Book of Common Prayer
Възхвала на Бога Спасител
146 Алилуя. Душо моя, възхвалявай Господа!
2 (A)Ще възхвалявам Господа, докато съм жив;
ще пея на своя Бог, докато съществувам.
3 Не се доверявайте на князе,
на човешко същество, от което не идва помощ.
4 Диханието на човека излиза и той се връща в пръстта;
в този ден завършват неговите замисли.
5 Блажен е онзи, за когото Бог на Яков е помощник,
надеждата му е у Господа, неговия Бог,
6 (B)Който сътвори небето и земята,
морето и всичко, което е в тях, Който е верен вечно,
7 (C)раздава правосъдие за потиснатите,
дава хляб на гладните.
Господ освобождава пленените,
8 (D)Господ отваря очите на слепите,
Господ въздига сломените,
Господ обича праведните.
9 (E)Господ пази странниците,
помага на сираци и вдовици,
а пътя на неправедните проваля.
10 (F)Господ ще царува вечно;
твоят Бог, Сионе, владее от род в род. Алилуя.
Прослава на Божието величие
147 (G)Алилуя. Добре е да се възпява нашият Бог,
приятно е да Му се въздава възхвала.
2 (H)Господ изгражда Йерусалим,
събира разпръснатите синове на Израил.
3 (I)Той изцелява съкрушените сърца
и превързва техните рани;
4 (J)определя броя на звездите;
дава имена на всички тях.
5 (K)Нашият Господ е велик, силата Му е велика
и всемогъщият Му разум е неизмерим.
6 (L)Господ помага на съкрушените да се изправят,
унижава неправедните до земята.
7 Възпейте Господа с благодарствена песен,
пейте на нашия Бог в съпровод на гусли!
8 (M)Той покрива небето с облаци,
приготвя дъжд за земята,
прави да расте трева по планините;
9 (N)дава храна на добитъка, както
и на малките на гарвана, когато викат към Него.
10 (O)Не се радва на силните коне,
нито се възхищава на храбрите воини.
11 Господ е благосклонен към онези, които благоговеят пред Него,
към онези, които се уповават на Неговата милост.
Божието благословение над Йерусалим
12 [a] Йерусалиме, възхвалявай Господа;
Сионе, величай своя Бог,
13 (P)защото Той прави здрави резетата на твоите порти,
благославя твоите синове;
14 (Q)установява мир в твоите предели,
насища те с едра пшеница;
15 (R)изпраща Своето слово на земята;
изреченото от Него бързо се разпространява;
16 Той дава сняг като вълна;
сипе скреж като прах;
17 (S)изпраща градушката Си като късове;
пред Неговия студ кой ще устои?
18 Изпраща словото Си и всичко се разтапя;
духне с вятъра Си и потичат води.
19 (T)Съобщава Своето слово на Яков,
Своите наредби и Своите решения – на Израил.
20 (U)С никой друг народ не е постъпвал така;
те не знаят Неговите решения. Алилуя.
Прослава на Божиите дела
111 Алилуя. Ще прославям Господа от все сърце
в съвета на праведните и в събранието им.
2 Велики са делата на Господа,
достойни за възхищение от всички, които Го обичат.
3 (A)Неговото дело е славно и великолепно
и Неговата справедливост пребъдва вечно.
4 (B)Той направи незабравими Своите чудеса;
Господ е щедър и милостив.
5 Дава храна на онези, които изпитват страхопочитание пред Него; Той помни вечно Своя завет.
6 Той показа силата на делата Си пред Своя народ,
за да му даде езичниците за наследство.
7 Делата на ръцете Му са истина и правосъдие;
заповедите Му са неотменими,
8 винаги непоклатими,
основани върху истина и правда.
9 Той предостави спасение на Своя народ;
установи за вечни времена Своя завет.
Свято и достойно за почит е Неговото име!
10 (C)Страхопочитанието пред Господа е начало на мъдростта;
всички, които изпълняват Неговите заповеди, постъпват благоразумно.
Възхвалата за Него ще пребъдва вечно.
Блаженство и награда за праведния
112 (D)Алилуя. Блажен е човекът, който изпитва страхопочитание пред Господа
и който обича Неговите заповеди.
2 Неговите потомци ще бъдат силни на земята;
родът на праведните ще бъде благословен.
3 (E)В неговия дом ще има изобилие и богатство
и неговата справедливост пребъдва вечно.
4 (F)Светлина изгрява за праведните в тъмнината;
тя е благодатна, милосърдна и пълна с правда.
5 Блажен е човекът, който се смилява и дава назаем;
той ще е непоколебим в думите си пред съда.
6 Той няма да се поколебае никога.
Праведникът се помни вечно.
7 Той няма да се уплаши от клевета,
сърцето му е непоколебимо, защото се уповава на Господа.
8 Сърцето му е силно: той няма да се уплаши,
когато види враговете си.
9 (G)Той щедро пръска средства, раздава на бедните;
благодеянието му пребъдва вечно;
неговата мощ ще се възвиси със слава.
10 Нечестивият вижда това и изпада в ярост,
скърца със зъби и се стопява.
Желанието на нечестивите ще пропадне.
Възхвала на името на Господа
113 Алилуя. Възхвалявайте, служители Господни,
възхвалявайте името на Господа.
2 Да бъде прославено името на Господа
отсега и завинаги.
3 От изток до запад
да бъде възхвалявано името на Господа.
4 Господ е възвисен над всички народи;
Неговата слава надвишава небесата.
5 (H)Кой е като Господа, нашия Бог,
Който обитава във висините,
6 навежда се надолу, за да гледа
по небето и по земята;
7 (I)издига слабия от прахта
и въздига бедния от калта,
8 за да го постави наред с князете,
с благородниците от народа му;
9 (J)Той настанява бездетната вкъщи
като майка, радваща се на деца!
Алилуя!
Първа част на книгата на пророк Исаия
Надпис
1 (A)Видение на Исаия, син на Амоц, което видя за Юдея и Йерусалим в дните на юдейските царе Озия, Йотам, Ахаз и Езекия:
Народът не зачита Господа
2 (B)Чуйте, небеса, и слушай, земьо, защото Господ говори: „Отгледах и издигнах синове, а те се разбунтуваха против Мене. 3 (C)Волът познава своя притежател и магарето – яслата на своя господар, но Израил не Ме познава, народът не Ме разбира.
4 (D)Уви, народе грешни, народ, натоварен с вина, зло потомство, синове покварени! Изоставихте, отхвърлихте Светия на Израил, отвърнахте се назад. 5 Защо трябва още да ви бият вас, които все още сте отстъпници? Цялата глава е в рани и цялото сърце е сломено. 6 (E)От главата до петите няма здраво място по тялото ви: рани, синини и пресни рани – непочистени, непревързани и ненамазани със зехтин.
7 Земята ви е опустошена, градовете ви са изгорени с огън; чужденци погубват пред вашите очи земята ви и става пустош, както е след разоряване от чужденци. 8 Изоставена е дъщерята на Сион като колиба в лозе, като заслон в градина с краставици, като обсаден град.“ 9 (F)Ако Господ Вседържител не беше оставил от нас един малък остатък, щяхме да станем като Содом и да заприличаме на Гомора.
Обещание за идването на Господа
3 Това е вече второ послание, което ви пиша, възлюбени. С тези послания искам да събудя у вас чисти помисли и да ви напомня 2 да не забравяте думите, изречени някога от светите пророци, и заповедта на Господа и Спасителя, дадена ви чрез апостолите. 3 (A)Най-напред е необходимо да знаете, че в последните дни ще се появят хора, отдадени на своите страсти, които ще ви се присмиват 4 и ще казват: „Къде е обещанието за Неговото пришествие? Откакто бащите ни починаха, всичко стои така, както от началото на сътворението.“ 5 (B)Но те забравят, понеже така им се иска, че чрез Божията дума небесата съществуват открай време и земята беше издигната изпод водата и сред водата. 6 (C)Поради това и тогавашният свят загина, потопен от вода. 7 А сегашните небеса и земя по Неговата дума се съхраняват за огъня и се пазят за деня на съда и гибелта на нечестивите хора.
8 (D)Единствено това не бива да убягва от вниманието ви, възлюбени, че за Господа един ден е като хиляда години и хиляда години – като един ден. 9 (E)Господ не забавя да изпълни обещанието Си, макар на някои да изглежда като забавяне. Напротив, Той е дълготърпелив към нас[a], понеже не желае някои да се погубят, а иска всички да се покаят.
10 (F)Господният ден ще дойде като крадец нощем. Тогава небесата с шум ще преминат, стихиите[b] ще пламнат и ще се разпаднат, а земята и всичко върху нея ще изгори.
Притча за десетте девици
25 (A)Тогава небесното царство ще се оприличи на десет девойки, които взеха светилниците си и излязоха да посрещнат младоженеца. 2 Пет от тях бяха благоразумни, а пет – неразумни. 3 Неразумните, като взеха светилниците си, не взеха със себе си елей; 4 а благоразумните заедно със светилниците си взеха и елей в съдовете си. 5 И понеже младоженецът се бавеше, всички задрямаха и заспаха. 6 А среднощ се чу вик: „Ето младоженецът идва, излезте да го посрещнете.“ 7 Тогава всички тези девойки станаха и приготвиха светилниците си; 8 а неразумните рекоха на благоразумните: „Дайте ни от вашия елей, защото светилниците ни гаснат. 9 Но благоразумните в отговор им казаха: ‘Да не би да не стигне за нас и за вас, идете по-добре при продавачите и си купете.’ 10 А когато те отидоха да купят, пристигна младоженецът и готовите влязоха с него на сватбата, и вратата се затвори. 11 После дойдоха и другите девойки и извикаха: ‘Господарю, господарю, отвори ни!’ 12 (B)А той им отвърна и рече: ‘Истината ви казвам, не ви познавам.’ 13 (C)И тъй, бъдете будни, защото не знаете нито деня, нито часа, когато ще дойде Синът човешки[a].“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.