Book of Common Prayer
Законът Господен – святост и спасение
Алеф[a]
119 (A)(B)(C)Блажени са тези, които живеят безупречно,
които търсят опора в Закона на Господа.
2 (D)Блажени са тези, които спазват наредбите Му
и от все сърце Го търсят.
3 Те не извършват беззакония,
вървят по Неговите пътища.
4 Ти заповяда да спазвам неотклонно
Твоите заповеди.
5 О, да бяха насочени моите пътища
към спазване на Твоите наредби!
6 Тогава нямаше да съм посрамен,
защото щях да съблюдавам всички Твои заповеди;
7 бих Те прославил с чисто сърце,
като се поучавам от Твоите справедливи решения.
8 Ще спазвам Твоите наредби;
никога не ме изоставяй.
Бет
9 Как младежът ще запази в чистота пътя си?
Като спазва Твоето слово.
10 От все сърце Те търся,
не ме оставяй да се отклоня от Твоите заповеди.
11 Скрих в сърцето си Твоето слово,
за да не греша пред Тебе.
12 (E)Прославен си Ти, Господи,
научи ме на Своите наредби.
13 С устните си разгласявах
всичките решения на Твоите уста.
14 Когато постъпвам според Твоите наредби,
аз се радвам като за всяко богатство.
15 Размислям за Твоите заповеди
и се вглеждам в Твоите пътища.
16 Утешавам се с Твоите наредби,
не забравям Твоето слово.
Гимел
17 Покажи милост към Своя служител и ще бъда жив,
и ще спазвам Твоето слово.
18 Отвори очите ми
и ще видя чудесата на Твоя закон.
19 Гост съм на земята,
не скривай от мене Своите заповеди.
20 Душата ми се изтощи да копнее
непрестанно за Твоите наредби.
21 Ти укроти проклетите горделивци,
които се отклоняват от Твоите заповеди.
22 Снеми от мене укора и срама,
защото спазвам Твоите заповеди.
23 Ето князете седят и се наговарят против мене,
а Твоят служител размишлява за Твоите наредби.
24 Твоите наредби са моя утеха,
те са мои съветници.
Закрила в измамния свят
12 За първия певец. На осмострунен инструмент. Псалом на Давид.
2 (A)[a] Спаси ме, Господи, защото не останаха благочестиви,
изчезват верните сред хората.
3 Всеки лъже ближния си,
лицемерна е устата, говори с престорено сърце.
4 Господ ще изтреби всички, които имат лицемерна уста
и високомерен език,
5 онези, които казват: „С езика си ще надделеем.
Силата ни е в говоренето – кой е наш господар?“
6 (B)„Заради насилието над потиснатите, заради въздишките на угнетените
сега ще стана, казва Господ,
ще дам закрила на онзи, който я търси.“
7 (C)Думите на Господа са чисти думи –
сребро, пречистено в пещ,
седем пъти претопено.
8 Ти, Господи, ще ги запазиш
и ще ги съхраниш от този род за вечни времена.
9 Навред бродят нечестиви,
понеже низостта се издига сред хората.
Упование в Божията милост
13 За първия певец. Псалом на Давид.
2 (D)[b] Докога, Господи, съвсем ще ме забравяш?
Докога ще скриваш лицето Си от мене?
3 Докога моята душа ще понася страдания,
сърцето ми ще скърби ден и нощ?
Докога врагът ми ще се издига над мене?
4 Погледни, отговори ми, Боже мой!
Просветли моите очи, за да не заспя смъртен сън,
5 (E)за да не каже врагът ми: „Надвих му“
Тогава моите потисници ще се радват, ако се огъна.
6 [c] Но аз се надявам на Твоята милост.
Сърцето ми ще се зарадва за даденото ми от Тебе спасение.
Ще пея на Господа, понеже ми е сторил милост,
и ще възпея името на Всевишния Господ.
Да търсим Бога!
14 (F)(G)За първия певец. Псалом на Давид.
Неразумният казва в сърцето си:
„Няма Бог, Който да търси сметка!“
Хората се развратиха, извършиха отвратителни дела.
Няма кой да прави добро.
2 Господ погледна от небесата към хората,
за да види има ли разумен, който да търси Бога.
3 (H)Всички се отклониха, всички станаха покварени;
няма кой да прави добро, няма дори един.
4 Без разум ли са всички? Те вършат беззаконие,
разкъсват народа ми, сякаш ядат хляб,
и не призовават Господа.
5 Страх ще ги обземе там, където няма страх,
защото Бог е на страната на онези, които постъпват праведно.
6 Вие отнехте надеждите на бедния,
но Господ е неговото прибежище.
7 (I)„Кой ще даде спасение на Израил от Сион?“
Когато Господ избави Своя народ от робство,
тогава Яков ще се зарадва, Израил ще се развесели.
В утробата на голямата риба
2 (A) [a] Господ изпрати голяма риба да погълне Йона. Йона остана в корема на рибата три дена и три нощи 2 и се молеше от рибената утроба на Господа своя Бог:
3 (B)„Извиках в бедата към Господ и Той ме чу;
извиках от вътрешността на подземния свят и Ти чу гласа ми.
4 (C)Ти ме хвърли в дълбините, в средата на морето,
така че течението ме отнесе;
всички Твои вълни и потоци ме заляха.
5 (D)Казах си: ‘Отхвърлен съм от Тебе
и въпреки това ще погледна отново към святия Твой храм.’
6 (E)Водата ме заля до гърлото
и бездната ме обгърна,
главата ми се омота във водорасли.
7 (F)Слязох до края на земята
и земните резета се затвориха зад мен завинаги.
Тогава Господи, Боже мой, ще върнеш живота ми от гроба.
8 Когато душата ми изнемогваше, си спомних за Господа
и молитвата ми беше към Тебе, към святия Ти храм.
9 Почитащите идоли
изоставиха любовта си към тях.
10 Аз пък с благодарност ще принеса жертва.
Ще изпълня това, което съм обрекъл.
Спасението е от Господа.“
9 Но тъй като загубихме там доста време и плаването ставаше вече опасно, а и постът[a] беше вече минал, – Павел ги съветваше 10 с думите: „Мъже, виждам, че плаването ще бъде с опасности и големи щети не само за товара и за кораба, но и за живота ни.“ 11 Но стотникът се доверяваше повече на кормчията и на собственика на кораба, отколкото на думите на Павел. 12 И понеже пристанището не беше удобно за презимуване, повечето изказаха мнение да продължат плаването и да отидат да презимуват, ако е възможно, във Финик, критско пристанище, разположено срещу югозападния и северозападния вятър.
Морска буря
13 И като задуха лек южен вятър, те помислиха, че са успели в намерението си, вдигнаха котва и заплаваха край брега на Крит. 14 Скоро обаче откъм острова се вдигна бурен вятър, наричан евроклидон[b]. 15 Корабът бе тъй грабнат, че не можеше да устои на вятъра, и ние се оставихме да ни носят вълните. 16 И понесени зад едно островче, наричано Клавда[c], едва можахме да удържим спасителната лодка. 17 След като я вдигнаха, използваха въжета, за да опашат кораба отдолу. А понеже се бояха да не заседнат при Сирта, свиха платната и тъй се носеха. 18 На другия ден бяхме силно тласкани от бурята и започнаха да изхвърлят товара. 19 А на третия ние сами с ръцете си изхвърлихме корабните принадлежности. 20 Но понеже доста дни не се виждаше нито слънце, нито звезди, а и бушуваше силна буря, вече изчезваше всяка надежда да се спасим.
21 (A)След като дълго време не бяха яли, Павел застана сред тях и каза: „Братя! Трябваше да ме послушате и да не тръгваме от Крит. Тогава щяхме да избегнем тези опасности и щети. 22 А сега ви съветвам да запазите спокойствие, защото никой от вас няма да загине, а само корабът. 23 (B)Нощес ми се яви ангел от Бога, на Когото принадлежа и на Когото служа, 24 и каза: ‘Не бой се, Павле, ти трябва да застанеш пред императора. И ето Господ ти подари всички тези, които плават с тебе.’ 25 Затова, братя, запазете спокойствие, защото вярвам на Бога, че ще стане тъй, както ми бе речено. 26 Ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров.“
Изпращане на дванадесетте апостоли
9 (A)И като свика дванадесетте Си ученици, Иисус им даде власт над всички бесове и сила да лекуват болести. 2 След това ги изпрати да проповядват Божието царство и да изцеляват болни. 3 (B)На тях Той рече: „Не си вземайте нищо за път, ни тояга, ни торба, ни хляб, ни сребро, нито пък две дрехи. 4 И в която къща влезете, там отсядайте и оттам потегляйте на път. 5 (C)И ако не ви приемат, като излизате от този град, отърсете и праха от нозете си за свидетелство срещу тях.“ 6 Те тръгнаха и ходеха по селата, като благовестяха и лекуваха навред.
Ирод и Иисус Христос
7 (D)Четвъртовластникът Ирод чу за всичко станало и недоумяваше. Защото едни казваха, че Йоан е възкръснал от мъртвите; 8 (E)други пък – че Илия се е явил, а някои – че един от древните пророци е възкръснал. 9 (F)Тогава Ирод рече: „Йоан аз обезглавих; кой ли ще е Този, за Когото чувам такива неща?“ И търсеше случай да Го види.
Чудодейното нахранване на пет хиляди души
10 (G)Когато апостолите се завърнаха, разказаха на Иисус какво са извършили. Той ги взе със Себе Си и се отдалечи в уединено място при един град, наречен Витсаида. 11 Но народът, като узна, тръгна след Него. Тогава Той ги прие и разговаряше с тях за Божието царство и изцеляваше онези, които имаха нужда от изцеление.
12 А денят вече преваляше. И дванадесетте ученици се приближиха до Него и Му рекоха: „Разпусни народа, за да отиде в околните села и колиби да нощува и да намери храна, понеже тук сме на пусто място.“ 13 (H)Но Иисус им отговори: „Дайте им вие да ядат.“ Те Му казаха: „Ние нямаме повече от пет хляба и две риби – освен ако отидем да купим храна за всички тези хора.“ 14 Защото те бяха около пет хиляди души. Но Той рече на учениците Си: „Сложете ги да насядат в групи по петдесет.“ 15 Така и сториха и сложиха всички да насядат. 16 Тогава Той взе петте хляба и двете риби, погледна към небето, благослови ги, разчупи и даде на учениците да сложат на народа. 17 И всички ядоха и се наситиха. След това вдигнаха останалите къшеи – дванадесет кошници.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.