Book of Common Prayer
Вечният Цар
93 (A)Господ е Цар, облечен с величие;
Господ е облечен и препасан със сила,
затова светът е укрепен
и няма да се поклати.
2 (B)Твоят престол е утвърден открай време.
Ти си вечен.
3 Господи, реките се надигат,
водните потоци усилват шума си,
речните вълни бушуват.
4 Силни са бученето на водите и тътенът на морския вълнолом,
но по-силен е Господ от небесните висини.
5 Твоите правила са неизменни
и Твоят дом, Господи, наистина е свят завинаги.
Поклонение пред Господа
96 (A)(B)Запейте на Господа нова песен,
пей на Господа ти, цяла земьо!
2 Пейте на Господа, възхвалявайте името Му,
всеки ден разгласявайте извършеното от Него спасение.
3 (C)Разгласявайте между народите Неговата слава
и Неговите чудеса между всички племена.
4 (D)Господ е велик и достоен за възхвала,
Той е по-страшен от всички божества.
5 (E)Всички божества на народите са само идоли,
а Господ създаде небесата.
6 Славата и величието са пред Него,
силата и великолепието са в светилището Му.
7 (F)Вие, племена на народите, възхвалявайте Господа,
възхвалявайте славата и силата на Господа;
8 въздайте слава на името на Господа,
носете жертвени приноси и идете в Неговите храмови дворове.
9 Поклонете се на Господа при святото Му явяване.
Трепери пред Него ти, цяла земьо!
10 (G)Възвестете сред народите: „Господ царува!
Той утвърди земята и тя няма да се поклати.
Той ще съди народите справедливо.“
11 Да се веселят небесата и да тържествува земята;
да ликува морето и всичко, което го изпълва;
12 (H)нека се радват полето и всичко, което е по него,
и да ликуват всички дървета в гората
13 (I)пред Господа, защото Той идва,
идва да съди земята.
Той ще съди света справедливо
и народите – със Своята истина.
Псалом на възхвалата и надеждата
34 (A)Псалом на Давид, когато той се бе престорил на безумен пред Авимелех, беше изгонен от него и си отиде.
2 [a] Ще величая Господа по всяко време;
възхвалата за Него нека винаги да бъде в устата ми.
3 Душата ми ще се хвали с Господа;
смирените ще чуят и ще се зарадват.
4 Величайте Господа заедно с мене
и да възхвалим заедно името Му.
5 Помолих се на Господа и Той ме чу,
от всички мои страхове ме избави.
6 Обърнете поглед към Него и ще засияете от радост,
и лицата ви няма да се посрамят.
7 Ето безпомощният викна и Господ чу
и го спаси от всичките му неволи.
8 Ангелът на Господа закриля тези, които благоговеят пред Него, и ги избавя.
9 (B)Вкусете и ще видите колко благ е Господ!
Блажен е човекът, който се уповава на Него!
10 Бъдете благоговейни пред Господа всички вие, които сте Негови,
защото онези, които благоговеят пред Него, ще имат всичко, от което се нуждаят.
11 Дори лъвовете изпадат в беда и търпят глад,
а онези, които търсят Господа, няма да бъдат лишени от никакво благо.
12 Елате, деца, послушайте ме:
на страхопочитание пред Господа ще ви науча.
13 (C)Иска ли човекът да живее
и обича ли дълголетие, за да се наслаждава на блага?
14 Нека да пази езика си от зло
и своята уста – от лъжливи думи;
15 (D)нека се отклонява от зло и да прави добро;
да търси мир и да се стреми към него.
16 Очите на Господа бдят над праведните
и ушите Му слушат техните вопли.
17 Но лицето на Господа е против злодеите,
за да изличи спомена за тях от земята.
18 Праведните викат и Господ ги чува
и ги избавя от всичките им скърби.
19 (E)Господ е близо до съкрушените сърца
и ще спаси смирените по дух.
20 Много са страданията на праведника,
но Господ ще го избави от всички тях.
21 (F)Той ще запази всичките му кости;
ни една от тях няма да се строши.
22 Злото убива грешника
и онези, които мразят праведника, загиват.
23 Господ избавя душите на Своите служители
и никой от онези, които се уповават на Него, няма да бъде осъден.
Използване на дарбите в богослужението
14 (A)Силно се стремете към любовта, проявявайте усърдие към духовните дарби, а особено към пророчестване, 2 (B)защото онзи, които говори непознат език, говори не на хора, а на Бога, понеже никой не разбира, но той с духа си изговаря тайни. 3 Онзи обаче, който пророчества, той говори на хора за поука, наставление и утеха. 4 Който говори непознат език, себе си поучава, а който пророчества, поучава църквата. 5 (C)Желая всички да говорите разни езици, но още повече – да пророчествате, защото този, който пророчества, е по-важен от онзи, който говори езици, освен ако ги тълкува, за да поучи църквата.
6 Ако сега, братя, дойда при вас и говоря непознати езици, каква полза ще ви принеса, щом не ви говоря било чрез откровение или знание, било чрез пророчество или поучение? 7 И бездушните предмети като кавал или гусла, които издават звуци, ако не издадат разделни звукове, как ще се познае какво се свири на кавала или на гуслата? 8 И ако тръбата издаваше неопределен звук, кой щеше да се приготви за битка? 9 Също така и вие, ако не изговаряте с езика си разбрани думи, как ще се разбере какво казвате? Защото ще говорите на вятъра. 10 Има кой знае колко много езици в света и никой от тях не е безсмислен; 11 ако обаче не разбирам езика, който се говори, за говорещия ще бъда чужденец и говорещият ще бъде чужденец за мене. 12 Също така и вие, понеже ревностно желаете духовни дарби, стремете се да получите в изобилие онези от тях, които са за поука на църквата.
Притча за работниците на лозето
20 „Защото небесното царство прилича на стопанин, излязъл рано сутрин да наеме работници за лозето си. 2 Той се услови с работниците за по динарий на ден и ги прати на лозето си. 3 А като излезе около девет часа, видя други да стоят на пазара ненаети. 4 И на тях рече: ‘Идете и вие на лозето ми и ще ви дам, каквото се полага.’ Те отидоха. 5 Пак излезе към дванадесет и към три часа и направи същото. 6 Като излезе към пет часа, намери други да стоят ненаети и им каза: ‘Защо стоите тук цял ден без работа?’ 7 Те му отговориха: ‘Никой не ни е наел.’ Той им каза: ‘Идете и вие на лозето ми и ще получите, каквото се полага.’ 8 (A)А когато се мръкна, собственикът на лозето каза на своя управител: ‘Повикай работниците и им плати надницата, като започнеш от последните, та до първите.’ 9 И като дойдоха наетите в пет часа следобед, получиха по динарий. 10 А като дойдоха първите, помислиха, че ще вземат повече, но и те получиха по динарий. 11 И като получиха, зароптаха против стопанина 12 и казаха: ‘Тези, последните, работиха един час, а ти ги постави наравно с нас, които понесохме тежестта на деня и жегата.’ 13 А той в отговор каза на един от тях: ‘Приятелю, аз не те онеправдавам. Нали за по динарий се услови ти с мене? 14 Взимай си своето и си иди. А на този, последния, аз искам да дам, колкото и на тебе. 15 Нима не мога да правя с парите си, каквото искам? Или окото ти е завистливо, понеже съм добър?’ 16 (B)Така последните ще станат първи, а първите – последни. Защото мнозина са звани, но малцина – избрани.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.