Book of Common Prayer
33 (A)Той превръща реки в пустиня
и водни извори – в суха земя,
34 (B)земя плодородна – в суха степ,
за нещастие на тези, които живеят там.
35 (C)Той превръща пустиня в езеро
и суха земя – във водни извори;
36 и заселва там гладуващи,
и те строят град за живеене;
37 (D)засяват ниви, засаждат лозя,
които им принасят обилни плодове.
38 (E)Той благославя заселниците и те твърде много се размножават,
и добитъкът им не намалява.
39 При все това те намаляха и изнемогнаха
поради угнетение, нещастие и скръб.
40 (F)Той проявява презрение към князете
и ги оставя да скитат в пустинята без път.
41 (G)А бедния Той избавя от нещастие
и умножава рода му като стадо овце.
42 (H)Праведните виждат това и се радват,
а всички нечестиви хора затварят устата си.
43 (I)Който е мъдър, ще помисли за това
и ще разбере милосърдието на Господа.
Бог избавя Своите възлюбени
108 Песен. Псалом на Давид.
2 (J)[a] Боже, непоколебимо е сърцето ми!
Ще пея и ще Те възпявам с душата си.
3 Събудете се вие, арфа и гусла!
Зората искам да събудя.
4 Господи, ще Те прославя между народите
и ще Те възпявам между хората,
5 защото Твоята милост надвишава небесата
и Твоята вярност достига до облаците.
6 Боже, възвеличен си над небесата!
Твоята слава да се разпростре над цялата земя.
7 (K)Да се избавят Твоите възлюбени,
спаси ме с десницата Си и ме изслушай.
8 Бог каза в Своето светилище: „Ще възтържествувам,
ще разделя Сихем и ще размеря долината на Сокхот;
9 Мой е Галаад и Мой – Манасия,
а Ефрем е шлем на Моята глава.
Юдея е Мой скиптър.
10 Моав е Моят умивалник,
върху Едом ще простра обувката Си,
над филистимската земя ще тържествувам.“
11 Кой ще ме въведе в укрепения град?
Кой ще ме доведе до Едом?
12 Не Ти ли, Боже, Който сега ни отхвърли
и не излизаш вече с нашите войски?
13 Дай ни помощ против притеснителя сега,
защото човешката защита е безполезна.
Възхвала на Всемогъщия Бог
33 (A)Радвайте се, праведни, заради Господа:
на праведните подобава да въздават хвалебствена песен.
2 (B)Славете Господа с гусла,
възпявайте Го с десетострунна арфа;
3 пейте Му нова песен;
свирете Му благозвучно, с радостни възгласи.
4 (C)Защото словото на Господа е истинно
и всичките Му дела са надеждни.
5 (D)Той обича справедливост и правосъдие;
земята е изпълнена с милостта на Господа.
6 (E)(F)Небесата са сътворени чрез словото на Господа
и цялото им войнство – чрез диханието на устата Му.
7 (G)Той събра накуп морските води;
постави бездните в складове.
8 Цялата земя да изпитва страхопочитание пред Господа.
Да благоговеят пред Него всички, които обитават земята.
9 Защото Той каза – и всичко сътвори;
Той заповяда – и всичко започна да съществува.
10 Господ осуетява намеренията на езичниците,
обезсилва замислите на народите.
11 (H)А намеренията на Господа устояват за вечни времена;
замислите на сърцето Му – от род в род.
12 (I)Блажен е онзи народ, чийто Бог е Господ,
народът, който Той си е избрал за наследство!
13 (J)Господ гледа от небесата,
наблюдава всички хора.
14 (K)Обглежда от трона Си всички,
които живеят по земята:
15 (L)Той е създал сърцата на всички тях
и знае всичките техни дела.
16 (M)Никой цар не може да се спаси благодарение на многото войска;
храбрият воин няма да се избави благодарение на голямата си сила.
17 Конят е измамна надежда за спасяване;
с голямата си сила няма да избави никого.
18 (N)Ето окото на Господа бди над тези, които благоговеят пред Него
и които се надяват на милостта Му:
19 Той ще ги спаси от смърт
и в глад ще ги опази живи.
20 (O)Нашата душа се уповава на Господа:
Той е наша помощ и наша защита.
21 Сърцето ни се весели чрез Него,
защото възлагаме надеждата си на Неговото свято име.
22 (P)Господи, милостта Ти да бъде над нас,
тъй както се надявахме на Тебе.
Великата Божия любов
11 (A)(B)Когато Израил беше млад, Аз го възлюбих и от Египет извиках Сина Си. 2 Викаха ги пророците, а те отбягваха от тях, принасяха жертва на вааловци и кадяха на истукани. 3 Аз сам учих Ефрем да ходи, водих ги за ръцете им, а те не разбраха, че ги лекувам. 4 (C)С човеколюбие, с връзките на любовта ги привличах, Аз бях за тях Този, Който сваля хомота от челюстите им и кротко им предлага храна.
5 Той няма да се върне в Египет, но Асур ще му бъде цар, защото Ефрем пожела да се обърне към Мене. 6 И меч ще връхлети върху градовете му, ще унищожи техните защитници и ще ги погълне заради техните замисли. 7 Народът Ми упорства в отстъпничеството си от Мене и въпреки че го призовават към Всевишния, той не се извисява единодушно.
8 (D)Как да постъпя с тебе, Ефреме? Как да те изоставя, Израилю? Как да постъпя с тебе като с Адма? Как да се отнеса с тебе като със Севоим? Смекчи се у Мене сърцето Ми, разпали се състраданието Ми. 9 (E)Няма да постъпя според силата на гнева Си, няма вече да изтребвам Ефрем, защото Аз съм Бог, а не човек, Светият у тебе, и няма да разпалвам гнева Си.
17 (A)А когато се върнах в Йерусалим и се молех в храма, изпаднах в унес 18 и Го видях да ми казва: ‘Побързай да напуснеш по-скоро Йерусалим, защото няма да приемат твоето свидетелство за Мене.’ 19 (B)Но аз отговорих: ‘Господи, те знаят, че аз затварях и биех по синагогите онези, които вярваха в Тебе. 20 (C)А когато се проливаше кръвта на Стефан, Твоя свидетел, там стоях и аз, одобрявах неговото убиване и пазех дрехите на онези, които го убиваха.’ 21 (D)И Той ми каза: ‘Върви! Аз ще те изпратя далече, при езичниците’.“
Разговор с римски военачалник
22 (E)До тези думи го слушаха, но след това започнаха силно да викат: „Махни го от лицето на земята! Такъв не бива да живее!“ 23 И понеже те крещяха, размахваха дрехите си и хвърляха прах във въздуха[a], 24 (F)хилядникът заповяда да го отведат в стана и нареди да го разпитват с бичуване, за да узнае поради каква причина викаха така против него. 25 (G)Но когато започнаха да го връзват, Павел рече на застаналия до него стотник: „Нима ви е позволено да бичувате римски гражданин, и то неосъден?“ 26 Като чу това, стотникът отиде да съобщи на хилядника и рече: „Внимавай какво правиш, защото този човек е римски гражданин.“ 27 Тогава хилядникът се приближи до него и запита: „Кажи ми, ти римски гражданин ли си?“ Той отговори: „Да!“ 28 Хилядникът рече: „Това гражданство аз съм придобил за много пари.“ А Павел отвърна: „Аз пък съм се родил такъв.“ 29 (H)И веднага тези, които щяха да го разпитват, се отдръпнаха от него, а като узна, че той е римски гражданин, хилядникът се уплаши, задето го бе вързал.
За любовта към враговете
27 (A)А на вас, които слушате, казвам: обичайте враговете си, добро правете на онези, които ви мразят, 28 (B)благославяйте онези, които ви проклинат, и се молете за онези, които ви пакостят. 29 Ако някой те удари по бузата, обърни му и другата, ако някой ти отнеме дрехата, остави му и ризата. 30 На всеки, който проси от тебе, давай и който вземе нещо твое, не искай да ти го върне.
31 (C)И както искате да постъпват с вас хората, тъй и вие постъпвайте с тях. 32 Ако обичате онези, които ви обичат, каква награда очаквате? Защото и грешниците обичат онези, които ги обичат. 33 Ако правите добро на онези, които и на вас правят добро, каква награда очаквате? И грешниците правят същото. 34 Ако давате заем на онези, от които се надявате да си го получите, каква награда очаквате? И грешниците дават заем на грешници, за да получат същото. 35 Но вие обичайте враговете си, правете добро и назаем давайте, без да очаквате да получите нещо обратно! И наградата ви ще бъде голяма: вие ще бъдете синове на Всевишния, защото Той е благ към неблагодарните и злите.
36 Затова бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден.
За осъждането и отношението към ближния
37 (D)(E)Не съдете и няма да бъдете съдени; не осъждайте и няма да бъдете осъдени; прощавайте и ще ви се прости. 38 (F)Давайте и ще ви се даде: мярка добра, натъпкана, стърсена и препълнена ще изсипят в пазвата ви; защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.