Book of Common Prayer
Небесна милост към грешния народ
106 (A)(B)Прославяйте Господа, защото е благ,
защото Неговата милост е вечна.
2 Кой може да изрази могъществото на Господа,
кой може да изрече всички похвали за Него?
3 (C)Блажени са онези, които спазват Закона
и постъпват праведно по всяко време.
4 (D)Господи, спомни си за мене,
понеже обичаш Своя народ;
спаси ме, като ми окажеш помощ,
5 за да видя благоденствието на Твоите избраници,
да се веселя с веселието на Твоя народ,
да се хваля заедно с Твоите избраници.
6 (E)Ние и нашите предци съгрешихме,
извършихме беззаконие, постъпихме несправедливо.
7 (F)Нашите предци не разбраха Твоите чудеса в Египет,
не си спомниха многото Ти милости
и възроптаха при морето, при Червеното море.
8 (G)Но Той ги спаси заради името Си,
за да покаже Своето могъщество.
9 (H)Властно заповяда на Червеното море и то пресъхна.
Той ги преведе по бездните като по сухо,
10 спаси ги от ръката на противника
и ги избави от ръката на врага.
11 Водите покриха враговете им,
не остана нито един от тях.
12 (I)Тогава израилтяните повярваха на Неговите думи,
изпяха хвалебна песен за Него.
13 (J)Но скоро забравиха делата Му,
не дочакаха Неговия съвет;
14 (K)увлякоха се от лакомия в пустинята
и изкусиха Бога в необитаемата местност.
15 (L)И Той изпълни това, което искаха,
но изпрати болест на телата им.
16 (M)Тогава завидяха в стана на Мойсей
и на Аарон, посветен на Господа.
17 (N)Земята се разтвори, погълна Датан
и покри хората на Авирон.
18 И огън пламна в тяхното сборище,
пламък изгори нечестивите.
19 (O)Направиха телец на Хорив
и се поклониха на идола;
20 (P)и замениха славата на своя Бог
с образа на вол, който яде трева.
21 (Q)Забравиха Бога, своя Спасител,
Който извърши велики дела в Египет,
22 дела, достойни за учудване в земята на Хам,
страшни при Червено море.
23 И щеше да ги унищожи,
ако избраният от Него Мойсей не бе застанал пред Него в пролома
да отклони яростта Му, за да не ги погуби.
24 (R)После те презряха желаната земя[a],
не вярваха на Неговото обещание
25 и роптаеха в шатрите си,
не се вслушваха в гласа на Господа.
26 (S)И Той вдигна ръката Си против тях,
за да ги повали в пустинята,
27 да повали потомците им сред народите
и да ги разсее по другите земи.
28 (T)(U)Те се присъединиха към Ваал-Фегор
и ядоха жертви, принасяни на мъртви божества,
29 и разгневиха Бога с делата си,
и върху тях връхлетя голяма гибел.
30 (V)Но стана Финеес и ги осъди,
и гибелта престана.
31 И това му се зачете за праведно дело
от род в род за вечни времена.
32 (W)И пак разгневиха Бога при водите на Мерива
и заради тях Мойсей трябваше да пострада,
33 защото те огорчиха духа му
и той говори необмислено с устата си.
34 Те не изтребиха народите,
както им бе заповядал Господ,
35 (X)а се смесиха с езичниците
и се научиха на техните постъпки;
36 (Y)служиха на техните идоли,
които им станаха примка.
37 (Z)Синовете и дъщерите си
принасяха в жертва на злите духове;
38 (AA)проливаха невинна кръв,
кръвта на синовете и дъщерите си,
които принасяха в жертва на ханаанските идоли,
и земята се оскверни от кръвопролитие.
39 Така се оскверниха чрез делата си,
блудстваха с постъпките си.
40 И Господ се разгневи силно срещу Своя народ,
погнуси се от Своите избраници.
41 (AB)Предаде ги в ръцете на езичниците
и започнаха да ги владеят онези, които ги мразеха.
42 Враговете им ги потискаха
и те бяха сломени под тяхната власт.
43 Много пъти Той ги избавяше,
но те Го огорчаваха с упорството си.
44 Но Той милостиво поглеждаше към техните страдания винаги,
когато чуваше техните вопли,
45 (AC)и си спомняше Своя завет с тях,
и се разкайваше поради голямата Си милост;
46 (AD)и възбуждаше към тях състрадание
у всички, които ги вземаха в плен.
47 (AE)Господи, Боже наш, спаси ни
и ни събери измежду народите,
за да прославяме Твоето свято име,
да се хвалим с Твоята слава!
48 (AF)Благословен да бъде Господ,
Бог Израилев, отвека и довека!
И цял народ да каже: „Амин! Алилуя!“
14 1 (A) [a] Самария ще погине поради наказанието си, защото въстана срещу своя Бог: нейните жители ще паднат от меч, децата им ще бъдат унищожени и бременните им – разсечени.
Покаянието като условие за спасение
2 (B)Върни се, Израилю, при Господа, своя Бог, защото ти пропадна заради нечестието си. 3 Запасете се с добри дела и се върнете при Господа. Кажете Му: „Прости всяко беззаконие, приеми добрите ни дела и ние ще принесем в жертва плода от устните си. 4 (C)Асур няма вече да ни спасява, няма да яздим на бойни коне и няма вече да наричаме наш бог изделието на нашите ръце. Само у Тебе сирак ще намери милосърдие.“
5 (D)Ще ги излекувам от отстъплението, силно ще ги обикна, защото гневът Ми към Израил стихна. 6 Аз ще бъда като роса за Израил; той ще цъфне като лилия и ще разпростре корените си като ливан. 7 (E)Клоните му ще се обогатят, великолепният му вид ще бъде като на маслиново дърво, а благоуханието му – като от ливан. 8 Ще се върнат, за да обитават под сянката му, ще произвеждат жито, ще преуспяват като лоза, чието вино е прочуто като вино от Ливан. 9 (F)Какво общо има Ефрем с идолите? Аз ще го чуя и милостиво ще погледна към него; Аз ще бъда като зелен кипарис: плодовете ти ще ти бъдат от Мене.
10 (G)Който е мъдър, ще разбере всичко това! Който е разумен, ще познае това, защото прави са пътищата Господни и праведниците ходят по тях, а грешниците ще пропаднат по тях.
Апостол Павел пред синедриона
30 (A)На другия ден, като желаеше да узнае точно в какво го обвиняват юдеите, освободи го от оковите и заповяда да дойдат първосвещениците и целият им синедрион. Тогава доведе Павел и го изправи пред тях.
23 (B)Павел устреми поглед към синедриона и каза: „Братя! Живял съм с най-чиста съвест пред Бога до този ден.“ 2 Първосвещеникът Анания обаче заповяда на стоящите пред него да го ударят по устата. 3 (C)Тогава Павел му рече: „Бог тебе ще удари, стено варосана! Ти седиш тук, за да ме съдиш според Закона, а заповядваш да ме бият противно на Закона.“ 4 Но застаналите отпред рекоха: „Божия първосвещеник ли хулиш ти?“ 5 (D)Павел отговори: „Не знаех, братя, че той е първосвещеник. Защото е писано: ‘Не укорявай водача на своя народ’.“ 6 (E)Когато Павел узна, че една част са садукеи, а другата – фарисеи, извика в синедриона: „Братя! Аз съм фарисей, син на фарисей. За надеждата във възкресението на мъртвите ме съдят!“ 7 Когато каза това, възникна спор между фарисеите и садукеите и множеството хора се раздвои. 8 (F)Защото садукеите казват, че няма възкресение, нито ангел, нито дух. А фарисеите вярват във всичко това. 9 Настана голяма врява. Някои от книжниците от фарисейска страна станаха и започнаха горещо да спорят с думите: „Нищо лошо не намираме у този човек. Ако пък му е говорил дух или ангел, да не се противим на Бога[a].“ 10 И понеже спорът се ожесточи, хилядникът, уплашен да не би да разкъсат Павел, заповяда на войниците да слязат, да го измъкнат от тях и да го отведат в стана. 11 (G)Но през нощта му се яви Господ и рече: „Не бой се, Павле! И както свидетелстваше за Мене в Йерусалим, така трябва да свидетелстваш и в Рим.“
39 (A)Каза им и притча: „Нима може слепец слепеца да води? Нали и двамата ще паднат в ямата? 40 (B)Ученикът не стои по-високо от учителя си, но всеки, който се изучи, ще бъде като своя учител.
41 (C)Защо виждаш сламката в окото на брат си, а не забелязваш гредата в своето око? 42 Или как можеш да кажеш на брат си ‘Нека, брате, извадя сламката от окото ти’, а сам не виждаш гредата в своето око? Лицемерецо, извади първо гредата от своето око и тогава ще видиш ясно как да извадиш сламката от окото на брат си.
Дървото се познава по плода
43 (D)Няма добро дърво, което да дава лош плод, нито лошо дърво, което да дава добър плод. 44 Всяко дърво се познава по плода си, защото от тръни не берат смокини, нито от къпина късат грозде. 45 Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася доброто, а лошият човек от лошото съкровище на сърцето си изнася лошото; защото от онова, което преизпълва сърцето, говорят устата му.
46 (E)И защо Ме зовете ‘Господи, Господи’, а не вършите, каквото казвам?
47 Всеки, който идва при Мене, слуша думите Ми и ги изпълнява, ще ви кажа на кого прилича. 48 Той прилича на човек, който построи къща и който изкопа дълбоко и положи основите върху камък; и когато стана наводнение, реката напря на къщата, но не можа да я разклати, защото бе основана върху камък. 49 А този, който слуша и не върши нищо, прилича на човек, който построи къща върху земята – без основи; и когато реката напря на къщата, тя веднага рухна и се срути напълно.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.