Book of Common Prayer
Прослава на Божията милост и премъдрост
118 (A)Прославяйте Господа, защото Той е благ,
защото Неговата милост е вечна.
2 (B)Израил нека каже:
„Неговата милост е вечна.“
3 Аароновият дом нека каже:
„Неговата милост е вечна.“
4 Тези, които имат страхопочитание пред Господа, нека кажат:
„Неговата милост е вечна.“
5 (C)Призовах Господа в притеснението си
и Господ ме чу и ме изведе на свобода.
6 (D)Господ е с мене, няма да се уплаша:
какво може да ми стори човек?
7 (E)Господ ми е помощник
и аз ще гледам победоносно враговете си.
8 По-добре да се уповаваме на Господа,
отколкото да се надяваме на човек.
9 По-добре да се уповаваме на Господа,
отколкото да се надяваме на князе.
10 Всички народи бяха ме обкръжили,
но аз ги отблъснах в името на Господа;
11 обсадиха ме и ме обкръжиха,
но аз ги отблъснах в името на Господа.
12 (F)Обкръжиха ме като пчели и угаснаха като огън в тръни,
но аз ги отблъснах в името на Господа.
13 Ти ме блъсна силно, за да падна,
но Господ ми помогна.
14 (G)Господ е моя сила и моя песен;
Той стана спасител за мене.
15 Глас на радост и на спасение се чува в шатрите на праведните:
„Десницата на Господа направи това!
16 Десницата на Господа е силна;
да, десницата на Господа направи това!“
17 Няма да умра, а ще живея
и ще възвестявам делата на Господа.
18 Господ ме наказа строго,
но на смърт не ме предаде.
19 Отворете ми вратите на праведните
и аз ще вляза през тях, ще прославя Господа.
20 (H)„Това са вратите Господни,
праведните ще влязат през тях.“
21 Прославям Те, понеже ме чу
и стана мое спасение.
22 (I)(J)Камъкът, който отхвърлиха зидарите,
стана глава на ъгъла:
23 това е от Господа
и е чудо в нашите очи.
24 Това е денят, който Господ определи:
нека в този ден да се радваме и да се веселим.
25 О, Господи, прати спасение!
О, Господи, дай сполука!
26 (K)Благословен е Идващият в името на Господа!
Благославяме ви от дома на Господа.
27 Господ е Бог и ни осия;
връзвайте жертвеното животно
и го водете към роговете на жертвеника.
28 Ти си мой Бог и ще Те славя;
Ти си мой Бог и ще Те величая.
29 Прославяйте Господа, защото е благ,
защото Неговата милост е вечна!
Възхвала на Божието царство
145 Хвалебна песен на Давид.
Ще Те величая, Боже мой, Царю,
и ще прославям Твоето име отвека и довека.
2 (A)Всеки ден ще Те прославям
и за вечни времена ще величая Твоето име.
3 (B)Велик е Господ и достоен за възхвала
и Неговото величие е неизследимо.
4 (C)Възхвалата на делата Ти ще преминава от род в род
и те ще свидетелстват за Твоето величие.
5 Ще възвестявам великолепната слава на Твоето величие
и словата за Твоите чудни дела.
6 И те ще говорят за силата на Твоите страшни дела
и за Твоето величие ще разгласявам.
7 Ще възвестяват спомена за Твоята велика благост
и ще ликуват поради Твоята правда.
8 (D)Милостив и благ е Господ,
дълготърпелив и многомилостив.
9 Господ е благ към всички
и Неговата милост се разпростира върху всичките Му дела.
10 Всички Твои творения да Те прославят, Господи,
и нека вярващите в Тебе Те величаят!
11 Да говорят за славата на Твоето царство
и да разказват за Твоето величие,
12 за да знаят хората за Твоето величие
и за великолепната слава на Твоето царство!
13 (E)Твоето царство е царство вечно
и Твоята власт преминава от род в род.
14 (F)Господ поддържа всички падащи
и въздига всички сломени.
15 (G)Очите на всички гледат с надежда към Тебе
и Ти навреме им даваш тяхната храна;
16 отваряш ръката Си
и насищаш с блага всичко живо.
17 (H)Господ е справедлив във всичките Си пътища
и благ във всичките Си дела.
18 (I)Господ е близо до всички, които Го призовават,
до всички, които искрено Го призовават.
19 Той изпълнява желанието на онези, които благоговеят пред Него,
чува техния вик за помощ и ги спасява.
20 Господ пази всички, които Го обичат,
а всички неправедни изтребва.
21 Устата ми ще изрече възхвала на Господа
и всяко живо същество да прославя Неговото свято име
отвека и довека.
4 (A)Но Аз съм Господ, Бог твой от времето в египетската земя, и ти не трябва да познаваш друг бог освен Мене, защото няма спасител освен Мене. 5 Аз се грижих за тебе в пустинята, в земята на жаждата. 6 (B)Когато пасяха добитък, тогава се насищаха; а когато се насищаха, възгордяваше се сърцето им и поради това Ме забравяха. 7 (C)И Аз ще бъда за тях като лъв, като пантера ще дебна по пътя. 8 (D)Ще нападам върху тях като мечка, на която малките са откраднати. Ще раздирам гърдите им и сърцата им. Кучета ще ги изяждат там, полски зверове ще ги разкъсват.
9 Ти погуби себе си, Израилю, кой ще ти помогне освен Мене? 10 (E)Къде е царят ти сега, който може да те спаси – тебе и всички твои градове! Къде са твоите вождове, за които казваше: „Дай ни цар и началници“? 11 (F)Аз ти дадох цар в гнева Си и в яростта Си го премахнах.
12 Престъплението на Ефрем е заключено, грехът му е скрит. 13 (G)Ще го постигнат мъки като при раждаща; той е неразбрано дете. Когато времето му дойде, той няма да излезе от майчината утроба. 14 (H)Ще ги избавя от властта на ада, ще ги освободя от смъртта. Къде ти е, смърт, жилото? Къде ти е, аде, победата? Състраданието е скрито за Моите очи.
Откриване на Божията мъдрост чрез Светия Дух
6 Ние възвестяваме мъдрост между съвършените, но не мъдрост, която принадлежи на този свят, нито на властниците в този свят, които си отиват. 7 Ние възвестяваме тайната и съкровена Божия мъдрост – която Бог е определил предвечно за наша слава и 8 която никой от властниците на този свят не е познал; защото, ако бяха я познали, не биха разпънали Господа на славата. 9 (A)Но, както е писано, „око не е виждало, ухо не е чувало и на човек на ум не е идвало това, което Бог е приготвил за онези, които Го обичат.“
10 А на нас Бог откри това чрез Своя[a] Дух, защото Духът прониква във всичко, дори и в Божиите дълбини. 11 Та кой от хората знае какво има у човека освен духа на човека, който е у него? Също така никой не знае какво има у Бога освен Божия Дух. 12 Но ние получихме не духа на този свят, а Духа, Който идва от Бога, за да узнаем това, което ни е дарено от Бога. 13 Това и проповядваме с думи, научени не от човешка мъдрост, а научени от Светия[b] Дух, като изясняваме духовните неща на духовните хора. 14 Но плътският човек не възприема онова, което е от Божия Дух. За него тези неща са безумие и той не може да ги проумее, понеже те се разбират духовно. 15 А духовният човек разбира всичко, него обаче никой не го разбира. 16 (B)Защото кой е разбрал ума на Господа, че да Му дава съвети? А ние имаме Христов ум.
Посичане на Йоан Кръстител
14 (A)В онова време до четвъртовластника[a] Ирод дойде мълвата за Иисус. 2 (B)Той каза на своите служители: „Това е Йоан Кръстител, той е възкръснал от мъртвите и затова чрез него стават чудеса.“
3 (C)(D)Защото Ирод беше хванал Йоан, беше го оковал и хвърлил в затвора заради Иродиада, жената на брат си Филип, 4 (E)понеже Йоан му казваше: „Не ти е позволено да я имаш!“ 5 (F)Затова Ирод искаше да го убие, но се боеше от народа, понеже го имаха за пророк.
6 А когато настана рожденият ден на Ирод, дъщерята на Иродиада танцува сред събраните и му се понрави твърде много. 7 Затова той с клетва пред нея обеща да ѝ даде, каквото и да поиска. 8 А тя, подучена от майка си, каза: „Дай ми тук на блюдо главата на Йоан Кръстител.“ 9 Тогава царят се натъжи. Но заради клетвата и сътрапезниците си заповяда да ѝ я дадат. 10 Затова той изпрати служители и обезглавиха Йоан в тъмницата. 11 И главата му беше донесена на блюдо и дадена на момичето, а то я занесе на майка си. 12 И учениците на Йоан дойдоха, взеха тялото му и го погребаха. Тогава отидоха и известиха това на Иисус.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.