Book of Common Prayer
Призив към Господа за победа над враговете
83 Песен. Псалом на Асаф.
2 (A)[a] Боже, недей мълча,
не бъди безмълвен и тих,
3 защото Твоите врагове негодуват
и онези, които Те мразят, надигат глава.
4 Подготвят коварен заговор против Твоя народ
и се обединяват против тези, които са под Твоя закрила.
5 (B)Казаха си: „Хайде да ги изтребим като народ,
за да не се споменава вече името Израил.“
6 Съветваха се заедно в сърцата си
и сключиха съюз против Тебе:
7 (C)жителите на Едом и измаилтяните,
моавците и агаритците;
8 (D)жителите на Гевал и Амон, както и на Амалик,
филистимците и жителите на Тир.
9 Към тях се присъединиха и асирийците.
Те станаха подкрепа за потомците на Лот.
10 (E)Постъпи с тях, както с мадиамците,
както със Сисара и с Явин при потока Кисон.
11 (F)Те бяха унищожени при Ен-Дор
и Ти натори с тях земята.
12 (G)Постъпи с тях и с техните князе, както с Орев и Зев;
и с всички техни първенци – както със Зевей и Салман.
13 Защото те казаха: „Да завладеем Божиите земи!“
14 (H)Боже мой, разпръсни ги като плява,
като слама от вятър.
15 (I)Както огън изгаря гората
и както пламък обгаря планината,
16 така и Ти ги преследвай със Своята буря,
смути ги със Своя вихър;
17 посрами лицата им
и те ще търсят Твоето име, Господи!
18 Нека да се засрамят и завинаги да се смутят,
да се посрамят и да загинат.
19 (J)И нека да разберат, че единствено Твоето име е Господ,
че Ти си Всевишният над цялата земя.
Копнеж по Бога при бедствие
42 За първия певец. Песен на Кореевия хор.
2 (A)[a] Както елен жадува за изворна вода,
така душата ми жадува за Тебе, Боже!
3 (B)Душата ми жадува за Бога, за живия Бог:
„Кога ще дойда и ще се явя пред Бога?“
4 (C)Сълзите ми бяха хляб за мене ден и нощ,
докато околните ми говореха по цял ден: „Къде е сега твоят Бог?“
5 Сърцето ми се свива, когато си спомня
как ходех с множеството хора,
влизах с тях в Божия храм,
като възклицавах и благодарях
заедно с празнуващото множество.
6 Защо униваш, моя душо,
и защо се безпокоиш?
Уповавай се на Бога; защото още ще прославям своя Бог
заради спасението, идващо от Него.
7 Боже мой, душата ми унива в мене.
Затова си спомням за Тебе молитвено в земята на Йордан,
на планината Хермон, на планината Мицар.
8 (D)Бездна призовава бездна с гласа на Твоите водопади.
Всички Твои вълни и талази преминаха над мене.
9 Денем Господ ще покаже милосърдието Си
и нощем песента ми за Него ще бъде с мене,
моята молитва към Бога на моя живот.
10 (E)Ще кажа на Бога, Който е моя скала:
„Защо си ме забравил?
Защо ходя натъжен заради притеснението от неприятеля?
11 Сякаш костите ми се трошат, когато враговете ми се гаврят с мене
и казват: ‘Къде е твоят Бог?’“
12 Защо униваш, моя душо,
и защо се безпокоиш?
Уповавай се на Бога; защото още ще прославям своя Бог
заради спасението, идващо от Него.
Молитва за помощ в беда
43 Съди ме, Боже, и защити ме в делото ми против този неблагочестив народ!
Избави ме от лукав и зъл човек,
2 защото Ти си Бог на моето прибежище! Защо си ме отхвърлил?
Защо трябва да ходя натъжен заради притеснението от неприятеля?
3 Изпрати Своята светлина и Своята истина!
Нека те ме водят и ме доведат до Твоята свята планина
и до мястото, където Ти пребиваваш.
4 (F)Тогава ще се доближа до Божия жертвеник,
до Бога на моята радост и веселие,
и с гусла ще Те славословя, Боже, Боже мой!
5 Защо униваш, моя душо,
и защо се безпокоиш? Уповавай се на Бога;
защото още ще прославям своя Бог заради спасението, идващо от Него.
Мир за Божия народ
85 На първия певец. Псалом на Кореевите синове.
2 (A)[a] Господи, Ти се смили над Своята земя
и върна Яков от плен.
3 Ти прости беззаконията на Своя народ
и заличи всичките му грехове,
4 (B)оттегли цялата Си ярост
и отклони пламтящия Си гняв.
5 Възстанови ни, Боже на нашето спасение,
и нека да спре Твоето негодувание против нас.
6 (C)Вечно ли ще се гневиш
и яростта Ти ще продължава ли от род в род?
7 Няма ли да ни върнеш към живот,
за да се зарадва Твоят народ на това, което Ти направи?
8 Господи, покажи ни Своята благост
и ни дай Своето спасение.
9 Да чуя какво ще каже Господ Бог,
защото Той говори за мир на Своя народ и на Своите избраници,
ако те не се връщат към безчестието си.
10 Да, спасението Му е близко за онези, които благоговеят пред Него,
за да пребъдва славата по нашата земя.
11 (D)Милост и вярност ще се срещнат,
правда и мир ще се прегърнат.
12 (E)Истината ще поникне от земята,
а правдата ще надникне от небесата.
13 И Господ ще даде добрини,
а нашата земя – своя плод;
14 и правдата ще върви пред Него
и ще проправя път за стъпките Му.
Молитва в голяма беда
86 Молитва на Давид.
Господи, вслушай се в мене
и ме чуй, защото съм слаб и беден.
2 Запази душата ми, защото благоговея пред Тебе;
запази Своя служител, Боже мой, който се надява на Тебе.
3 Господи, смили се над мене,
защото Тебе призовавам всеки ден.
4 (F)Развесели душата на служителя Си,
защото аз я издигам към Тебе, Господи.
5 Защото Ти, Господи, си добър
и милостив, богат на щедрости към всички, които Те призовават.
6 (G)Господи, чуй моята молитва
и се вслушай в думите на молбата ми!
7 Призовавам Те в скърбен за мене ден, защото Ти ще ме чуеш.
8 (H)Господи, няма друг като Тебе между боговете,
и няма дела като Твоите.
9 (I)Всички народи, които сътвори, ще дойдат да Ти се поклонят
и ще прославят Твоето име, Господи,
10 защото Ти си велик и правиш чудеса. Само Ти си Бог.
11 (J)Господи, покажи ми Своя път и аз ще постъпвам според Твоята истина.
Сърцето ми благоговее пред Твоето име.
12 Ще Те възхвалявам, Господи, Боже мой,
от все сърце и вечно ще славя името Ти,
13 защото Твоята милост към мене е голяма
и Ти избави душата ми от преизподнята.
14 (K)Боже, горделивите се надигнаха против мене
и тълпа насилници искаше да ме убие –
Ти не си пред очите им.
15 (L)Ти Господи обаче си Бог добросърдечен и милостив,
дълготърпелив и щедър на добрини и истина.
16 (M)Погледни ме и бъди милостив към мене.
Дай силата Си на Своя служител
и спаси сина на Своята слугиня.
17 Дай ми знак за благоволението Си,
та тези, които ме мразят, да видят и да се засрамят,
защото Ти, Господи, ми помогна и ме утеши.
11 А така ще им кажете: ‘Боговете, които не са сътворили небето и земята, ще изчезнат от земята и под небето.’ 12 (A)(B)Той създаде земята със силата Си, утвърди вселената с мъдростта Си и разпростря небесата с разума Си. 13 (C)Когато надига Своя глас, водите в небесата шумят и Той издига облаци от краищата на земята, прави светкавици за дъжда и изкарва вятър от съкровищата Си. 14 Всеки човек идолопоклонник е глупав, без познание; всеки златар се опозорява заради кумира си, защото излятото от него е измама и е бездиханно. 15 Лъжа са те, дело за присмех. По време на наказанието им ще загинат. 16 Делът на Яков не е като техния, защото неговият Бог е Ваятелят на всичко. Израил е племето на наследството Му, Господ Вседържител е името Му.“
Пророк Йеремия оплаква наближаващото наказание на народа и се моли
17 Събери от земята всичко свое собствено, ти, която живееш в обсада! 18 Защото така казва Господ: „Ето този път Аз ще отхвърля далече жителите на тази страна и ще ги поставя в притеснение, нека да почувстват бедствието.“
19 (D)Аз извиках: „Горко ми заради разрухата ми! Раната ми е неизлечима“, но си казах: „Това е само болка и ще я изтрая.“ 20 (E)Шатърът се сгромоляса и всичките ми въжета, които го държат, се скъсаха. Децата ми отпътуваха и ги няма. Няма кой пак да разпъне моя шатър и да окачи завесите ми. 21 Защото пастирите оглупяха и не потърсиха Господа. Затова не са постъпвали разумно и цялото им стадо е разпръснато.
22 Чуй! Ето звук от шум идва и голям глъч от северната страна, за да обърнат нашественици юдейските градове в обиталища на чакали. 23 (F)Зная, Господи, че пътят на човека не зависи от него и човекът, когато върви, не направлява стъпките си. 24 (G)Господи, наказвай ме, но с мярка, за да понеса, не в гнева Си, да не би да ме унижиш.
Адам и Иисус Христос
12 (A)Затова както чрез един човек грехът влезе в света, а чрез греха – смъртта, така и смъртта премина във всички хора, понеже чрез един човек всички станаха грешни. 13 (B)В света имаше грях и преди закона, но когато закона го няма, за грях не се приема. 14 (C)Въпреки това смъртта царуваше от Адам до Мойсей и над онези, които не бяха извършили грях така, както Адам престъпи Божията заповед, а той е като образ на Този, Който щеше да дойде. 15 (D)Божият дар обаче не е като прегрешението. Защото ако прегрешението на един стана причина за смъртта на мнозина, то много повече Божията благодат и дарът на благодатта, която е у Единия Човек – Иисус Христос, се изляха преизобилно върху множество хора. 16 Така че дарът не може да се сравни с осъждането, породено от греха на един човек; защото съденето за едно прегрешение води към осъждане, а дарът – от много прегрешения към оправдаване. 17 И ако поради прегрешението на един смъртта се възцари чрез него, единия, то много повече онези, които приемат изобилно благодатта и дара на оправдаването, ще царуват в живота чрез Единия Иисус Христос. 18 И тъй, както чрез прегрешението на един дойде осъждане на всички хора, така и чрез праведното дело на Един дойде оправдаване за живот на всички хора. 19 Защото както чрез непослушанието на един човек мнозина станаха грешни, така и чрез послушанието на Един мнозина ще станат праведни. 20 (E)Законът бе привнесен, за да се умножи прегрешението. Където пък се умножи грехът, благодатта се яви в голямо изобилие, 21 та както грехът царуваше, причинявайки смърт, така и благодатта да се възцари, дарявайки оправдаване за вечен живот чрез Иисус Христос, нашия Господ.
„Където Аз отивам, вие не можете да дойдете“
21 (A)Иисус им каза пак: „Аз отивам и ще Ме търсите, и ще умрете в греха си. Където Аз отивам, вие не можете да дойдете.“ 22 Тогава юдеите си рекоха: „Да не би да се самоубие щом говори: ‘Където Аз отивам, вие не можете да дойдете’?“ 23 (B)А Той им каза: „Вие сте от тези, които са долу; Аз съм от тези, които са горе. Вие сте от този свят, Аз не съм от този свят. 24 (C)Затова ви казах, че ще умрете в греховете си. Наистина, ако не Ми повярвате, че съм Аз[a], ще умрете в греховете си.“ 25 Тогава Го попитаха: „Кой си Ти?“ Иисус им отговори: „Аз съм това, което ви говоря от самото начало. 26 (D)Много имам да говоря за вас и да ви съдя. Обаче Онзи, Който Ме е изпратил, е истинен и каквото съм чул от Него, това говоря на света.“ 27 Те не разбраха, че им говореше за Отец. 28 (E)Тогава Иисус им каза: „Когато издигнете[b] Сина човешки, тогава ще разберете, че съм Аз и нищо не върша от Себе Си, но говоря това, което Моят Отец Ме е научил. 29 (F)И Този, Който Ме е изпратил, е с Мене. Отец не Ме е оставил сам, защото Аз върша винаги онова, което Му е угодно.“
30 (G)Докато Той говореше това, мнозина повярваха в Него.
„Истината ви прави свободни“
31 Тогава Иисус каза на повярвалите в Него юдеи: „Ако пребъдвате в Моето учение[c], вие сте истински Мои ученици 32 и ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.