Book of Common Prayer
Величието на Царя и Невястата (Църквата) Му
45 За първия певец. По мелодията на шошаним[a]. Песен на Кореевия хор. Песен за любовта.
2 [b] От сърцето ми извира блага дума.
Моята песен е за царя.
Езикът ми е перо на бързописец.
3 Ти си по-прекрасен от синовете на човека,
благост се излива от Твоята уста.
Затова Бог Те благослови за вечни времена.
4 (A)Силни, препаши меча Си на Своето бедро!
Препаши се със Своята слава и със Своето величие!
5 И в Своето величие язди победоносно в колесница
заради истината, благостта и правдата!
И Твоята десница ще Те води към величествени дела.
6 Твоите стрели са остри,
проникват в сърцата на враговете на Царя;
народите падат пред Тебе.
7 Престолът Ти, Боже, е вечен
и жезълът на правдата е жезъл на Твоето царство.
8 (B)Ти обикна правдата и намрази беззаконието.
Затова, Боже, Твоят Бог Те помаза
с елей[c] на радост повече от другите властници.
9 На смирна[d], алое[e] и касия[f] ухаят всички Твои дрехи;
струнна музика Те весели в дворци, украсени със слонова кост.
10 Царски дъщери са между Твоите знатни;
царицата стои отдясно на Тебе с накити от офирско[g] злато.
11 Чуй, дъще, и разбери,
забрави своя народ и своя бащин дом!
12 И Царят ще пожелае твоята красота,
защото Той е Твоят господар. И ти Му се подчини!
13 Дъщерята на Тир ще дойде с дар;
богатите от народа ще търсят Твоето благоволение.
14 Величествена е царската дъщеря в двореца,
златотъкана е нейната дреха.
15 Ще я доведат при царя в пъстровезани дрехи;
девици, нейни приближени, ще я доведат при Тебе.
16 Водят ги с радост и ликуване,
те влизат в царския дворец.
17 На мястото на Твоите бащи ще бъдат Твоите синове;
ще ги поставяш за князе по цялата земя.
18 (C)Ще направя Твоето име да се споменава от род в род;
затова народите ще Те славят за вечни времена.
Господ е Царят на света
47 За първия певец. Песен на Кореевия хор.
2 (A)[a] Ръкопляскайте с ръце, всички народи,
възкликнете към Бога с радостен глас!
3 (B)Защото Всевишният Господ е страшен,
велик Цар над цялата земя.
4 Той покори народи под нас
и страни под краката ни;
5 избра за нас наследството ни,
чудесната земя на Яков, когото възлюби.
6 (C)Бог възлезе при възклицания,
при тръбен звук.
7 Възпявайте нашия Бог,
възпявайте нашия Цар, пейте,
8 защото Бог е Цар на цялата земя!
Пейте празнична песен!
9 (D)Бог се възцари над народите,
Бог седна на святия Си престол.
10 Велможите на народите се събраха
с народа на Бога на Авраам, защото земните царе принадлежат на Бога.
Той се извисява над тях.
Сион – Божият град
48 Песен. Псалом на Кореевия хор.
2 (E)[b] Велик е Господ и високо е прославян
в града на нашия Бог, на святата Му планина.
3 Прекрасно възвишение, радост на цялата земя
е планината Сион[c], далече на север,
и той е градът на великия Цар.
4 Бог е в Своите дворци, Той е познат като прибежище.
5 Защото ето на, царете се събират
и потеглят срещу него.
6 Щом те го видяха, почудиха се,
вцепениха се от страх и избягаха.
7 (F)Страх ги обзе там,
мъка като на жена, когато ражда;
8 Ти съкрушаваш тарсийските кораби[d]
с източния вятър.
9 Каквото чухме, това и видяхме в града на Господа Вседържител, в града на нашия Бог.
Бог ще го утвърди за вечни времена.
10 Размишляваме, Боже, за Твоето милосърдие
всред Твоя храм.
11 (G)Както Твоето име, Боже,
така и Твоята слава се простират до краищата на земята.
Твоята десница е изпълнена със справедливост.
12 (H)Нека да се радва планината Сион,
да се радват дъщерите[e] на Юдея
заради Твоите справедливи присъди.
13 Огледайте Сион и го заобиколете,
пребройте неговите кули!
14 (I)Внимателно разгледайте неговите крепостни стени,
неговите укрепления,
за да разкажете на следващия род.
15 Защото този Бог е наш Бог за вечни времена.
Той винаги ще ни ръководи.
12 (A)Чуй Ме, Якове, чуй Ме, Израилю, призован от Мене: Аз съм Този, Който е и първият, и последният. 13 Моята ръка положи основите на земята и Моята десница разпростря небесата; ще ги призова и те ще застанат тук заедно.
14 (B)Съберете се всички и слушайте: „Кой измежду божествата е предсказал това? Господ обикна Кир и той ще изпълни волята Му над Вавилон и над потомството на халдеите.“ 15 Аз, Аз Сам предсказах, призовах го, доведох го и направих пътя му благополучен. 16 (C)Елате при Мене, чуйте това, което ще кажа: още отначало Аз не говорих скрито; Аз съм там, откакто става това; и сега Ме изпрати Господ Бог и Неговият Дух.
17 Така казва Господ, Твоят Изкупител, Всесветият на Израил: Аз съм Господ, твой Бог, Който те учи на онова, което е полезно, Който те води по онзи път, по който трябва да вървиш. 18 О, ако се беше вслушвал в Моите заповеди! Тогава твоето щастие щеше да бъде като река и твоето благополучие – като морски вълни. 19 (D)И твоето потомство щеше да бъде като пясъка, и онези, които произлизат от тебе, щяха да са като зърна: твоето име нямаше да се заличи, нямаше да се унищожи пред Мене.
20 (E)Излизайте от Вавилон, бягайте от Халдея, с ликуване разгласявайте и възвестявайте това, разпространявайте тази вест до край земя и казвайте: „Господ изкупи своя служител Яков.“ 21 (F)Те не страдаха от жажда в пустинята, през която ги води: Той им източи вода от камъка; разсече скалата и бликна вода.
18 (A)По-късно, след три години, отидох в Йерусалим да се видя с Петър[a] и прекарах у него петнадесет дена. 19 (B)Не видях друг от апостолите освен Яков – Господния брат. 20 (C)А за това, което ви пиша, ето пред Бога казвам, че не лъжа. 21 След това отидох в областите на Сирия и Киликия. 22 Не бях познат лично на Христовите църкви в Юдея, 23 а само бяха слушали: „Онзи, който някога ни преследваше, сега проповядва вярата, която преди искаше да заличи.“ 24 И прославяха Бога заради мене.
Апостолският събор
2 (D)По-късно, след четиринадесет години, пак отидох в Йерусалим с Варнава, като взех със себе си и Тит. 2 А отидох по откровение и им предложих благовестието, което аз проповядвам сред езичниците. Представих го насаме и на най-видните, за да не би да тичам или да съм тичал напразно. 3 (E)Дори и Тит, който беше с мене, макар и елин, не бе принуден да се обреже. 4 (F)Колкото за промъкналите се лъжебратя, които дойдоха да наблюдават тайно нашата свобода, която имаме чрез Иисус Христос, та да ни поробят – 5 пред тях нито за миг не отстъпихме и не се подчинихме, за да се запази у вас истината на благовестието. 6 (G)А що се отнася до най-видните – каквито и да са били те някога, все ми е едно, защото Бог не съди за човека по вида му, – те нищо не добавиха към казаното от мене. 7 (H)Дори, напротив – видяха, че на мене е поверено да благовестя на необрязаните, както на Петър – на обрязаните, 8 понеже Онзи, Който помогна на Петър в апостолството сред обрязаните, помогна и на мене между езичниците. 9 Яков, Кифа и Йоан, смятани за стълбове, като узнаха за дадената ми благодат, подадоха на мене и на Варнава ръка за общуване, за да отидем ние при езичниците, а те – при обрязаните. 10 (I)Те ни поръчаха само да помним бедните, което и се постарах да изпълня точно.
Отхвърляне на Иисус Христос в Назарет
6 (A)Оттам Той излезе и отиде в родното Си място, а учениците Му Го следваха. 2 (B)И когато дойде събота, започна да поучава в синагогата; мнозина, които Го слушаха, се учудваха и казваха: „Откъде е у Него всичко това? И каква е тази мъдрост, която Му е дадена? А какви чудеса се вършат чрез Неговите ръце! 3 (C)Този не е ли дърводелецът, синът на Мария и брат на Яков и Йосия, на Юда и Симон? И сестрите Му не са ли тук между нас?“ И те се отвърнаха от Него. 4 (D)А Иисус им каза: „Никъде пророк не е без почит освен в родното си място, между сродниците си и в своя дом.“ 5 Поради това не можеше да извърши там никакво чудо, освен че изцели няколко болни, като положи ръце върху тях. 6 И се чудеше на тяхното неверие. Той обикаляше по околните села и поучаваше.
Изпращане на дванадесетте ученици
7 (E)Като повика дванадесетте, започна да ги изпраща двама по двама и им даде власт над нечистите духове. 8 И им поръча да не вземат нищо за по път освен една тояга – нито хляб, ни торба, нито пари в пояса си, 9 но да обуват само сандали и да не обличат две дрехи. 10 Той им каза: „Когато влезете в къща, оставайте в нея, докато си отидете оттам. 11 (F)И ако някои не ви приемат, нито ви послушат, когато излизате оттам, отърсете праха от краката си за свидетелство срещу тях. Истината ви казвам: по-леко ще бъде на Содом и Гомора в съдния ден, отколкото на онзи град[a].“ 12 И те тръгнаха и проповядваха, че всички трябва да се покаят, 13 (G)изгонваха много бесове, помазваха мнозина болни с елей и ги изцеляваха.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.