми кости се разглобиха.
Сърцето ми стана като восък,
разтопи се във вътрешностите ми.
16 Силата ми изсъхна като парче от глинен съд;
езикът ми прилепна на небцето
и Ти ме сведе в прахта на смъртта.
17 Защото кучета ме обградиха,
сбирщина от злосторници ме обкръжи.
Те прободоха ръцете и краката ми.
18 Всичките ми кости се броят.
Враговете ми се взират и ме гледат.
19 (G)Делят моите дрехи помежду си
и за връхната ми дреха хвърлят жребий.
20 Но Ти, Господи, не се отдалечавай!
Ти, сило моя, побързай ми на помощ!
21 Избави от меч живота ми
и от лапите на кучета – душата ми самотна.
22 (H)Спаси ме от устата на лъва
и от рогата на дивите животни!
Ти ме послуша.
23 (I)Ще възвестявам Твоето име на сънародниците си.
Посред събранието ще Те славя.
24 Вие, които се отнасяте със страхопочитание към Господа, прославете Го.
Всички потомци на Яков, възвеличете Го.
С благоговение бъдете пред Него вие, всички потомци на Израил,
25 защото Той не презря и не пренебрегна страданието на страдащия,
не скри лицето Си от него,
вслуша се в неговите викове.
26 Ти си причината за моята възхвала във великото събрание.
Ще изпълня своите обети пред онези, които имат страхопочитание пред Него.
27 Нека бедните да ядат и да се насищат;
да възхваляват Господа онези, които Го търсят;
да живеят сърцата ви завинаги!
28 (J)Ще си спомнят и ще се обърнат към Господа
всички краища на земята
и ще се поклонят пред Него
всички езически родове,
29 защото царството е на Господа
и Той е владетел на народите.
30 Ще ядат и ще се поклонят всички мощни на земята
пред Него ще се преклонят всички, които почиват в пръстта,
и онези, които не могат да запазят душата си за живот.
31 (K)Потомството ми ще Му служи за вечни времена.
За Господа ще разказва следващото поколение.
32 Ще дойдат и ще възвестяват Неговата справедливост
на народ, който ще се роди, понеже Той е сторил това.
Молитва на верния в скръбен ден
141 Псалом на Давид.
Господи, извиках към Тебе; побързай към мене;
чуй моя глас, когато Тебе призовавам!
2 (A)Нека се възнесе молитвата ми пред Тебе като тамян;
издигането на ръцете ми да бъде като вечерна жертва.
3 Господи, постави стража на устата ми,
пази вратата на устните ми;
4 не насочвай сърцето ми към лоша дума,
за да върша безсмислени дела на неправда
с хора, които правят зло,
и няма да вкуся от техните трапези.
5 (B)Накаже ли ме праведникът – това е милост;
изобличи ли ме – това е най-добър елей, който
главата ми няма да отхвърли,
защото и моята молитва е винаги против техните злини.
6 Техните управници бяха захвърлени в скалисти места
и чуха думите ми, защото са приятни.
7 Нашите кости са разпръснати като разцепени
и раздробени в земята камъни в устата на преизподнята.
8 Защото към Тебе, Господи Боже, са отправени очите ми;
в Тебе намерих убежище; не отхвърляй душата ми!
9 Запази ме от уловките на капани, поставени за мене,
от клопките на онези, които правят злини.
10 Неправедните нека паднат в собствените си мрежи,
докато аз единствен ще премина.
Молитва за избавление от враговете
143 Псалом на Давид.
Господи, чуй молитвата ми,
вслушай се в молбите ми заради Своята вярност;
отговори ми според Своята правда.
2 (A)Не влизай в съд със Своя служител,
защото пред Твоето лице няма да се оправдае нито един жив човек.
3 (B)Защото врагът преследваше душата ми,
смаза на земята живота ми,
принуди ме да живея в тъмнина като онези,
които са умрели отдавна.
4 (C)И моят дух изнемощя,
сърцето ми се скова вътре в мене.
5 (D)Спомних си за отминалите дни,
замислих се за всичко, сторено от Тебе,
размишлявах за делата на Твоите ръце.
6 (E)Простирах към Тебе ръцете си;
душата ми жадува като суха земя.
7 (F)Господи, по-скоро ми отговори! Моят дух отпадна.
Не скривай лицето Си от мене
и няма да съм като тези, които слизат в гроб.
8 (G)Дай ми да чуя гласа на Твоята милост на разсъмване,
защото на Тебе се уповавах.
Извести ми пътя, по който да вървя,
защото към Тебе издигнах душата си.
9 Господи, избави ме от моите врагове –
при Тебе намерих убежище.
10 (H)Научи ме да изпълнявам Твоята воля, защото Ти си моят Бог.
Твоят благ Дух ще ме води по равен път.
11 Господи, запази ме жив заради Своето име.
Избави от беди душата ми заради Своята правда.
12 (I)И със Своята милост унищожи моите врагове
и погуби всички, които измъчват душата ми,
защото аз съм Твой служител.
Писмо на пророк Йеремия до откараните в плен
29 (A)Ето думите на писмото, което пророк Йеремия изпрати от Йерусалим на останалите живи старейшини, свещеници и пророци и целия народ, които Навуходоносор беше пленил в Йерусалим и откарал във Вавилон,
4 „Така казва Господ Вседържител, Израилевият Бог, на всичките пленници, които Аз закарах в плен от Йерусалим във Вавилон: 5 ‘Градете си къщи и живейте в тях, засаждайте градини и яжте плодовете им. 6 Вземайте си жени и народете синове и дъщери. И вземайте жени за синовете си и омъжвайте дъщерите си, за да раждат синове и дъщери, и се умножавайте там, а не намалявайте! 7 Но грижете се за мира на града, където ви изпратих в плен, и молете се на Господ за него, защото в неговото благополучие ще имате и вие благополучие.’ 8 Защото така казва Господ Вседържител, Израилевият Бог: ‘Не се оставяйте да ви мамят пророците, които са между вас, и гадателите ви и не слушайте приказките за сънищата им, които те биха могли да сънуват, 9 защото те ви пророкуват лъжа в Мое име – Аз не съм ги изпращал’, казва Господ.“
10 (A)Защото така казва Господ: „Когато се изпълнят седемдесет години във Вавилон, ще ви посетя и ще изпълня доброто Си слово за вас, като ви върна пак на това място. 11 Защото само Аз зная намеренията, които имам за вас, казва Господ, намерения за добро, а не за зло, за да ви дам надежда за бъдещето. 12 Тогава ще извикате към Мене и ще дойдете, и ще Ми се помолите, а Аз ще ви послушам. 13 (B)Ще Ме потърсите и ще Ме намерите, ако Ме потърсите с цялото си сърце.
13 А на вас, езичниците, казвам: понеже съм апостол на езичниците, отдавам всички сили на служението си, 14 за да възбудя някак ревност у сънародниците си и да спася поне някои от тях. 15 Защото, ако тяхното отхвърляне означаваше помирение на света с Бога, то какво ще бъде тяхното приемане, ако не мъртви да оживеят? 16 Ако първият дар от жетвата е осветен, осветено е и тестото; и ако коренът е осветен, осветени са и клоните.
17 Но ако пък някои от клоните са се откършили, а ти като клон от дива маслина си се присадил на тяхното място и можеш да се ползваш от корена и от сока на маслината, 18 то не се хвали пред клоните. Хвалиш ли се обаче, знай, че не ти държиш корена, а коренът – тебе. 19 Но ще речеш: „Откършиха се клоните, за да се присадя аз.“ 20 Добре, те се откършиха заради неверието си, а ти чрез вяра се държиш. Затова не бъди надменен, а имай страх. 21 Защото, щом Бог не е пощадил естествените клони, гледай да не би и тебе да не пощади. 22 Виж Божията благост и строгост – строгост към отпадналите, а благост към тебе, ако заслужиш да останеш в благостта. Иначе и ти ще бъдеш отсечен. 23 Но и отпадналите, ако не изоставят неверието си, ще бъдат присадени, понеже Бог е в състояние отново да ги присади. 24 Защото ако ти си отсечен от дива по природа маслина и изкуствено си присаден на питомна маслина, то колко по-лесно естествените клони ще се прихванат на своята собствена маслина.
Възкресяване на Лазар
11 (A)Имаше един болен човек – Лазар от Витания, селото на Мария и сестра ѝ Марта. 2 (B)А Мария, чийто брат Лазар бе болен, беше тази, която помаза Господа с миро и изтри нозете Му с косата си. 3 Сестрите изпратиха да Му кажат: „Господи, ето този, когото обичаш, е болен.“ 4 (C)Като чу това, Иисус рече: „Тази болест не е за умиране, а за Божия слава, за да се прослави чрез нея Божият Син.“ 5 А Иисус обичаше Марта и сестра ѝ, както и Лазар. 6 Когато чу, че Лазар е болен, Той престоя още два дена на мястото, където се намираше. 7 След това рече на учениците Си: „Да отидем пак в Юдея.“ 8 (D)Учениците Му попитаха: „Учителю, тъкмо сега юдеите искаха с камъни да Те убият – пак ли там отиваш?“ 9 (E)Иисус отговори: „Нали денят има дванадесет часа? Който ходи денем, не се препъва, защото вижда светлината на този свят. 10 А който ходи нощем, препъва се, защото светлината не е у него.“
11 (F)Той каза това и после добави: „Лазар, нашият приятел, е заспал. Но Аз отивам да го събудя.“ 12 Учениците Му рекоха: „Господи, ако е заспал, ще оздравее.“ 13 Иисус беше казал за смъртта му, а те помислиха, че говори за обикновен сън. 14 Тогава Иисус им рече открито: „Лазар умря. 15 Но Аз се радвам за вас, че Ме нямаше там, за да повярвате. Нека обаче отидем при него.“ 16 Тогава Тома, което означава Близнак, каза на другите ученици: „Да отидем и ние да умрем с Него.“
17 Когато пристигна във Витания, Иисус разбра, че Лазар от четири дена вече е в гроба. 18 А Витания беше близо до Йерусалим, на около петнадесет стадия. 19 (G)Много юдеи бяха дошли при Марта и Мария да ги утешат за загубата на техния брат. 20 Като чу, че Иисус идва, Марта Го посрещна. А Мария седеше в къщи. 21 (H)Тогава Марта каза на Иисус: „Господи, ако Ти беше тук, брат ми нямаше да умре. 22 Но и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, Бог ще Ти го даде.“ 23 Иисус ѝ рече: „Брат ти ще възкръсне.“ 24 Марта Му каза: „Зная, че ще възкръсне при възкресението, в последния ден.“ 25 (I)Иисус ѝ рече: „Аз съм възкресението и животът. Който вярва в Мене, дори и да умре, ще оживее. 26 Всеки, който живее и вярва в Мене, няма да умре за вечни времена. Вярваш ли в това?“ 27 (J)Тя Му отговори: „Да, Господи, аз вярвам, че Ти си идващият на света Христос, Божият Син.“
Помазване на Иисус Христос във Витания
12 (A)(B)Шест дена преди Пасха Иисус дойде във Витания, където живееше умрелият[a] Лазар, когото Той възкреси от мъртвите. 2 (C)Там Му приготвиха вечеря и Марта прислужваше. А Лазар беше сред седналите с Него на трапезата.
3 (D)Тогава Мария взе една литра чисто, драгоценно миро от нард, помаза нозете на Иисус и с косата си избърса нозете Му. Къщата се изпълни с благоухание от мирото. 4 А един от учениците Му, Юда Искариот, син на Симон, който щеше да Го предаде, рече: 5 „Защо не се продаде това миро за триста динария, които да се раздадат на сиромаси?“ 6 (E)Това каза той не от грижа за сиромасите, а защото беше крадец. Той държеше касата и присвояваше от това, което пускаха там. 7 Но Иисус рече: „Остави я. Тя бе запазила това за деня на погребението Ми. 8 (F)Защото сиромасите имате при себе си винаги, а Мене не винаги имате.“
9 Голямо множество юдеи разбраха, че Иисус е там, и дойдоха не само заради Него, но за да видят и Лазар, когото Той възкреси от мъртвите. 10 А първосвещениците се сговориха да убият и Лазар,
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.