Book of Common Prayer
Благословение за царя и неговото царство
72 (A)На Соломон. Боже, дай на царя Своето правосъдие
и на царския син – Своята правда,
2 за да съди Твоя народ справедливо
и да раздава правосъдие за угнетените.
3 (B)Планините да донесат мир за народа Ти,
а хълмовете – правда.
4 Той ще съди бедните сред народа;
ще спаси децата на сиромаха и ще унищожи нечестивия.
5 (C)(D)И родовете ще се боят от Тебе, докато има слънце,
докато луната съществува.
6 (E)Той ще слезе като дъжд над окосена ливада,
като дъждовни капки, напояващи земята.
7 Праведникът ще благоденства в неговите дни
и ще има мир в изобилие, докато луната съществува.
8 (F)Той ще владее от море до море
и от река Ефрат до краищата на света.
9 (G)Жителите на пустинята ще коленичат пред него
и враговете му ще лижат прахта.
10 (H)Царете на Тарсис[a] и островите ще му донесат подаръци,
а царете на Шева и Сева ще му поднесат дарове.
11 И всички царе ще му се поклонят
и всички народи ще му служат,
12 (I)защото ще спаси бедния, викащ за помощ,
нуждаещия се, както и безпомощния.
13 Ще се смили над унижения и сиромаха
и ще спаси живота на бедните.
14 Ще ги избави от притеснение и насилие,
защото тяхната кръв е скъпоценна в очите му.
15 И той ще живее и ще му се предаде златото на Шева.
И ще се молят за него непрестанно
и всеки ден ще го благославят.
16 (J)Ще има изобилие на жито по земята, стигащо до върховете на планините,
гъсто и буйно като горите на Ливан.
А жителите на градовете ще се размножават като тревата по земята.
17 (K)Името му ще бъде вечно
и ще се предава, докато грее слънцето.
Чрез него ще бъдат благословени
всички народи и ще го славят.
18 Славете Господа,
Бог Израилев,
единствен Той прави чудеса.
19 Славното Му име да бъде възхвалявано завинаги
и цялата земя да се изпълва с него.
Амин, амин.
20 Завършиха молитвите на Давид, Йесеевия син.
Йод
73 (A)Твоите ръце ме сътвориха и ме оформиха;
надари ме с разум, за да мога да науча Твоите заповеди.
74 Тези, които имат страхопочитание пред Тебе, ще ме видят и ще се зарадват,
защото се уповавам на Твоето слово.
75 Господи, зная, че Твоите решения са справедливи
и Ти справедливо ме наказа.
76 Нека Твоята милост да бъде утеха за мене
според Твоето слово към Своя служител.
77 Да дойде върху мене Твоето милосърдие и аз ще живея,
защото Твоят Закон е моя утеха.
78 Нека бъдат посрамени горделивите, защото несправедливо ме угнетяват;
аз пък ще размислям за Твоите заповеди.
79 Нека се обърнат към мене тези, които благоговеят пред Тебе
и които познават Твоите заповеди.
80 Нека сърцето ми да бъде чисто чрез Твоите наредби,
за да не се посрамя.
Каф
81 (B)Душата ми копнее за спасение от Тебе;
аз се уповавам на Твоето слово.
82 Очите ми копнеят за Твоето слово;
те питат кога ще ме утешиш.
83 Станах като мях, който изсъхва от дима,
но Твоите наредби не забравих.
84 Колко са дните на Твоя служител?
Кога ще накажеш моите гонители?
85 Горделивите, които не постъпват според Твоя Закон,
изкопаха яма за мене.
86 Всички Твои заповеди са истинни.
Гонят ме несправедливо, помогни ми.
87 Без малко щяха да ме погубят на земята,
но аз не изоставих Твоите разпоредби.
88 Дай ми да живея по Твоята милост
и ще спазвам заповедите, изречени от Тебе.
Ламед
89 (C)Господи, Твоето слово
е утвърдено за вечни времена в небесата;
90 Твоята истина преминава от род в род.
Ти си поставил земята на твърди основи и тя стои.
91 По Твоите решения всичко съществува досега,
защото всичко служи на Тебе.
92 Ако Твоят Закон не беше утеха за мене,
аз щях да загина в скръбта си.
93 Няма никога да забравя Твоите заповеди,
защото чрез тях Ти ми даряваш живот.
94 Аз съм Твой, спаси ме,
защото вниквах в Твоите разпоредби.
95 Нечестивите ме причакват, за да ме погубят,
но аз размишлявам над Твоите заповеди.
96 Видях, че всяко съвършенство има граница,
но Твоята заповед е безкрайно богата.
6 (A)Тогава в дните на цар Йосия Господ ме попита: „Видя ли ти какво е сторила отстъпницата Израил? Тя ходеше на всяка висока планина и под всяко зелено дърво и там блудстваше. 7 И след като извършваше всичко това, Аз казвах: ‘Ще се върне при Мене.’ Но тя не се върна. И нейната невярна сестра Юдея видя това. 8 И видях, че след като отхвърлих отстъпницата Израил и ѝ дадох разводно писмо заради всичките ѝ прелюбодейства, нейната вероломна сестра Юдея не се уплаши, а сама отиде и също блудства. 9 И с леконравното си блудство тя оскверни земята и прелюбодействаше с идоли от камък и дърво. 10 Но при всичко това невярната ѝ сестра Юдея не се обърна към Мене от все сърце, а с притворство“ – казва Господ.
11 И Господ ми каза: „Отстъпницата Израил се оказа по-праведна от отстъпницата Юдея. 12 Иди и извикай тези думи към север и кажи: ‘Върни се, отстъпнице Израил – казва Господ. Няма да те гледам гневно. Тъй като съм милостив – казва Господ, – няма вечно да се гневя. 13 Само признай вината си, защото ти отстъпи от Господа, своя Бог, и си се затичала насам-натам към чуждите богове под всяко зелено дърво, а Моя глас не слушаше – казва Господ.
14 Върнете се, деца отстъпници – казва Господ, – защото Аз съм вашият Господ, и ще ви взема по един от град и по двама от род и ще ви заведа на Сион. 15 (B)И ще ви дам пастири по Свое сърце, които ще ви пасат със знание и разбиране. 16 И когато се размножите и станете многоплодни по земята, в онези дни – казва Господ – няма да говорят вече: «ковчегът на завета Господен.» И на ум няма да им идва, няма да си спомнят за него, няма да идват при него и няма да бъде направен друг. 17 По това време ще назоват Йерусалим престол на Господа и всички народи ще се съберат в името на Господа в Йерусалим, и няма да постъпват според упорството на злото си сърце. 18 (C)В онези дни домът на Юдея ще дойде при Израилевия дом и ще дойдат заедно от северната страна в земята, която дадох за наследство на предците ви.
28 И понеже не се постараха да приемат Бога с разума си, Бог ги остави на извратения им ум – да вършат неща, които не бива да вършат. 29 Затова са изпълнени с всякаква неправда, блудство[a], лукавство, алчност, злоба; пълни са със завист, убийства, разпри, измама, злонравие. Те клюкарстват, 30 клеветят, ненавиждат Бога, ругаят, горделиви са и се самовъзхваляват, изобретателни са в злобата си и не слушат родителите си; 31 те са безразсъдни, вероломни[b], жестоки, безсърдечни, безмилостни. 32 И макар да знаят, че според Божията справедливост които вършат такива дела, заслужават смърт, те не само ги вършат, но и са благосклонни към онези, които ги вършат.
Божият съд за езичници и юдеи
2 (A)Затова, човече, какъвто и да си ти, не можеш да бъдеш извинен, щом осъждаш. Защото с какъвто съд съдиш другиго, с него себе си осъждаш, понеже ти, който съдиш, вършиш същото. 2 А знаем, че Божият съд наистина достига онези, които вършат такива дела. 3 Нима мислиш, човече, че ще избегнеш Божия съд, щом съдиш онези, които вършат такива дела, каквито и сам ти вършиш? 4 (B)Или не зачиташ богатството на Божията благост, снизходителност и дълготърпение, без да разбираш, че Неговата благост те води към покаяние? 5 Но с твоята упоритост и сърце, чуждо на покаянието, ти събираш гняв против себе си за деня на гнева, когато се открие праведният съд на Бога. 6 (C)Тогава Той ще въздаде на всеки според делата му: 7 вечен живот на онези, които с постоянство в добри дела търсят слава, чест и безсмъртие, 8 но ярост и гняв на онези, които упорито се противопоставят на истината, а следват неправдата. 9 Нещастие и страдание за душата на всеки човек, който върши зло, най-напред за юдеин, но също и за елин, 10 а слава, чест и мир на всеки, който върши добро, най-напред за юдеин, но също и за елин, 11 (D)защото Бог не гледа кой какъв е.
Изцеляване във Витезда
5 След това имаше юдейски празник и Иисус отиде в Йерусалим. 2 А в Йерусалим близо до Овчата порта се намира къпалня, по еврейски наричана Витезда, която се състои от пет засводени отделения. 3 В тях лежеше голямо множество болни, слепи, куци и парализирани[a]. 5 Там имаше един човек, болен от тридесет и осем години. 6 Иисус го видя да лежи и понеже знаеше, че боледува от дълго време, попита го: „Искаш ли да оздравееш?“ 7 Болният Му отговори: „Господине, нямам си човек да ме спусне в къпалнята, когато се раздвижи водата. Докато аз отида, друг слиза преди мене.“ 8 Иисус му каза: „Стани, вдигни постелката си и ходи!“ 9 (A)Човекът веднага оздравя, вдигна постелката си и започна да ходи.
А този ден беше събота. 10 (B)Затова юдеите казаха на изцеления: „Събота е и не ти е позволено да вдигаш постелката си.“ 11 Той им отговори: „Онзи, Който ме изцели, Той ми рече: ‘Вдигни постелката си и ходи!’“ 12 (C)Попитаха го: „Кой е Човекът, Който ти рече: ‘Вдигни постелката си и ходи?’“ 13 Но изцеленият не знаеше кой е Излекувалият го, защото Иисус се беше отдръпнал поради тълпата, която беше на това място. 14 След това Иисус го намери в храма и му каза: „Ето ти оздравя! Недей греши вече, за да не те сполети нещо по-лошо.“ 15 Човекът отиде и извести на юдеите, че Иисус е, Който го изцели. 16 (D)Затова юдеите гонеха Иисус и търсеха случай да Го убият[b], понеже вършеше такива неща в събота.
17 (E)А Иисус им казваше: „Моят Отец досега работи и Аз работя.“ 18 (F)Затова юдеите още повече се стремяха да Го убият, защото не само нарушаваше съботата, но и наричаше Бога Свой Отец, като правеше Себе Си равен на Бога.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.