Book of Common Prayer
Спасение в името на Бога
20 За първия певец. Псалом на Давид.
2 (A)[a] Нека Господ да те чуе в скръбен ден!
Нека името на Бога на Яков да те защити!
3 Да ти изпрати помощ от светилището
и от Сион да те укрепи!
4 Да си спомни всички твои безкръвни жертви
и да приеме твоите всеизгаряния благосклонно.
5 Да ти даде, каквото сърцето ти желае,
и да изпълни всяко твое намерение.
6 Ще се зарадваме за твоето спасение
и в името на нашия Бог ще издигнем знаме.
Господ да изпълни всички твои молби.
7 (B)Сега разбрах, че Господ спасява Своя помазаник,
откликва от святите Си небеса
с мощта на Своята спасяваща десница.
8 (C)Едни се надяват на колесници, други – на коне,
но ние призоваваме името на Господа, нашия Бог.
9 Те се препънаха и паднаха,
а ние станахме и стоим прави.
10 Господи, спаси царя
и ни послушай, когато Те призоваваме.
Прослава на Всемогъщия Бог
21 За първия певец. Псалом на Давид.
2 [b] Господи, с Твоята сила царят се весели
и безмерно се радва за спасението, дошло от Тебе.
3 Ти му даде, каквото желае сърцето му,
и не отхвърли молбата на сърцето му,
4 защото Ти го срещна с добри благословения,
сложи корона от злато на главата му.
5 (D)Той поиска от Тебе да му дадеш живот;
Ти му даде дълголетие завинаги.
6 (E)Голяма е Неговата слава чрез спасението от Тебе.
Ти положи върху него чест и величие,
7 защото го благослови за вечни времена.
Развесели го чрез присъствието Си,
8 защото царят се уповава на Господа
и благодарение на Всевишния няма да се огъне.
9 Твоята ръка ще достигне всичките Ти врагове;
Твоята десница ще намери всички, които Те мразят.
10 Ще ги поставиш в огнена пещ, когато се явиш;
Господ ще ги погуби в гнева Си
и огън ще ги изгори.
11 (F)Ти ще изтребиш плода им от земята,
тяхното поколение сред човешките синове,
12 защото предприеха зло срещу Тебе,
скроиха заговори, но не можаха нищо да изпълнят.
13 Защото ще ги накараш да отстъпят,
когато се прицелиш със Своя лък срещу тях.
14 Издигни се, Господи, в силата Си,
ще възпеем и ще прославим Твоята мощ!
Господ е моят пастир
Господ е мой пастир,
от нищо няма да се нуждая.
2 Той ме настанява на сочни пасища
и ме води при изворни води на почивка,
3 подкрепя моята душа,
насочва ме по правилния път и изпълнява Своето обещание.
4 (C)Ако тръгна и през долината, тъмна като смърт,
няма да се уплаша от злото,
защото Ти си с мене –
Твоята сила и Твоята грижа ми дават упование.
5 Ти приготви угощение на мене, а не на моите противници,
помаза главата ми с елей, чашата ми е препълнена.
6 (D)Нека благостта и милостта Ти да ме придружават
през целия ми живот.
И ще пребивавам в дома Господен завинаги.
Твърда надежда в Бога
27 (A)Псалом на Давид.
Господ е моя светлина и мое спасение;
от кого ще се боя?
Господ е сила на моя живот;
от кого ще се плаша?
2 (B)Нападат ме злодеи,
противниците ми и моите врагове,
за да ме погълнат.
Но те ще се спънат и ще паднат.
3 И войска да се опълчи против мене,
няма да трепне сърцето ми.
И война да пламне против мене,
и тогава ще се надявам.
4 (C)За едно само молих Господа, само към това се стремя:
да живея в дома на Господа през всички дни на живота си,
да съзерцавам красотата на Господа
и да размишлявам в Неговия храм.
5 (D)Защото в злочест ден Той ще ме укрие в Своя дом,
ще ме запази под закрилата на Своята скиния,
ще ме издигне на скала.
6 Тогава главата ми ще се издигне
над враговете, които ме обкръжават;
и аз ще принеса хвалебни жертви в Неговата скиния,
ще пея и ще възпявам Господа.
7 Чуй, Господи, гласа ми, аз викам
смили се над мене и ме послушай.
8 (E)Сърцето ми повтаря Твоите думи: „Търсете лицето Ми.“
Аз ще търся, Господи, Твоето лице.
9 Не скривай лицето Си от мене;
не отхвърляй с гняв Своя служител.
Ти беше мой помощник; не ме отхвърляй
и не ме изоставяй, Боже, Спасителю мой!
10 (F)Защото, ако баща ми и майка ми ме изоставиха,
то Господ ще ме приеме.
11 (G)Господи, покажи ми Своя път
и води ме по равна пътека заради враговете ми.
12 Не ме предавай на произвола на моите врагове,
защото против мене се надигнаха лъжливи свидетели,
които дишат злоба.
13 (H)Но аз вярвам: ще видя благостта на Господа
в земята на живите.
14 Надявай се на Господа,
бъди мъжествен и да се укрепи сърцето ти;
надявай се на Господа!
Възтържествуване на Божието царство
25 (A)Господи, Ти си Бог мой! Ще Те възвелича и Твоето име ще възхваля, защото си извършил чудеса и Твоите наредби от древност са верни и истински. 2 Ти превърна града в купчина камъни, твърдата крепост – в развалини, а палатите на чужденците не са вече част от града и никога няма да бъдат възстановени. 3 Затова ще Те прославя силен народ и ще се страхуват от Тебе градовете на насилниците. 4 (B)Ти беше закрила за бедните и упование за сиромасите в бедствие, защита от буря и сянка при зной. Гневното дихание на насилниците е като леденостудена буря, като жега в безводна земя. 5 Ти укротяваш буйството на враговете. Тъй както небесната сянка заглушава жегата, така ще утихне веселбата на угнетителя.
6 И Господ Вседържител ще приготви на този връх угощение от тлъсти гозби и напитки, месни храни и бистри вина. 7 И на тази планина Той ще отметне покривалото, което е над всички народи, завивката, която е над всички племена. 8 (C)Вечно съществуващият Господ Бог ще погълне смъртта завинаги и ще изтрие сълзите от всяко лице. Ще заличи срама от Своя народ по цялата земя, защото така казва Господ.
9 (D)И ще бъде казано в онзи ден: „Ето този е нашият Бог! На Него се надяваме и Той ще ни спаси. Това е Господ, на Когото се уповаваме. Нека ликуваме и да се радваме на помощта Му,
Иисус Христос се явява на апостол Йоан
9 (A)Аз, Йоан, ваш брат, който чрез Иисус Христос споделя с вас скръбта, царството и търпението, бях на острова, наречен Патмос, заради Божието слово и заради свидетелството за Иисус Христос. 10 В неделен ден бях обладан от Духа и чух зад себе си силен глас като от тръба, 11 който казваше: „Аз съм Алфа и Омега, Първият и Последният[a]. Напиши в книга това, което виждаш, и го изпрати на седемте църкви, които са в Мала Азия[b]: в Ефес и в Смирна, в Пергам и в Тиатира, в Сарди и Филаделфия, и в Лаодикия.“
12 (B)Тогава се обърнах да видя откъде идва гласът, който говореше с мене. И като се обърнах, видях седем златни светилника 13 (C)и сред седемте светилника стоеше един, подобен на Сина човешки, облечен с дълга до глезените дреха и препасан около гърдите със златен пояс; 14 (D)главата и косите Му бяха бели като бяла вълна, бели като сняг, а очите Му – като огнен пламък, 15 (E)нозете Му бяха като лъскава и пречистена в пещ мед, а гласът Му – като шум от стихийни води. 16 (F)Той държеше в дясната Си ръка седем звезди, а от устата Му излизаше изострен и от двете страни меч. Лицето Му сияеше като слънце в силата си.
17 (G)Когато Го видях, паднах при нозете Му като мъртъв. Той постави върху мене дясната Си ръка и каза: „Не бой се. Аз съм Първият и Последният. 18 Аз съм Живият. Бях мъртъв, но ето жив съм завинаги и имам ключовете над смъртта и над ада. 19 (H)И тъй, напиши това, което видя, което е и което ще стане след това. 20 Ето тайната на седемте звезди, които ти видя в дясната Ми ръка, и на седемте златни светилника: седемте звезди са ангелите на седемте църкви, а седемте светилника, които ти видя, са седемте църкви.“
53 И всеки си отиде вкъщи.
Иисус Христос прощава на прелюбодейката
8 А Иисус отиде на Елеонската планина. 2 Рано сутринта дойде пак в храма. Целият народ се събра при Него. А Той седна и ги поучаваше. 3 Тогава книжниците и фарисеите доведоха една жена, уловена в прелюбодейство, и като я поставиха в средата, 4 казаха Му: „Учителю, тази жена беше хваната по време на прелюбодейство. 5 (A)А Мойсей ни е заповядал в Закона да убиваме такива с камъни. Ти какво ще кажеш?“ 6 Те казаха това, за да Го изкушат и да имат в какво да Го обвинят. А Иисус се наведе надолу и пишеше с пръст по земята, без да им обръща внимание[a]. 7 (B)И понеже продължаваха да Го питат, Той се изправи и им каза: „Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нея.“ 8 И пак се наведе надолу и пишеше по земята. 9 А те, като чуха това и понеже съвестта ги бореше[b], разотидоха се един по един, като започнаха от по-старите, та до последните. Иисус остана Сам с жената, която стоеше по средата. 10 Като се изправи и не видя никого освен жената[c], Иисус ѝ каза: „Жено, къде са твоите обвинители[d]? Никой ли не те осъди?“ 11 Тя отговори: „Никой, Господи!“ Иисус каза: „И Аз не те осъждам. Иди си и отсега нататък не съгрешавай вече.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.