Book of Common Prayer
Зайн
49 Помни обещанието към Своя служител,
на което Ти ми заповяда да се уповавам.
50 Това е утеха в неволята ми –
че Твоето слово ми дава живот.
51 Горделивите ме хулиха твърде много,
но аз не се отклоних от Твоя Закон.
52 Господи, спомнях си Твоите решения от древни времена
и се утешавах.
53 Ярост ме обхваща при вида на нечестивите хора,
които изоставят Твоя Закон.
54 Твоите наредби бяха мои песни
там, където странствах.
55 Нощем си спомням Твоето име
и спазвам Твоя Закон.
56 Той стана мой,
защото спазвам Твоите заповеди.
Хет
57 Казах си: Господи, мое задължение е
да спазвам Твоето слово.
58 Молих се пред Тебе от все сърце:
бъди милостив към мене според Своето слово.
59 Размислях за моите пътища
и насочвах живота си към Своите наредби.
60 Бързах и не се забавих
да спазвам Твоите заповеди.
61 Примки на нечестиви хора ме окръжаваха,
но аз не забравях Твоя Закон.
62 Ставах посреднощ да Те славословя
за Твоите справедливи решения.
63 Верен другар съм на всички, които имат страхопочитание пред Тебе
и спазват Твоите заповеди.
64 (A)Господи, земята е пълна с Твоята милост –
научи ме на Своите наредби.
Тет
65 Добро си сторил, Господи, на Своя служител
според Своето слово.
66 Научи ме добре да разсъждавам и ми дай знание,
защото вярвам на Твоите заповеди.
67 Преди да пострадам, аз живеех в заблуда,
но сега спазвам Твоето слово.
68 Ти си благ и правиш добро;
научи ме на Своите наредби.
69 Горделивите плетат лъжи против мене;
но аз от все сърце ще спазвам Твоите заповеди.
70 (B)Тяхното сърце е безразсъдно и безчувствено;
но аз се утешавам с Твоя Закон.
71 Полезно е за мене, че пострадах,
защото така научих Твоите наредби.
72 Законът на Твоите уста за мене е по-добър
от хиляди късове злато и сребро.
Богатството е измамно
49 За първия певец. Псалом на Кореевия хор.
2 [a] Чуйте това, всички народи!
Внимавайте всички, които живеете по света:
3 синове на обикновени хора и синове на знатни,
заедно богати и бедни!
4 (A)Устата ми ще говори мъдро
и размислите ми ще са разумни.
5 Ще наклоня ухото си към притча;
ще разкрия загадката си с арфа.
6 Защо да се боя в дни на бедствие,
когато беззаконието на лоши хора ме обкръжи?
7 (B)(C)Те се осланят на своето богатство
и се хвалят с големия си имот.
8 (D)Но човек не може да откупи брат,
не може да даде на Бога откуп за него,
9 защото прекалено скъп е откупът за живота му
и трябва да се откаже завинаги от това –
10 че ще живее винаги
и няма да види гроб.
11 (E)Защото всеки вижда, че и мъдрите умират,
тъй както глупавият и неразумният загиват
и оставят имота си на други.
12 Те си мислят, че домовете им са вечни,
техни жилища от род в род,
а земите си назовават със своите имена.
13 (F)Но човекът не пребъдва в почест;
той загива като добитъка.
14 Този техен път е тяхното безумие
и такъв е краят на онези след тях, които с големи уста ги одобряват.
15 Те са предназначени като овце за преизподнята;
смъртта ще бъде техен пастир.
И праведните ще ги управляват на сутринта.
И техните тела ще се разпаднат;
преизподнята ще бъде техен дом.
16 Но Бог ще изкупи душата ми от властта на преизподнята,
тъй като ще ме приеме.
17 Не се страхувай, когато някой забогатява,
когато славата на дома му расте,
18 (G)тъй като няма да вземе нищо със себе си при смъртта си.
Славата му няма да го последва.
19 Ако и да се смята за щастлив приживе,
защото го хвалят, когато му е добре,
20 пак ще отиде в поколението на своите предци,
които няма никога да видят светлина.
21 Човекът, който пребивава в почест, но без разум,
той загива като добитък.
Човекът без Бога
53 (A)За първия певец. По мелодията на махалат. [a] Поучение на Давид.
2 [b] Неразумният каза в сърцето си: „Няма Бог.“
Хората се поквариха и сториха отвратителни неща.
Няма кой да върши добро.
3 Бог погледна от небесата,
за да види има ли разумен човек,
който да търси Бога.
4 (B)Всички се отклониха, всички се поквариха.
Няма кой да върши добро, няма нито един.
5 Нима няма да се вразумят онези, които вършат зло?
Те поглъщат моя народ, както ядат хляб,
а не призовават Бога.
6 Те се ужасяват там, където няма нищо за страх,
защото Бог ще разпръсне костите на онези, които те притесняват.
Ще ги посрамиш, защото Той ги е отхвърлил.
7 Кой ще даде спасение на Израил от Сион?
Когато Бог върне пленените от Своя народ,
Израил ще се развесели.
Йов се обръща към Бога. Тъга по предишното благосъстояние и копнеж за Божия закрила
29 Тогава Йов продължи своето слово и каза:
Сегашното бедствено положение е незаслужено
30 „А сега ми се присмиват по-младите от мене, тези, чиито бащи не биха били достойни да ги поставя заедно с кучетата на дребния си добитък. 2 За какво ми биха били силата и силата на техните ръце? Изчезнала е тяхната пълна сила.
16 И сега у мене се топи душата ми; дни на беда ме притиснаха. 17 Нощем ме пронизва болка в костите, боли ме, не ми дава покой. 18 С всичка сила бива съблечена дрехата ми; Той ме стяга като отвора на ризата ми. 19 Хвърли ме в калта и аз станах като прах и пепел. 20 Викам към Тебе и не ми отговаряш; стоя, а Ти само ме гледаш. 21 Ти стана жесток към мене, със силната Си ръка враждуваш против мене. 22 Ти ме вдигна, остави ме да се нося по вятъра и ме съсипваш под шума на гърма. 23 Да, зная, че ще ме докараш до смъртта – в дома, където се събират всички живи.
24 Наистина, при опустошение няма ли Той да простре ръка и не се ли вика в беда? 25 Не съм ли плакал за онзи, който беше в тежко притеснение, не е ли скърбяла душата ми за бедните? 26 Чаках добро, а дойде зло, надявах се на светлина, а дойде мрак. 27 Моите вътрешности се бунтуват и не се уталожват, постигнаха ме дни на скърби. 28 Ходя мрачен, без утеха, ставам в събранието и викам. 29 Станах брат на чакалите и приятел на щраусите. 30 Кожата по мене е почерняла и моите кости изгоряха от жега. 31 Свиренето ми на арфа стана тъжно и флейтата ми издава плачевен глас.“
19 (A)от Антиохия и Икония дойдоха някои юдеи. Понеже апостолите открито разискваха, те подстрекаваха народа да ги изостави, като казваха: „Те не говорят нищо истинно, а за всичко лъжат.“ Така подбудиха народа, пребиха Павел с камъни и го извлякоха вън от града, мислейки го за умрял. 20 Но когато учениците се събраха около него, той стана и влезе в града, а на другия ден отиде с Варнава в Дерва.
Завръщане в Антиохия Сирийска
21 След като благовестиха в този град и придобиха доста ученици, те се върнаха в Листра, Икония и Антиохия, 22 (B)като укрепваха душите на учениците и ги призоваваха да постоянстват във вярата с думите: „През много скърби трябва да влезем в Божието царство.“ 23 След като им ръкоположиха презвитери за всяка църква, те се помолиха с пост и ги повериха на Господа, в Когото бяха повярвали. 24 И като минаха през Писидия, дойдоха в Памфилия, 25 проповядваха учението на Господа в Перга и слязоха в Аталия. 26 (C)Оттам отплаваха за Антиохия, мястото, откъдето бяха предадени на Божията благодат за делото, което извършиха. 27 (D)Като пристигнаха и събраха вярващите в църквата, те разказаха всичко, което Бог бе сторил чрез тях, и как Той отвори за езичниците вратата на вярата. 28 И там те престояха немалко време с учениците.
Възкресяване на Лазар
11 (A)Имаше един болен човек – Лазар от Витания, селото на Мария и сестра ѝ Марта. 2 (B)А Мария, чийто брат Лазар бе болен, беше тази, която помаза Господа с миро и изтри нозете Му с косата си. 3 Сестрите изпратиха да Му кажат: „Господи, ето този, когото обичаш, е болен.“ 4 (C)Като чу това, Иисус рече: „Тази болест не е за умиране, а за Божия слава, за да се прослави чрез нея Божият Син.“ 5 А Иисус обичаше Марта и сестра ѝ, както и Лазар. 6 Когато чу, че Лазар е болен, Той престоя още два дена на мястото, където се намираше. 7 След това рече на учениците Си: „Да отидем пак в Юдея.“ 8 (D)Учениците Му попитаха: „Учителю, тъкмо сега юдеите искаха с камъни да Те убият – пак ли там отиваш?“ 9 (E)Иисус отговори: „Нали денят има дванадесет часа? Който ходи денем, не се препъва, защото вижда светлината на този свят. 10 А който ходи нощем, препъва се, защото светлината не е у него.“
11 (F)Той каза това и после добави: „Лазар, нашият приятел, е заспал. Но Аз отивам да го събудя.“ 12 Учениците Му рекоха: „Господи, ако е заспал, ще оздравее.“ 13 Иисус беше казал за смъртта му, а те помислиха, че говори за обикновен сън. 14 Тогава Иисус им рече открито: „Лазар умря. 15 Но Аз се радвам за вас, че Ме нямаше там, за да повярвате. Нека обаче отидем при него.“ 16 Тогава Тома, което означава Близнак, каза на другите ученици: „Да отидем и ние да умрем с Него.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.