Book of Common Prayer
Песен за избавлението
30 (A)Псалом на Давид. Песен при освещаване на храма.
2 [a] Господи, ще Те възхваля, защото ме въздигна
и не остави враговете ми да тържествуват над мене.
3 Господи, Боже мой, виках към Тебе
и Ти ме изцели.
4 (B)Господи, Ти изведе душата ми от ада
и ме запази, за да не сляза в гроба.
5 (C)Пейте пред Господа, вие, които сте Негови,
прославяйте Неговото свято име.
6 (D)Защото гневът Му е за миг,
благоволението Му – за цял живот.
Вечер настъпва плач,
а сутрин – отново радост.
7 В своето благоденствие си казах:
„Няма да се поколебая никога.“
8 (E)Господи,
Ти беше ме поставил на здрава планина по благоволението Си.
Но Ти скри лицето Си и аз се смутих.
9 Към Тебе, Господи, тогава виках
и на своя Господ се помолих:
10 (F)„Каква полза от кръвта ми, когато сляза в гроба?
Ще Те слави ли пръстта?
Ще възвестява ли тя Твоята истина?
11 Чуй, Господи, и се смили над мене.
Господи, бъди ми помощник!“
12 (G)Ти превърна тъгата ми в ликуване,
сне от мене вретището и ме заобиколи с веселие.
13 Затова Те прославям и няма да замлъкна.
Господи, Боже мой, вечно ще Те славя!
Псалом, посветен на покаянието
32 (A)(B)Псалом на Давид. Поучителен.
Блажен е онзи, чието беззаконие е простено
и чийто грях е покрит!
2 Блажен е онзи човек, на когото Господ няма да вмени грях
и в чийто дух няма лукавство!
3 (C)Костите ми отъняха от всекидневното ми охкане,
когато не изповядвах своите грехове,
4 защото Твоята ръка ден и нощ тежеше над мене;
изчезна моята сила като през лятна засуха.
5 (D)Но аз изповядах греха си пред Тебе и не скрих вината си.
Аз казах: „Ще изповядам пред Господа своите престъпления“,
и Ти прости вината за греха ми.
6 Затова нека всеки праведник Ти се помоли,
когато се нуждае,
и тогава големите вълни
няма да го достигнат.
7 Ти си моя закрила: Ти ме пазиш от скръб,
обграждаш ме с песни на избавление.
8 (E)„Ще те надаря с разум – казва Бог, –
ще ти посоча пътя, по който да вървиш;
ще те съветвам,
Моето око бди над тебе.“
9 „Не бъдете като кон и като муле,
които нямат разум.
Техните челюсти трябва да се обуздават с юзда и оглавник,
за да ти се покоряват.“
10 Много са бедите, отредени за нечестивия,
а този, който се уповава на Господа,
него го обгръща милост.
11 (F)Радвайте се заради Господа и ликувайте, праведници;
тържествувайте вие, всички чисти по сърце.
Копнеж по Бога при бедствие
42 За първия певец. Песен на Кореевия хор.
2 (A)[a] Както елен жадува за изворна вода,
така душата ми жадува за Тебе, Боже!
3 (B)Душата ми жадува за Бога, за живия Бог:
„Кога ще дойда и ще се явя пред Бога?“
4 (C)Сълзите ми бяха хляб за мене ден и нощ,
докато околните ми говореха по цял ден: „Къде е сега твоят Бог?“
5 Сърцето ми се свива, когато си спомня
как ходех с множеството хора,
влизах с тях в Божия храм,
като възклицавах и благодарях
заедно с празнуващото множество.
6 Защо униваш, моя душо,
и защо се безпокоиш?
Уповавай се на Бога; защото още ще прославям своя Бог
заради спасението, идващо от Него.
7 Боже мой, душата ми унива в мене.
Затова си спомням за Тебе молитвено в земята на Йордан,
на планината Хермон, на планината Мицар.
8 (D)Бездна призовава бездна с гласа на Твоите водопади.
Всички Твои вълни и талази преминаха над мене.
9 Денем Господ ще покаже милосърдието Си
и нощем песента ми за Него ще бъде с мене,
моята молитва към Бога на моя живот.
10 (E)Ще кажа на Бога, Който е моя скала:
„Защо си ме забравил?
Защо ходя натъжен заради притеснението от неприятеля?
11 Сякаш костите ми се трошат, когато враговете ми се гаврят с мене
и казват: ‘Къде е твоят Бог?’“
12 Защо униваш, моя душо,
и защо се безпокоиш?
Уповавай се на Бога; защото още ще прославям своя Бог
заради спасението, идващо от Него.
Молитва за помощ в беда
43 Съди ме, Боже, и защити ме в делото ми против този неблагочестив народ!
Избави ме от лукав и зъл човек,
2 защото Ти си Бог на моето прибежище! Защо си ме отхвърлил?
Защо трябва да ходя натъжен заради притеснението от неприятеля?
3 Изпрати Своята светлина и Своята истина!
Нека те ме водят и ме доведат до Твоята свята планина
и до мястото, където Ти пребиваваш.
4 (F)Тогава ще се доближа до Божия жертвеник,
до Бога на моята радост и веселие,
и с гусла ще Те славословя, Боже, Боже мой!
5 Защо униваш, моя душо,
и защо се безпокоиш? Уповавай се на Бога;
защото още ще прославям своя Бог заради спасението, идващо от Него.
Ангелът с малкия свитък
10 (A)И видях друг силен ангел да слиза от небето, обвит в облак, с дъга над главата си, с лице като слънце, а нозете му като огнени стълбове. 2 В ръката си държеше малък разгънат свитък. Той постави десния си крак върху морето, а левия – върху земята, 3 (B)и извика с висок глас, както лъв реве. А когато извика, седемте гръма заговориха със своите гласове. 4 (C)И когато седемте гръма заговориха, реших да пиша, но чух глас от небето да казва: „Запази в тайна това, което казаха седемте гръма, а не го записвай.“
5 (D)И ангелът, когото видях да стои върху морето и върху земята, вдигна дясната си ръка към небето 6 (E)и се закле в Онзи, Който живее вечно и Който сътвори небето и каквото е на него, земята и каквото е по нея, и морето и каквото е в него: „Няма повече да се отлага. 7 (F)В дните, когато затръби тръбата на седмия ангел, ще се изпълни тайната на Бога, както Той я беше благовестил на онези, които Му служеха – пророците.“
8 И гласът, който бях чул откъм небето, ми заговори отново и каза: „Иди, вземи разгънатия малък свитък от ръката на ангела, който стои върху морето и върху земята!“ 9 (G)Тогава отидох при ангела и му казах да ми даде малкия свитък. А той ми рече: „Вземи и го изяж! В стомаха ти ще бъде горчив, но в устата ти ще бъде сладък като мед.“
10 И взех малкия свитък от ръката на ангела и го изядох. В устата ми беше сладък като мед, но като го изядох, стана ми горчиво в стомаха. 11 И ми каза: „Ти трябва отново да пророкуваш за много племена, народи, езици и царе.“
Учението на Иисус Христос за молитвата
11 Веднъж Иисус се молеше на едно място. Когато свърши молитвата, един от Неговите ученици Му рече: „Господи, научи ни да се молим, както и Йоан научи учениците си.“ 2 (A)А Той им отвърна: „Когато се молите, казвайте: ‘Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име, да дойде Твоето царство, да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята[a], 3 насъщния ни хляб давай ни всеки ден, 4 и прости на нас греховете ни, защото и ние сами прощаваме на всеки наш длъжник и не ни подлагай на изкушение, но ни избави от лукавия’.“
5 (B)След това им каза: „Да речем, че някой от вас има приятел и отива при него посреднощ, и му казва: ‘Приятелю, дай ми назаем три хляба, 6 защото един приятел ми дойде от път и нямам какво да му сложа.’ 7 А онзи отвътре му отговаря: ‘Не ме безпокой, вратата е вече заключена, а децата ми са с мене в леглото, не мога да стана и да ти дам’. 8 Но Аз ви казвам: дори той и да не стане, за да му даде, понеже му е приятел, все пак заради неговата настойчивост ще стане и ще му даде, колкото иска.
9 (C)Затова ви казвам: искайте и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори; 10 защото всеки, който иска, получава, и който търси, намира, и на този, който хлопа, ще се отвори. 11 И кой баща от вас, ако синът му поиска хляб, ще му даде камък, или ако поиска риба, ще му даде змия вместо риба, 12 или ако поиска яйце, ще му даде скорпион? 13 И тъй, ако вие, колкото и да сте греховни, умеете да давате добри неща на децата си, то колко повече Небесният Отец ще даде Светия Дух на онези, които Му искат.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.