Book of Common Prayer
Господ е наше прибежище и сила
46 За първия певец. Песен на Кореевия хор. По мелодията на аламот[a].
2 [b] Бог е прибежище и сила за нас,
помощник в беди.
3 (A)Затова няма да се уплашим, когато земята се клати
и когато планините се срутят посред морето,
4 когато водите му бучат и бушуват,
планините треперят от вълнението му.
5 Струи на река ще веселят Божия град, святото място, където пребивава Всевишният.
6 Бог е посред този град. Той няма да се поклати. Бог ще му помага от зазоряване.
7 Народите се развълнуваха, царствата се разклатиха.
Бог издигна глас, земята се разтопи.
8 Господ Вседържител е с нас,
Бог на Яков е наше прибежище.
9 Елате и вижте делата на Господа,
Който стори чудесни дела по земята.
10 (B)Той прекрати войните до края на земята;
счупи лък и строши копие,
с огън изгори колесници.
11 (C)Той каза: „Спрете и разберете, че Аз съм Бог!
Възвисен съм над народите,
ще се възвися над земята!“
12 Господ Вседържител е с нас.
Бог на Яков е наше прибежище.
Планината Сион – майка на народите
87 (A)[a] Псалом на Кореевите синове. Песен.
Неговите основи[b] са на святи планини.
2 Господ обича вратите на Сион
повече от всички жилища на Яков.
3 Славни неща се разказват за тебе,
о, град на Бога!
4 Раав[c] и Вавилон са между тези,
които Ме познават;
същото се отнася за филистимците; Тир и Етиопия –
и те ще кажат: „Този и онзи са оттам.“
5 (B)А за Сион ще казват: „Този и онзи са родени в него
и сам Всевишният го утвърди.“
6 (C)Когато се преброяват народите, Господ ще напише:
„Този е роден там.“
7 И онези, които пеят и които свирят, ще казват:
„Всичките ми извори са у тебе.“
22 И Соломон застана към жертвеника на Господа в присъствието на цялото събрание израилтяни, простря ръцете си към небето 23 (A)и каза: „Господи, Боже Израилев, няма Бог като Тебе нито на небето горе, нито на земята долу. Ти пазиш завета и проявяваш милостта Си към служителите Си, които правят добро пред Тебе от цялото си сърце. 24 Ти спази това, което беше обещал на Своя служител Давид, моя баща – Ти говори със Своята уста и го изпълни днес. 25 (B)Сега, Господи, Боже Израилев, спази, каквото бе обещал на Своя служител Давид, моя баща, когато каза: ‘Пред лицето Ми винаги ще седи на Израилевия престол мъж от твоето потомство, но само ако твоите синове се придържат в пътя си, ходейки пред Мене, както ти ходеше пред Мене.’ 26 Затова сега, Боже Израилев, нека бъде потвърдено Твоето слово, което си изрекъл пред Своя служител Давид, моя баща!
27 (C)Наистина ли Бог ще живее на земята? Ето небето, дори небето на небесата, не могат да Те поберат, колко по-малко – този храм, който построих[a]. 28 Но погледни милостиво към молитвата на Своя служител и към молбата му, Господи, Боже мой, вслушай се в молбата и молитвата, с която Твоят служител Ти се моли днес, 29 (D)така че очите Ти да бъдат отворени към този храм денем и нощем, към мястото, за което си казал: ‘Името Ми ще бъде там’ – и изслушвай молитвата, с която Твоят служител ще се моли на това място. 30 Вслушвай се в молбата на Своя служител и на Своя народ Израил, когато се молят на това място. Чуй в Своето място на обитаване в небето, чуй и прости.
Единството на Църквата
11 Затова помнете, че вие, някога езичници по плът, които бяхте наричани необрязани от онези, които се наричат обрязани с плътско обрязване, извършвано с ръце, 12 (A)помнете, че бяхте в онова време без Христос, отстранени от Израилското общество и чужди на заветите на обещанието, лишени от надеждата и без Бога в света. 13 А сега в единство с Иисус Христос вие, които някога бяхте далече, станахте близки чрез Христовата кръв. 14 Защото Той е нашият мир, Който направи от двете общности една и разруши преградата между тях, 15 (B)като чрез жертването на плътта Си унищожи враждата, а с учението Си отстрани закона с неговите заповеди, за да създаде у Себе Си от двете общности един нов човек, въдворявайки мир, 16 (C)и в едно тяло да примири двете общности с Бога чрез кръста, на който уби враждата. 17 (D)И като дойде, благовести мир на вас, далечни и близки, 18 (E)защото чрез Него едните и другите имаме достъп при Отец чрез единия Дух. 19 И така, не сте вече чужденци и пришълци, а съграждани на вярващите и принадлежите на Бога. 20 (F)Вие се изградихте върху основата на апостолите и пророците, като имахте Самия Иисус Христос за крайъгълен камък, 21 върху Който цялото здание е добре сглобено и израства в свят храм, посветен на Господа, 22 (G)в който и вие заедно с другите се съзиждате за Божие жилище чрез Духа.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.