Book of Common Prayer
Радостна песен при влизане в храма
На Господа принадлежат земята и всичко, което я изпълва –
светът и всичките му обитатели.
2 Той е Този, Който положи нейните основи върху морета
и върху реки я затвърди.
3 (C)Кой ще се изкачи на планината на Господа,
кой ще застане на Неговото свято място?
4 (D)Този, чиито ръце са невинни и сърцето – чисто,
който не е мамил и не се е клел лъжливо, –
5 той ще получи благословение от Господа
и справедливост от Бога, своя Спасител.
6 Такъв е родът на онези, които Го търсят,
които търсят Твоето лице, Боже на Яков!
7 (E)(F)Повдигнете, порти, свода си, широко се разтворете, вечни порти,
и ще влезе Царят на славата[a]!
8 Кой е този Цар на славата? –
Могъщият и силният Господ,
силният в битки Господ.
9 Повдигнете, порти, свода си,
широко се разтворете, вечни порти,
и ще влезе Царят на славата!
10 Кой е този Цар на славата? –
Господ Вседържител,
Той е Царят на славата.
Божието величие в природата
Отдайте на Господа, вие, синове Божии,
отдайте на Господа слава и величие!
2 Отдайте слава на името на Господа.
Поклонете се пред Господа при Неговата свещена поява!
3 (C)Гласът на Господа ехти над водите;
Бог на славата гърми.
Господ е над многото води.
4 Гласът на Господа мощно звучи,
гласът на Господа е величествен.
5 Гласът на Господа поваля кедри;
Господ събаря даже ливанските кедри:
6 (D)Той кара планината Ливан да скача като телец
и планината Хермон – като млад бик.
7 Гласът на Господа мята огнен пламък.
8 Гласът на Господа разтърсва пустиня,
Господ разтърсва пустинята Кадес.
9 Гласът на Господа прави да раждат кошутите
и оголва горите.
И в храма Му всичко възклицава: „Слава!“
10 Господ е седял на трон над потопа.
Господ ще седи като цар за вечни времена.
11 Господ ще даде сила на Своя народ,
Господ ще благослови с мир Своя народ.
Божието величие и човешкото достойнство
8 За първия певец. На гетски струнен инструмент. Псалом на Давид.
2 [a] Господи, Боже наш, колко е величествено Твоето име по цялата земя!
Твоята слава се простира над небесата.
3 (A)От устата на деца и кърмачета
Ти си подготвил похвала.
4 Когато гледам Твоите небеса, делото на Твоите пръсти,
луната и звездите, които си поставил, казвам си:
5 (B)(C)„Какво е човекът, та го помниш,
и човешкото същество, та се грижиш за него?“
6 (D)Понижил си го малко спрямо ангелите,
със слава и чест си го увенчал.
7 (E)Поставил си го да владее над делата на Твоите ръце.
Покорил си всичко под краката му:
8 волове и овце,
така също и дивите животни;
9 птиците в небето и рибите в морето,
всичко, което прекосява морските води.
10 Господи, Боже наш,
колко е величествено Твоето име по цялата земя!
Любовта към Божия дом
84 За първия певец. За съпровод с гетски музикален инструмент. Псалом на Кореевите синове.
2 [a] Колко са ми любими Твоите жилища, Господи Вседържителю!
3 (A)Душата ми копнее и жадува за Господните дворове;
сърцето ми и плътта ми възхваляват живия Бог.
4 (B)Птицата си намира жилище
и лястовицата – гнездо за себе си
и за своите малки при Твоите олтари, Господи Вседържителю,
Царю мой и Боже мой!
5 Блажени са, които живеят в Твоя дом;
те постоянно ще Те хвалят.
6 Блажени са онези, чиято сила е в Тебе
и сърцата им се издигат към Тебе.
7 (C)Те преминават през долината на плача,
превръщат я в извор
и ранен дъжд я благославя;
8 силата им расте с всяка крачка,
представят се пред Бога на Сион.
9 Господи, Боже Вседържителю!
Чуй молбата ми, послушай ме, Боже на Яков!
10 Боже, Закрилнико наш, погледни
и виж лицето на Своя помазаник,
11 защото един ден в Твоите дворове
е по-добър от хиляда,
а да стоя на прага на дома на моя Бог е по-добре,
отколкото в шатрата на греха!
12 Понеже Господ Бог е слънце и щит;
Той раздава благост и слава.
Не лишава от добрини тези, които ходят по пътя на истината.
13 Господи Вседържителю,
блажен е онзи, който се надява на Тебе.
27 (A)(B)Вие заедно сте Христово тяло, а поотделно сте Негови части. 28 И Бог постави в Църквата всеки на определеното му място: първо апостоли, после пророци, трето учители, после такива, които имат сили да вършат чудеса и дарби за лекуване, сетне застъпници за другите, ръководители и такива, които говорят разни езици. 29 Нима всички са апостоли? Или всички са пророци? Всички ли са учители? Всички ли са чудотворци? 30 Всички ли имат дарби да лекуват? Всички ли говорят разни езици? Всички ли ги тълкуват? 31 Стремете се ревностно към по-съвършени дарби. А сега ще ви покажа един още по-възвишен път.
Химнът на любовта
13 Дори да говоря всички човешки езици, а и ангелските, ако нямам любов, аз съм като бездушно звънтяща мед или ечащ цимбал. 2 (C)Дори да имам пророческа дарба и да владея всички тайни и цялото знание, дори да имам толкова силна вяра, че и планини да премествам, ако нямам любов, нищо не съм. 3 Дори да раздам всичко, което притежавам, да предам и тялото си, за да бъда изгорен на клада[a], ако нямам любов, нищо не ми е от полза.
4 (D)Любовта е дълготърпелива, пълна с доброта, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее, 5 не безчинства, не търси своята изгода, не се дразни, не е злопаметна, 6 не се радва на несправедливостта, а се радва на правдата, 7 всичко прощава, на всичко се доверява, на всичко се надява, всичко претърпява.
8 Любовта никога не умира. Ако има пророчества, те ще престанат, ако се говорят езици, ще замлъкнат, ако е знание, ще изчезне, 9 защото нашите знания са откъслечни и пророчествата ни са откъслечни, 10 но когато дойде съвършенството, тогава тази откъслечност ще изчезне. 11 Когато бях дете, като дете говорех, като дете мислех, като дете преценявах, но когато станах мъж, изоставих детското. 12 (E)Защото сега гледаме смътно, като в огледало[b], а тогава ще гледаме лице в лице; сега зная откъслечно, а тогава ще узная в пълнота, както и Бог ме позна. 13 А сега остават тези три неща: вярата, надеждата и любовта, но най-велика от тях е любовта.
21 (A)Тогава Петър се приближи до Него и попита: „Господи, до колко пъти да прощавам на своя брат, когато съгреши против мене – до седем пъти ли?“ 22 Иисус му отговори: „Не ти казвам до седем, а до седемдесет пъти по седем.
Притча за безмилостния слуга
23 Затова небесното царство е подобно на цар, който поиска да си уреди сметките със слугите си. 24 Когато той започна да урежда сметките, доведоха при него един, който му дължеше десет хиляди таланта. 25 А понеже той нямаше с какво да заплати, господарят му заповяда да продадат него и жена му, и децата му, и всичко, каквото имаше, и да заплати. 26 Тогава слугата падна на колене, кланяше му се и казваше: Господарю, имай търпение към мене и всичко ще ти изплатя!“ 27 Господарят се смили над този слуга, освободи го и опрости дълга му. 28 А слугата, като излезе, намери един от другарите си, който му дължеше сто динария, и като го хвана, душеше го и казваше: „Изплати ми, каквото ми дължиш!“ 29 Тогава другарят му се хвърли в краката му и го молеше: „Имай търпение към мене и ще ти се издължа!“ 30 Но този не пожела, а отиде и го хвърли в тъмница, докато изплати дълга си. 31 Другарите му, като видяха станалото, много се огорчиха и отидоха, та разказаха на господаря си всичко, което се беше случило. 32 Тогава господарят му го повика и му казва: „Лукави рабе, аз ти опростих целия онзи дълг, защото ми се примоли, 33 (B)не трябваше ли и ти да се смилиш над другаря си, както и аз се смилих над тебе? 34 (C)И като се разгневи господарят му, предаде го на мъчителите, докато му изплати целия дълг. 35 (D)Така и Моят небесен Отец ще постъпи с вас, ако всеки от вас не прости от сърце на своя брат прегрешенията му[a].“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.