Book of Common Prayer
Молитва на скърбящия праведник
31 За първия певец. Псалом на Давид.
2 (A)Господи, при Тебе търся убежище, за да не се посрамя никога.
Избави ме по силата на Своята справедливост,
3 (B)наклони ухо към мене, побързай да ме избавиш.
Бъди ми здрава скала, дом за прибежище, за да ме спасиш,
4 защото Ти си моя скала и моя крепост;
води ме и ме насочвай заради Своето име.
5 Ти ме избавяш от примката, която тайно са ми поставили,
защото Ти си моето спасение.
6 (C)В Твоята ръка предавам своя дух;
Господи, Боже на истината, Ти ще ме избавиш.
7 Мразя почитателите на суетните идоли,
а се уповавам на Господа.
8 Ще се радвам и ще се веселя заради Твоето милосърдие,
защото Ти милостиво погледна на злочестието ми, п
омогна на моята душа в притеснението
9 и не ме предаде в ръцете на врага;
постави краката ми на просторно място.
10 Господи, смили се над мене, защото се страхувам;
чезнат от скръб окото ми, моята душа и моето тяло.
11 (D)Животът ми отминава в скръб и годините ми – във въздишки;
силата ми изнемощя от моето страдание
и моите кости изсъхнаха.
12 (E)Станах за присмех на всичките си врагове,
посмешище пред моите съседи
и плашило за моите познати;
които ме видят на улицата, бягат от мене.
13 Забравен съм в сърцата, като че съм мъртъв;
заприличах на разбит съд,
14 (F)защото слушам клеветите на мнозина;
около мене е само ужас –
те се наговарят против мене
и замислят да отнемат живота ми.
15 Но на Тебе, Господи, аз се уповавам и казвам:
„Ти си мой Бог.“
16 Броят на годините ми е в Твоята ръка;
избави ме от ръцете на моите врагове –
от тези, които ме преследват.
17 Яви на Своя служител светлината на Своето лице;
спаси ме със Своето милосърдие.
18 Господи, нека не се посрамя,
защото Тебе призовавам;
а нечестивите да се посрамят
и да слязат в ада.
19 Да онемеят лъжливите уста,
които говорят против праведните с дръзка гордост и презрение.
20 Господи, колко много са у Тебе благата,
които пазиш за онези, които благоговеят пред Тебе,
и които приготви пред хората
за онези, които се уповават на Тебе.
21 (G)Ти ги укриваш под закрилата на Своя поглед
от човешки замисли,
скриваш ги под сянка от заговори.
22 Да бъде прославен Господ,
защото прояви Своята чудна милост към мене,
когато бях като крепост под обсада.
23 В смущението си аз мислех:
отхвърлен съм от Твоите очи.
Но Ти чу гласа на молитвата ми,
когато Те призовавах.
24 (H)Обичайте Господа, вие, всички Негови праведници.
Господ закриля верните
и наказва онези, които постъпват горделиво, както заслужават.
25 Бъдете силни и нека крепне сърцето ви,
всички вие, които се уповавате на Господа!
Молитва за помощ
35 Псалом на Давид.
Господи, води борба с онези, които се борят с мене,
и срази онези, които се сражават с мене;
2 вземи оръжие и щит
и се вдигни да ми помогнеш.
3 Размахай копие и секира срещу моите гонители.
Кажи на душата ми: „Аз съм твое спасение!“
4 (A)В безчестие и срам да потънат
онези, които посягат на живота ми;
да отстъпят и да се покрият с безчестие
онези, които замислят зло срещу мене.
5 (B)Да бъдат те като плява пред вятъра
и Господен ангел да ги прогонва.
6 (C)Да бъде пътят им тъмен и хлъзгав
и Господен ангел да ги преследва,
7 защото без причина заложиха мрежата си за мене,
без причина изкопаха яма за душата ми.
8 (D)Върху всеки един от тях да дойде неочаквана погибел
и мрежата му, която е скрил за мене, да улови самия него;
нека падне в нея и да загине.
9 А моята душа ще се радва заради това, което стори Господ,
ще се весели за спасението, дошло от Него.
10 (E)Цялото ми същество ще възвести:
„Господи, кой е като Тебе,
Който избавяш слаб от силен,
беден от грабителя му?“
11 (F)Злостни свидетели се надигнаха против мене:
разпитват ме за това, което аз не зная;
12 (G)отвръщат ми със зло за доброто,
аз съм изоставен и самотен.
13 А когато те бяха болни,
обличах вретище[a],
изтощавах душата си с пост
и сърцето ми се изля в молитва.
14 Постъпвах така, като че за мой приятел, за мой брат се молех;
ходех тъжен, с наведена глава, като че ли майка оплаквах.
15 Но когато аз срещах пречки по пътя си, те се радваха и се съюзяваха.
Съюзиха се против мене хора, които не познавам.
Не преставаха да ме охулват;
16 в сборището на безбожниците присмехулниците
злостно точеха зъби срещу мене.
17 (H)(I)Господи, докога само ще гледаш това?
Спаси живота ми от техните злодейства,
избави ме от тези лъвове.
18 Аз ще Те прославя във великото събрание,
ще Те възхваля пред целия народ,
19 (J)за да не тържествуват над мене
онези, които несправедливо враждуват против мене,
нито да се присмиват с очи
тези, които ме мразят без причина.
20 (K)Защото не за мир говорят те,
а против мирните хора по земята кроят коварни замисли;
21 разтварят уста против мене;
злорадстват с думите: „Добре! Добре! Ние го видяхме със собствените си очи!“
22 (L)Ти, Господи, видя – недей мълча;
Господи, не се отдалечавай от мене!
23 Пробуди се, застъпи се за моето право!
Боже мой и Господи мой, Ти води моето дело!
24 Ти, Господи, Боже мой, си справедлив
и нека те да не тържествуват над мене.
25 Да не казват в сърцето си: „Добре! Ето това ние желаехме!“
Да не казват: „Погълнахме го.“
26 В безчестие и срам да потънат всички,
които се радват на моето нещастие.
Да се облекат в срам и позор
онези, които говорят надменно срещу мене.
27 (M)Да се радват и да се веселят
онези, които подкрепят правото ми дело,
и винаги да казват: „Велик е Господ,
Който желае спасение на Своя служител!“
28 А езикът ми ще възвестява Твоята справедливост
и ще отправя прослава към Тебе всеки ден.
18 Защото така казва Господ, Творец на небесата, Бог, Който създаде земята и Който я устрои; Който я утвърди; Който я сътвори не като пустош; Който я устрои така, че да бъде обитавана: ‘Аз съм Господ и няма друг.’ 19 Аз не говорих тайно, нито на тъмно място някъде по земята, не казах на потомството на Яков: ‘Напразно Ме търсите.’ Аз съм Господ, Който говори справедливо, Който възвестява онова, което е истинно.
Господ е господар на Вселената
20 Съберете се и пристъпете, приближете се всички, избягали от народите. Невежи са онези, които носят дървения си идол и се молят на божество, което не спасява. 21 (A)Обявете и кажете, като се посъветвате помежду си: ‘Кой е възвестил това от стари времена, кой го е казал отначало?’ Нали Аз, Господ? И няма друг Бог освен Мене – освен Мене няма справедлив Бог и Който да спасява.
22 Обърнете се към Мене и ще бъдете спасени вие, от всички краища на земята, защото Аз съм Бог и няма друг. 23 (B)Кълна се в Себе Си: ‘От устата Ми излиза справедливо слово, дума неизменна, че пред Мене ще се преклони всяко племе, в Мене ще се кълне всеки език.’
24 (C)Ще се говори: ‘Само у Господа има справедливост и сила, при Него ще дойдат и ще се засрамят всички, които Му се противопоставят.’ 25 Чрез Господа ще се постигне справедливост и ще бъде прославено цялото потомство на Израил.“
Деца и родители
6 (A)Вие, деца, бъдете послушни към родителите си в името на Господа, защото това е правилното. 2 (B)(C)„Почитай баща си и майка си“ – това е единствената заповед с обещание, 3 „за да ти бъде добре и да живееш дълго на земята.“ 4 (D)И вие, бащите, не дразнете децата си, а ги възпитавайте с поука и съвет според онова, което Господ е установил.
Роби и господари
5 (E)Вие, роби, бъдете послушни на вашите земни господари със страх и трепет, с искрено сърце, както на Христос, 6 не с робуване само за пред очи като човекоугодници, а като Христови слуги, които радушно изпълняват Божията воля. 7 Служете усърдно – като на Господа, а не на хора, 8 знаейки, че всеки, бил той роб или свободен, ще получи от Господа според доброто, което извърши. 9 (F)И вие, господарите, отнасяйте се към тях по същия начин и не прекалявайте със заплахите, знаейки, че и техният, и вашият Господар, у Когото няма лицеприятие, е в небесата.
Укротяване на бурята
35 (A)В онзи ден, когато се свечери, Иисус им каза: „Да отидем на отсрещния бряг.“ 36 И като разпуснаха народа, учениците Го взеха със себе си, както беше в лодката. Имаше и други лодки с Него. 37 Тогава се разрази голяма буря и вълните заливаха лодката, така че тя вече се пълнеше. 38 А Иисус беше заспал при кърмата на възглавница. Те Го събудиха и Му казаха: „Учителю, не те ли е грижа, че загиваме?“ 39 (B)А Той, като стана, забрани на вятъра и каза на езерото: „Млъкни, утихни!“ И вятърът утихна и настъпи пълно затишие. 40 Тогава им рече: „Защо се страхувате? Нямате ли вяра?“ 41 И ги обзе голям страх и казваха помежду си: „Кой ли е Този, че и вятърът, и езерото Му се покоряват?“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.