Book of Common Prayer
Молитва на скърбящия праведник
31 За първия певец. Псалом на Давид.
2 (A)Господи, при Тебе търся убежище, за да не се посрамя никога.
Избави ме по силата на Своята справедливост,
3 (B)наклони ухо към мене, побързай да ме избавиш.
Бъди ми здрава скала, дом за прибежище, за да ме спасиш,
4 защото Ти си моя скала и моя крепост;
води ме и ме насочвай заради Своето име.
5 Ти ме избавяш от примката, която тайно са ми поставили,
защото Ти си моето спасение.
6 (C)В Твоята ръка предавам своя дух;
Господи, Боже на истината, Ти ще ме избавиш.
7 Мразя почитателите на суетните идоли,
а се уповавам на Господа.
8 Ще се радвам и ще се веселя заради Твоето милосърдие,
защото Ти милостиво погледна на злочестието ми, п
омогна на моята душа в притеснението
9 и не ме предаде в ръцете на врага;
постави краката ми на просторно място.
10 Господи, смили се над мене, защото се страхувам;
чезнат от скръб окото ми, моята душа и моето тяло.
11 (D)Животът ми отминава в скръб и годините ми – във въздишки;
силата ми изнемощя от моето страдание
и моите кости изсъхнаха.
12 (E)Станах за присмех на всичките си врагове,
посмешище пред моите съседи
и плашило за моите познати;
които ме видят на улицата, бягат от мене.
13 Забравен съм в сърцата, като че съм мъртъв;
заприличах на разбит съд,
14 (F)защото слушам клеветите на мнозина;
около мене е само ужас –
те се наговарят против мене
и замислят да отнемат живота ми.
15 Но на Тебе, Господи, аз се уповавам и казвам:
„Ти си мой Бог.“
16 Броят на годините ми е в Твоята ръка;
избави ме от ръцете на моите врагове –
от тези, които ме преследват.
17 Яви на Своя служител светлината на Своето лице;
спаси ме със Своето милосърдие.
18 Господи, нека не се посрамя,
защото Тебе призовавам;
а нечестивите да се посрамят
и да слязат в ада.
19 Да онемеят лъжливите уста,
които говорят против праведните с дръзка гордост и презрение.
20 Господи, колко много са у Тебе благата,
които пазиш за онези, които благоговеят пред Тебе,
и които приготви пред хората
за онези, които се уповават на Тебе.
21 (G)Ти ги укриваш под закрилата на Своя поглед
от човешки замисли,
скриваш ги под сянка от заговори.
22 Да бъде прославен Господ,
защото прояви Своята чудна милост към мене,
когато бях като крепост под обсада.
23 В смущението си аз мислех:
отхвърлен съм от Твоите очи.
Но Ти чу гласа на молитвата ми,
когато Те призовавах.
24 (H)Обичайте Господа, вие, всички Негови праведници.
Господ закриля верните
и наказва онези, които постъпват горделиво, както заслужават.
25 Бъдете силни и нека крепне сърцето ви,
всички вие, които се уповавате на Господа!
Молитва за помощ
35 Псалом на Давид.
Господи, води борба с онези, които се борят с мене,
и срази онези, които се сражават с мене;
2 вземи оръжие и щит
и се вдигни да ми помогнеш.
3 Размахай копие и секира срещу моите гонители.
Кажи на душата ми: „Аз съм твое спасение!“
4 (A)В безчестие и срам да потънат
онези, които посягат на живота ми;
да отстъпят и да се покрият с безчестие
онези, които замислят зло срещу мене.
5 (B)Да бъдат те като плява пред вятъра
и Господен ангел да ги прогонва.
6 (C)Да бъде пътят им тъмен и хлъзгав
и Господен ангел да ги преследва,
7 защото без причина заложиха мрежата си за мене,
без причина изкопаха яма за душата ми.
8 (D)Върху всеки един от тях да дойде неочаквана погибел
и мрежата му, която е скрил за мене, да улови самия него;
нека падне в нея и да загине.
9 А моята душа ще се радва заради това, което стори Господ,
ще се весели за спасението, дошло от Него.
10 (E)Цялото ми същество ще възвести:
„Господи, кой е като Тебе,
Който избавяш слаб от силен,
беден от грабителя му?“
11 (F)Злостни свидетели се надигнаха против мене:
разпитват ме за това, което аз не зная;
12 (G)отвръщат ми със зло за доброто,
аз съм изоставен и самотен.
13 А когато те бяха болни,
обличах вретище[a],
изтощавах душата си с пост
и сърцето ми се изля в молитва.
14 Постъпвах така, като че за мой приятел, за мой брат се молех;
ходех тъжен, с наведена глава, като че ли майка оплаквах.
15 Но когато аз срещах пречки по пътя си, те се радваха и се съюзяваха.
Съюзиха се против мене хора, които не познавам.
Не преставаха да ме охулват;
16 в сборището на безбожниците присмехулниците
злостно точеха зъби срещу мене.
17 (H)(I)Господи, докога само ще гледаш това?
Спаси живота ми от техните злодейства,
избави ме от тези лъвове.
18 Аз ще Те прославя във великото събрание,
ще Те възхваля пред целия народ,
19 (J)за да не тържествуват над мене
онези, които несправедливо враждуват против мене,
нито да се присмиват с очи
тези, които ме мразят без причина.
20 (K)Защото не за мир говорят те,
а против мирните хора по земята кроят коварни замисли;
21 разтварят уста против мене;
злорадстват с думите: „Добре! Добре! Ние го видяхме със собствените си очи!“
22 (L)Ти, Господи, видя – недей мълча;
Господи, не се отдалечавай от мене!
23 Пробуди се, застъпи се за моето право!
Боже мой и Господи мой, Ти води моето дело!
24 Ти, Господи, Боже мой, си справедлив
и нека те да не тържествуват над мене.
25 Да не казват в сърцето си: „Добре! Ето това ние желаехме!“
Да не казват: „Погълнахме го.“
26 В безчестие и срам да потънат всички,
които се радват на моето нещастие.
Да се облекат в срам и позор
онези, които говорят надменно срещу мене.
27 (M)Да се радват и да се веселят
онези, които подкрепят правото ми дело,
и винаги да казват: „Велик е Господ,
Който желае спасение на Своя служител!“
28 А езикът ми ще възвестява Твоята справедливост
и ще отправя прослава към Тебе всеки ден.
Шестият ангел тръби
13 (A)Затръби и шестият ангел. И чух един глас от четирите рога на златния жертвеник, който беше пред Бога, 14 да казва на шестия ангел, който държеше тръбата: „Освободи четирите ангела, вързани при голямата река Ефрат.“ 15 Тогава бяха освободени четирите ангели, държани готови за часа и деня, за месеца и годината, за да убият една трета част от хората. 16 Броят на конните войски беше двеста милиона. Чух броя им 17 (B)и видях във видението си конете и ездачите им така: те имаха огненочервени, сини като сапфир и жълтозелени като сяра нагръдници. Главите на конете бяха като глави на лъвове, а от устата им излизаха огън, дим и сяра. 18 От тези три бедствия – огъня, дима и сярата, които излизаха от устата им, умря една трета от хората. 19 А силата на конете беше в устата и в опашките им, защото опашките им, прилични на змии, имаха глави, с които поразяваха.
20 (C)Но останалите хора, които не загинаха от тези бедствия, не се покаяха за делата на ръцете си – не престанаха да служат на демони и на златни и сребърни, медни, каменни и дървени идоли, които не могат нито да виждат, нито да чуват, нито да ходят. 21 И не се покаяха за убийствата си, нито за магьосничеството си, нито за блудствата си, нито за кражбите си.
При Марта и Мария
38 И докато вървяха, Той влезе в едно село; една жена, на име Марта, Го прие у дома си. 39 (A)Тя имаше сестра, на име Мария, която бе седнала при нозете на Иисус и слушаше словата Му. 40 А Марта се улиса в голяма шетня и като пристъпи, рече: „Господи, не Те ли е грижа, че сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи ѝ, нека ми помогне.“ 41 Но Иисус ѝ отговори: „Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща, 42 а пък само едно е потребно. Мария избра по-доброто и то няма да ѝ се отнеме.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.