Book of Common Prayer
Обещание за Божия избраник Давид
89 (A)Поучение на Еман Езрахит.
2 [a] Вечно ще възпявам милостите на Господа;
устата ми ще разгласява винаги Твоята истина.
3 Защото казвам: съгради милост завинаги;
утвърди Своята истина, както небесата.
4 Сключих завет с Моя избраник;
клех се на своя служител Давид.
5 (B)Ще утвърдя завинаги твоето потомство;
ще запазя твоя престол за всички родове.
6 Господи, небесата прославят Твоите чудеса
и в събранието на светиите – Твоята истина,
7 (C)защото кой може да се сравни с Господа от тези, които са на небесата,
и кой е подобен на Него сред синовете Божии?
8 (D)Страшен е Бог в съвета на светиите.
Той е велик и страшен за всички около Него.
9 Господи, Боже Вседържителю, кой е силен като Тебе, Господи?
Твоята истина Те обгражда.
10 (E)Ти владееш над яростното море.
Надигнат ли се вълните му, Ти ги укротяваш.
11 Съкруши Раав[b] като смъртно ранен;
със силната Си ръка разпръсна Своите врагове.
12 (F)Твои са небесата и Твоя е земята;
Ти създаде земята и всичко, което я изпълва.
13 Ти създаде север и юг;
Тавор и Хермон прославят Твоето име.
14 Твоята мишца е крепка.
Ръката Ти е силна, а десницата – готова за действие.
15 (G)Твоят трон е основан на правосъдие и справедливост.
Милост и истина вървят пред Тебе.
16 Щастлив е народът, който познава звука на рога.
Господи, те живеят в светлината на Твоето лице.
17 Ежедневно се радват заради Твоето име
и се въздигат с правдата Ти,
18 защото Ти си украсата на силата им
и нашият рог ще се издигне с Твоето благоволение.
19 Нашият щит е от Господа
и нашият цар – от Светия Израилев.
20 Някога беше говорил на Своя посветен във видение
и беше казал: „Помогнах на един герой.
Измежду народа издигнах избраник.
21 (H)Намерих Своя служител Давид
и го помазах със святия Си елей.
22 (I)Ръката Ми ще пребъде с него,
а Моята мишца ще го подкрепя.
23 Врагът няма да го притесни;
беззаконникът няма да го потиска.
24 Ще разпръсна пред него враговете му;
ще поразя тези, които го мразят.
25 Моята вярност и Моята милост ще бъдат с него;
чрез Моето име ще се издигне рогът му.
26 Ще простра над морето ръката му
и над реките – десницата му.
27 (J)(K)Той ще ми казва: ‘Ти си мой Отец,
мой Бог и твърдина на моето спасение.’
28 И ето Аз ще го направя първороден син,
върховен сред земните царе.
29 Завинаги ще съхраня милостта Си към него
и заветът Ми с него ще остане непокътнат.
30 И потомството му ще бъде вечно
и неговият престол – като дните на небето.
31 Ако синовете му изоставят Моя закон
и не спазват Моите заповеди;
32 ако оскверняват Моите наредби
и не се придържат към Моите повели,
33 ще накажа тяхното безчинство с жезъл
и тяхната неправда – с удари.
34 Обаче няма да оттегля милостта Си от него
и няма да изневеря на верността Си към него.
35 (L)Няма да наруша завета Си
и няма да променя нищо от онова, което излезе от устата Ми.
36 (M)Веднъж се клех в святостта Си,
как сега да лъжа Давид.
37 (N)Потомството му ще пребъде вечно,
а престолът му ще бъде като слънцето пред Мене.
38 Завинаги ще стои твърдо като луната;
ще бъде верен свидетелят на небесата.“
39 Ти обаче отхвърли и презря Своя помазаник,
Ти се разгневи срещу него.
40 Пренебрегна завета със Своя служител
и оскверни короната му.
41 (O)Разруши всичките му огради,
превърна крепостите му в развалини.
42 Плячкосваха го всички, които минаваха по пътя;
стана за присмех на своите съседи.
43 Ти издигна десницата на неговите потисници;
зарадва враговете му.
44 Ти затъпи острието на меча му и не го подкрепи в битка.
45 Отне блясъка от него
и хвърли престола му на земята.
46 Ти съкрати младостта му и го покри със срам.
47 (P)Докога, Господи, ще се криеш от мене?
Докога ядът Ти ще пламти като огън?
48 Спомни си колко е кратък животът ми;
че всички хора сътвори смъртни.
49 Кой от хората е живял, без да види смърт,
и животът му спасен ли е от силата на царството на мъртвите?
50 Господи, къде са оказаните вече от Тебе милости?
Ти се закле на Давид в Своята вярност.
51 Спомни си, Господи, хулите към Твоите служители,
укора от всички народи, който си нося у себе си.
52 Господи, Твоите врагове Те хулят,
подиграват се над стъпките на Твоя помазаник.
53 (Q)Славете Господа за вечни времена! Амин, амин!
Бог обявява плен, но и възвръщане
10 (A)Когато известиш на този народ всички тези думи, а хората те попитат: „Защо Господ е предвъзвестил срещу нас това голямо бедствие и каква е вината ни, какъв е грехът ни, с който сме съгрешили против Господа, нашия Бог?“, 11 (B)тогава да им кажеш: „Понеже вашите бащи Ме изоставиха – казва Господ – и тръгнаха след други богове, и им служеха, и им се покланяха, а Мене изоставиха и не спазиха Моя закон, 12 а вие вършихте по-голямо зло от предците си, защото вървите всеки по своеволието на своето зло сърце, така че не Ме слушате. 13 Затова от тази страна Аз ще ви изхвърля в страна, която нито вие, нито предците ви сте познавали, и там ще служите на други богове денем и нощем, защото няма да окажа милост към вас.
14 (C)(D)Затова идват дни – казва Господ, – когато вече няма да кажат: ‘Жив е Господ, Който изведе израилтяните от египетската земя’, 15 но: ‘Жив е Господ, Който изведе израилтяните от северната страна, от всички страни, където ги беше изгонил!’“ Тогава ще ги върна в земята, която дадох на предците им.
16 „Ето ще изпратя много рибари – казва Господ – и те ще ги уловят, а след това ще изпратя за много ловци и те ще ги ловят по всяка планина и по всяка височина, и по скалните процепи, 17 защото Аз виждам всичките им пътища. Те не са скрити от лицето Ми и тяхната вина не е прикрита пред очите Ми. 18 И ще им въздам най-напред за тяхната неправда и за техните грехове, защото оскверниха Моята страна двойно – напълниха наследството Ми с безжизнените си идоли и с мерзостите си.“
19 Йеремия се помоли: „Господи, моя сила, моя крепост и мое прибежище в скръбен ден! При Тебе ще дойдат народите от земните краища и ще кажат: ‘Нашите предци наследиха само лъжа, суета и онова, от което няма полза. 20 Може ли човек да си направи богове? А те не са богове!’
21 Затова ще ги науча да познават Моята силна ръка и Моята мощ и ще узнаят, че Моето име е Господ.“
Вярващият в Иисус Христос – свободен от закона
7 Нима не знаете, братя – понеже говоря на хора, които знаят какво е законът, че законът има власт над човека, докато той е жив? 2 (A)Омъжената жена е свързана чрез закона с мъжа, докато той е жив; ако пък мъжът умре, тя се освобождава от закона, който я свързва с мъжа. 3 Затова, ако при жив мъж тя заживее с друг, ще бъде прелюбодейка; ако пък мъжът ѝ умре, тя е свободна от закона и няма да бъде прелюбодейка, когато се омъжи за друг. 4 (B)Тъй и вие, братя мои, умряхте за закона чрез Христовото тяло и принадлежите на Друг, Който възкръсна от мъртвите, за да принесем плод на Бога. 5 Защото, докато бяхме подвластни на плътта, греховните страсти, които осъзнахме чрез закона, действаха в частите на тялото ни, за да принесем плод на смъртта. 6 (C)Но сега, като умряхме за закона, с който бяхме свързани, ние се освободихме от него, за да служим на Бога, обновени от духа, а не по старата буква на закона.
Човекът под властта на греха
7 (D)Тогава какво да кажем – че законът е грях? Съвсем не! Но аз опознах греха не иначе, а чрез Закона, защото не бих разбрал и какво е пожелание, ако законът не казваше: „Не пожелавай!“ 8 (E)Грехът обаче, като се възползва от заповедта, създаде у мен всякакви пожелания; защото грехът без закона е мъртъв. 9 Някога аз живеех без Закона; като дойде заповедта, грехът оживя, 10 (F)но аз умрях. И се оказа, че заповедта, дадена за живот, ми донесе смърт, 11 защото грехът, като се възползва от заповедта, ме прелъсти и чрез нея ме умъртви. 12 Така че Законът е свят и заповедта е свята, справедлива и добра.
Чудото с нахранването на пет хиляди души
6 (A)След това Иисус отиде на отвъдния бряг на Галилейското, тоест Тивериадското, езеро. 2 (B)Множество хора Го следваха, тъй като виждаха чудесата, които извършваше над болните. 3 (C)Иисус се изкачи на планината и там седеше с учениците Си. 4 А наближаваше юдейският празник Пасха.
5 Иисус, като вдигна очи и видя, че множество народ идва към Него, каза на Филип: „Откъде да купим хляб, за да се нахранят тези хора?“ 6 Той каза това, за да го изпита, а сам знаеше какво щеше да направи. 7 Филип Му отговори: „Хляб за двеста динария няма да им стигне, за да вземе всеки по малко.“ 8 Друг от учениците Му – Андрей, братът на Симон Петър, Му каза: 9 (D)„Ето тук едно момче има пет ечемични хляба и две риби. Но какво са те за толкова хора?“ 10 Иисус каза: „Нека хората да насядат.“ А на това място имаше много трева. И така, мъжете насядаха, на брой около пет хиляди. 11 Иисус взе хлябовете и като благодари на Бога, раздаде ги на учениците Си, а учениците – на седналите; същото направи и с рибите, кой колкото искаше. 12 А след като се наситиха, Той каза на учениците Си: „Съберете останалите къшеи, за да не се похаби нищо.“ 13 И така те събраха и напълниха дванадесет кошници къшеи от петте ечемични хляба, останали от тези, които бяха яли. 14 Тогава хората, които видяха чудото, което Иисус извърши, казаха: „Наистина, този е Пророкът, Който ще дойде в света.“ 15 (E)А Иисус, като знаеше, че ще дойдат да Го грабнат, за да Го направят цар, пак се отдалечи на планината самичък.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.