Book of Common Prayer
Вината на Израил и милостта на Бога
Народе мой, слушай Закона ми;
чуй думите, които изрекох.
2 (C)Ще отворя устата си и чрез притчи
ще разкрия тайните на миналите времена,
3 (D)(E)това, което чухме и узнахме
и каквото ни разказаха нашите бащи.
4 (F)Няма да скрием от децата си,
а ще разказваме пред следващото поколение за славата на Господа
и за Неговата сила, за чудесата, които Той извърши.
5 (G)Той даде наредби на Яков
и установи закон в Израил,
като заповяда на предците ни
да разказват на потомците си,
6 (H)за да знае следващото поколение,
потомците, които ще бъдат родени,
та да разказват те на децата си.
7 Да се доверяват на Бога
и да не забравят делата Му,
а да пазят заповедите Му.
8 (I)И да не бъдат като предците си,
род непокорен и непослушен,
поколение, което не утвърди сърцето си
и чийто дух не беше верен на Бога.
9 Синовете на Ефрем, въоръжени и стрелящи с лъкове,
отстъпиха в деня на битката.
10 Не опазиха завета на Бога
и отказаха да изпълняват Неговите наредби;
11 забравиха делата Му
и чудесата, които им бе показал.
12 Пред очите на предците им извърши чудеса
в египетската земя, в полето Цоан.
13 (J)Раздели морето и ги преведе през него,
а водите направи като стена.
14 (K)Денем ги води чрез облак,
а цяла нощ – с огнена светлина.
15 (L)Разсече скала в пустинята
и ги напои изобилно с вода.
16 И направи така, че да потекат потоци от скалата,
водите да потекат като реки.
17 (M)Но те продължиха да съгрешават спрямо Него;
в пустинята се противиха на Всевишния.
18 (N)Подлагаха на изпитание Бога в сърцето си,
като искаха храна да задоволят лакомията си.
19 И говореха против Бога, казвайки:
„Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?
20 Ето Той удари скалата и потекоха води, рукнаха потоци.
Може ли Той да даде хляб и да приготви месо за Своя народ?“
21 (O)Господ чу и се разгневи;
разпали огън против Яков
и изсипа гняв над Израил,
22 защото не повярваха в Бога
и не се надяваха на спасение от Него.
23 (P)Той заповяда на облаците
и отвори вратите на небето,
24 (Q)за да излее манна за храна
и да им даде небесен хляб.
25 (R)Всеки ядеше ангелски хляб.
Изпрати им и храна до насита.
26 Изгони източния вятър на небето
и със силата Си доведе на неговото място южния.
27 И върху тях се изсипаха месо, изобилно като прах,
и птици като морски пясък,
28 които падаха сред стана им,
около техните шатри.
29 (S)И те ядоха и се наситиха,
тъй като им даде това, което те желаеха.
30 А докато не бяха се отказали от лакомията си
и храната им беше още в устата,
31 (T)гневът Божий се изсипа върху тях и изби силните сред тях,
повали младите мъже на Израил.
32 Въпреки всичко това те продължаваха да съгрешават
и не вярваха на Неговите чудеса.
33 Затова Той направи дните им да минават напразно,
а годините им – в смут.
34 (U)Когато ги избиваха, тогава Го търсеха; отвръщаха се от делата си
и ревностно търсеха Бога.
35 И си спомниха, че Бог е тяхната закрила,
че Всевишният е техен изкупител.
36 Лицемереха пред Него с устата си;
изричаха лъжи,
37 (V)защото сърцата им не бяха с Него
и не бяха верни на завета Му.
38 (W)Той обаче беше милостив, прощаваше вината им
и не ги погубваше.
Много пъти отклоняваше гнева Си
и потискаше Своята ярост.
39 И помнеше, че те са плът,
дихание, което отминава и не се връща.
40 (X)Колко пъти Му се противиха в пустинята
и го натъжаваха в безводната земя?
41 И продължаваха да подлагат Бога на изпитание
и да огорчават Тебе, Светия Израилев.
42 Не си спомняха за силата на ръката Му,
за деня, когато ги избави от потисника,
43 когато извърши в Египет Своите знамения
и на полето Цоан – чудесата Си.
44 (Y)Превърна реките им в кръв,
за да не се пият течащите им води;
45 (Z)изпрати им мухи да ги ядат
и жаби да ги погубват;
46 (AA)даде на насекомите плода на труда им,
а изработеното – на скакалците;
47 (AB)лозята им уби с град,
а плодните дървета – със слана;
48 добитъка порази с градушка,
стадата им – с мълнии.
49 Изпрати им Своя пламенен гняв,
негодуванието и яростта Си,
нещастия и цяло нашествие пратеници на злото.
50 Проправи път на гнева Си
и не запази душите им от смърт,
а живота им предаде на мор;
51 (AC)порази всеки първороден в Египет,
първенците по сила в шатрите на Хам;
52 (AD)а народа Си изведе като добитък
и го водеше като стадо в пустинята.
53 (AE)Водеше ги сигурно и те не се бояха,
а враговете им ги заля морето;
54 (AF)и ги доведе до границите на Своята светиня,
на тази планина, която десницата Му бе придобила.
55 (AG)И изгони оттам народите,
а земята раздели чрез жребий
и засели Израилевите племена в чуждите шатри.
56 (AH)Но те подлагаха на изпитание Всевишния
и упорстваха,
като не спазваха наредбите Му;
57 отстъпваха и изменяха като бащите си,
измятаха се като негоден лък;
58 (AI)огорчаваха Го със своето идолопоклонство,
а със своите идоли пробуждаха гнева Му.
59 Бог чу и се разгневи,
и силно възнегодува против Израил,
60 (AJ)като напусна дома Си в Сило,
шатъра, в който пребиваваше между хората;
61 (AK)и остави в плен Своята Сила, а Славата Си – във вражески ръце.
62 (AL)Предаде на меч Своя народ
и презря Своето наследство.
63 (AM)Огън погълна младежите му,
а сватбена песен не се изпя за девиците му.
64 Свещениците му падаха от меч,
а вдовиците им не можеха да ги оплакват.
65 Но Господ се събуди като от сън,
като воин, опиянен от вино;
66 отблъсна враговете Си
и ги посрами завинаги.
67 И отхвърли дома на Йосиф,
и не избра племето на Ефрем,
68 (AN)а избра племето на Юда
и планината Сион, която обичаше.
69 И съгради светилището Си като във висините
и като земята го утвърди завинаги.
70 (AO)Избра служителя Си Давид
и го взе от кошарите на овцете;
71 отдели го от кърмачките,
за да пасе народа Му – Яков, и наследството Му – Израил.
72 И той ги пасеше с чисто сърце
и ги водеше с умението на ръцете си.
Престъпление и справедливост
59 (A)Ръката на Господа не е толкова къса, за да не може да спасява, и ухото Му не е толкова мъчно чуващо, та да не чува. 2 (B)(C)А вашите престъпления ви отделиха от вашия Бог и вашите грехове скриха лицето Му от вас, за да не слуша. 3 Защото ръцете ви са изцапани с кръв и пръстите ви – с престъпление, устните ви говорят лъжа, езикът ви изрича сквернословие.
4 (D)Никой не призовава на съд за справедливост и никой не съди истинно; уповават се на незначителното и говорят лъжи, носят у себе си нещастие и раждат погибел, 5 измътват яйца на усойница и плетат паяжина; който яде от яйцата им – умира, а от стъпканите яйца изпълзяват отровни змии. 6 Паяжините им не стават за облекло и не се обличат с изработеното от тях; делата им са кощунствени и злодеянието е в ръцете им. 7 (E)(F)Краката им тичат към злото и бързат да пролеят невинна кръв, мислите им са мисли нечестиви, опустошение и гибел има в пътищата им. 8 Не знаят пътя на мира и няма правосъдие в начина им на живот; пътеките им са криви и никой, който ходи по тях, не знае мир.
9 (G)Затова справедливостта е далече от нас и правдата не ни достига, чакаме светлина, а, ето – тъмнина. Ходим в мрак вместо в дневна светлина. 10 (H)Опипваме стената като слепци и ходим пипнешком като без очи, препъваме се по пладне като по здрач, между здравите сме като мъртви. 11 Всички ръмжим като мечки и гукаме също като гълъби, надяваме се на справедливост, но за нас няма спасение, то е далече.
12 (I)Защото нашите прегрешения пред Тебе са много и греховете ни свидетелстват против нас; защото нашите прегрешения са с нас и си ги знаем. 13 Отделихме се и се отрекохме от Господа, отстъпихме от нашия Бог, говорихме за потисничество и отричане, зачевахме и бълвахме от сърцата си лъжливи думи. 14 Справедливостта беше изтласкана назад, а правдата остана надалече, защото истината падна на площада, а законността не можа да влезе. 15 И истината изчезна и който се отклонеше от злото, биваше оскърбяван.
Господ видя това и не Му хареса, че няма справедливост.
Поздрав и благослов
1 Павел, по Божия воля апостол на Иисус Христос за възвестяване на обещания живот чрез Иисус Христос, 2 (A)до Тимотей, възлюбеният ми син: благодат, милост, мир от Бог Отец и от Иисус Христос, нашия Господ.
Насърчителни думи към Тимотей
3 Благодаря на Бога, на Когото служа с чиста съвест още от прародителите си, като непрестанно те споменавам в молитвите си денем и нощем. 4 Когато си спомня за твоите сълзи, аз копнея да те видя, за да се изпълня с радост, 5 (B)защото си спомням за твоята искрена вяра, която по-рано я имаше у баба ти Лоида и майка ти Евника, а убеден съм, има я и у тебе.
6 (C)Затова ти напомням да разпалваш Божия дар, който е у тебе чрез моето ръкополагане. 7 Защото Бог ни е дал не дух на боязън, а дух на сила, любов и въздържание. 8 (D)И тъй, не се срамувай да изповядаш нашия Господ Иисус Христос, нито от мене, окован заради Него, а с Божията сила стани участник в страданията за благовестие.
9 (E)Той ни спаси и ни повика към свято призвание не заради нашите дела, а по Своето благоволение и благодат, която ни е дадена чрез Иисус Христос предвечно, 10 (F)а сега е открита с явяването на нашия Спасител Иисус Христос, Който чрез благовестието унищожи смъртта и показа вечния живот и нетлението, 11 (G)заради което аз съм поставен за проповедник, апостол и учител на езичниците[a]. 12 Затова и така страдам; ала не се срамувам, понеже зная в Кого съм повярвал и съм уверен, че Той има сила да запази моя залог за определения ден. 13 Имай за образец здравото учение, което чу от мене, с вяра и любов в Иисус Христос. 14 (H)Запази добрия залог чрез Светия Дух, Който живее у нас.
За изкушенията
42 (A)А който съблазни един от тези, малките, които вярват в Мене, за него е по-добре да му окачат воденичен камък на шията и да го хвърлят в морето. 43 (B)Ако те съблазнява ръката ти, отсечи я. По-добре е за тебе да влезеш в живота без ръка, отколкото да имаш две ръце, а да отидеш в ада, в неугасимия огън, 44 където червеят им не умира[a] и огънят не угасва[b]. 45 Ако те съблазнява кракът ти, отсечи го. По-добре е за тебе да влезеш в живота без крак, отколкото да имаш два крака, а да бъдеш хвърлен в ада, в неугасимия огън, 46 където червеят им не умира и огънят не угасва. 47 Ако те съблазнява окото ти, извади го. По-добре е за тебе да влезеш в Божието царство с едно око, отколкото да имаш две очи, а да бъдеш хвърлен в огнения ад, 48 (C)където червеят им не умира и огънят не угасва.
49 Защото всеки с огън ще се осоли[c] и всяка жертва със сол ще се осоли. 50 (D)Добро нещо е солта. Но ако солта се обезсоли, какво ще ѝ добавите? Имайте у себе си сол и мир имайте помежду си.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.