Book of Common Prayer
Бог – справедлив съдия
75 За първия певец. По мелодията на „Не погубвай!“ Псалом на Асаф. Песен.
2 [a] Славим Те, Боже, славим Те;
Твоите чудеса разгласяват,
че Твоето име е близко.
3 „Когато дойде времето,
ще съдя справедливо.
4 (A)Когато се тресе земята и всички, които живеят по нея,
Аз ще държа здраво основите ѝ.“
5 (B)Казвам на безумните: „Не обезумявайте“,
и на нечестивите: „Не безчинствайте!“
6 (C)Не вдигайте високо своя рог
и не говорете горделиво!
7 Защото нито от изток, нито от запад,
нито от юг се задава възвеличаването.
8 (D)Бог е съдията:
един унижава, а друг възвеличава;
9 (E)Господ държи в ръката Си чаша
и в нея кипи вино, пълно с аромат. Той налива от нея.
Те ще пият,
дори утайката ще изсърбат нечестивите по земята.
10 Аз пък вечно ще говоря и ще възпявам Бога на Яков.
11 Ще строша всички рогове на нечестивите,
а роговете на праведните ще въздигна.
Бог – победител над земните царе
76 За първия певец. За съпровод със струнен инструмент. Псалом на Асаф. Песен.
2 [b] Бог е познат в Юдея;
името Му е велико в Израил.
3 В Салим беше Неговият шатър
и Неговото жилище – на Сион.
4 (F)Там Той строши стрелите на лъка
и щита, меча и копието.
5 Ти си сияен и по-могъщ
от вечните планини.
6 Храбрите по сърце са разоръжени и заспиват своя сън;
ръцете на силните мъже отказаха да им служат.
7 От Твоята заплаха, Боже на Яков,
застинаха кон и колесница.
8 Страшен си Ти
и кой ще издържи на Твоя гняв.
9 Ти възвести от небесата правосъдие.
Земята се изплаши и утихна,
10 когато Бог се зае да съди,
за да спаси всички угнетени по земята,
11 защото човешката ярост ще се превърне в Твоя възхвала,
а остатъците от нея ще усмириш.
12 Посветете обети на Господа, своя Бог, и ги изпълнявайте.
Всички, които са около Него, да принесат дарове на Страшния.
13 Той укротява духа на князете,
Той е страшен за земните царе.
Господ е моят пастир
Господ е мой пастир,
от нищо няма да се нуждая.
2 Той ме настанява на сочни пасища
и ме води при изворни води на почивка,
3 подкрепя моята душа,
насочва ме по правилния път и изпълнява Своето обещание.
4 (C)Ако тръгна и през долината, тъмна като смърт,
няма да се уплаша от злото,
защото Ти си с мене –
Твоята сила и Твоята грижа ми дават упование.
5 Ти приготви угощение на мене, а не на моите противници,
помаза главата ми с елей, чашата ми е препълнена.
6 (D)Нека благостта и милостта Ти да ме придружават
през целия ми живот.
И ще пребивавам в дома Господен завинаги.
Твърда надежда в Бога
27 (A)Псалом на Давид.
Господ е моя светлина и мое спасение;
от кого ще се боя?
Господ е сила на моя живот;
от кого ще се плаша?
2 (B)Нападат ме злодеи,
противниците ми и моите врагове,
за да ме погълнат.
Но те ще се спънат и ще паднат.
3 И войска да се опълчи против мене,
няма да трепне сърцето ми.
И война да пламне против мене,
и тогава ще се надявам.
4 (C)За едно само молих Господа, само към това се стремя:
да живея в дома на Господа през всички дни на живота си,
да съзерцавам красотата на Господа
и да размишлявам в Неговия храм.
5 (D)Защото в злочест ден Той ще ме укрие в Своя дом,
ще ме запази под закрилата на Своята скиния,
ще ме издигне на скала.
6 Тогава главата ми ще се издигне
над враговете, които ме обкръжават;
и аз ще принеса хвалебни жертви в Неговата скиния,
ще пея и ще възпявам Господа.
7 Чуй, Господи, гласа ми, аз викам
смили се над мене и ме послушай.
8 (E)Сърцето ми повтаря Твоите думи: „Търсете лицето Ми.“
Аз ще търся, Господи, Твоето лице.
9 Не скривай лицето Си от мене;
не отхвърляй с гняв Своя служител.
Ти беше мой помощник; не ме отхвърляй
и не ме изоставяй, Боже, Спасителю мой!
10 (F)Защото, ако баща ми и майка ми ме изоставиха,
то Господ ще ме приеме.
11 (G)Господи, покажи ми Своя път
и води ме по равна пътека заради враговете ми.
12 Не ме предавай на произвола на моите врагове,
защото против мене се надигнаха лъжливи свидетели,
които дишат злоба.
13 (H)Но аз вярвам: ще видя благостта на Господа
в земята на живите.
14 Надявай се на Господа,
бъди мъжествен и да се укрепи сърцето ти;
надявай се на Господа!
Укор към суеверието и идолопоклонството
3 Но приближете се вие, синове на магьосница, рожби на прелюбодеец и на блудница! 4 С кого се подигравате? Срещу кого разтваряте уста, изплезвате език? Не сте ли вие рожби на прегрешение, потомство на лъжа, 5 (A)вие, които сте обзети от ярост, разпалени от развратен огън към идолите, които се тълпите до дъбовете, под всяко раззеленило се дърво, които колите децата край потоци, под скалисти долове? 6 Твоят дял е в гладките камъни на потоците; те, те са твой жребий; дори на тях правиш възлияние и принасяш жертва. Мога ли да бъда доволен от това? 7 Ти слагаш леглото си на висока и величава планина, дори там се изкачваш, за да принесеш жертва. 8 Ти поставяш своя възпоменателен знак зад вратата и стълбата, защото, като се откажеш от Мене, откриваш голотата си и се изкачваш; разширяваш леглото си и се обвързваш с тях, обичаш тяхното легло, откриваш място. 9 Ти ходеше при царя с елей и умножаваше своите мазила, и изпращаше свои пратеници надалече, и се унижаваше до преизподнята. 10 При странстването по своите многобройни пътища ти се уморяваше, но не казваше: „Напразно е, отказвам се!“ Намираше още сила в ръката си, затова не отпадаше.
11 И от кого се уплаши и се страхуваш, та да излъжеш и да не си спомняш за Мене, и да не Ме пазиш в своето сърце? Не съм ли Аз Този, Който замълчах, и то отдавна? И не се ли страхуваш от Мене? 12 Аз ще разкрия твоята правда и твоите дела; те няма да ти бъдат от полза. 13 (B)Могат ли да те спасят твоите тълпи при твоя вик? Вятърът ще грабне всички тях, полъхът ще ги отнесе далече оттук. А който се уповава на Мене, ще наследи земята и ще владее Моята свята планина.
25 (A)Ако живеем според Духа, според Духа сме длъжни и да постъпваме. 26 Да не се стремим към преходна слава, да не се дразним един друг и да не си завиждаме.
Отношението на християните един към друг
6 (B)Братя, и да падне човек в някое прегрешение, вие, водените от Духа, поправяйте такъв с дух на кротост, като се пазите да не би и вие да бъдете изкушени. 2 Един друг се подкрепяйте в изпитанията и така да изпълните Христовия закон! 3 Защото който смята себе си за нещо, макар и да е нищо, той себе си мами. 4 Нека всеки изпитва делата си. Тогава той ще се гордее сам пред себе си, а не пред другиго, 5 защото всеки ще понесе своето бреме.
6 (C)Наставляваният в Божието слово да дели всички блага с онзи, който го наставлява. 7 Недейте се лъга – с Бога не можеш да се подиграеш. Каквото посее човек, това и ще пожъне. 8 (D)Който сее в плътта си, от плътта ще пожъне тление, а който сее в Духа, от Духа ще пожъне вечен живот. 9 Нека не се уморяваме да правим добро, защото навреме ще пожънем, стига да не се обезсърчаваме. 10 И тъй, докато имаме време, нека правим добро на всички, а най-вече на своите по вяра.
Излекуване на бесноват младеж
14 (A)Като дойде при учениците Си, Иисус видя много народ около тях, както и книжници, които спореха с тях. 15 Щом Го видя, целият народ се смая, стекоха се и Го поздравяваха. 16 Той ги[a] попита: „За какво спорите с тях?“ 17 Един от народа отговори: „Учителю, доведох при Тебе сина си, обхванат от дух на немота. 18 Когато и да го обземе, тръшка го, той се запеня, скърца със зъби и се вцепенява. Казах на учениците Ти да го изгонят, но те не можаха.“ 19 Иисус му отговори: „О, роде невярващ, докога ще съм с вас? Докога ще ви търпя? Доведете го при Мене!“ 20 И го доведоха при Него. Когато духът Го видя, веднага разтресе момчето, така че то падна на земята и се валяше запенено. 21 Иисус попита баща му: „Откога то страда така?“ Той отговори: „От детство. 22 Духът много пъти го хвърляше и в огън, и във вода, за да го погуби. Но ако можеш да направиш нещо, смили се над нас и ни помогни.“ 23 Иисус му каза: „Ако можеш да повярваш, всичко е възможно за вярващия.“ 24 Бащата на момчето веднага извика през сълзи: „Вярвам, Господи, помогни на неверието ми.“ 25 А Иисус, като видя, че се стича народ, забрани на нечистия дух с думите: „Дух на немотата и глухотата, Аз ти заповядвам: излез от него и не влизай вече в него!“ 26 И духът, като изкрещя и сгърчи силно момчето, излезе. То стана като мъртво, така че мнозина го мислеха за умряло. 27 Но Иисус, като го хвана за ръка, изправи го и то стана.
28 И когато влезе в една къща, учениците Му Го попитаха насаме: „Защо ние не можахме да го изгоним?“ 29 Той им отговори: „Този род с нищо не може да излезе освен с молитва и пост.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.