Book of Common Prayer
Бог – справедлив съдия
75 За първия певец. По мелодията на „Не погубвай!“ Псалом на Асаф. Песен.
2 [a] Славим Те, Боже, славим Те;
Твоите чудеса разгласяват,
че Твоето име е близко.
3 „Когато дойде времето,
ще съдя справедливо.
4 (A)Когато се тресе земята и всички, които живеят по нея,
Аз ще държа здраво основите ѝ.“
5 (B)Казвам на безумните: „Не обезумявайте“,
и на нечестивите: „Не безчинствайте!“
6 (C)Не вдигайте високо своя рог
и не говорете горделиво!
7 Защото нито от изток, нито от запад,
нито от юг се задава възвеличаването.
8 (D)Бог е съдията:
един унижава, а друг възвеличава;
9 (E)Господ държи в ръката Си чаша
и в нея кипи вино, пълно с аромат. Той налива от нея.
Те ще пият,
дори утайката ще изсърбат нечестивите по земята.
10 Аз пък вечно ще говоря и ще възпявам Бога на Яков.
11 Ще строша всички рогове на нечестивите,
а роговете на праведните ще въздигна.
Бог – победител над земните царе
76 За първия певец. За съпровод със струнен инструмент. Псалом на Асаф. Песен.
2 [b] Бог е познат в Юдея;
името Му е велико в Израил.
3 В Салим беше Неговият шатър
и Неговото жилище – на Сион.
4 (F)Там Той строши стрелите на лъка
и щита, меча и копието.
5 Ти си сияен и по-могъщ
от вечните планини.
6 Храбрите по сърце са разоръжени и заспиват своя сън;
ръцете на силните мъже отказаха да им служат.
7 От Твоята заплаха, Боже на Яков,
застинаха кон и колесница.
8 Страшен си Ти
и кой ще издържи на Твоя гняв.
9 Ти възвести от небесата правосъдие.
Земята се изплаши и утихна,
10 когато Бог се зае да съди,
за да спаси всички угнетени по земята,
11 защото човешката ярост ще се превърне в Твоя възхвала,
а остатъците от нея ще усмириш.
12 Посветете обети на Господа, своя Бог, и ги изпълнявайте.
Всички, които са около Него, да принесат дарове на Страшния.
13 Той укротява духа на князете,
Той е страшен за земните царе.
Господ е моят пастир
Господ е мой пастир,
от нищо няма да се нуждая.
2 Той ме настанява на сочни пасища
и ме води при изворни води на почивка,
3 подкрепя моята душа,
насочва ме по правилния път и изпълнява Своето обещание.
4 (C)Ако тръгна и през долината, тъмна като смърт,
няма да се уплаша от злото,
защото Ти си с мене –
Твоята сила и Твоята грижа ми дават упование.
5 Ти приготви угощение на мене, а не на моите противници,
помаза главата ми с елей, чашата ми е препълнена.
6 (D)Нека благостта и милостта Ти да ме придружават
през целия ми живот.
И ще пребивавам в дома Господен завинаги.
Твърда надежда в Бога
27 (A)Псалом на Давид.
Господ е моя светлина и мое спасение;
от кого ще се боя?
Господ е сила на моя живот;
от кого ще се плаша?
2 (B)Нападат ме злодеи,
противниците ми и моите врагове,
за да ме погълнат.
Но те ще се спънат и ще паднат.
3 И войска да се опълчи против мене,
няма да трепне сърцето ми.
И война да пламне против мене,
и тогава ще се надявам.
4 (C)За едно само молих Господа, само към това се стремя:
да живея в дома на Господа през всички дни на живота си,
да съзерцавам красотата на Господа
и да размишлявам в Неговия храм.
5 (D)Защото в злочест ден Той ще ме укрие в Своя дом,
ще ме запази под закрилата на Своята скиния,
ще ме издигне на скала.
6 Тогава главата ми ще се издигне
над враговете, които ме обкръжават;
и аз ще принеса хвалебни жертви в Неговата скиния,
ще пея и ще възпявам Господа.
7 Чуй, Господи, гласа ми, аз викам
смили се над мене и ме послушай.
8 (E)Сърцето ми повтаря Твоите думи: „Търсете лицето Ми.“
Аз ще търся, Господи, Твоето лице.
9 Не скривай лицето Си от мене;
не отхвърляй с гняв Своя служител.
Ти беше мой помощник; не ме отхвърляй
и не ме изоставяй, Боже, Спасителю мой!
10 (F)Защото, ако баща ми и майка ми ме изоставиха,
то Господ ще ме приеме.
11 (G)Господи, покажи ми Своя път
и води ме по равна пътека заради враговете ми.
12 Не ме предавай на произвола на моите врагове,
защото против мене се надигнаха лъжливи свидетели,
които дишат злоба.
13 (H)Но аз вярвам: ще видя благостта на Господа
в земята на живите.
14 Надявай се на Господа,
бъди мъжествен и да се укрепи сърцето ти;
надявай се на Господа!
5 Имаше в столицата Суза един юдеин на име Мардохей, синът на Яир – син на Семей, син на Кисей, от Вениаминовото племе. 6 (A)Той беше сред пленниците, които вавилонският цар Навуходоносор бе откарал на заточение от Йерусалим заедно с юдейския цар Йехония. 7 Мардохей беше настойник на едно момиче – Хадаса. Това е всъщност Естир, дъщеря на чичо му Аминадав, чиито родители бяха починали. След смъртта на нейните родители той я отгледа. Момичето беше наистина много красиво.
8 (B)След като царската наредба беше огласена, много девойки бяха доведени в столицата Суза под надзора на Хегай. Естир също беше доведена при надзирателя на харема.
Естир става царица
15 Когато дойде време за Естир, дъщерята на Авихаил, чичото на Мардохей, да отиде при царя, тя не пожела нищо освен определеното от надзорника Хегай, пазач на жените. С това Естир спечели благосклонността на всички, които я познаваха. 16 Така Естир бе въведена при цар Артаксеркс в дванадесетия месец – месец тебет, в седмата година на царуването му. 17 Царят обикна Естир, която му се понрави повече от всички други девойки, и той я короняса и я направи царица на мястото на Астин. 18 След това царят даде голямо угощение на всички свои съветници и царедворци в чест на Естир и обяви намаление на данъците за своите поданици.
Мардохей разкрива заговор срещу царя
19 А когато отвеждаха девойките, Мардохей вече беше на служба на царските порти. 20 Естир не разкри своето потекло, както ѝ бе наредил Мардохей. Тя изпълняваше неговите наредби така, както и когато живееше при него. 21 А когато Мардохей седеше при царските порти, двама царски служители, Гавата и Тара, които пазеха входа, замисляха да убият цар Артаксеркс. 22 Мардохей разбра това и предупреди Естир. Тя разказа за това на царя. 23 Случаят беше проверен и двамата царедворци бяха намерени за виновни. Те бяха обесени, а събитието беше вписано в царските летописи.
Апостол Павел в Атина
16 Докато Павел ги чакаше в Атина, душата му се изпълни с възмущение, като гледаше този град, пълен с идоли. 17 Той беседваше в синагогата с юдеите и богобоязливите, а и всеки ден на площада с хората, с които се срещаше. 18 Някои епикурейски и стоически философи влизаха в спор с него. Едни казваха: „Какво иска да каже този празнодумец?“ А други: „Изглежда, проповядва за чужди божества.“ Защото той им благовестеше за Иисус и за възкресението. 19 Те взеха Павел, отведоха го в ареопага и го запитаха: „Можем ли да знаем какво е това ново учение, което проповядваш? 20 Звучи ни някак странно и затова искаме да знаем какво е то.“ 21 А всички атиняни, както и чужденците, живеещи там, най-много от всичко предпочитаха да си прекарват времето, като говорят или слушат нещо ново.
22 (A)Тогава Павел се изправи в ареопага и рече: „Атиняни, по всичко виждам, че сте особено набожни. 23 Защото, като минавах и разглеждах светините ви, намерих и жертвеник, на който бе написано: ‘На незнайния Бог’. За Този именно, Когото вие, без да знаете, почитате, за Него аз ви проповядвам: 24 (B)Бог, Който сътвори света и всичко в него, Той, бидейки Господ на небето и земята, не живее в ръкотворни храмове, 25 (C)нито приема служение от човешки ръце, сякаш се нуждае от нещо, а Сам дава на всички живот и дихание, и всичко. 26 (D)Той създаде от един човек целия човешки род, за да обитават по цялата земя, като беше определил колко време и в кои предели да обитават 27 (E)и да търсят Господа, ако биха могли да Го усетят и намерят, макар Той да не е далеч от всеки един от нас. 28 Защото ние чрез Него живеем, движим се и съществуваме, както са казали и някои от вашите поети: ‘Негов сме и род.’[a] 29 (F)И тъй, след като сме род Божий, не бива да мислим, че Божеството прилича на злато, сребро или камък – изделие на човешкото умение и въображение. 30 (G)Бог, без да държи сметка за времената на незнанието, сега навред заповядва на всички хора да се покаят. 31 (H)Защото определи ден, когато ще съди справедливо света чрез Онзи, Когото избра, като даде уверение на всички с възкресяването Му от мъртвите.“
32 Като чуха за възкресение на мъртви, едни взеха да се присмиват, а други да казват: „Ще те слушаме друг път за това.“ 33 Тогава Павел ги изостави. 34 Но някои мъже се присъединиха към него и повярваха. Сред тях беше Дионисий Ареопагит и една жена на име Дамара, и други с тях.
Осъждане поради неверие
44 (A)А Иисус с висок глас рече: „Който вярва в Мене, не в Мене вярва, а в Този, Който Ме е изпратил. 45 (B)Който вижда Мене, вижда Този, Който Ме е изпратил. 46 (C)Аз дойдох за светлина в света, за да не остане в мрак този, който вярва в Мене. 47 (D)Ако някой чуе думите Ми и не повярва, Аз няма да го съдя, защото не дойдох да съдя света, а да спася света. 48 Който отхвърля Мене и не приема думите Ми, има кой да го съди: словото, което възвестих, то ще го съди в последния ден. 49 (E)Защото Аз не говорих от Себе Си, но Отец, Който Ме изпрати, Той Ми даде заповед какво да кажа и какво да възвестя. 50 (F)И зная, че Неговата заповед е вечен живот. Това, което Аз говоря, говоря го така, както Ми е казал Отец.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.