Book of Common Prayer
Бог е единственият спасител
18 (A)За първия певец. Псалом на Давид, Господен служител, който каза на Господа думите на тази песен, когато Господ го избави от ръката на всичките му врагове и от ръката на Саул.
2 [a] Тогава той каза:
Ще Те възлюбя, Господи, сило моя!
3 (B)Господ е моя твърдина и моя крепост, мой Избавител,
мой Бог, моя скала. На него се уповавам.
Той е мой щит, рог на моето спасение и мое прибежище.
4 Ще призова Господа, Който е достоен за прослава,
и ще бъда спасен от враговете си.
5 Вълните на смъртта ме обхванаха,
стихиите на злото ме надвиха.
6 Веригите на преизподнята ме стегнаха,
примките на смъртта ме срещнаха.
7 В бедата си призовах Господа
и извиках към своя Бог.
Тогава Той чу гласа ми от Своя храм
и моят зов за помощ стигна до Неговия слух.
8 (C)(D)Тогава земята се разтърси и разклати,
основите на планините затрепериха,
размърдаха се, защото Той се разгневи.
9 Дим се издигна от Неговия нос
и от устата му излизаше поглъщащ огън.
Разпалени въглени се пръснаха от него.
10 Той сведе небесата и слезе.
И под нозете Му беше мрак.
11 Той се възкачи на херувими и полетя,
понесе се на крилете на вятъра.
12 (E)И направи мрака Свое скривалище,
тъмните води
и гъстите облаци – Свое покривало.
13 От блясъка пред Него
през облаците Му дойдоха
градушка и горящи въглени.
14 (F)Господ загърмя в небесата
и Всевишният остави да проехти гласът Му
сред изсипващите се градушка и горящи въглени.
15 (G)Пусна стрелите Си и ги разпръсна,
множество мълнии – и ги разсипа.
16 (H)Тогава се видяха дълбините на морето
и се разкриха основите на света
от Твоя страшен вик, Господи,
от диханието на Твоя гняв.
17 Той протегна ръка от висините и ме взе,
и ме извлече от буйните води,
18 избави ме от мощния враг,
от онези, които ме мразят,
понеже те са много по-силни от мене.
19 Те се надигнаха срещу мене в деня на бедствието ми,
но Господ беше моята опора.
20 Тогава ме изведе на простора,
избави ме, защото благоволи към мене.
21 Господ ми въздаде според моята праведност,
възнагради ме за чистотата на моите ръце,
22 защото спазвах пътищата на Господа
и не вършех беззаконие пред своя Бог;
23 защото се придържах към всички Негови разпоредби
и не отстъпвах от Неговите закони.
24 Бях непорочен пред Него
и се пазех от съгрешаване.
25 Затова Господ ми въздаде според моята праведност,
според чистотата на ръцете ми пред Неговите очи.
26 Към благочестивия Ти постъпваш милостиво,
спрямо безупречния – безупречно.
27 Към чистия си чист;
към развратения – според развратеността му,
28 (I)защото Ти спасяваш бедния
и унижаваш надменните очи.
29 (J)Господи, Ти запалваш моето светило;
моят Бог осветява тъмнината ми.
30 С Тебе ще разбия нападатели
и със своя Бог ще прескоча стената.
31 (K)Бог – Неговият път е непорочен;
изпитано е словото на Господа.
Той е щит за всички, които се уповават на Него.
32 (L)Защото кой е Бог, освен Господ,
и кой е защита освен нашия Бог?
33 Защото Бог ме опасва със сила
и ме води по непорочен път,
34 (M)прави краката ми като краката на елен
и ме поставя на високи недостъпни места,
35 учи ръцете ми да воюват
и мишците ми да прегъват бронзов лък.
36 Ти ми даде щита на Своето спасение;
Твоята десница ме подкрепя
и Твоята благосклонност ме възвеличава.
37 Даваш простор на крачките ми
и пазиш краката ми да не се подхлъзнат.
38 Преследвам враговете си и ги настигам.
Не се завръщам, докато не ги унищожа.
39 Поразявам ги и те не могат да станат;
падат пред краката ми,
40 тъй като Ти ме препаса със сила за сражение
и поваляш на колене пред мене онези, които се надигнаха против мене.
41 Ти обърна към мене тила на моите врагове;
съкруши онези, които ме мразят.
42 Те викат, но няма кой да ги избави,
зоват към Господа, но Той не ги послуша.
43 Стривам ги като носен от вятъра прах,
тъпча ги като улична кал.
44 (N)Ти ме избави от бунта на враждебния народ,
постави ме за водач на езичници;
народ, който не познавах, ми служи.
45 Щом чуят за мене, покоряват ми се.
Чужденците се прекланят пред мене.
46 (O)Чужденците униват и треперят,
когато излизат от укрепленията си.
47 Жив е Господ! Да бъде прославяна моята Скала.
Да бъде превъзнесен Бог, Който ме спасява –
48 Бог, Който въздава за мене,
Който покорява народите на мене,
49 Който ме избавя от враговете ми!
Ти ме издигна над онези, които се надигнаха против мене,
и ме отърва от насилника.
50 (P)Затова ще Ти благодаря сред чуждите народи
и ще възпявам Твоето име, Господи,
51 Който възвеличаваш царя Си с избавления
и оказваш милост на Своя помазаник,
на Давид и на потомството му, за вечни времена.
17 Сиромасите и бедните търсят вода, но няма, езикът им пресъхва от жажда. Аз, Господ, ще ги чуя, Аз, Бог Израилев, няма да ги изоставя. 18 (A)Ще направя така, че по голите хълмове да бликнат потоци, и сред долините – извори, ще превърна пустинята в езеро и сухата земя – във водни извори. 19 Ще посадя кедър, акация, мирта и маслиново дърво в пустинята, а в степите – кипарис, явор и бук заедно, 20 за да видят и да се убедят, да разгледат и да разберат, че ръката на Господа е направила това и Всесвятият Господ на Израил е сътворил всичко това.“
Нищожество на езическите божества
21 „Представете спора по съдебното си дело – казва Господ. Приведете доказателствата си – казва Царят на Яков. 22 Нека те да ги приведат и да ни кажат какво ще стане. Обяснете ни какво означават миналите събития, ние ще вникнем и ще разберем техния завършек; или ни предскажете бъдещите събития. 23 Възвестете какво предстои в бъдеще, за да разберем, че вие сте богове. Направете нещо добро или нещо лошо, за да се удивим, като го видим всички заедно. 24 Но, ето вие сте нищо и делото ви е нищожно; мерзост е онзи, който ви избира.
25 Този, когото Аз въздигнах от север, ще дойде от изток. Аз ще го призова по име и той ще тъпче управителите като кал, както грънчарят мачка глината. 26 Кой е възвестил това отначало, за да знаем, и то много по-отрано, за да можем да кажем: ‘Това е правилно?’ Напротив, никой не е възвестил, никой не е съобщил, никой не е чувал от вас нито една дума. 27 Аз пръв възвестих на Сион: ‘Ето ги!’ И дадох на Йерусалим вестител на добри вести. 28 И така, Аз се огледах, но нямаше никого; между тях не се намери съветник, който да отговори, когато ги попитам. 29 Ето всички те са нищо, нищо са и делата им: вятър и безсмислица са образите на божествата им.“
Единството на Църквата
11 Затова помнете, че вие, някога езичници по плът, които бяхте наричани необрязани от онези, които се наричат обрязани с плътско обрязване, извършвано с ръце, 12 (A)помнете, че бяхте в онова време без Христос, отстранени от Израилското общество и чужди на заветите на обещанието, лишени от надеждата и без Бога в света. 13 А сега в единство с Иисус Христос вие, които някога бяхте далече, станахте близки чрез Христовата кръв. 14 Защото Той е нашият мир, Който направи от двете общности една и разруши преградата между тях, 15 (B)като чрез жертването на плътта Си унищожи враждата, а с учението Си отстрани закона с неговите заповеди, за да създаде у Себе Си от двете общности един нов човек, въдворявайки мир, 16 (C)и в едно тяло да примири двете общности с Бога чрез кръста, на който уби враждата. 17 (D)И като дойде, благовести мир на вас, далечни и близки, 18 (E)защото чрез Него едните и другите имаме достъп при Отец чрез единия Дух. 19 И така, не сте вече чужденци и пришълци, а съграждани на вярващите и принадлежите на Бога. 20 (F)Вие се изградихте върху основата на апостолите и пророците, като имахте Самия Иисус Христос за крайъгълен камък, 21 върху Който цялото здание е добре сглобено и израства в свят храм, посветен на Господа, 22 (G)в който и вие заедно с другите се съзиждате за Божие жилище чрез Духа.
Излекуване на парализиран в Капернаум
2 (A)След няколко дена Той пак влезе в Капернаум и се разчу, че е в една къща. 2 Веднага се събраха толкова хора, че дори пред вратата за тях нямаше място. И Той им възвестяваше Благовестието. 3 Тогава дойдоха при Него с един парализиран, носен от четирима души. 4 Но като не можеха да се приближат до Него поради навалицата, разкриха покрива на къщата, където се намираше Той, направиха отвор и спуснаха носилката, на която лежеше парализираният. 5 Като видя вярата им, Иисус каза на парализирания: „Синко, прощават ти се греховете.“ 6 Там седяха някои от книжниците и размишляваха в сърцата си: 7 (B)„Защо този човек говори така? Това е богохулство! Кой може да прощава грехове освен един Бог?“ 8 Иисус, като разбра чрез духа Си[a], че така размишляват у себе си, им рече: „Защо размишлявате така в сърцата си? 9 Кое е по-лесно да кажа на парализирания: ‘Прощават ти се греховете’ ли, или да кажа: ‘Стани, вземи си носилката и започни да ходиш?’ 10 Но за да разберете, че Синът човешки има власт на земята да прощава грехове“ – рече на парализирания: 11 (C)„Казвам ти: стани, вземи си носилката и се прибери у дома си!“ 12 (D)Той веднага стана, взе носилката си и излезе пред всички, така че всички се чудеха и прославяха Бога, като казваха: „Никога не сме виждали такова нещо.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.