Book of Common Prayer
Песен на заточениците във Вавилон
137 (A)Край реките на Вавилония – там стояхме
и плачехме, когато си спомняхме за Сион.
2 (B)Ние окачихме арфите си
на върбите в тази земя,
3 защото там искаха песни от нас,
пленените,
а нашите мъчители – ликувания:
„Пейте ни от сионските песни!“
4 Как да запеем песен за Господа
на чужда земя?
5 Десницата ми да изсъхне,
ако те забравя, Йерусалиме!
6 (C)Езикът ми да залепне на небцето ми, ако не те помня,
ако не поставя Йерусалим по-високо от радостта си!
7 (D)Припомни, Господи, на Едомовите синове деня,
когато Йерусалим беше завладян! Те крещяха:
„Срутете го, срутете го до основите му!“
8 (E)Дъще Вавилонска, опустошителко,
блажен е онзи, който ти въздаде
за това, което ти ни направи!
9 (F)Блажен е онзи, който грабне и разбие в скала малките ти деца!
Блажен е онзи народ, на когото Господ е Бог
Да бъде прославен Господ, моята скала,
Който учи ръцете ми на бой,
пръстите ми на война!
2 (C)Ти си моя милост и моя крепост,
мое прибежище и мой избавител,
моя защита – у Тебе намерих убежище;
Ти правиш народите да ми се подчиняват.
3 (D)Господи! Какво е човекът, че се грижиш за него,
човешкият син, че му обръщаш внимание?
4 (E)Човекът е като дъх;
дните му приличат на изчезваща сянка.
5 (F)Господи, наведи Своите небеса и слез;
удари планините и те ще задимят;
6 (G)изпрати светкавица и ги разпилей;
прати стрелите Си и ги разпръсни;
7 (H)простри ръцете Си от висините,
избави ме и ме спаси от буйните води,
от насилието на чужденци,
8 на които устата им говори невъздържано
и десницата им е десница на лъжата.
9 (I)Боже, нова песен ще изпея за Тебе,
на десетострунна арфа ще възпея Тебе,
10 (J)Който даваш победа на царете,
избавяш Своя служител Давид от погубващ меч.
11 Избави ме и ме спаси от насилието на чужденци,
на които устата им говори невъздържано
и десницата им върши клетвопрестъпление.
12 (K)Нека нашите синове бъдат като отгледани растения,
когато напълно израснат през времето на младостта си,
нашите дъщери – като изваяни колони,
предназначени за палати.
13 (L)Нека нашите хамбари
да бъдат пълни с всякакви храни;
нашите стада да се плодят
с хиляди по пасищата ни;
14 (M)добитъкът ни да бъде угоен;
да няма по нашите площади нито нещастие,
нито несполука, нито плач.
15 (N)Блажен е този народ, който има това!
Блажен е онзи народ, на когото Господ е Бог!
Величието на Божието творение
104 (A)Величай, душо моя, Господа!
Господи, Боже мой, Ти си дивно велик;
със слава и величие си облечен.
2 (B)Ти се обличаш в светлина като с дреха,
разпростираш небесата като покрив на шатър;
3 (C)Ти градиш над небесните води Своите горни чертози,
правиш облаците Своя колесница,
шестваш върху крилете на вятъра.
4 (D)Ти правиш ветровете Свои вестители,
огнените пламъци – Свои служители.
5 Ти си поставил земята на твърди основи:
тя няма да се поклати за вечни времена.
6 Покрита беше с водни стихии като с дреха;
водите покриваха планините.
7 От Твоята заплаха те побягваха,
от трясъка на Твоя гръм бързо отминаваха;
8 издигаха се по планините, снишаваха се в долините
до мястото, което им беше определил.
9 (E)Ти си поставил предел, който водните стихии няма да преминат
и няма да се върнат отново да покрият земята.
10 Ти превърна изворите в потоци
и те текат между планините,
11 поят всички диви зверове
и дивите магарета утоляват жаждата си.
12 (F)Край тях обитават небесни птици,
сред клоните издигат гласовете си.
13 Ти напояваш планините от Своите височини,
с плодовете на Твоите дела се насища земята.
14 Ти правиш да растат трева за добитъка
и растения за полза на човека
и така произвеждаш от земята храна
15 (G)и вино, което весели сърцето на човека,
и маслиново масло, от което блести лицето му,
и хляб, който дава сила на човешкото сърце.
16 Насищат се дърветата на Господа,
ливанските кедри, които Той насади;
17 по тях птиците си правят гнезда,
кипарисите са жилища на щъркелите,
18 високите планини са жилища на козлите,
а скалите са убежища на зайците.
19 Той направи луната да отмерва времената,
слънцето да знае кога да залязва.
20 Ти разстилаш тъмнина, настъпва нощ
и тогава бродят всички горски зверове;
21 (H)млади лъвове реват за плячка
и искат от Бога храна за себе си.
22 Когато слънцето изгрее, те се прибират
и лягат в своите леговища.
23 Човек отива по делата си
и се труди до вечерта.
24 Господи, колко многобройни са делата Ти!
Всички тях Си създал с мъдрост;
земята е пълна с Твоите творения.
25 Ето това огромно и пространно море!
Там има безброй морски твари,
малки и големи живи същества.
26 Там плават кораби,
там е онзи левиатан[a], който си създал да се гмурка в него.
27 Всички те от Тебе очакват
да им дадеш храна навреме.
28 Даваш им и те я събират,
отваряш ръката Си и те се насищат изобилно.
29 (I)Скриваш лицето Си и те се ужасяват,
отнемаш диханието им и те умират,
и отново се връщат в пръстта.
30 Изпращаш Духа Си и те биват създадени.
Така обновяваш лицето на земята.
31 Славата на Господа да пребъдва за вечни времена!
Да се весели Господ за делата Си!
32 (J)Погледне ли към земята, тя се тресе;
допре ли се до планините, те димят.
33 (K)Ще пея на Господа, докато съм жив,
ще величая моя Бог, докато съществувам.
34 Нека Му бъде приятна моята песен;
ще се веселя в името на Господа.
35 Нека изчезнат грешниците от земята
и да няма вече нечестиви!
Величай, душо моя, Господа! Алилуя![b]
12 А ето бедствието, с което Господ ще порази всички народи, които са воювали против Йерусалим: плътта им ще изтлее, докато още стоят на краката си, очите им ще се стопят във вдлъбнатините си и езикът им ще изсъхне в устата им.
13 (A)В този ден сред тях ще настане голям смут от Господа: всеки ще хване ръката на другия, всеки ще вдигне ръка против ръката на ближния си. 14 Юдея също ще воюва в Йерусалим и тогава ще бъде събрано богатството на всички околни народи – злато, сребро и дрехи в голямо изобилие. 15 Такова бедствие ще порази коне, мулета, камили, осли и всякакъв добитък, който се намира в стана им.
Ново служение на Бога
16 (B)А след това всички оцелели от народите, тръгнали против Йерусалим, ще идват всяка година да се покланят на Царя, на Господа Вседържителя, и да празнуват празника Шатри. 17 И ако някое от земните племена не отиде в Йерусалим да се поклони на Царя, на Господа Вседържителя, за него няма да има дъжд. 18 Ако египетското племе не тръгне на път, за да дойде, и за него няма да има дъжд, – ще го постигне бедствието, с което Господ ще порази народите, които няма да дойдат да празнуват празник Шатри. 19 Такова ще бъде наказанието на Египет и на всички народи, които не дойдат да празнуват празника Шатри.
20 В този ден и върху звънците на конете ще стои: „Посветен на Господа“, а котлите в Господния дом ще бъдат като жертвените блюда пред олтара. 21 И всички котли в Йерусалим и в Юдея ще бъдат посветени на Господа Вседържителя. Всички, които принасят жертва, ще идват, ще ги взимат и ще варят в тях. В този ден вече няма да има нито един хананеец в дома на Господа Вседържителя.
Иисус Христос – образец за живот
2 И тъй, ако имате насърчение чрез Христос, утеха от любовта, общение с Духа, ако имате милосърдие и състрадание – 2 (A)направете радостта ми пълна: имайте едни мисли, една и съща любов, бъдете единодушни и единомислени. 3 (B)Не правете нищо от съперничество или от тщеславие, но нека всеки смирено да смята другия за по-горен от себе си. 4 Не се грижете всеки само за себе си, но и за другите.
5 Вие трябва да имате същите мисли, каквито е имал Иисус Христос.
6 (C)Той, Който беше Бог по природа[a], не се възползва от равенството си с Бога, 7 (D)но унизи Себе Си, като стана служител и се уподоби на човек. А когато се яви като човек, 8 Той смири Себе Си и стана послушен дори до смърт – до смъртта на кръста. 9 (E)Затова Бог Го извиси и Му даде име, което е над всяко име, 10 (F)тъй че в името на Иисус да преклони колене всичко, което е на небето, на земята и под земята, 11 и всяка уста да изповяда за слава на Бог Отец: „Иисус Христос е Господ.“
41 (A)А когато наближи и видя града, заплака за него 42 и рече: „Да беше и ти узнал поне в този ден какво ти носи мир! Но сега това е скрито от очите ти. 43 Защото ще настанат за тебе дни, когато враговете ти ще те заградят с окопи, ще те обкръжат и отвсякъде ще те притиснат. 44 И ще съсипят тебе, и децата ти ще избият, и няма да оставят в тебе камък върху камък, защото ти не узна времето, когато Бог те посети.“
Изгонване на търговците от храма
45 (B)И като влезе в храма, започна да гони онези, които продаваха и купуваха в него. 46 (C)Тогава им рече: „Писано е: ‘Домът Ми е дом за молитва’, а вие го превърнахте в разбойнически вертеп.“
47 (D)(E)И поучаваше всеки ден в храма. А първосвещениците, книжниците и народните стареи търсеха как да Го погубят. 48 Но не знаеха какво да сторят, защото целият народ се бе струпал около Него да Го слуша.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.